Споделена история от Любов и изневяра |
Едно момче или вече мога да го нарека мъж
преди: 14 години, 5 месеца, прочетена 4750 пъти
Здравейте, на 17 години съм (момиче)! Надявам се да прочете, въпреки, че е дълго.
Преди време в живота ми се появи едно момче, момче, което не съм и си мечтала, че може да ме погледне. Всъщност излизах в нова компания, на една приятелка, и така се случи, че една вечер останахме само двамата. Не че нещо стана тогава, но просто се опознахме. В нова компания се държа доста сдържано и просто наблюдавам отстрани как седят нещата, а когато хората са ми приятели, познавам ги, съм в центъра на вниманието, няма как. Не знам защо така и може би точно заради това доста често хората си вадят грешно впечатление за мен. Та запознах се онази вечер с момчето на четири очи.
Аз не съм си и мислела, че той може да ми обърне и минимално внимание. Много момичета му бяха навити тогава, а пък и все още са. Той доста често ги сменяше и все бяха някакви такива "по-отракани". Не знам дали просто си е играел с тях или дали не е знаел какво иска и е търсел правилния тип.
Една друга вечер, беше късно, към 12 и половина, бяхме останали пак двамата, но този път с още едно момиче и едно момче. В последствие на вечерта се отделихме от тях, несъзнателно. Седнахме на една пейка. Аз го мислех просто за един от компанията .. или може би вече за приятел. Е, не че не съм мислила и по други варианти, но това само за да убия времето, а пък и правя това с всички момчета, не знам защо. Седяхме на пейката и по едно време той ми изръси "Когато си с мен имаш ли онова странно чувство, че имаш пеперуди в корема?" Казах му "Не, ти си ми приятел, защо да имам такова чувство?". Тръгна да ме целува, аз се дръпнах, бях много изненадана. Той все пак ходеше с кварталните к*рви, с извинение. Станах и той стана. Попитах го какво иска от мен, а той каза, че нищо не иска, иска просто мен. Тръгнах си. Не се виждахме 10 дена, нито чувахме макар, че той ми звънеше. Беше ми гадно. Не знаех какво чувствам, защото бях мислила върху НАС, но пък и той беше момче, с което можех да говоря е така за облаците с часове, не можех така с друг. Той продължи да ме търси. Аз вече може би го правех от инат, защото аз съм такъв човек, че никога не си признавам дори да съм сгрешила, наистина съм голям инат и не преглъщам достойнството си. Не съм го правила и няма да го направя заради момче/мъж. На десетия ден той ми писа СМС, че иска да ми обясни, а щом иска да го направи. Обадих му се. Започнах направо, казах му "Обясни ми!".
Той започна да ми говори колко скъпа приятелка съм му била и не искал да разваля приятелство. Каза ми, че това било моментно увлечение и, че вече не го чувствал. Бях съсипана, защото бях взела решение и то беше да съм с него. Не му казах, не можех да застана на колене и да започна да тичам след него след като съм имала възможност. Дистанцирах се. Когато излизахме се правех, че не го виждам, въпреки, че тайно се надявах той пак да покаже такива симпатии към мен, но уви.. Не ги показа. Тръгна с едно момиче 2 дни по-късно. Но нали ви казах с какви ходи, той я разкара точно 4 дена след като се бяха запознали. Радвах се, не го показвах, имах надежда, че пак може да сме заедно. Влюбвах се все повече, а той нещо не правеше. 2-3 дена след раздялата им събрах смелост, казах му, че исках да си поговорим, отделихме се. Казах му, че го харесвам, че искам да съм с него и че знам, че няма шанс и че знам, че е била само е така онази целувка или по-точно опит за целувка. Защото на практика ние само долепихме устни. Той ми отговори, че и той иска това, и той изпитва това, чакал само мен и след като съм го отблъснала решил, че няма смисъл. Прибрах се веднага след това. Беше вечер.
