Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Явно те приема за даденост. Опитай се да пречупиш това негово схващане - започни да се контиш повече, да излизаш по женски (така и така нямате деца, няма да ти е проблем), започни да се държиш по - тайнствено и всички други трикчета. Нека да се зачуди какво става, да се почувства пренебрегнат и да усети , че ти не си вещ, закована на едно място и можеш да бъдеш "открадната" от някой , който е по - активен. Смени прическата, стила, приложи му някой нов трик в леглото - хем ще му хареса, хем няма да знае какво става, че си се активизирала така. Ще видиш, че след няколко седмици ще има ефект.
Жюли

7.   Здравей,
промени нещо в себе си, промени дома ви - нови мебели, нов цвят на стените.
Прическата си промени, запиши се на спорт (той взима и после връща енергия), танци, курсове, личностно развитие.
каквото и да избереш ще има положителен ефект за теб и семейството ти.
Защо нямате деца? мислите ли да имате?

8.   Офф, дa, тропaй му хорце, aмa гледaй и Дaйчовото дa изкaрaш... глупости нa търкaлетa. A той дa си бъркa в носa, докaто ти се чудиш кaк дa го " събудиш ". По друг нaчин е подредилa природaтa тези нещa. Не знaм кaк още никоя не е продложилa в тaкивa ситуaции дa им ги дърпaме в тоaлетнaтa и после дa им мием дупетaтa. Нaли трябвa дa сме крaйно необходими, незaменими... с ценaтa нa всичко ли бре? !

9.   Омъжена съм от 13 години, без деца, последните години и без секс, а всеки ден сме заедно. И целувки няма въобще. Живеем си точно като брат и сестра с брак. Не си изневеряваме. Може би това е най-странната връзка между съпрузи, за която сте чували. Но се обичаме, което е напук на всичко, което липсва помежду ни. Грижим се един за друг. Когато той се прибере от работа с нетърпение чака да му разкажа как е минал денят ми. Моето ежедневие му е много интересно и когато ме слуша все едно гледа някакъв интересен филм. Явно съм добър разказвач :))). Глези ме като ми готви, домакинства и иска да ми купува някакви неща, които аз отказвам, защото съм голяма спестовница... хе... Тежко ми е, че липсва интимност между нас, но изглежда, че на него това не му пречи... Мислила съм си, че е гей, но разбрах, че не се харесва как изглежда, защото с годините доста се поотпусна и напълня и не се чувства уверен, че го харесвам. Всъщност с наднорменото му тегло почнаха и проблемите с интимността. Проблемът е, че няма воля да отслабне, а годинките си текат и не прощават.
Идеята ми беше, че ако правите секс, не те бие и не хойка, проблемът ти е много лесно решим. Поне за мен е елементарен за разрешаване! Ще направя така, че да иска да се прибира по-рано от работа, за да ме види с нетърпение. Ще спра да му готвя, пера и гладя, а просто ще се занимавам с моите си неща. Когато ми се обажда, всеки път ще му казвам, че не мога да говоря в момента и си имам работа и да видиш как ще започне да те разпитва какво правиш, къде ходиш, каква работа си имаш, с кой се виждаш, т. е. ще започне да се интересува от теб и да иска да споделяш с него. Ще го заинтригуваш, ще започне да става любопитен :). Мога много да пиша, затова просто питай за нещо конкретно. Аз пък си търся човек, който да мотивира моя съпруг да отслабне... хе

10.   Моя ме заобича още повече, когато забременях, макар че не искаше деца. Сега го чакаме всеки момент и макар да имаме много проблеми и вече да не сме така безгрижни както преди, се сплотихме и спряхме да се караме, което преди се случваше. Виждам в него че всичко което прави е за семейството. Докато преди мислеше повече за себе си и се приемахме като отделни същества, сега се приемаме като едно цяло.

11.   Здравейте и благодаря на всички за времето и усилията, които сте отделили, четейки поста ми. Аз съм авторката.

№1 - Точно така. И аз съм почти сигурна, че ме обича. Сигурно за мен това е жизненоважно - да ме обича мъжа ми, не само аз него, защото в съзнанието ми, в представите ми това е истинска любов. Тоест, когато е споделена.

