Споделена история от Любов и изневяра |
Говорим си на различни езици
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 2807 пъти
Здравейте,
Искам да ви разкажа моята историйка, с цел да се поотпусна, защото ми е много тежко и криво.
Работя в не голяма фирма, в хранителният бранш. Позицията ми е ниска, не е отговорна. Заради бързото си развитие, се наложи да се назначат много нови хора. Имаме от скоро мениждърски състав, административен персонал, ТРЗ и т. н.
От известно време забелязвах по-специално отношение на една колежка спрямо мен. Самият й поглед я издаваше. На една възраст сме, 28, с тази разлика, че тя е на възможно най-високият пост след собственика. До тук добре. Започнахме чат в интернет, както всички млади и нещата прерастнаха в срещи от началото на годината. В началото ми беше много странно, дори не исках да се занимавам с нея. Беше ме страх, въпреки че ми допада от доста време.
Не сме се крили извън фирмата, въпреки че и двамата сме били с ясното съзнание, че не е редно това да се разчува, предвид факта, че повечето ни колеги са интриганти. В един момент нещата прераснаха в нещо повече от излизане на кино или вечеря. Спомням си момента, в който я целунах. Попитах я дали го е искала, а тя ми отговори с „да, от доста време“. Почувствах се като на 7-мото небе! Вътрешно сияех, макар и да не го показвах. Патил съм си до момента. Също така съм по-чувствителен и приемам много тежко нещата, ако нещо се обърка. Не съм имал връзка от много време, години. Някак винаги ме е било страх, объркано и каквото там оправдание ви дойде наум, защото хората на моята възраст трябва серизоно да се замислят в това отношение, тъй като следващата им по-дълга връзка може да е и постоянна. В един момент просто човек се пречупва и започва да търси нещо истинско. Така бях и аз.
Тя не е нищо осбено. Не бих казал, че е красива. Дори няма хубаво тяло, а и всички непрекъснато говореха зад гърба й, като я наричаха оная „изкъртената“ или „кривата“, понеже е леко прегърбена понякога. Но аз си я харесвах. И ми е идвало да ги избия, като чувах как говорят за нея! Но търпях..
Като цяло двамата сме различни – нейните родители са хора с възможности. Дали са й насока в живота, помагали са й, подкрепяли са я, пък аз не мога да се похваля със същото. На мен по-скоро са ми казвали, че е хубаво да си трая и да не си надигам главата, защото може само и единствено да се проваля. Не, че съм се примирил с това или ще спра да се боря, за да го променя, но някак винаги ще ми стои като тежко бреме тази липса на подкрепа. Общо взето се боря сам. Не мога да кажа, че се справям особено успешно, но в крайна сметка съм независим.
Излишно е да казвам, че тя печели и доста повече от мен, има изграден начин на живот, обича да ходи на места, за които аз дори не съм предполагал, че съществуват. Благодарение на нея за първи път отидох на балет, на симфоничен оркестър.. благодарение на нея се почувствах жив отново! Тя бе единственият човек, който се интересуваше как съм, като бях болен. Караше ме да й пиша, след като се прибера в нас, за да е спокойна и разни такива неща, който никой не е правил за мен. А имах нужда от тях.. Самата й увереност, походка, аромат, докосване.. ме караха да се чувствам добре. Но не знам дали тя го разбра.
Като всяка двойка имахме различни мнения по някои въпроси, което вместо да провокира диалог, тя настояваше твърдо да се разделим след всеки спор. Приемаше всичко много тежко, а е имало неща, които е можело да се решат доста лесно и с едни елементарен разговор от сорта на – хей, не ми е приятно това, хайде да не го правим. Аз съм супер разбран и обикновено не се налага повторен разговор с мен за нещо, което вече е обсъждано. И така всяка седмица.. Тя е на мнение, че хората трябва от пръв поглед и дума да си паснат, да се разбират с един поглед. Което е хубаво, но не винаги е възможно. Особено след като двамата сме вече изградени характери и не се познаваме от години. Споделяла ми е, че е имала дълга връзка, която е приключила малко преди да започнем да излизаме. Според мен все още не е успяла да се отърси от всичко. Виждам, че е много наранена. Не е щастлива, но тя не може и да се отпусне с мен. А в такъв случай и аз не мога. А искам да я направя щастлива. Много! Искам да я гледам как сияе, как се смее (има страхотна усмивка! ), но явно тя не иска и изгражда някаква стена между нас. Аз винаги съм бил на менние, че преди всичко хората трябва да се обвържат емоционално. Трябва да си споделят, да изпитват нещата заедно. А не просто да вечерят в един ресторант – в случая скъпарски. А тя не е от хората, които го обичат да споделят. Реално в голяма част от ситуациите е ставало въпрос за работа. Много ми се е искало да не е така и да не поставяме нея между нас. Не казвам, че само аз или само тя сме били виновни за това. По-скоро е комплексно. Но не е причина да се разделим.
