Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Това не е гавра, както го наричаш, а изпитание, урок, който трябва да усвоиш. Дали ще стане това, зависи само от избора, който ще направиш. Не го приемай за случайност, защото на този свят случайности няма. Направи пак анализ на отношението си към преди и какво чувстваш към нея сега, особено след като си видял името й в списъка. Макар че реакцията ти е красноречива. Тя също се е променила със сигурност. Нещата мисля че зависят, както и тогава, така и сега от нея. И ако тя даде знак за нещо повече оттогава, ще ти се усложни емоционалния живот. Така или иначе срещата е за да изясниш нещо за себе си по отношение на тази жена. Пиши, защото би било интересно.

7.   Аре стига глупости, просто е несподелената ти любов, непостигната цел, засегнато е егото ти , психологическа зависимост създават тези ситуации - защото те карат да гониш и да се бориш за да постигнеш целта си и ти е хем горчиво -хем интересно! Първо престани да я сравняваш със сегашната си жена - този съвет го давам като мъж на мъж - щото ако беше жена знам , че нямаше да ме разбере! Виж кво ще ти кажа , що не приемеш ситуацията по този начин : тъкмо сега е удобния момент да демонстрираш непукизъм, да й стане ясно , че си я преживял и всичко си е останало във времето (аре са да не е със златна слива ;), тегли й майната наум, дръж се нормално без илишни фасони и мутри и докажи на себе си, че наистина си я изтрил и преодолял! Стига с тея глупости "дето душата ви подсказва" , мислете малко , чакаш дете , кво да говорим повече...?!..на всичко отгоре патка , на която си ходил подир задника , а тя не те е оценила ..бегай оттука..

8.   къде си тръгнал да правиш семейство и деца, когато не си сигурен дали ще можеш да си държиш панталона закопчан при вида на бившата?

какъв точно съвет очакваш да чуеш?

няма магическа формула, която да те спаси от самия себе си.

9.   Съгласна съм със 6. Определено животът ти дава шанс да преодолееш най-после „любовта си“ или това, което си си въобразил, че е любов

10.   Първо, искам да те поздравя със страхотния синтаксис и начина, по който се изразяваш. Рядко в наше време, попадам, на толкова добро подреждане на мислите и то в писмен вид.
Аз също съм консултант в подобна фирма на твоята, жена съм и съм попадала на подобна на твоята ситуация. Не съм омъжена обаче и не очаквам дете.
Срешнях се наскоро, преди 2 седмици точно с ГОЛЯМАТА ми любов и изживях страхотен шок. Мислих, че страницата е окончателно затворена, че съм го погребала този човек някъде дълбоко в мен, но не... Не е така, само една среща и всичко се преобърна в мен.
Ще ти кажа как премина срещата ни и ще ти кажа какъв извод си изкарах от нея.
Накратко, като го видях да влиза в заведението, където бях на изпращане, ми се подкосиха краката. Уж бях седнала, а щях да падна от стола. Беше все така хубав, дори и повече отпреди.
Озова се точно срещу мен на масата, което определено ме разконцентрира още повече. Държахме се сковано и двамата, но с усмивки 500 карата!
Отначало разговорът беше тромав, труден и с половин уста. След няколко чашки обаче всичко си потръгна както преди и все едно никога не се бяхме разделяли...
Ходихме цялата компания на дискотека, танцувахме дори с Господинът.
Той ми каза някои неща, за нашата раздяла от миналато, аз му споделих също подобни неща... Но до там!
Той си има приятелка, аз си имам приятел. Знам, че нещата могат да се възвърнат и то много лесно помежду ни, но в моят случай ще е в мой ущърп, а не в моя полза. Аз си знам защо....
Така, че кой от къде, една незабравима вечер, разговор, който исках да чуя и да имам от няколко години и това е.
Моят съвет е да не се подхлъзваш както се казва.... Няма смисъл. Ти си имаш семейство, чакаш и дете..
Не съм от моралистките, които ще ти дават само акъл, но мисля, че да бягаш след химери от миналото ти, при условие, че имаш действително щастие е твърде голям риск, който не би трябвало да поемаш, защото цената която можеш да платиш... ще е много голяма... И то за нещо, което не е сигурно.
Напълно съм съгласна с коментарите на 3 и на 4.
Усмихвай се, дръж се леко на дистанция, разкажи и че си имаш семейство и така.
А както казваш, ако съдбата е решила да ви събере, то тя ще го направи дори и да направиш всичко възможно да и се опънеш. Но си задължен да не се поддадеш на изкушението. Просто се възползвай, от тази неочаквана среща и до там!
Успех