Проблемът е че всеки от нас - говоря по принцип ние хората, имаме различна представа как да обичаме другия. Сигурно аз съм разочарована от начина на мъжа ми - твърде студен за мен и твърде неприветлив, но е възможно и аз да съм твърде needy. Тоест да съм от тези хора, които все се оплакват, че не получават достатъчно, все нещо им липсва.

Колкото до времето заедно, да прекарваме повече време заедно - невъзможно е. Той често пътува. Аз работя в компютърна фирма, която не ме изпраща да пътувам и аз, и то в същите дестинации. Изглежда, че при съпруга ми работата е приоритет номер 1. :(

Отделно имам интересни хобита, едно от които е да общувам с хора по цял свят по теми, които ме интересуват. Намирам живота си за интересен, просто се страхувам, че някак си неусетно съм загубила любовта на съпруга си. А той не беше толкова студен, колкото в началото. Иначе не бих могла да се влюбя в него.


№2 - Темата за децата при нас не е на дневен план в момента. На 28 години съм и знам, че сигурно вече ми е време. Той е на 39 и определено му е време, поне според общественото мнение. Нямам представа какво е да имаш дете, но знам, че е голяма отговорност. И радост разбира се.


№3 - Искам рутината, който описваш. Искам отчаяно той да ме целува всеки ден. Да ме гушка преди да заспим. Да ме пита и скучни въпроси като какво има за вечеря.

Хм, трети човек определено не може да оправи нещата. Ако имаш предвид любовник или любовница, или пък дори и брачен консултант. Мисля, даже съм сигурна, че проблемите в една връзка, в един брак, единствено хората там могат да си ги решат, макар че често пъти това е трудно, защото ние сме вътре във връзката и сме малко като слепи.


№4 - Поздравления, че ти и съпруга ти сте влюбени един в друг. Благородно ви завиждам. Това са 15 години брак. Продължавайте все така!

Идеята за разговор със съпруга ми ми се струва добра. Събирам смелост. Все още събирам ;)



№5 - Комуникацията е много важна, да. Ние почти не си говорим, освен по skype. Но топли ли ме някаква икона сърце и/или целувка, повече отколкото истинска прегръдка и 'обичам те', казано на живо? Не.

Странно как усещам непрекъснато липсата на съпруга си, но никога не ми е минавала идеята за любовник. Защото тази липса може да бъде запълнена единствено от съпруга ми. Това не ми харесва понякога, но нищо не мога да направя.

Иска ми се съпруга ми и той да беше глобен или някакви други неприятности в работата му, но не е такъв случая. Тоест да уточня, не искам той да има никакви неприятности разбира се, но ако трябваше да избирам между неприятността, че се е осъзнал, че не ме обича вече и нещо неприятно в работата му, то определено ще избера второто.



№6 - Мислех да си сменя прическата и цвета на косата, да. Все още мисля. Но отдолу ще съм си пак същата. Не мога да се променя просто ей така - да стана по опитна в леглото, по дръпната и тайнствена, по по най-различна. Той ако не ме обича вече, няма да ми помогнат нови трикове и номерца, убедена съм. Ако ще да съм мис вселена, а аз не съм, той пак няма да остане с мен, освен за малко повече удоволствия в леглото предполагам.

Флиртуването с други мъже никога не ми се е отдавало и по принцип не харесвам това, независимо дали нямам или имам сериозна връзка. Има един мъж в работата ми, който е активен спрямо мен. По-млад е от мъжа ми, обръща ми внимание без да го искам, грижовен и отговорен човек е, в момента говори повече с мен на различни теми, отколкото съпруга ми. Предната седмица ми изръси внезапно, че бил сигурен, че бил намерил жената на живота си. Колежка, женена, и с дълга тъмнокафява коса до кръста.

Ами стреснах се, защото аз съм единствената, което отговаря на тези описания в компютърната ни фирма.

Първо там сме само три жени. Едната е със светло кестенява коса до раменете, а другата с къса, черна и къдрева коса. И двете са single, имат някакви повърхностни гаджета обаче.

Но това ли трябва да стане? Да се поддам на намеците на колегата, за да усетя топлина и близост? Що за жена и съпруга ще съм тогава? Това го казвам към себе си най-вече, не че ти №6 ме съветваш така.