Започнаха тежки обвинанея по мой адрес, че не съм бил опитен, не съм знаел какво да направя в дадена ситуация и че в крайна сметка тя имала нужда от мъж, а не от дете. Но тя не подозира, че аз съм много по-подготвен от нея за нещо супер сериозно, защото винаги съм се оправял сам, а не с помощта на тате.. Имам нагласата да не разчитам на абсолютно никой. И колкото и да е трудно да се оправя със собствени сили. Тя по-скоро иска баща. Защото това е човек, който винаги знае всичко, наперен е и е уверен. Пък аз не съм. Една двойка сяда, дискутира, преживява и върви напред.. заедно! И въпреки това знам от какво има нужда. Знам какво не е получавала и съм готов да й го дам. Общо взето нещата приключиха на Великден, след като тя ме викна и ми каза, че не може да продължава така. Почувствах се съкрушен. В моента имам много кофти неща на главата и това просто ме довърши.. имах нужда от човек до себе си. Имах нужда точно от нея! Защото се изморих да се боря сам.. За първи път от години се чувствах добре. Много ме нарани оправданието й, че в крайна сметка тя не изпитва толко силни чувства, че не е искала всичко това да се случи, че не е имало реално за какво да си говорим като сме двамата. А всичко това е измислица! Излъга ме откровено.. но нямах сили да се оправдая и да кажа нещо, както го правех до момента. Страх я от колегите, страх я е да не я нараня, страх я е от всичко. Тя е като дете..
И въпреки това продължаваме да контактуваме. Пишем си, измисли си причина да се чуем по телефона. Миналата седмица ми призна, че е била влюбена в мен. Имаше някакъв емоционален момент (при нея са редки), в който ми призна, че до момента са я наранявали много. Нищо, че преди това ми е казвала, че нашата връзка не е перспективна, а до момента винаги се е занимавала с хора, чиито отношения са били едва ли не идеални. Но въпреки това са приключили, за да се появя аз на хоризонта. И да я направя щастлива, ако тя не отказваше..
Признавала ми е, че с мен е различно, защото каквото и да стане е сигурна, че ще я потърся, тя ще ме потърси и нещата ще се нагласят. Много мило ми стана от това, но в един момент разбелите ни станаха твърде чести.
Миналата седмица отново се сдърпахме за абсулютни глупости. Приех го супер тежко и ревах като дете в нас цяла вечер. Защото се надявах, че нещата може да се подобрят! До момента не е имало човек около мен, с който да не съм се разбрал, да сме нямали общ език или да сме се скарали трайно. Аз съм много наивен и честен. Винаги подхождам с разбиране и добрина. Отворен съм към хората, въпреки че са ме наранявали във всякакво отношение и винаги. Дори роднините ми. Не мога да се примиря със случващото се! Не мога да я гледам и да не реагирам като се засечем на работа. Не мога да се правя, че всичко е наред.. а тя е много объркана и не знае какво иска! А аз си мислех, че искам нея, но не съм готов пак да премина през всичко това.. Няма да го издържа!
И всичко това се случи за няма и 3 месеца, в които аз хлътнах! Само искам да спомена, че за това време не сме правили секс. Може би това е причината за озлоблението й, упреците й. Но някак все не оцелвахме подходящият момент. Не сме се и виждали много често, но върпреки това не споря, че можеше да спотъпим доста по-зряло и двамата. Обрързах се емоционално с човек, който е рязък, студен и притежава ужасни черти в характера си! Но го харесвам този човек! Защото той ми даде нещо, което не ми бяха давали скоро. Не трърдя, че няма кой друг да ми го даде, но няма да е същото. Въпросът е, че каквото и да правя, нещата се извъртят сякаш се дъня.. исках да й оставя цвете преди дни, а нея я нямаше вкъщи. Оставих го на портиера, а той й е наговорил едни, с които я е ядосал и настроил срещу мен. Не знам какъв път да поема.. но не искам да се откажа! Защото съм сигурен, че никой от момчетата, с които си е имала вземане-даване чрез „перспективните“ им връзки не е ревал толко за нея и не я искал толко силно!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 7c71fc70b5 |
|
2. Ох, миличък... ти си търсиш мамичка, а не любима! Запълваш някакви дефицити. Това не е любов.
