Споделена история от Любов и изневяра |
Искам да и призная всичко
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 1649 пъти
Здравейте приятели! Аз съм момче на 19 години. Есента, октомври месец се запознах с едно момиче - колеги сме в университета. Виждаме се абсолютно всеки ден и доста бързо станахме много добри приятели - някак си паснахме много по характери, а на мен ми беше особено приятно да съм с нея. Предполагам, че с нея е било същото. Пишехме си много често, не пропускахме ден, но я приемах просто като приятел, нищо повече...
Да, обаче на един купон около 2 месеца след запознанството ни нещо стана и се "награбихме", на жаргон. :D Тогава нещо буквално се обърка... След този купон сме спали заедно няколко пъти, целували сме се на събирания, и не само на събирания и т. н... но проблема е, че си има приятел. Това в момента няма как да ме спре, защото много я харесвам, но до преди месец-два не се чувствах така, по този начин.
Попринцип не признавах, че я харесвам, но няколко човека постоянно ми натякваха, че страшно много я харесвам, че едва ли не съм влюбен, че е важно най-накрая да си призная, че поне я харесвам, а да не го крия... Защото съм щял да бъда оценен... Аз обаче не исках, но все пак си признах. Личало си, че и тя ме харесвала от начина, по който ме целувала и някакви такива.
В един от случаите, когато спах в нейната стая, си спомням как преди това беше попитала съквартирантката си дали ще има проблем ако остана за вечерта и се оказа, че не е имало проблем. Аз погледнах в чата между тях, за се уверя в това, но без да съм крадял телефони или лаптопи, а просто чата във фейсбук си беше отворен, а лаптопът и беше в мен. Другото момиче и беше написала, че ще излиза вечерта, за да ни остави насаме "хаха", и тя просто и беше отговорила нещо от сорта на "ооо слънце" и някакви целувки. Мисълта ми е, че не е казала, че сме само приятели, или че няма нужда да оставаме насаме.
Веднъж пък, на един купон ми се разсърди, че съм се целувал с друго момиче, което ще наречем с буквата Г. А това не беше точно така, целувката беше точно за 2-3 секунди и поради факта, че и аз и Г. бяхме много пияни. След това трябваше да накарам Г., с която сме просто приятели да говори с нея, за да и обясни, че тази целувка е била грешка... и че аз харесвам нея, а не Г. Когато тя е разбрала това, ми казаха, че се е зарадвала или поне усмихнала.
Но аз не исках да имам някакви силни чувства към момиче още преди да стана студент. Не за това следвам...
Но вече е и късно да се отричам от чувствата ми и просто искам да и призная всичко. Но някой ми дадоха съвет да не прибързвам, за да не я уплаша. Ако сега е объркана и леко уплашена, просто да изчакам примерно около месец-два, да не я пришпорвам и да се надявам. Ако се държала така с мен, надали е била ок с приятеля си. Дори за осми март и купих роза и малко шоколадчета, а не мисля, че тя е приела това като подарък от "просто приятел", дори мисля, че трябва да знае, че не можем да сме само приятели след това, което е станало между нас, въпреки да са само някакви чувства и целувки. А в мен чувствата са доста силни.
Беше настъпила малко "тишина" в отношенията между нас за около месец-два, преди да и купя розата и шоколадите за осми март. Два-три дни след това ми беше казала, че била сънувала много хубав сън, в който съм бил и аз.
Искам да попитам за съвет и от момичета и от момчета. Какво бихте направили, ако бяхте на мое място, да продължа ли да не бъда настоятелен и да не прибързвам или просто да и призная всичко? Как би реагирало едно момиче, ако и призная: "Харесвам те ужасно много и нямам желание да бъдем само приятели", примерно, и как би реагирало, ако просто изчаквам както правя в момента. А ако и призная всичко, а тя ми каже, че не иска да има нищо с мен, тогава просто ще поискам да прекратим всякакви взаимоотношения. Защото съм преживял подобно нещо преди около две години, въпреки, че сега чувствата са доста по-силни от случая тогава.
За финал, искам да отбележа, че чувствата ми са доста силни, казвам го за кой ли път, всеки ден мисля за нея, усмивката и наистина може да ми оправи деня и наистина ще се грижа страшно много за нея ако сме заедно, защото в момента тя за мен е най-красивото момиче, което съм познавал. Когато не е седнала до мен, където и да е това или когато сме по родните си градове, чувствам някаква празнота и някакво "ръчкане" в мен, докато много често, когато е седнала до мен се чувствам добре и спокоен. Чувството да си хлътнал до уши по някое момиче може да е и много приятно и много лошо :D Oчаквам вашите мнения и препоръки и се надявам да има и други хора, които са преживяли подобни дилеми :D Поздрави!
|
