 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Защо винаги губя любимите си хора?
преди: 9 години, 7 месеца, прочетена 1739 пъти
Искам да споделя с вас моята странна съдба. Не че можете да помогнете, но все пак е добре да се знае. Защото човек често не знае колко е щастлив, докато не загуби щастието си...
Има в живота ми една странна орис, която сякаш ме преследва - всеки човек, който искренно заобичам ми бива отнет.
Още в ученическите години имах приятел, много готин, постигахме страхотна хармония с него. След училище с часове се разхождахме по празните улици, мечтаехме си за разни неща, споделяхме интересите си, обичахме да творим неща заедно. Две години след запознанството той заболя от рак, без да знае това. Докато докторите се усетят какво става момчето си замина. Много тъгувах тогава, сякаш огромна дупка остана в душата ми - това бе единственият човек, който ме разбираше и с който истински можех да споделям неща.
Минаха се години, запознах се с друг приятел, изключително фина, чиста, неопетнена душа, с детски светоглед и едно искрено ангелско излъчване. Такива хора са 1 на милион, може би - съвършено чисти. Беше истинско духовно усещане да бъда с него, заедно съпреживявахме красотата на природата, обикаляхме България с палатките и фотоапаратите. Когато аз видех нещо красиво, той също се прехласваше и двамата просто спирахме, оставяхме раниците и заедно го съпреживявахме, така, че се постигаше един резонанс и душите ни ликуваха. Не мога да го опиша с думи, но беше като духовен екстаз. Невероятно беше! Какви снимки, какви мигове! Когато бяхме заедно в града, вечер се събирахме, сядахме на земята, край ниска масичка, палехме свещ, слушахме музика, пиехме чай и просто мълчахме. Понякога аз свирех тихо на китара. Нямаше нужда от приказки. Преди залез той идваше да ме извика и заедно отивахме на една скала, от която изпращахме слънцето... Ех... Случи се така, че отидох в друг град за известно време. И един ден дойде новината, като гръм от ясно небе, че той се е самоубил... Бях покрусен, смазан... Така и не разбрах какво точно се е случило.
После срешнах една жена, която живееше сама с детето си. Влюбих се и в двамата, но най-вече в детенцето. То беше около 7 години, истинско ангелче. Баща им ги беше изоставил малко след раждането. Никога не съм имал деца, това дете ми стана като мое. Обичах го с цялата си душа, учех го на всякакви неща, къпехме се в реката, копаехме дупки, майсторяхме неща от глина и дърво. Невероятно хлапе, умно и будно. Обичах го от душа! Минаха се 3 години и бащата най-неочаквано се сети за него. Той работеше в чужбина, за престижна компания. Уж под предлог, че иска да вземе детето при него за едно лято, през ваканцията, той дойде да го вземе. И повече не го видях - не го пусна да се върне - имало право на бъдеще, да се учи в престижни училища, което той щял да му даде.
После с тази същата жена решихме да си създадем наше дете. Роди ни се прекрасно детенце, красиво като ангелчетата от старите коледни картички - с червени бузки, винаги усмихнато, със звънлив смях. Много го обикнах, всичко бих направил за него. Бе така хубаво, мислех си, че най-после намерих щастието. Но не би...
3 години по-късно се появи друг мъж, бивш любовник на жена ми, който не знам какво направи, магия ли, що ли, но й завъртя главата, тя ме напусна заедно с детето и замина при него. Аз полудях от мъка! Крачех в празната детска стая, гледах снимките, рисунките на невръстната му ръчичка, още чувах звънливият му смях... Не можех да си намеря място, болката беше смазваща. Казвам ви, никога не съм предполагал, че съществува такава болка!!! Косата ми побеля за броени месеци. Разболях се, изпаднах в депресия, мислех за самоубийство, наистина не издържах! Минаха се години, но бялата коса днес и проблемите със здравето ми напомнят за емоционалната катастрофа.
И ето, наскоро "случайно" от фейсбук се появи жена с едно прекрасно детенце, същото като моето. ДОйде ми на гости, детето се влюби в мен, и аз в него - такова прекрасно същество. Започна да ми казва "тати" още на втория ден. То не помни баща си, той ги напуснал като било на 1 годинка. Не знае какво е да има баща. Жената живее с родителите си. Аз показвах разни интересни неща, то гледаше с блестящите си очи, а аз не смеех да се открия за него, мен вътре ме боли, знам какво ще последва - в душата ми още кърви рана от опустошителните травми с предишните хора в живота ми, с най-прекрасния ми приятел, с най-доброто дете... И нещо в мен ми казва, че отново ще бъда смазан, ако посмея да се влюбя в тази жена и дете.
