Когато всичко свърши..или пък не
преди: 14 години, 10 месеца, прочетена 3741 пъти
Една малка ретроспекция

Три години по - рано. Ад. Всичко, което смятах за истина, се оказа лъжа. Приятели, с които отраснахме заедно, ме предадоха за едното нищо. Първата любов или поредната лъжа. Болка след болка, удар след удар. Нямах на кого да се опра. И за капак на всичко: скъпото родителско тяло, което не ми даваше да си поема дъх.
Зарязах всичко в името на новото начало: желанията на родителите ми, "любовта", която ме нараняваше, "приятелите", които ме продадоха за две стотинки...
И ето - дойде най-щастливият ден в живота ми - приемането ми в най -моето така желано ново начало.
И всякаш стана за секунди. Седмица преди самото начало (15-ти септември) се запознах с Него - единственото истинско нещо в живота ми. Започнахме да си пишем по скайп. От 10 сутринта до 1 през нощта аз седях като зомби пред монитора само за да го опозная. Не можех да повярвам. Толкова различен от всички.. Човек, който толкова прилича на мен и същевременно - моята противоположност. Влюбих се.. колкото и тъпо, необмислено и неразумно да звучи - ВЛЮБИХ СЕ!
Той също изпитваше влечение към мен. И така ние, двамата хубостници, "тръгнахме" на 15-ти. За няколко дни бях на върха на щастието. Никой не ме е карал да се чувствам толкова обичана и щастлива. Но както може да се очаква, скъсахме няколко дни след това. Какво си мислехме? Възможно ли е това? Два страшно трудни характера един срещу друг.. без дори да са се опознали... Знаех, че греша. Но имаше ли смисъл да чакам, когато знаех съвършено добре, че той е Той? Е, имаше.
Продължиха два - три месеца на едно безмълвно преследване и инат. Той искаше да отида при него и да му кажа как се чувствам. Моето его обаче си каза думата и така и не го направих. В един момент просто реших, че между нас така или иначе няма да се получи и е най - добре да продължа напред.
Срещнах друг. Момче, за което всяко момиче си мечтае - добър, мил, човек, който ме обича до смърт и би направил всичко за мен. Но.. той не беше него.. Опитвах се.. Самозалъгвах се. Всеки път, когато Го видех, разбирах, че никога няма да мога да продължа напред... Не и докато виждах влюбения му поглед... Не и докато все още го обичах... Опитвах се да вярвам в илюзията, която сама си създадох - за съвършената връзка - отмъщение. Така си "играх" доста дълго време...
След това осъзнах, че няма как да го забравя с "помощта" на друг и трябва да продължа вътре в себе си или просто да отида при него и да му кажа как се чувствам. Точно когато смятах да го направя, той си беше хванал друга. Реших да го оставя да бъде щастлив и прекъснах всякакви връзки с него. Познавахме се само на здравей - здрасти. По - късно разбрах от познати, че връзката им е само по скайп т.е. не са се виждали никога. Сега той ми отмъщаваше.
И така въпреки че нещата много се промениха, смаите ние много се променихме, нашата "любов", ако може така да се нарече си остана същата. Не вярвам той да я е обичал. Ако я обичаше, начинът, по който гледа на мен, щеше да се измени.
Вече две години тъпчем на едно място... Отмъщенията ни продължиха твърде дълго. Сега съм твърдо решена да му призная чувствата си макар и да е твърде късно...

Ако някой наистина е открил себе си, дори и в една малка и незначителна част от този разказ, призивът ми към него е:
Кажете го.. преди да е станало прекалено късно. Не чакайте... Животът е твърде кратък..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 10 месеца hash: e913a95c1c

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   А сега отношенията ви как са? тва не можах да разбера.. и въпреки тва..мисля,че си струва..кажи му какво чувстваш

 

...

преди: 14 години, 10 месеца hash: b937961baf

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Прати му кратък sms-аз все още съм тук и чакам твойто"обичам те",или нещо,което чувстваш напиши...Дай последен шанс на връзката да се възроди.Ако не стане-тръгни си сама,но направила всичко възможно.

 

...

преди: 14 години, 10 месеца hash: 4c14ee7d9d

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   2. отношенията ни са никакви - цяло лято не сме се чували, не се и засичаме.. ноо скоро ще се видим - 15-ти септ. наближава.. а относно казването- да, прав/а си... ТТРЯБВА да му кажа какво чувствам за да мога да продължа напред.. 3. това е доста добра идея ^^ : ) мерси много че сте си направили труда да прочетете историята ми също благодаря и за съветите Авторката.

 

...

горе^

преди: 14 години, 10 месеца hash: 75a83a79be

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Кажи му преди наистина да е станало твърде късно. Аз грешах безброй пъти, премълчавах чувствата си и се опитвах да отблъсна единственият човек, който ме е обичал истински и правеше всичко за мен... Вече успях, никога няма да бъдем пак заедно ;((( толкова съжелявам сега, но вече е твърде късно

 

...

преди: 14 години, 1 месец hash: 576900f39c

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   казах му, но не се получи, каза че сама съм си била виновна, опитах се много пъти, каза че всичко свършило, толкова било от него, да съм го вземала като еидн от всички, като съученик просто.. когато го видя ми е адски гадно, едвам се сдържам, а и той си ме гледа, ама рядко ми казва нещо.. беше ми казал ''смятай че сме са сдобрили, ама не ме занимавай повече''.. ии такаа.. няма какво друго да направя.. Още една година ще сме в един клас.. Гадно е, но.. надявам се да се справя и всичко да отмине, но надали, защото го харесах в мига, в който влязох 8 клас в класната стая и 3 години се опитвах да спечеля вниамнието му и т. н. и когато почти се стигна и до приятелство.. всичко свърши..

 

...