Споделена история от Любов и изневяра |
Потенциал за развитие
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 1601 пъти
Предишния път постът ми не се появи сред новите теми, та нов опит:
Хелоу на всички. Странно е, че точно аз пиша нещо подобно, в смисъл ако съм страничен наблюдател ми е ясно как бих реагирала, но като съм в ситуацията нещата се променят. Без повече лирически отклонения - от много време харесвам едно момче. Вероятно цялата тема ще прозвучи супер незряло, но за да имате представа - годините ни са 19-21 в негова полза. Запознахме се преди 2013-та по вече баналния съвременен начин - онлайн. Не е от моя град, но разстоянието е, бих казала, нищожно, та бързо се видяхме - инициативата дойде от него; аз пък бях толкова впечатлена, че специално си организирах 30 километра разходка. Той, естествено, нямаше идея, че го правя предимно с идеята да се видим. Наши си закачки, и двамата страшно си падаме по това. Та да, в началото всичко ми изглеждаше обещаващо - всеки път като излезем оставахме заедно 4-5 часа, говорехме за адски много неща, смеехме се на съвпаденията в схващанията си, които все едно извираха от неизчерпаем източник, закачахме се, всеки изследваше границите на другия, имаше и невинен физически контакт (не сме правили секс). След някакво време вече губех надежда - струваше ми се, че все пак сякаш аз съм по-активната страна, а отстреща има нещо към мен, обаче не достатъчно, за да се стигне до недвусмислени действия.
Важно е също отбележа, че още тогава беше ясно, че той заминава извън страната, като целта му е следване. Просто така се случи - първите излизания бяха горе-долу когато завършваше. Аз по това време бях твърдо убедена, че ще остана в България, но ето ме, вече съм на същото място, където е и той, градовете обаче пак са различни. Не го направих заради него; както и да е. Мисълта ми е, че след като се премести чисто физически рядко сме имали възможност да си прекарваме времето заедно; със сигурност обстоятелство, което му влияе(ше).
Отделно без той да говори по темата разбрах, че явно връзката с предишната му приятелка е била много силна и това, предполагам, донякъде е играло роля на объркващ фактор. Пх. По принцип съм горда доста над средното ниво и чисто рационално ми се струва абсурд толкова време да влагам емоции в ситуация, проточваща се излишно дълго. Последното, което искам, е да звуча високомерно, но... много, наистина много рядко харесвам момчета и за въпросните 2 години не се намери друг, който да ми привлече по същия начин вниманието, това е. От друга страна в никакъв случай не се чувствам зле, не мисля и че изкуствено се лишавам от по-пълноценни възможности. В паметта ми не изскача момче, обърквало ме така. Това същество хем ми прави комплименти за външен вид, хем казва, че му допадам като характер и донякъде даже съм му отражение, хем споделя подчертано лични неща, хем си позволява да вмята как би било, ако сме двойка, хем не проявява никаква инициатива. Ето в момента се намираме за неограничен период в една и съща държава, пак не сме далеч един от друг, но веднъж не е предложил да зарежем глупавия чат и да си спомним как са разговорите в непосредствената реалност. Всъщнот не е съвсем така, ако трява да съм напълно точна, т. е по ред причини има възможност да се озовем в един и същ университет и той доста пъти е казвал, че тази алтернатива би била перфектна.
Пропуснала съм да вметна, че не е само с момичетата такъв, характерът му като цяло се доближава много повече до интровертния тип, отколкото до парти енимъла xD. Да не останете с грешно впечатление - парадоксално все пак има немалка компания, и от от хора, които ми се струват надеждни. Има и доста голямо его, амбиция, аналитичен е, момичетата го харесват, взел си е живота в ръце, не чака някой наготово да му поднася желаното... Явно единствено по отношение на човешкия свят не знае къде се намира :D. Вече наистина не издържам, искам да знам имат ли потенциал отношенията ни, или всичко остава на това ниво... Би било странно ей така от нищото да го питам, а и честно казано не искам, не обичам вербалните решения като става въпрос за подобна дилема. Ето, преди няколко дни (тъй като не измислих нищо по-зряло) се държах като 5-годишна и заговорих за колега от групата, към когото уж изпитвам симпатия (истината е друга, сещате се); естествено намерението ми беше да следя реакция. Отговорът беше "Хаха, стига бе, изтървахме те и теб", питам "Как така? ", връща ми се "Като си влюбена няма да ми обръщаш толкова внимание". Казвам "Не изглежда моментното да ти е малко", той "Стига ми, само не искам да намалява". Кажете как изглеждаме отстрани. Въобще всякакви мнения ще са от полза. Основният и единствен въпрос е какво следва да направя от тук нататък. Искам да го провокирам да ме 'вземе', гложди ме каква двойка бихме били. Да кажем, че усещам потенциал за много качествени отношения... Дяволите го взели, даже ако се абстрахирам от силното си увлечение, като човек е рядко точен. Ценя го. Искам да присъства в живота ми, определено искам...
|