"... никой от момчетата, с които си е имала вземане-даване чрез „перспективните“ им връзки не е ревал толко за нея и не я искал толко силно! " - ти това за някакво голямо предимство ли го намираш? Всъщност е адски досадно и дори инфантилно. Как може мъж на 28 да плаче като бебе? Е, разбира се в момент на ужасен емоционален удар може да прокапе някоя сълза, ама цяла вечер да плачеш, и то постоянно...
Не ми изглежда никак оптимистична цялата работа! Трябва още мно-о-ого, много да узрееш, а щом си на близо 30 - дали ще имаш време за това в този си живот е Божа работа.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: e383e9ad21 |
|
3. Номер2, И какво срамно има в това да плаче за любимия човек? Какво толкова има? Аз автора го разбирам... пука му на него за нея... със сигурност има силни чувства и е адски готин и сериозен... Авторе, не падай Духом и какво да ти кажа... надявам се всичко да се оправи и да бъдете щастливи, защото хора като теб го заслужават. И горе главата. Винаги има изход. :)
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 26406877a7 |
|
4. Здравей, авторе! Противно на първия коментар, искам да изкажа възхищението си, че търсиш решение на проблема. Като жена мога да ти кажа, че тази фуста те мотае на малкия си пръст. Фактът, че е наранявана е причина за нейното поведение, но не и оправдание. Нормално е, когато един човек е разочарован, да се държи по-студено и дръпнато, но истината е, че тази жена няма право да си играе с чувствата ти. Намерила те е за изключително удобен и компактен тип, кошче за душевните й отпадъци и когато е в емоционална дупка да те търси. Колко удобно, а? Няма проблем, попаднал си просто на една жена, която не знае какво иска (а, може би знае, но защо не говори с теб?). Повече е от очевидно, е че се чуди къде да намери проблем във вашата връзка и как да ти бие шута. Още нещо - между двама души ако има любов и привличане на 28 години не е нормално да няма секс. Още един довод, а? Авторе, изглеждаш свястно и добро момче, остави жената да си блъска главата, а ти бъди по-отворен към живота и ще попаднеш на момиче, което не се държи като абсолютен инфантил. Признай си - заслужаваш го...?
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 5042ad700b |
|
5. Тя е финансово независима жена, на висок пост, с хубави контакти - с две думи може да те купи и продаде. Какво иска тя - уверен, стабилен мъж, пред когото да може да си позволи да излезе от ролята си на "силната жена" и да си бъде себе си. За целта този мъж трябва да е като нея - финансово осигурен и с авторитет. Ти, от другата страна какво предлагаш - остави, че нямаш материалните средства, но ти се явяваш един ревльо и слабохарактерен мъж. Остави, че не можеш да й осигуриш финансовото спокойствие - ти не можеш и моралната подкрепа да й окажеш, просто защото си слаб характер - сам го каза наивен си и отстъпчив. Тя като жена е усетила това и затова и не е споделяла и не се е отпускала, просто защото не вижда силното рамо насреща. Продължи напред и не се задълбочавай толкова в нещата.
Жюли
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 8deaad581d |
|
6. Пич от мен да знаеш в момента минаваш обучителен курс. Познавам такъв тип хора и мъже и жени, всички тези ситуации не са за раздяла, раздялата е просто заплахата, която ти размахват пред очите, за да "влизаш в пътя". Казва ти край и си тръгва, но не го иска, прави го за да те заболи, за да засили любовта ти. Като онази притча където бащата накарал да заколят агне, когато блудният му син се върнал. Защото изгубеното е много поскъпо от това, което имаш. В момента тя те моделира, такъв, какъвто иска тя да бъдеш. Естествено няма да може да те моделира докрай. Това показва, че тя е по-умната от двамата и най-лошото за теб е че тя го знае това. От сега ти казвам, най-вероятно те подготвя за съпруг и ще се ожените и вероятно през целия ви съвместен живот ти ще бъдеш обиждан и унижаван и най-вероятно всеки път няма да осъзнаваш защо и с какво си предизвикал това отношение, защо не седнете да се разберете като хората и т. н. Истината е че по умните не осъзнават, неразбирането на по-глупавите и идиотските неща направо ги побъркват. Все едно ти да виждаш, че жена ти е излязла да си обърше задника, след голяма нужда пред входа пред съседите на пейката! Точно толкова дразнещо и абсурдно изглеждат за по умните, съвсем небрежните и ежедневни идиотщити на не чак толкова умните.
|
|