11.   Ще се съглася с номер 7. Всичко е в главата ти - ако се оставиш, ще се влюбиш още по-силно от преди, ако решиш, че не си заслужава да разваляш изграденото и да нараняваш куп хора, много лесно ще я игнорираш. Такова нещо като "безразсъдно влюбване" може да съществува само при много млади хора, които все още не са се научили да владеят мислите си, или при такива, които не са се наживяли своевременно и нещо много им куца в емоционалния живот. Много добре знаеш как е - първо се сещаш за някого често, после си го представяш често в най-добрата му (обикновено измислена) светлина и се чудиш кога ще го видиш пак, после почваш си представяш някакви въображаеми ситуации с този човек и да осъзнаваш, че точно това искаш да се случи, а сърцето тупти та тупти... Накрая те огрява вече избистрената констатация "влюбен съм". Просто за каквото се нагласиш - това ще е. Първата стъпка към "завръщането на любовния трепет" си я направил вече - мислиш за нея повече отколкото е нормално да мислиш за човек, с когото в крайна сметка нямаш много общо. Ако я видиш и не се разочароваш от гледката, сигурно ще минеш на второ ниво - мисли от сорта "по-красива е от преди", "пак ме възбужда както някога", "станала е още по-умна". Тези мисли може да ги засили още повече например фактът, че е семейна - "доказателството" за теб, че си заслужава като жена, защото някой друг е успял да я "вземе" и да я направи щастлива. Забраненият плод, потайните връзки, криениците и страданията на саме със себе си засилват още повече жаждата за т. нар. "истинска любов".
Все пак може да те разочарова, например да ти се види напълняла или остаряла, или да не е срещнала никой все още и да е самотна. Тогава може и да осъзнаеш, че си бил влюбен в "по-добрия" и образ, а не в самата същност. Но... не може да разчиташ на това. Изборът като каква да я прецениш при срещата ви отново си остава само твой.
Иначе съветът ми е да отидеш на консултация с психолог (по възможност истински специалист, че за жалост трудно се намират). Това сериозно - не е някаква подигравка. Ако смяташ, че си толкова объркан в чувствата си и ако семейството ти е важно за теб, по-добре друг да ти помогне, отколкото да се поддадеш на така познатото и вече банално развитие на живота "ожених се, но после осъзнах.... ".

