Живее ми се
преди: 17 години, 2 месеца, прочетена 4578 пъти
Накратко от една година сме заедно-обичаме се. Аз съм от хората, на които много бързо им писва, но Той е живото доказателство, че има изключения. В много отношения не смятам, че мога да намеря по добър от него. Като цяло толкова много положителни качества събрани на едно място, не бях виждала до сега. Но идва лято, живее ми се. Не искам да се разделяме, а просто искам да посъзживя социалния си живот. Аз съм контактен човек и обичам да общувам. Нещо като хоби ми е да се запознавам с нови хора. Но откакто съм с него съм застояла в това отношение. Много от приятелите ми смятат, че адски много съм се затворила покрай него.

Едно от добрите неща във връзката ни е, че и двамата казваме истината за каквото и да става дума. Не сме си изневерявали, няма и да се случи. Но стане ли дума за рожден ден, дискотека или излизане, без него, той стига до извода че ме е разхайтил. Самият той дава всичко за мен и страни от приятелите си, заради мен. В началото твърдо бях против това, защото не исках да нося такава отговорност на плещите си, но виждах, че не го изисква от мен същото. До скоро. Започна да сравнява нещата, как той правел, как той се съобразявал, как искал все да сме заедно, а аз не.

Аз самата се улавям, че това му отношение ме кара да искам все повече да излизам с други и да се забавлявам без него. Много по-често се караме. Самата аз като че започнах да си търся причина за какво да се скараме.Усещам,че нещата просто тръгват на зле и мисля за раздяла.И всичко е заради свободата,която и не получавам и ми се натяква,че я искам.

Въпросът ми е следния: При разбирателството ни и любовта, която изпитваме един към друг, би било глупаво да се разделим заради това, нали ?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 17 години, 2 месеца hash: 3e839d1b33

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Аз те разбирам и подкрепям, но някак си не ми стана много ясно каква точно свобода искаш... Сексуална или духовна. Уточни си малко проблема.

 

...

преди: 17 години, 2 месеца hash: 1c52d4221b

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Не бива да се разделяте след като се обичате и уважавате толкова! Но всепризнат факт е, че всеки ИМА нужда от лично пространство, всеки е добре да си запази приятелите, а не да страни от тях. Но, нормално е в началото на една такава връзка да има ревност, болка, мъка, защо другия иска да излиза сам без мене...Това се преодолява с течение на годините. Аз съм на 29г. семейна от 11г. С мъжа ми вече след толкова години сме улегнали, всеки си има лична свобода и да ти кажа си живеем още по-добре от преди! Пожелавам ти успех каквото и да решиш:)

 

...

преди: 17 години, 2 месеца hash: 0de9a6225c

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Ако питаш мен най-добре си поговорете хубаво всеки какво очаква от другия, на мен ми се е случвало да не ми се излиза с приятелката ми защото тя има навика като пийне малко да флиртува с приятелите ми. Понякога това ме е поставяло в доста тъпи ситуаций. Питай го какво го тормози :-)

 

...

горе^

преди: 17 години, 2 месеца hash: 022ea6ef03

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Мацка, аз преживях почти същото на скоро. Само че тои ревнуваше и от приятелите ми. Нещата бяха доста сложни при нас, но въпреки всичко любовта ни беше безгранична. Обичахме се страшно много и давахме всичко един за друг, но както виждаш говоря в минало време-разделихме се, на мен ми липсваше свободата и когато той ми забраняваше, аз я желаех още повече. Накрая направих грешка, заради която се разделихме. От тук на там избора си е твой, но внимавай какво ще избереш! Ако много го обичаш-бъди с него, но ако свободата толкова ти липсва, колкото и да е тъжно, рано или късно ще я получиш! Желая ти всичко най-хубаво и пиши дали съм ти била полезна.:):):):):)

 

...