Липсва ни комуникация.
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 2242 пъти
По принцип цял живот, и цяло детство бях много затворен тип, не излизах, а контакт с жените нямах. Бях социален отшелник, интроверт. Едва наскоро вече на възраст минала 20-те(някоя друга повече ;) ) години се запознах с момиче, уж сме във "връзка" вече над месец, но комуникацията ни се разпадна.

За моята възраст, не обичам да се хваля, и не се опитвам да го правя, но като стане въпрос за връзки съм сериозен тип, докато момичето разсъждава с много друг акъл, на 18 е.

Твърди, че съм студен към нея, че не и говоря мили неща, че и викам по име, а не на галено или дори думи от сорта на бебе и т. н. Твърди, че си пишем като обикновени приятели, а аз не се опитвам да го правя нарочно. Просто такъв тип съм. И тя така започна да се държи в чатовете, и въпреки, че и казах да спре още преди над седмица, нищо не се е променило.

Наистина много често АЗ нямам какво да и кажа, сядам през фейсбука с цел да и пиша, ама нищо не ми идва на ума. За един ден си пишем 10-20 реда, от сорта на какво правиш и подобни изрази.
Тя вече дори не се и опитва да ми пише, въпреки, че общуваме чат-пат по телефона. Но май усещам, че и там ще спре скоро.
За сметка на това, си пише с поне 10-20 момчета едновременно.

Много неща ми се иска да споделя, защото не само комуникацията ни е проблема, ама това ми е дерта в момента, че просто нищо не ми идва на акъла да и пиша, западна ни комуникацията, и проблема съм по-скоро аз, защото ще съм такъв с което и да е момиче.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 8 месеца hash: d692ae4106

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ще се радвам ако обърнете внимание на следните редове: Най-важното: Може да е клише, но бъди себе си! Ако опитате да се промените, до известна степен би било добре, но няма да ви кара да се чувствате комфортно, ако не сте настанен в собствената си душа и характер. Единственото което бих Ви препоръчала, е да опитате лека промяна в себе си, но видите ли че не се получава, не се напъвайте защото насила винаги си личи ако нещо се прави. Най-вече ви препоръчвам да се виждате, лице в лице. Комуникацията с това се оправя. С комуникиране. Но по интернет при всички хора е така. Имам подобни случаи. Намирайте някакви нови методи да я изненадате, нещо което тя би поискала, но е пропуснала да ви спомене. Ако сте от различни градове и затова общувате само чрез телефона, може поне да използвате скайп, говорене. Разказвайте и как е минал денят ви - подробности, искайте ги и от нея. Така тъкмо може да се изгради взаимно доверие. Всяка връзка може да се спаси преди да е скъсана. Едно въже е направено от хиляди, малки връвчици, и една да се скъса, винаги остава нещо здраво. Здравината е във вашите ръце. Можете да ме потърсите пак, само коментирайте за някаква информация. - Начинаещ Психолог

 

...

преди: 9 години, 8 месеца hash: 8369d77de7

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Еми то и аз до 20 не ставах от компютъра и не бях много комуникативен, бях като дете, но в пубертета не бях .. не ставах буквално. На 23 си хванах първата сериозна приятелка и до ден днешен съм с нея. Късали сме 100 пъти, но аз съм малко по-разговорлив, а тя не е, мен това ми е проблема. Аз започвам и говоря глупости, празни приказки от които няма смисъл, това пиша, това говоря.. понякога й е смешно, забавлява се, понякога не, но тя не казва почти нищо, никога. Не си пише с никакви момчета, даже и с приятелки, адски а-социална е понякога и на мен това много ми тежи. Когато сме се разделяли аз не съм този който първи да я потърси, свиквам, спира да ми пука, тя ме потърсва с думите, че ме обича много, че не може без мен. Започваме пак да сме разговорливи и двамата, тя да си говори нейните глупости, аз мойте и така, докато пак дойде момента в което нещо се скъсва и тя спира да говори, става а-социална и става много тъпо. НЕ знам приятел, като не ти е отвътре общуването винаги ще тежи на приятелката ти. В нашата връзка с моята може би аз се държа повече като момиче, а тя като момче и на мен ми тежат тия работи, които каза ти, че на нея й тежат в теб. Аз мога буквално да говоря с някой хора с часове, и то без почти нищо кой знае колко важно да си кажеме, но да ни е приятно и на мене и на човека отсреща, но когато е като приятелката ми да не ми схваща мислите, да не говори много и да е а-социален, много е болно, много ми е тежко и прочие. Ако говори, говори простотии в които няма никаква логика, ако не говори, пак гадно и така няма угодия в моя случай, но в твоя ти си човекът, който може да промени случващото се, само ти.