12.   Пич, историята ти е почти едно към едно с моята, с тази разлика, че аз преодолях мъката си и успях да се освободя. Иначе и аз я срещнах докато бях студент. Май месец ще станат точно 11 години откакто я видях за пръв път. И двамата много си допаднахме, изкарвахме си супер заедно, пукаше ни един за друг и т. н. Както често се случва обаче, нещата не бяха толкова прости. Тя имаше много дълга връзка и с приятеля си бяха пред сватба. Той дори купи апартамент малко след като се запознахме. Още в началото знаех, че това момиче не е за мен и дори и да изкараме няколко хубави месеца заедно, всичко ще приключи след това. И макар, че всеки ден си го повтарях, чувствата ми се оказаха по-силни-влюбих се безпаметно. Накрая едвам изтраях да минат няколкото месеца, през които работихме лятото заедно. Просто не можех повече да я гледам толкова близо до мен и същевременно толкова далеч. В крайна сметка излизахме още няколко пъти заедно по нейна инициатива, след което аз завърших и се прибрах в родният си град, а тя забременя от приятеля си и съвсем скоро след това се омъжи за него. В продължение на 3 години не е минавал и ден без да мисля за нея. Бях като обсебен, постоянно си я представях какво прави, чудех се дали някога пак няма да сме заедно, вечер мислено я гушках, сънувах я и т. н. След тези 3 години, накрая взех да се съвземам и я преодолях. Срещнах и друго момиче, което също ми помогна не да я забравя, а просто да се отърся. Тогава, след като вече се чувствах достатъчно силен, реших да я потърся, ей така от любопитство. Оказа се, че бракът й, макар и доста кратък, не върви. Открито ми заяви, че искала да си намери любовник, понеже мъжът й не й обръщал внимание, не я уважавал и други такива. Явно наистина я бях преодолял, понеже думите й не ме жегнаха, пък и както казах, имах си приятелка, която много обичах. Последва нова пауза в контактите ни в продължение на още 2-3 години, след което отново се чухме, даже се и видяхме. Вече си имаше любовник, дори покани и мен да преспя една-две вечери у тях, докато мъжът й го нямало, но аз се направих на разсеян. Най-важното от всичко обаче бе, че изведнъж си дадох сметка, че тази жена, колкото и да съм я харесвал и уважавал ( продължавам да си я уважавам, тя за мен си остава добър човек ), просто не е и никога не е била за мен. Изпитах удовлетворение, че преди години нещата между нас не са се получили. В този ред на мисли те съветвам да си гледаш семейството и да не мислиш за глупости. Винаги съм искал да имам семейство, а в момента съм на 32 и дори нямам приятелка. Казваш, че обичаш много жена си, затова не си плюй на щастието. В противен случай рискуваш да изгубиш всичко и да останеш сам.

13.   Номер 12, много ми хареса това, което си написал :) Явно си добър човек щом си простил и си запазил хубави чувства към това момиче. Истината е, че е щяла да ти изневерява и на теб. Просто явно е такъв човек. Докато ти четох историята много ми се прииска животът да те срещне с една моя приятелка :D Знам, че звучи странно, но някак си така го усетих ;) Иначе относно историята на автора, мисля, че просто е дошло времето, в което да се изправиш очи в очи с тази жена, може би за да я преживееш веднъж завинаги. Не е случайно това и има какво да научиш от тази среща. Съветът ми е да си гледаш жената до теб, може би сега е моментът, в който ще разбереш, че тя си струва повече от всяка друга, и че животът те е наградил, когато нещата с другата жена не са се получили :) Успех на всички! :)))

14.   Не и обръщай внимание, такива хора, които са те наранявали или игнорирали не заслужават. Имаш нов живот, а тя вече е в миналото. Светът е малък и често съдбата ни среща с такива хора, но според мен не заслужават втори шанс. Все пак ти си решаваш, но ако аз бях на твое място колкото и да съм била влюбена от инат щях да го игнорирам или да му отмъстя по някакъв начин.

15.   Когато двама души са се наранили, рано или късно се намразват и си стават противни.

16.   Номер 13, как да ти кажа, аз никога не съм се чувствал предаден от нея или нещо такова. По едно време бях по-скоро ядосан, че нямах възможността да бъда с нея. Може би и на нея бях ядосан, но в крайна сметка запазих хубавите моменти, които си имахме заедно. Дори на мен ми е странно, понеже по принцип съм имал и други връзки, които са се разпадали и от тях не съм оставал с добри чувства. Това момиче просто винаги се държеше страхотно с мен. Имаше доста големи възможности, както семейството й, така и приятелят й, но в същото време никога не парадираше с нищо. А каква е историята на приятелката ти:)
От 12

17.   Противно на другите аз пък ти казвам - мятай се при първа възможност! На твое място щях да се надявам на такъв шанс от съдбата. Знам, че звучи безотговорно спрямо бъдещото ти дете, но щом сърцето те предава - не знам защо другите си мислят, че ще бъде щастливо със сегашния статус. Гроздето е кисело, по-лесно е при жената с детето, по-удобно...по-трудното е да направиш така, че една любов да заработи, да си там, където наистина ти се иска. Аз израснах без баща, но ако той или майка ми са тръгнали да търсят щастието другаде - мога само да се радвам, че не а се отказали от есенцията на живота. Та исках да ти кажа да бъдеш там, където иска сърцето ти!

