Споделена история от Любов и изневяра |
Каква е тази игра?
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 1214 пъти
Малко предистория... момиче съм от не много голям град, на 18 години. Старая се да се държа сериозно и на положение, но съм имала и някои по-лекосмислени периоди. Последната ми връзка приключи преди около 4-5 месеца, продължи година. Какво повече да кажа за нея, беше една прерасна година. Както и да е, понякога хората се разделят, в случая бе по моя инциатива. След нея имаше 2 момчета, с които излязох по 2 пъти, но общо взето нямаше как да се получи. Може би и бившият ми вдигна сериозно летвата, но е факт, че се впечатлвам по-трудно.
И дойде време да го спомена. Ще го нарека Адонис. На 22 е. Най-красивият, който някога съм виждала. Не е от онези нацепени, чак като буци, не е от онези татуираните с вежди, колкото писец. Не кара скъпа кола, май изобщо няма кола. От събраната информация съдя, че е от нормално, не прекалено заможно семейство. Не, той просто има онова излъчване, което разтапя. Моя град е родният му, а иначе е студент, далеч от тук. За пръв път го видях преди около 2 години, обстоятелствата налагаха няколко дни да се засичяме и като го видех, не се шегувам, разтрепервах се. Опитах да иницирам контакт по-късно в социалната мрежа, но без резултат. По живо по здрав, кой откъде е хванах си бившия ми. След като се разделихме, мина около месец реших да си проверя сръчкванията. Заръчкахме се във фейсбук със Адонис. Писали сме си всичко на всичко няколко пъти, след голям натиск от моя страна. Вече месеци въздишам по него, а дори не сме се излизали. Преди десетина дни отидох с приятелки на дискотека (след голямо мрънкане колко ще е забавно, на мен не ми беше много по вкуса, но пък с добра компания всичко е забавно). И си вдигам очите по едно време и милият ми Адонис. Преди това, ми беше обещал като се върне да излезем, чакам си вече 2-3 пъти си идва. В дискотеката, странно, но залитащите принцеси в късите роклички не бяха интересни. Влизаме кротичко, сядаме си, облечени в дънки и ризки и половината мъже гледаха нашата маса. Някой от тях се наложи да порежем направо грубо. Само моят възлюбен Адонис на два пъти минава само за секунди да го видя, естествено единият път, когато станах да танцувам и 'без да иска' се блъсна в мен. Усмихна се и изчезна със светлинна скорост. Сигурна съм, че мина покрай нас, за да ме види, защото не се спря да говори с никой около нас, а можеше да излезе и без да обикаля цялото заведение. А и погледа, с който ме погледна, има нещо. Един от малкото пъти в които сме си писали каза, че съм го виждала смо веднъж. Още помни кога и къде, при положение, че ние дори не сме разговаряли, а той е контактен покрай него минавят толкова много хора, ужасно много. Има още един-два пъти така. Няма си приятелка.
Идеята ми е, изтърва се инцидентно с показването на интереса си към мен. Нещо повече, опитва се да го прикрие. Не разбирам, защо. Толкова неадекватно съм хлътнала, макар да се старая да го прикривам, да не личи прекалено и толкова време. Поведението му ме отчайва и искам да се откажа, а не мога. Ето наскоро пак му писах, дори не си отвори съобшението да ми изпише прочетено. Мъже, момчета, пък и момичета, ако желаят да ми отговорят: Кога вие се стараете да прикривате интереса си? Защо? Как да преборя този тип поведение? И ако нямате никакви отговори на предните, как да се откажа?
|