№7 - Новият цвят на стените и/или ново обзавеждане няма да ми помогне, убедена съм. Няма да накара съпруга ми да ме обича, така както в началото. Нищо няма да го накара, освен ако той не поиска или ако аз не провокирам отново това в него. Но как по дяволите да го провокирам да ме обича, като съм същата жена? Извинявай №7, просто ме е яд на мене си, че съм толкова безпомощна и неспособна явно да провокирам отново любовта.

Нямаме деца, защото още не усещаме необходимост от това. А може би и защото той не ме вижда като майката на децата си - това само го предполагам, не ми го е казвал. Аз понякога си мисля за деца. Но рядко. Може би напоследък все по рядко.



№8 - Накара ме да се усмихна, е малко горчиво, ама все пак усмивка :)

С цената на всичко, да, понякога и така се получава. А дали трябва? Не знам. Наистина не знам. Когато обичаш итински, правиш всичко с цената на всичко.



№9 - Брат и сестра с брак. Хм, това ми звучи донякъде познато. Е от страната на съпруга ми, не от моята. Аз все още тръпна, когато го видя. Все още си мисля, че сигурно мога да умра за него, ако се наложи. Все още се радвам дори и само на присъствието му в стаята.

И моят съпруг ми носи подърци понякога, но това са само сувенири на местата, които е ходил. Айфеловата кула, Колизеумът, някой и друг американски небостъргач. Носи ги, за да спомня къде е бил. Трофеи, точно това са. Не подаръци.

За готвенето... аз не готвя. Мога разбира се, но съпругът ми предпочита да ни носят храната вкъщи от ресторанти, които той харесва. И тук се разминаваме, защото аз копнея да му наготвя нещо любимо, но той не харесва готвенето ми, не толкова, че да го яде постоянно. На рождения ми ден, беше само преди месец и малко, изпекох бисквити по рецепта на една от бабите ми - били са също любимите бисквити на съпруга ми, когато е бил дете. От онези полукръгли бисквити с посипани смлени орехи отгоре, ако ги знаете, някои им викат просто орехови сладки. Но съпругът ми не хапна нито хапка, затова ги занесох в работата ми.

Ами изядоха ги хората там :) Сигурно някои не ги намериха за вкусни разбира се, но имаше хора, които изядоха по няколко, едва ли е било само от любезност.


Да, той не ме бие. Не ми изневерява, или поне аз не знам. Сигурно съм алчна, че искам и нещо повече нали? Понякога си го мисля. Понякога си мисля как не го заслужавам, защото все искам повече и повече. Странна съм, знам.

За него няма значение кой му пере, чисти, готви, стига човека да го прави професионално. Ако спра да пускам сушилнята и пералнята и ютията, той ще плати на външен човек да го прави, сигурна съм. А и не искам да играя игрички.

Да се отдръпна на разстояние от него звучи прекрасно, но какво ако той клъвне на блъфирането ми? Какво ще правя тогава? Ами ако не стане любопитен къде съм и какво правя и с кого? То ние и сега прекарваме време един без друг, доста време и той пак не е заинтригуван.

Въпросът, главният въпрос е за мен е, какво не му давам аз, че е така далечен и студен, а преди не беше? Ако започна да му давам тези неща, каквито и да са - сега нямам представа какви са, дали ще мога да надскоча себе си и да бъда тази жена от която той има нужда? И за колко време ще бъда жената от която той има нужда?


Да кажем, че той има нужда от обратното на мен. Ще мога ли да му го дам? Да кажем, че аз съм скучна, предвидима жена, която не е добра в леглото, която не готви толкова добре, която не е енергична, която е повече needy, отколкото на него му се иска? Не знам дали ще мога да променя себе си, така че той да е щастлив. Нещо голямо му липсва в мен, мили момичета, които ми пишете, затова е така дистанциран.

Съпругът ти №9, може да отслабне според мен, само ако той го поиска. Можеш да го мотивираш, като му покажеш примери на хора получили инфаркт от затлъстяването, защото това става накрая, когато човек прекалява с храната. И не е необходимо човек да е на 60, за да умре от затлъстяване.

