Не мога да я забравя...
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 3800 пъти
Привет!
Страшно ме мъчи бившата любов и не смея да кажа на никой около мен, а наистина имам нужда да споделя, та даже и неразбран да остана.
Мъж съм на 27, преди около година се разделих с бившата си приятелка, с която прекарах около 5 години от живота си. В началото на връзката всичко беше като сбъдната мечта за мен, мислех, че съм намерил точното момиче с което исках да бъда, всичко в нея ми харесваше - начина по който се гуши в мен докато я прегръщах, начина по който ме гледаше, по който ми се усмихваше... Когато я чувах как се смее, се чувствах на върха, харесваше ми да я карам да се смее и усмихва, имаше страхотен, нежен глас който успяваше да стигне дълбоко в тоя камък който имам за сърце. Тя беше първата ми и най-силна любов. Мило, възпитано момиче, никога не съм се съмнявал в нея, бях готов даже да дам живота си за нея, толкова я заобичах... По принцип не съм такъв, не се размеквам, не се раздавам, не угаждам на първата мацка с която се сблъскам по улицата, трудно обичам и съм труден характер, но тя успя да стигне до там където повечето се провалят. Понеже 5 години са доста материя за разказване, ще се опитам да побера най-важното в 4-5 изречения.
- Запознахме се и всичко тръгна хубаво, даже прекалено хубаво за да е истина, мина малко време и започнах да откривам неща в нея които не ми допадат, започнах да се сблъсквам с тези неща всеки божи ден, това ме изнервяше, но не го показвах. Имах добра работа, която изгубих, благодарение на това, че бях заобиколен от много привлекателни колежки, а това не се нравеше много на приятелката ми и аз го усещах, напуснах и скрих от нея причината. Изнервих се още повече и започнах да я наранявам - започнах да си позволявам прекалено често да повишавам тон, (оточнение - никога не съм си и помислял да я удрям, на жена не съм посягал през живота си) все по често я виждах да плаче, плачеше и в мен вечер преди да заспим, гушеше се в мен, прегръщаше ме силно и все повтаряше " не ме оставяй " и аз и обещавах, че никога няма да я оставя и й се кълнех, че я обичам въпреки всичко, казвах й че просто съм изнервен и всичко ще се оправи, но тя постоянно настояваше да й обеснявам какво не е наред и хиляди подобни въпроси които само ме караха да задълбавам в проблема и в крайна сметка да се нервя още повече, тя така и не го разбра това, до ден днешен не ме разбира... Обичахме се много, но и когато се карахме, беше наистина по жесток начин.
Дойде момент в който тя ми сервира, че става студентка и трябва да се мести да учи в друг град, далеч от мен. В крайна сметка решихме, че това е пречка, разделихме се по взаимно съгласие. Мина седмица,2,3, месец... Чувахме се по телефона постоянно, казвахме си, че се обичаме, имах надежда, че ще я прегърна пак, че ще се съберем, осъзнавах, че съм я наранил, държейки се като пълен олигофеен, винаги съм знаел, че я наранявам когато го правя, но в изблик на нерви просто не мога да се спра да говоря глупости... В един момент разбрах, че тя се вижда с друг, казваше ми , че на сила е с него, просто за да ме забрави върви срещу себе си и в същото време ми казваше, че ме обича, че никога няма да ме забрави, че съм й бил закрила и от мен е научила много, че ми е благодарна за всички моменти които съм й дал... Как може да обичаш някого и да се виждаш с друг " на сила" ? На това любов ли му викат?
Вече мина година, от скоро се виждам с друго момиче, опитвам се да се привържа към нея и не мога... Не искам да я нараня и нея, не я чувствам достатъчно близо, но виждам, че тя вече се е привързала към мен, а тя е страхотен човек... Много разбрана мацка... Знам, че е грешно човек да живее в миналото и мисля че успявам да се отърва от него когато съм с новата приятелка, намерих и работата за която съм мечтал, спортувам, ходя на фитнес, спрях цигарите, живота ми се развива вълнуващо, това ме държи далеч от спомените през деня но... Когато остана сам понякога, нахлуват спомени от миналото, сънища, мисли, моменти които не съм мислил, че ще оценя един ден... Липсват ми даже караниците с предната... Търся нея във всяка следваща, не знам дали ще се оправя, няма с кой да споделя, трябва да изглеждам силен, самоуверен, твърд. Нямам време да се предавам точно когато живота ми тръгна в положителна посока, трябва да успея. Искам да постигна нещо за което си заслужава да се живее - семейство, а изобщо нямам идея как ще обичам друга докато живея със спомените... Аз съм ужасен човек.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 1 месец hash: c30673db8b