18.   На мен ми се случи да срещна момиче,което 10 год не бях виждал.Влюбих се в нея.Всеки ден се чудех защо ми се случва това,но повярвай ми -всичко си има причина.Общо взето несподелена любов,но ако можех да върна времето назад пак бих искал да срещна това момиче.Научих си урока :))

19.   Здравейте отново. Пиша с толкова закъснение, за да ви разкажа как мина днес. Оказа се, че наистина е тя. В първия момент всичко ми се преобърна, но след това нещата се оталожиха. Да си призная честно, не очаквах, но наистина съм изстинал неузнаваемо към тази жена. Оказа се, че страховете ми са били напълно напразни. Съзнанието ми я възприема вече като една от многото. Стана ми смешно, защото си спомних какво изпитвах към нея преди и го сравних със сега.

Искам обаче да се обърна към номер 10, че при теб явно все още има чувства, щом казваш ''ГОЛЯМАТА'' ми любов и нещо ти се е обърнало в стомаха. При мен беше точно обратното. Нула. Един неприятен спомен и толкова. Тя също е омъжена, но за жалост все още няма деца, а сме вече на по 35. Твърде бързо отклони темата и ми стана ясно, че определено това не се дължи на волята й, но това са си семейни проблеми. Стана ми интересно и се разговорихме. Съпругът й също ни е колега, дори започна да ми припомня кой е от университета, но явно е бил твърде безличен и прозрачен и наистина въобще не се досетих, въпреки че през цялото време кимах, за да не я обидя. Направи ми впечатление, че е станала доста по-нервна. Преди беше спокойна и в приказки, и в действия. Обясни ми, че през последните години всичко се е струпало на нейната глава. Мъжът й непрекъснато сменял работата си- и то все такава канцеларска- от гише на гише за по 600 лв. и тя се е принудила да работи по 12 часа на ден, понякога и съботите и неделите, за да изплащат кредита, който са теглили за някакъв двустаен панелен апартамент в Дружба. Мъжът й е от София, но тъй като живеел в много порутена и мизерна къща, а на всичкото отгоре не е единствен наследник, и то съвместно с цигани, решили да предприемат тази стъпка. Поисках да ми го покаже на снимка, а тя цялата се изчерви. Започна да се оправдава, че не носела в себе си, но сигурно има причина, не знам. Стана й страшно неудобно. Та, така за около 15 мин. тя се изповяда за живота си през последните 10 години и беше много вежлива. Стана ми много мъчно за нея, защото забелязах, че вече го нямаше онзи пламък в очите отпреди. Предала се е на течението изцяло. Тя е ''мъжът в къщата'' и според мен това много й тежи. Нямат деца. Сега на тръгване ми подаде визитката си да пием кафе вдруги ден, но още се чудя. Според жена ми ще иска да й помогна финасово, за да закрепи малко положението си, но ще видим. Наистина съдбата понякога ни дава много ценни уроци. Щастлив съм, че имам жена си до себе си и никога не бих допуснал тя да води живота на колежката ми. Не го заслужава.

20.   Авторее,още е рано,ще видиш какво ще се случи ( от номер 18)

21.   Ще поживеем и ще видим какво точно ти готви съдбата...

22.   Авторе, номер 10 съм... Все си мисля, че нещата все още не са се случили. Надявам се, че всичко което описваш е така. Пожелавам ти го!

23.   Номер 10, грешиш. Познавам се. Изстина ли към някого, чувствата ми не се възвръщат. Тя е чудесен колега, но в моите очи никога вече не може да бъде жена в онзи смисъл.