 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Родителите ми се опитват по всякакъв начин да се наложат над мен и не ми дават правото на личен избор
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 2298 пъти
Хора моля ви помогнете ми, на 18 съм, но родителите ми постоянно ми налагат ограничения. Всичко ми е забранено и все трябва да става както те кажат, да ама аз от дете съм бунтарка и винаги заставам срещу тях. Сега съм 12 клас и дори нямам правото да избера какво искам да уча - нищо не съм разбирала и трябвало те да ми покажат пътя. До сега не съм била самостоятелна, но съм отстоявала себе си, правила съм и много компромиси, но вече не мога така! От известно време имам сериозен връзка от разстояние. Приятелят ми дойде вкъщи да се запознае с тях и го посрещнаха уж добре, но когато си отиде започнаха да ме нападат как мога да ходя с момче от толкова далече, как трябвало да си хвана някой по заможен и какво ли не. Никога нямам право на глас. Опитах да говоря с тях, да им обясня, че вече не съм дете и мога да взимам сама решенията си, но нищо. Опитват се да се наложат за университета - ако те ми го изберат ще ми го плащат и ще ме издържат иначе да забравя, че имам родители. Опитват се да ме скарат и с приятеля ми забранено ми е да ходя при него. Тези хора за мен не са нормални и не ми оставят друг избор освен да избягам. Не знам какво друго ми остава с приятеля ми напоследък постоянно се караме заради тях, не издържам вече!!! Моля Ви ако някой и имал подобна ситуация нека даде съвет ще се побъркам с тия хора!!!!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 0a89667109 |
|
1. A на бас, че ще в коментарите, ще ти кажат да се изнесеш от вас, понеже вече си пълнолетна!
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 46f6b8a3f7 |
|
2. Aми неможеш ли дa се изнесеш при приятелят ти. Все пaaк си пълнолетнa вече. Те сепaк нямaт прaво дa ти контролирaт животa.
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 94b3e22982 |
|
3. Ти си на 18, би трябвало като си голяма бунтарка, да не ти трябва помощ от тях, избери си сама университет и сама си плащай, като работиш естествено! Не могат да ти се налагат цял живот и е крайно време ти да ги СПРЕШ, а не да се оплакваш. Пълнолетна си!!! Знаеш ли колко студенти работят, за да си плащат наем и университет? !
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 97e4822420 |
|
4. 1, за твое огромно разочарование, някъде до 22-23 години авторката има право да се развява из тях (това е нормалното време за завършване на едно висше образование/магистратура), след това обаче - няма!
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 183439d33f |
|
5. Не си писала от кой град си... Бих ти казала да стиснеш зъби още няколко месеца, да кандидатстваш в университет в друг град - възможно по-далече от вкъщи. Като заминеш студентка, ще се подредят нещата. Те няма да имат избор и ще трябва да приемат, че си тръгнала по своя път.
Ако обаче си от София и нямаш възможност да смениш града, остава ти само да си потърсиш работа. Това би ти донесло известна самостоятелност, време, в което да си разделена то тях и евентуално би ограничило зависимостта ти от тях.
В никакъв случай обаче не си рискувай образованието, заради приятел или работа! Ако не получиш добро образование, което да ти помогне за финансова независимост след няколко години - цял живот ще си зависима от родителите ти да ти помагат.
|
...
| преди: 10 години, 1 месец hash: 6c9b0a50b3 |
|
6. Ами бягай де!
С "ще избягам" може да заплашва дете, което не е навършило пълнолетие, ти от кого и от какво ще бягаш, като си пълнолетен и свободен човек? Ще бягаш от издръжката на родителите си ли, ами ти нямаш права на нея, те те издържат по милост. В момента на навършване на 18 години, ти към родителите си имаш единствено задължения, правата ти се ограничават до там, че ще наследиш тяхната собственост, ако има такава, след смъртта им. Домът им вече не е твой, леглото което са били длъжни до 18г да ти осигуряват вече не е твое и те не са ти длъжни с нищо. Дори ако работиш имат право да изискат от теб издръжка, чрез съд, просто трябва да докажат че нямат доходи и не могат да работят.
Според мен родителите ти имат права да те ограничават с претенциите си, докато осигуряват физическото ти оцеляване. За твое съжаление в момента е така, те всеки изминал ден продължават да ти дават, така че докато вземаш ще търпиш.
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: f3a082359b |
|
7. И какво, ще учиш медицина(примерно), щото те така са решили. Обаче хич няма да го искаш и после ще лекуваш децата ни. Боже опази!
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 921d715c73 |
|
8. Н4, ако нещата в България бяха наред, всички щяхме да сме напуснали в Деня на дипломирането си. Но за съжаление, те не са.
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 9912687379 |
|
9. Тей. Аз като човек, който е минал по този път и знае как се чувстващ ще ти дам моето скромно мнение.
Много е лесно, гледайки от страни, да кажеш: Ами изнасяй се, намери си работа и т. н... Не става толкова просто, а и с такива родители - още повече. Само който е бил на твое място би разбрал. На думи е лесно.
Моя съвет не е да се изнесеш.
За проблема с приятеля ти - виж, тук е важно да си изясниш нещата за себе си. Нещата не са толкова зле, колкото си мислиш, просто трябва да потърпиш, защото едва ли той ще спечели одобрението им ей така, а дори и да се държи перфектно - пак може да не се получи.
Въпросът е този: Ти сигурна ли си, че искаш да си с него? ! Обичаш ли го? Аз имах такъв проблем преди години.... нашите бяха твърде против приятеля ми... не можех да го преживея, толкова се тормозих, но реших да приключа връзката след година и нещо по мъките. Сега изобщо не съжалявам и съм много щастлива. А и бях на твоята възраст точно тогава. Не казвам да го оставиш - казвам да се убедиш дали наистина искаш да бъдеш с него. Защото аз осъзнах, че ми е било по-добре без тази връзка в крайна сметка, просто не бяхме един за друг. А тогава ми беше трудно да го видя това.
Понякога родителите виждат по-добре отколкото ние, когато сме заслепени от любов.
АКО обаче си сигурна, че искаш да си с него - тогава бъди. Просто игнорирай тяхното мнение и недоволство и бъди ТЪРПЕЛИВА - това от всичко е най-важното, защото колкото и да говориш с тях - файда няма. Ти си още малко дете в очите им и няма да те изслушат като равноправна страна в разговора.
Бъди с него до момента, в който ТИ решиш, а недей да се влияеш от тях. Прави си каквото знаеш, но не забравяй да помислиш, че понякога може и да са прави.
Обаче за университета - трябва да си държиш на твоето. Кажи им, че това те влече и това искаш и настоявай. Кажи, че ако не запишеш това, което ТИ искаш - няма да запишеш университет изобщо. И че е време да си по-самостоятелна в решенията си.
Говори като трябва 1000 пъти.
За това трябва да настояваш, защото образованието и знанията никой не може да ти ги отнеме. Това е твоето решение и твоите постижения, Трябва да е твой избора, а не да учиш нещо, което не искаш.
А и с университета могат да ти помогнат (с избора на такъв), но специалността ти трябва да я избереш.
Възможно е само да те заплашват, за да те контролират. Помисли и върху това. Едва ли ще се отрекат от теб, ако вземеш свое собствено решение за нещо.
Сега ти изглежда малко невероятно, но спокойно... след няколко години ще се променят нещата. Просто този момент все още не е дошъл за теб и ще трябва да си търпелива, но повярвай ми ще се нареди всичко. :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
