Споделена история от Любов и изневяра |
Трябваше да го направя, защото няма смисъл.
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 1763 пъти
Здравейте,
Пиша Ви, за да дадете мнение дали съм постъпила правилно.
Няма да изпадам в подробности. Имам връзка с момче от 2 години. Всичко си беше нормално, забавлявахме се заедно, имаме много сходни интереси и това е чудесно. Разбира се, идва момента на НО... имало е моменти, когато едва не сме стигали до бой. Толкова пъти сме ставали за посмешище пред приятелите ни... ужасно срамно е.
С течение на времето осъзнавах как любовта изчезва от мен с всяка минута. И до днес, когато вече не изпитвам чувства, който да допренесат за по-наташна връзка. Не виждам никакъв смисъл вече.
Скарахме се за пореден път (обикновена караница), когато реших че е време вече всичко да си кажа. Със спокоен тон му казах, че не изпитвам същите чувства, като преди, казах му всичко, което мислих и разбира се спестих някои истини, от които щеше да го заболи още повече (като например, че отдавна се чувствам така). Плакахме много и двамата, защото и на мен не ми беше лесно да гледам как го наранявам. Сигурно се питате защо не съм му казала по- рано. Ами много е просто, мислих че нещата ще се променят, но не.
Той ме обича истински. Аз съм му първата любов. Знам, че го нараних много, но просто не мисля, че има смисъл да продължаваме да си губим времето заедно в една голяма лъжа. В крайна сметка сме млади още, а и аз не съм единствената. Също не съм и гадже- мечта. Много труден характер съм и понякога сама се питам как може някой да ме търпи.
Живеем заедно в чужбина от известно време. И сега, когато всичко свършва той ще си тръгне, защото единствено заради мен дойде тук. Когато започнах да му казвам истината изплува много колебание в мен дали постъпвам правилно, защото това е огромна промяна и за двамата.
Чувствам се празна, много ми е гадно, самотно дори и като е тук, защото сякаш виждам как лека-полека той избледнява пред очите ми, сякаш изчезва. В същото време, знам че не го обичам, или поне така както трябва, за да продължи връзката ни.
Ще се радвам да споделите какво мислите.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: e8cf2e6357 |
|
1. Аз съм в същото положение само че съм мъж. Пак две години, пак всичко беше като приказка е имали сме дразги и то винаги по нейна вина. Аз никога с нищо не съм я наранявал или обиждал...
Тя замина за големия град. Видя свят и живот там и явно и е харесало. Изневери ми с някакъв помияр и после ми каза, че не била готова за такава сериозна връзка и това след две години. Не била за мен, да си намеря някоя която ме заслужава ей такива неща ми наприказва.
Направо съм разбит.... Не знам на кои хора съм в момента... Боли ужасно много... Искам да си е пак при мен!!!
Липсваш ми!!!
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: ad94d8c446 |
|
2. Щом търсиш странично мнение, значи самата ти не си сигурна какво точно изпитваш. Това ще го разбереш щом той си тръгне. Тогава ще си дадеш сметка наистина какво изпитваш към това момче. Дано само не осъзнаеш късно, че правиш грешка, защото в повечето пъти си осъзнаваме грешката, когато вече няма връщане назад.
|
|