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Насила хубост не става са казали хората, няма смисъл да се измъчваш. Когато между двама души има нещо истинско, то се усеща в самото начало. Щом го няма и не го чувстваш, значи не сте един за друг, колкото и усилия да полагаш. А с другото момиче може и да сте имали голяма любов, но това не означава, че не можеш да обичаш отново. Повярвай ми, и това ще стане, но не като се насилваш да имаш връзка. Нещата естествено трябва да се случат.

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: fa35cb36c8

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Не живей в миналото! Ако гледаш все към миналото, никое момиче няма да ти допадне, така както първата любов! :)

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: 5dda0d12da

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Така. Авторе, също като теб съм мъж, но по-малък- на 25 години. Като гледам, характера ти се доближава много до моя. Не споменаваш за предишния ти опит с жените преди голямата ти любов да нахлуе в живота ти. Аз бях затворено дете, може би защото отраснах в ковиозна среда, винаги съм бил заобиколен от много внимание, но и изискванията към мен са били високи. Постоянно ми се натякваше, че най-важно на света е само ученето и нищо друго. Така постепенни свикнах с таи идея и не водех никакъв социален живот. Естествено харесвал съм немалко момичета, но дори и не съм се пробвал с тях. Преглъщах го някак си. После започнах в университета и още в първите дни на 1 курс се появи ТЯ. Висока, с дълга естествено гъста коса, прекрасни големи очи, плътни и перфектно изваяни устни, със страхотно тяло. Омагъоса ме на секундата. Въобще не реагирах, нито показах с нещо, че ме е впечатлила толкова много. Карах по начина, който бях свикнал, че сега не ми е времето. Така годините си минаваха, имах отношения с няколко момичета, но магията на НЕЯ я нямаше у никоя. Стана така, че без изобщо да съм го планувал, започнахме да се сближаваме и постепенно харесването ми премина в най-истинската и силна любов, която съм изпитвал към някой досега. Опознах я, допадна ми неимоверно и като човек и като интереси и направо бях на седмото небе. Най-радостното ми време беше, когато научих, че и тя се е влюбила в мен. Наистина няма по-голяма щастие от това любовта на живота ти да споделя чувствата. З мое огромно съжаление обаче всичко се срина за секунди. Не разбрах, аз ли първи я разочаровах толкова силно, тя мене ли, но всичко се обърна надолу с главата. Нейни близки я настроиха срещу мен, мои познати постоянно ме караха да не се занимавам с нея, но сърцето ми винаги е било единствено и само при нея. С течение на времето се озлобихме още повече, започнахме да се обиждаме по много грозен начин, НО аз и до ден днешен я обичам все така силно въпреки всичко. Оставил съм настрани всички казани лоши думи и интриги, защото вярвам, че любовта е по-силна от всичко. А и истината е, че те бяха казани, за да съхраним гордостта си и всеки удряше по най-слабото място на другия. Залъгваме се, че се мразим и че това е краят, но и двамата ОТЛИЧНО знаем, че всеки божи ден дори и по няколко секунди се сещаме за другия. Такава любов не изветрява от днес за утре, особено при тежки характери като нашите, които много трудно допускат някого до себе си, камо ли да се влюбят. Също като теб се обвързах с много свястно и готино момиче, но тази тръпка и желание ги няма. Винаги правя сравнението и особено като съм сам, защото знам, че това е жената на живота ми. Радвам се за себе си, че аз успях да разбера, че истинската любов всъщност съществува. И моята професия също върви, смея да твърдя, че изглеждам добре, момичета проявяват интерес, но сърцето ми за тях винаги ще е камък, колкото и да им се смея или лигавя с тях. Отлично те разбирам и за смеха. Като теб, успявах да я разсмивам и това ме караше да се чувствам най-щастливия и пълноценен човек на тази земя. Само в едно се различаваш от мен. Ти си имал щастието да я прегръщаш, аз го нямах. Не можахме да стигнем до връзка и това е голямата ми болка. Знам, че сигурно пак ще се влюбя, но не вярвам, ще някога ще бъде толкова силно и непринудено. Както казах, всички обиди не успяха да ме накарат да я намразя и заради това така гръмко се изказвам, че е ГОЛЯМАТА ми любов. Оказа се, че умея да обичам някого ВЪПРЕКИ всичко. Ако някоя друга се беше държала така с мен, щях отдавна да съм спрял и да мисля за нея даже. Но както виждаш, аз все не спирам и ВЪПРЕКИ всичко и всички няма да я пусна от сърцето си. Така че спокойно- има и други като теб. Просто сме от тези, които напоследък не са модерни. Обичаме силно и истински и заради това, когато се разделим с любовта си ставаме агресивни и нападателни. Ако не ни пукаше, нямаше да пишем по форумите, нали така. И един съвет, понеже аз го правя- всяка вечер преди да заспиш погледни към небето и й пожелай лека нощ. Ако още те обича, ще го усети. Аз го правя, защото си я обичам все така силно и страстно. Поне заспивам спокоен. Надявам се да съм ти дал кураж, че не си сам в умението да обичаш силно и от сърце. Пожелавам ти успех.