Мисля си понякога, че съм толкова грешен, та Бог маха от мен чистите хора, за да не ги умърся с греховете си. Не знам, може би е прав... Но сърцето ми е болно, то предпочита да е затворено и капсуловано, отколкото да понесе поредният съкрушителен удар...
Понякога наистина не разбирам живота...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: d48be71b0b |
|
1. Приятел казвам ти историята ти има много общо с моята, има много прилика и аз винаги съм губил така много ценни приятели и съм се чудел защо на мен...Колкото и да е странно, всичко това има някакъв смисъл.Просто защото няма нищо случайно. Може би животът ни дава тежки изпитания и ние трябва да сме силни за да ги преодоляваме, и да не се отказваме, знам ли. Споделям напълно болката ти.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: d3d6d927a0 |
|
2. Зaболя ме, докaто те четох. Споменaвaш Бог и съдбa, виж, не мисля, че ти бивaт отнемaни хорa, зa дa не ги омърсявaш с греховете си. Може би си имaш кaрмичен дълг, може би си избрaл дa се нaучиш дa "освобождaвaш" любими съществa с ЛЮБОВ. Никой не ни принaдлежи, никой не е собственост нa чувствaтa ни. Ще си позволя дa идa мaлко по- нaтaтък, зaщото си мисля, че ще рaзбереш. Ние сме във векa нa пробуждaнето. Много хорa сa избрaли дa изчистят нaведнъж кaрмични дългове от предишни животи. Някои дори сa поели кaрми нa хорa от техният си кръг/ниво. Ситуaциятa вече е спешнa, спешно е дa се "събудим " и включим колкото се може повече души в рестaврaция, почиствaне...
Трябвa дa се оърнеш към себе си. Дa нaмериш пътя зa контaкт със своето си под/нaд/висше съзнaние. В тaзи твоя любов към хорaтa имa и голямa дозa его. Именно товa его е, което ни пречи дa видим истини. Препоръчвaм дa почетеш зa пробуждaнето. Сегa, религиозните го нaричaт Божие възнесение, други Меркaбa, други aктивaция нa ДНК. Потърси го по всички нaчини и виж, кой ще е нaй- рaзбирaем, достъпен кaто информaция зa теб. В крaйнa сметкa стaвa въпрос зa едно и също. Някои се освобождaвaме от емоционaлни връзки съзнaтелно, зaщото знaем... нещa. При други се случвa тaкa, кaто при теб, което е по-болезненият вaриaнт. Боли, когaто егото не е съглaсно, когaто се чувствa зaстрaшено. Aко/когaто ти знaеш истинaтa, вероятно ще блaгодaриш, че се е случило, кaквото се е случило. Нaдявaм се поне любопитството ти дa нaдделее, зa дa потърсиш информaция, зa което ти пишa.
И зaпомни, че не всичко е предопределено, кaкто товa, което Е, не може и не бивa дa променяно. Ние имaме свободният избор, кaзвaм го, зaщото много хорa смятaт, че трябвa сляпо дa следвaт духовни водaчи, aми не, можем дa избирaме свободно, можем и дa спорим. Aко ведин момент си сериознa зaплaхa зa общото цяло, просто ще бъдеш блокирaн и нямa дa можеш дa излъчвaш или приемaш. Товa е от мен, ти все пaк послушaй инстинктa си.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 486b3e497b |
|
3. Колко тъжно! Толкова пъти и аз съм се питала същото. Защо Бог наказва толкова жестоко? Какви грехове сме извършили, че сега трябва да плащаме толкова висока цена? И никога не намирам отговора. Просто знам, че за всяко нещо си има причина, но защо? Защо? Защо?
Така, че не знам какво да ти кажа, освен кураж и не спирай да вярваш в Любовта! Сигурна съм, че там някъде има човек, който не само ще те обича, но и ще остане с теб завинаги! Просто трябва да вярваш!
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: c8b9a4415e |
|
4. Хей аз също си мислех че съм карък! Ама като ти казвам карък, наистина такъв.... Но твоите истории са много по силни от моите, и благодаря на Бог - слава Богу! Мисля си, че единствената ти грешка е е че си много влюбчив и лесно доверяващ се, то и аз съм така де... Това не е слабост, а сила, но не всеки може да го изпита. Изобщо не си помисляй за самоубийство - чуваш ли!? ! Ние сме родени да живеем, ако ти е писано да умреш утре ще те блъсне кола. А тези деца които обичаш, а тези хора които също имат нужда от любов? Върви смело напред в живота и се надявам да си щастлив в бъдеще!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
