Споделена история от Любов и изневяра |
Защо е толкова сложно?
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 1603 пъти
Историята е дълга, заплетена, сложна, но бих се радвала на странично мнение.
Ще започна с мен - бях омъжена и имам дъщеря на 2 год. Разделих се с мъжът си преди 1 година, той живее далеч в момента, но знам че ни обича и ако аз поисклам би ми простил всичко и би ме приел обратно, обаче аз не искам.
Така, за Него - заедно сме от 1 година, малко след като се разделих с бившия. Той не е от тук, работи тук, прекарва 4 седмици тук и 1 е родното си място, което е доста далеч. На 42 е женен, с деца на 8 и 12 год. Живеят в дома на майката на жена му. Твърди, че между него и нея нещата отдавна са приключили в любовен аспект, но не може да напусне все още, защото няма къде да живее, когато се прибира там за 1 седмица. Обича адски много децата си и не иска да ги загуби. От както е с мен твърди, че не е имал сексуални контакти с жена си, в началото тя го разпитвала, опитвала се да го съблазнява, но с времето се е отказала. Обича ме, виждам го в очите му, в отношението му. Държи се прекрасно с дъщеря ми, играе с нея, учи я на нови неща, с мен се държи прекрасно. Има обаче и други неща освен факта, че на всеки 4 седмици 1 седмица е далеч и аз се боря с демоните си, че той е там, с жена си, че спят в едно легло. Вярвам му че няма нищо с нея, не знам дали е истинско доверие или съм си наложила да му вярвам. Но вярвам.
Другите неща - аз съм ревнива по принцип и може би малко обсебваща, искам да сме заедно всеки свободен миг и е така, той по принцип е на квартира тук, плаща я шефа му, работи на смени, почти живеем заедно в моя дом, но доста често той си спи в квартирата, заради смените, заради моята работа и т.н. Аз искам да живеем заедно, дори го бяхме обсъждали преди. Може б ще се случи, но... Проблема с шефа му - той не позволява в 1 седмица почивка която има да остава тук, билета за родното място се осигурява и дори не смее да пита дали може да остане, не че може, тъй като за момента както казах жена му и децата не знаят за мен, или ако жената подозира, то поне не е сигурна. А може и някак да я заблуждава, макар че как би могъл, като докато е тук. от както е с мен не се чуват по скайп с нея и децата, както е било преди да се запознаем, прекарва почти цялото си време с мен. Та за шефа му, разбрал е че имаме връзка и обмисляше да го изпрати на друго място да работи по друг проект, но той му беше казал, че иска да остане тук, че ме обича и че отношенията с жена му едно, че са си лично негови, едно, че не са каквито би следвлао да са. Шефа му склони, остана тук. Той ми беше казвал, че дори да го преместят, тогава нещата ще трябва много бързо да се променят, защото иска аз да отида с него, ще трябва да рискува връзката с децата си и да каже за мен, но за момента не се налага и не иска.
Не знам какво искам, искам да живеем заедно, искам да имаме общо бъдеще, но дали е възможно....
Отделно имаме и други малки проблеми - понякога твърди, че съм малко обсебваща с това постоянно желание да сме двамата, да знам къде е , какво прави, но честно казано той е същия. Иска да знае къде съм също, имам чувството, че се цупи, когато се виждам с приятели, когато той не е тук, да не говорим, че когато съм на линия у фейса подмята разни коментари едва ли не с някой си пиша и съм заета. Когато той си е там и ходи да играе карт с приятели, аз нищо не казвам, когато излиза да се вижда с колеги и приятели там, пак нищо не казвам, а имам усещането, че ако аз изляза ще се нацупи.
Както и да е, това ще се изглади след един разговор.
Мисълта ми е, че не знам какво бъдеще мога д аимам снего, дали наистина някой ден ще напусне, дали някой ден ще ме вземе с него там, дали ако го преместят ще поиска да отида с него наистина. Толкова пъти ми е казвал, че ме обича, че с мен всичко е различно, но и много пъти ми е казвал, че има някои неща, които го дразнят и може би един ден ще му писне - за мен са дребни неща, като това че съм бързала след обяд да ида в офиса и съм го целунала и съм се затичала към офиса без да ме изпрати, както прави обикновено. Не знам, наистина не знам, понякога имам усещането, че за някоя дреболия ще се нацупи и ще ми каже "край", понякога съм повече от сигурна, че той ме обича, че не може без мен, както аз не мога без него... И все пак не знам дали не се заблуждавам, дали пък няма да реши да ме остави, но пък толкова пъти сме говорили, че сме родени един за друг, че искаме да сме заедно, толкова пъти е плакал за мен и аз за него... в тази една година заедно имаме толкова много прекрасни мигове и доста дребни дразги де, но не знам.... искам да съм сигурна в намеренията му, а напоследък не съм и дори не знам дали имам повод да не съм. А пък не искам да го притискам, за къде да бързам, нали сме заедно, когато е тук, така или иначе в момента заради шефа и жената няма как да променим схемата 4-1. Защо се чувствам несигурна, не мисля, че нещо ми липсва, освен нощите, когато не спи при мен... но пък прекарваме всяка свободна минута от деня заедно, просто си тръгва вечер, за да може сутринта да отиде на работа с колегите си (ползват обща кола) а квартирата е в друго населено място на 4км , но все пак.
Да говоря ли с него? Да му кажа ли, че искам да живеем заедно пълноценно, да остава при мен всяка вечер, без значение че трябва да ставам в 5,3 за да го закарам до работа? Оправдание ли е, че не се наспивал много добре заради малката понякога? Оправдание ли е, че не иска да буди мен толкова рано? Или е просто начин да се отдалечи от мен?
Да се успокоя и да чакам или да повдигна въпросите и да рискувам с настоятелността си да го загубя? Какво точно не ме устройва във връзката? Защо искам да е нон-стоп с мен, а не се наслаждавам на личното си време? Защо ми се струва че той е ревнив и не му е приятно, когато излизам? Никога не го е казвал или показвал, защо си го внушавам?
|
