Много са несправедливи...
преди: 14 години, 10 месеца, прочетена 2794 пъти
Здравейете. Имам проблем. Аз съм момиче на 20 г. Започвам направо с историята.

Преди няколко седмици родителите ми ме пратиха на екскурзия с други мои приятелки. Вече бяхме пристигнали в хотела. Аз си подредих багажа, оправих се и с 3 мои приятелки излязохме да се разходим. Аз бях на токчета. Решихме да разгледаме едни паметници, да си направим снимки, но пътеките, по които минавахме бяха неравни, с камъни и кал. По едно време стъпих на криво и кракът много ме заболя, аз извиках, защото мислех, че съм го счупила. Приятелките ми ме гледаха много странно и само стояхо. По едно време едно момче извика "Аз ще помогна" и дойде при мен. Попита ме какво ми се е случило, а аз му казах, какво е станало. Той ми погледна крака и каза, че съм го навехнала. Още тогава не слушах съветите му. Беше много красив. Горе-долу колкото мен на години. След това ми каза:
Случва се, особенно с такива обувки..
Аз се засмях и той ми помогна да се изправя. Приятелките ми гледаха и казаха:
- По-добре с тези елегантни и модерни обучки отколкото с кубинките, като теб. Хайде, момичето е добре стига си досаждал. - Те го гледаха много надменно и той стана, каза "Довиждане" и си тръгна. След това се прибрахме в хотела и аз не спрях да мисля за него. Все едно любов от пръв поглед. На другия ден излязох сама да се разходя и го няколко момчета се зададоха от една пътека. Аз минах от едната страна, за да могат да минат и по едно време видях същия младеж. Мислех да му се обадя, но продължих напред. Вече бях с гръб, когато някой се провикна:
- Хей! Не ме ли позна?- тогава нещо в мен потрепна. Аз се обърнах, а той тичаше към мен.- По добре ли е кракът ти?- попита той. Аз му казах, че е много добре, попитах го на кого да благодаря, а той каза:
- О, извини ме, казвам се Aлекс. А ти?- аз му казах името си. Той предложи да се разходим и понеже аз изгарях от желание приех. Цял следобед се опознавахме. Той ми каза, че без онези токчета също съм била много хубава. В този момент една от приятелките ми излезе от нищото и каза: Ейй сладури, какво правите?- Аз наклноих глава, защото тя е леко досадна. Тя взе да говори и каза: Мила, ти знаеш ли, че гаджето ти дойде в хотела? Чака те там.
Тогава онова момче се дръпна и каза, че трябва да тръгва, защото приятелите му го чакали. Не му споменах за това, защото положението ми е малко сложно. Родителите ми са богати хора. Не биха допуснали кой да е в семейството си. А като добавя, че съм единствено дете....Семейството ни е много близко с родителите на "гаджето ми" Той е колкото мен. Привлекателно момче, също много богато, но...не си допадаме. РОдителите ни са решили, че трябва да сключим брак и това е. Майка ми постоянно ми повтаря, че времето лети бързо, изобщо не се интересуват от това какво изпитвам. Веднъж се опитах да им обясня, а баща ми се развика. Каза, че докато той ме издържа и живея при тях ще ги слушам. Преди не го преживявах, защото си имах всичко. Гаджето ми беше пред хотела и каза, че иска да прекарваме повече време заедно и да дойде в моята стая вечерта. Аз му казах, че има много стаи в хотела и това няма да стане, Той каза, че ще предаде на баща ми.

Започна да ми крещи, че докато съм с него ще го слушам и т.н. Тогава А дойде от "нищото" и каза на онзи, да млъкне. Д (приятеля ми) ме изгледа и вика: Охоо, вие среща ли имате? И двамата се сбиха. Д се качи в колата, и каза, че нещата няма да останат така. Аз бях много изплашена. Бях седнала на тревата и плачех. Тогава А ме прегърна, и каза, че нищо няма да ми се случи. Идваше да ме вижда, целувахме се, на косъм бяхме и от секс, но...почивката свърши и пак съм вкъщи. Гаджето ми постоянно е по дискотеките, а когато се сети за мен то е само за да задоволя нуждите му. Аз повечето пъти отказвам, но вече не може!!! Ако реша да говоря с родителите си думите са:
-Исках да говорим за Д, неща...
- С него ще сключите брак много скоро. Родителите му питат, кога ще се сгодите.
С Д сме се разбрали, той ако иска да ходи с други момичета, както и аз с момчета. Той си ходи с някаква, аз излизам с А, обиквам го все повече и повече.
КАКВО ДА ПРАВЯ???

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 10 месеца hash: b8ab8f15eb

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Прекрасен филм ^^ Мег*

 

...

преди: 14 години, 10 месеца hash: 6fa62a0a16

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Здравей, историята ти ме впечатли. Напоследък съм си мислил много за тези проблеми, за този тип хора и честно казано не мога да разбера какво е. Наистина много ще се радвам ако ми пишеш тук petrov_90_abv.bg , вълнуват ме някой неща и мисля, че ти ще можеш да ми помогнеш. Обещавам ти, че няма да те занимавам с редовните глупости, които пълнят интернет пространството.

 

...

преди: 14 години, 10 месеца hash: b8d75e9ec8

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   КАТО ТВОЯ майка .... НЕ си проваляй бъдещето ...ЗАРАДИ интересите на вашите Родители .... НИКОГА не бих постъпила така с дъщеря си ... Но защо си мисля ,че няма да послушаш и мен и всички останали ??? Ще те притиснат ... Дано не изляза права .... УСПЕХ В ИЗБОРА !!!

 

...

горе^

преди: 14 години, 10 месеца hash: 55b3861f2d

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Това ми се струва малко измислено, но все пак ако е истина, в крайна сметка в църквата ти ще кажеш "ДА" и никой не може да го направи вместо тебе. То от тебе си зависи. Ама на мене ми се струва, че повече те е страх да не си изгубиш парите, защото иначе друго какво те спира да си тръгнеш.. Рая*

 

...