Нещастна съм
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 1150 пъти
Здравейте, тъй като нямам истински приятели и хора, на които да се доверя, реших да споделя историята си с вас. От доста време ме измъчват едни гадни, противни и депресарски мисли, които ми костват огромно количество сън и носни кърпички. И всичко това заради момче.. Пфуу, не си струва ще кажете вие, и може би сте прави, но сърцето не слуша и му се реве ли реве. Момчето, което обичах и може би още обичам, онова с което прекарах последните 3 години от живота си и всичко беше като в сън, мечта, защото аз никога не съм имала кой знае колко приятели, връзки, контакти. Не съм особено общителна натура и в моя скромен социален живот
той бе не просто "гадже", но и моят най-добър приятел и човекът който ме мотивираше да живея. И бях толкова щастлива и благодарна, о колко бях щастлива, мамка му. И въпреки, че на онази тийно-хлапашка възраст ненавиждах сериозните връзки, при нас просто се случи. Отначало не беше нищо сериозно, . Беше спонтанно, истинско, красиво- още щом се запознахме открих онази щуро-детска страна в него, която ме кара да вярвам, че в света все пак има и хубави неща. Още на другия ден бяхме излезли само двамата и си прекарахме супер якото. И ден след ден, среща след среща, не усетих как бях безумно хлътнала по него. Но в това нямаше никакъв проблем, защото той изпитваше същото. Уау! За пръв път момчето което харесвах харесваше мен. Та и така де, имахме страхотна връзка (поне в началото), но няма да изпадам в подробности. Целувахме се непрекъснато, бяхме навсякъде заедно и той се превърна в част от мен. И така, докато не минаха 3 години от връзката ни и не започнаха караниците, скандалите, ревността. Той се промени, и и вече нямаше и помен от онова усмихнато и енергично момче, беше "сериозен", "отговорен", искаше да изкарва пари, много пари, незаконни пари. Правеше лоши неща и вземаше лоши неща, но въпреки това аз го обичах, наистина го обичах. Постепенно той започна да се отчуждава, виждахме се все по рядко и не можех да повярвам че това се случва на мен, и че това е моето момче, отново беше като в сън, но този път кошмар.
Не можете да си представите колко плачех тогава, плачех всеки ден, защото той беше най хубавото в живота ми и знаех, че го губя. Усещах, че се случва нещо, но той не искаше да споделя с мен. Вече не можех да го позная- лъжеше редовно техните, приятелите си, твърдеше, че аз съм специална и мен няма да излъже, но знаех че няма как да му повярвам и това ме измъчваше. Започнах да се затварям в себе си да стоя по цял ден в нас и да изпадам в депресии, а с него се виждахме все по-рядко, и така докато един познат не ми сподели, че го е видял с някакво момиче. Тогава си тръгнах и сама усещах, че ме лъже, но това беше като доказателство. След няколко дни, той вече беше с друга. Не искам да описвам през какви състояния преминах тогава. Не след дълго, самотна и объркана, за да "докажа, че съм и силна" и аз си намерих приятел. Това е момчето, с което съм и сега. Той е страхотен! Наистина ме уважава и цени. Държи се адски мило с мен, и знам, че мога да разчитам на него, защото застана до мен в един от най тежките ми моменти. НО.. Аз не го обичам. Не знам защо, но не изпитвам чувства към него. А той е толкова привързан. И се мразя за това.
Знам, че не искам да го оставя, не искам да му причинявам болката, която аз изпитах, а и си нямам никого освен него. И ето, че сега животът ми е отново сив и скучен, няма я магията, любовта.. няма нищо красиво в него. Понякога ми се иска просто да изчезна и да ме няма, да се свия на топка и да плача, в някой ъгъл. Не разбирам защо се получи така, аз просто исках да обичам...
Благодаря ви за отделеното време и търпене, ако сте успели да прочетете обърканите ми писания до край! Ще се радвам да получа съвет, въпреки че не търся това, а просто имах нужда да споделя с някого.