Ти наистина ли имаше успех във връзката си, като стана по недостъпна спрямо съпруга си? Аз може би наистина много плямпам, което автоматично ме прави безинтересна.

Поздрави на всички и много приятен ден! Ще пиша пак :)

12.   Ти обаче си си втълпила твърдо, че каквато и да е причината за охладняването на съпруга ти, то тя е в теб. Ако на него му липсва нещо във връзката ви, може би го намира някъде другаде, колкото и неприятно да ти е да си го мислиш дори. Децата безспорно променят много живота на родителите си, но в никакъв случай не са лекарство за оправяне на счупени бракове - напротив, кризата може и да се задълбочи.
Опитай се да поговориш с него, да обясниш как се чувстваш и какво ти липсва. Ако се сблъскаш с безразличие - може да е за добро. На възраст си, в която спокойно можеш да срещнеш мъж, с когото да се чувстваш обичана и желана и да си плямпаш, колкото искаш.

13.   Авторке, №3 съм. Не си прочела правилно. Пиша:
"Но това, което става между двама души, ЕДВА ЛИ ли може да бъде разрешено от трети".
Т. е. решението е между вас двамата. И ти си напълна права".. че проблемите в една връзка, в един брак, единствено хората там могат да си ги решат".
Ако мога да помогна, бих те посъветвала да спреш да търсиш причина у себе си. Цветът на косата ти няма нищо общо с проблема. Навремето и ние преживяхме криза. На мен обаче, в един момент ми писна да се занимавам с проблемите във връзката и взех, че го ударих на живот. Захванах се с ново хоби, намерих си покрай него приятелки, спрях цигарите, засилих спорта, направих градина, смених си гардероба... абе купон. И покрай този "купон" станах весел, жизнерадостен и позитивен човек, забравих за всякакви проблеми у дома, защото... ами тях вече ги нямаше. Ентусиазмът ми се оказа заразен и мъжът ми си възвърна и доброто настроение, и хъса към живота, и топлината към мен. Защото нашият дом беше станал едно много забавно място. Оказа се, че непрестанното ми лошо настроение тип "потънаха ми гемиите" му се е отразявало ужасно. Когато ние жените сме зле, мъжете се чувстват отговорни и виновни за това. И когато тази вина започне да им тежи, те охладняват. Така се е получавал един затворен кръг - аз съм мрачна, защото той страни от мен, той се чувства виновен, че съм нещастна и започва още повече да се отдалечава.
Погрижи се за собственото си щастие, прави нещата, които ти носят радост лично на теб, и всичко ще се оправи.

14.   Здравей! Прочетох историята и коментара ти. Както казва №12 твърдо вярваш че причината за охладняването му е в теб и я търсиш в себе си. Не съм съгласна с това, допада ми начина ти на писане и мислене и съм сигурна че си невероятна млада жена. Моето мнение е че има трети човек, без значение че ти се струва малко вероятно.
Не можеш никого да накараш да те обича каквито и методи да опитваш от предложените. Чувството или го има или го няма и за да са щастливи двама души заедно трябва да е взаимно. Съжалявам за положението ти, ти не живееш пълноценно а вегетираш в очакване на това неговата любов да се събуди. Поговорете сериозно и ако любовта си е отишла по-добре се разделете. Живота е кратък за да го изживяваш в постоянни терзания, всеки заслужава щастие.
Желая ти успех и да намериш пътя към споделената любов!

15.   Човек, за да е интересен, постоянно трябва да се развива. От това, което пишеш, съдя, че обръщаш прекалено внимание на домашната обстановка и си се втренчила в мъжа си като в спасител. Огледай себе си и това, което си - ти наистина си скучна и безинтересна (в собствените си очи) и затова и той те възприема така.
Развитието може да бъде в много направления - дете, интересен спорт, танци, книги, хоби (клуб по интереси) и др. Тогава ти няма да си толкова вторачена в него, от една страна, и от друга - ще имаш какво да му разказваш и да си му интересна(спомни си приказката за Шехеразада). Колкото до целувките, какво пречи инициативата да е твоя, не се притеснявай, бъди уверена в себе си, търси своето и ще го получиш. Успех!