 

...

горе^

преди: 10 години, 1 месец hash: 9f7737f9ae

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Уфф мъже сте бе... аз никога не съм предполагала, че и мъжете могат да са така чувствителни.. това, че имаш сърце и чувстваш любов е прекрасно, но се стегни, защото има много други страхотни жени, с които би могъл да бъдеш щастлив.. какво е това вглъбяване по един човек, била съм в подобна ситуация, бях готова да дам цялата си любов и нежност на едно момче, но той глупака беше прекалено вглъбен в миналото си и бившата си и така и не се получиха нещата.. можеш и ти така да изпуснеш нови възможности за любов и щастие.. Помисли, едва ли тази твоятя е някоа незаменима принцеса. Всичко си е в главата на човек, внушил си си, че не можеш без нея, а те е така, човешката душа е силна с всичко може да се справи. Успех :)

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: d593a58fc9

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   От вашата порода съм явно като чета. Това са неща които аз бих написал... Странно. Мен много пъти са ме лъгали предавали и т. н, но дори трудно да допускам някого наистина в сърцето си аз винаги лесно се влюбвах и винаги обичах силно. Всяка една която съм обичал я помня, не мразя никоя. Изпуснах няколко които бяха уж Любовта на Живота ми. Аз се боря до край, докато другия не се откаже. Може би затова така става. А имам много колежки тамън 22 на брой и повечето ми приятели са момичета. Та от това доста са ме ревнували. А аз съм човек със железни принципи, ако изневеря на момиче не бих се погледнал в огледалото. Просто не мога. Сигурен съм че и ти си такъв, ние сме рядката порода. Тази за която си струва всяко едно усилие. Точно поради този факт си го кажи : "Аз не загубих, тя загуби! Аз не губя! " - Това съм си го повтарял и го вярвам. Не може всяка вечер да се разчустваш и да мислиш за нея, не го заслужава. Шом се е разделила с теб и е обичала на сила, то това момиче не си струва. Просто не струва колкото теб. Така както я описваш, някога е била скъпо струваща, но уви цената й е паднала. (извинете за метафорите с цените, малко професионално изкривяване) Обичам тази до теб, поне тя ако е читава ще си струва всяко едно усилия, ако пък разбере че ти си точно тази рядка порода, никога не би се отказала от теб! Всичко хубаво и успех! :)

 

...