 

...

преди: 9 години, 8 месеца hash: 37e63c7ec3

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Добре, защо сте тръгнали, какво хареса у нея, тя какво хареса у теб? "Защото ще съм такъв с което и да е момиче" - аз също съм мълчалив тип, но ако някое момче ме очарова със сигурност ще опитам да го опозная по-добре. Като се осмеля де :D Но вие вече сте заедно, така че няма място за притеснения. Тя не иска да и говориш просто заради говоренето, приказка да става, повярвай ми. Иска да я питаш как е, какви са и мечтите, да и кажеш колко е красива, да изслушаш проблемите и, вероятно и да споделиш своите, да я поканиш на среща (какви са тия чатове, чатовете са само, за да се разберете да се видите), да я разсмиваш може би, опора да и бъдеш... Две личности, живеещи в собствени светове, и искаш да кажеш, че няма нищо, нищичко, което да споделите един с друг - от опита, хобитата, плановете за бъдещето, надеждите, разбиранията за света, странностите ви, т. н.? Ти си човек със сериозни намерения, казваш. А каза ли го на нея? Показа ли го? Говориш ли и за това колко са сладки бебетата, колко хубаво би било да живеете заедно... Това ли имаш предвид под сериозни намерения? Тя е на 18, т. е. учи, т. е. още не може да печели пари, т. е. ти ще трябва да печелиш. Ако тя изобщо е готова за цялата ти "сериозност". Ако искаш да се "вържеш" с нея завинаги, всеки ден ще трябва да и даваш дозата вълнение, която да я държи при теб. Какъвто и да си, ако ще и ням. Опознайте се взаимно, после опознайте света заедно, после опознайте тенденцията в промяната на характерите ви, после опознайте тенденцията в промяната на света... Няма за какво да си говорите? Ха. Ти завоевател ли си или какво? Завладей я. Омагьосай я. Наричай я с галени имена не защото искаш, а за да и направиш удоволствие. Т. е. защото искаш. Ти искаш да и доставяш удоволствие, нали?

 

...

горе^

преди: 9 години, 8 месеца hash: d8c532ff32

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Погледни на нещата от друга гледна точка: не ти идва нищо за казване, просто защото си човек, който НЕ се занимава с празни приказки. Не се обръщаш към нея с галени имена, защото за теб привързаността не се изразява с думите "мило" и "сладкишче", изречени/написани на всеки пет минути, а с действие и отношение, които се проявяват и сияят най-вече при по-трудни и заплетени ситуации. С други думи, просто не си лигльо и отдавна си надрастнал тази фаза от живота си. Просто си МЪЖ. Тя, обаче, не е жена, а момиче. Предполагам е нормално за възрастта й, все пак е само на 18. Що не си потърсиш някоя интровертна и затворена мома? Според мен са много по-интелигентни и интересни.

 

...

преди: 9 години, 8 месеца hash: 741feda5a6

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Моето поколение (на 44 съм) намираше писмата и въобще общуването в писмен вид за старомодно нещо, за отживелица. Сега вие пак ги върнахте на мода. Какви са тези епистоларни излияния, в които се тренирате по цял ден, не мога да разбера... Естествено, че ще ти липсва комуникацията! Покани момичето на среща, почерпи го нещо, хвани го за ръка, погледни го в очите и тогава ще проведеш смислен разговор.

 

...