На другата сутрин го намерих да спи пред моя апартамент, на дивана, който съседите бяха изхвърлили на площадката между етажите. Беше пил, и то доста. Прибрах го замалко в нас да се освести. Майка ми и баща ми бяха на работа. Изпратих го след половин един час. На обед дойде сам пред вратата с роза в ръка и с извинение за държанието си. Пак тръгна да ме целува. Този път не се дръпнах. Каза ми, че иска да влезе. Не исках да съм с него само за седмица-две. Исках сериозна връзка от него и точно това и му казах. Отвърна ме, че и така ще бъде, трябвало да му повярвам. Е, повярвах му. Поканих го да влезе. Само целувки и това. Не правихме нищо по-така, а пък и аз бях девствена.
И така продължихме 3 месеца и половина. И двамата бяхме влюбение. Е, за него вече не съм толкова сигурна, но поне аз бях! Бяха най-страхотните 3 месеца в живота ми. Постоянно правеше мили жестове за мен, угаждаше ми, излизахме, чувствах се щастлива. Да, но всеки хубав миг си има край. Беше прекалено хубаво, за да е истина.
Да се върнем малко по-назад. Една вечер след като вече бяхме заедно от 3 месеца и седмица някъде, бяхме излезли с приятели. Малко след като излязохме обаче доста се разгорещихме и тръгнахме към тях, понеже той е 19 и живее сам вече. Отидохме у тях и както казах аз бях девствена, обаче той не. Имаше голям опит. Все пак знаеше, че аз нямам. Каза ми, че ще бъде много внимателен, да не се безпокоя за това. Не ме беше карал да правим секс преди това, само ми беше казал, че когато съм готова-тогава. Той ще ме чака. Но аз знаех, че много му се иска, нормално. Няколко пъти ме беше питал "В настроение ли си?" Аз му казвах "Да, но не се надявай, че ще стане днес!" и приключваше темата. Та бяхме отишли у тях. Още от вратата ми се нахвърли. Вдигна ме на ръце и ме опря с гръб към стената, а след това ме занесе и в спалнята. Наистина беше внимателен, беше ми и доста приятно след известно време. Обадих се да кажа на наще, че ще спя у тях, е по-точно казах у приятелка. Родителите ми знаят, че имам връзка, но в никакъв случай нямаше да одобрят да спя в неговото легло. Останах у тях. На сутринта се събудихме гушнати-най-страхотната сутрин. Въобще целият ден беше страхотен. На другия ден до обед не ме беше търсил. В крайна сметка аз му звъннах. Той ми каза, че ще дойде след малко, дойде. И знаете ли какво стана. С най-голяма наглост ми заяви, че не сме били един за друг, можете ли да повярвате. Каза ми заучение реплики все едно на касета беше записан. Бях потресена. Казах му, че искам обяснение. Аз не съм момиче, което може да тресне вратата и да си тръгне, е така. Пак не каза нищо смислено. Казах му "Кажи ми, ако е в мен проблема ще се опитам да го поправя ако е възможно, в секса ли е!? За пръв път ми беше, нормално ако съм била малко дървена. Кажи ми." Той ми каза "Не е в теб проблема, в мен е!" Попитах го "Ами какъв е?" Не получих отговор, той си тръгна. Бях бясна, не можете да си представите какво значи бясна. Не можех да повярвам, че до вчера този човек е казвал, че не е с мен заради секса, а първия ден след като го направихме той къса с мен, а аз не получавам дори едно обяснение за утешение. Яростта ми мина след дена, по-точно спадна. Примирих се, въпреки, че доста плаках.
Мина се време, 3-4 седмици, започвах да се съвземам. Решихме с една приятелка да излезем, само двете, всъшност най-добрата. Отидохме вечерта в едно дискотека и какво, знаете ли кой видях там, сигурно знаете. Исках да си вървя, започнах да се дърпам. Но приятелката ми каза "Ти ако спред да ходиш на местата, където той ходи, ще трябва само у вас да си седиш! Айде стегни се малко! По-добра си от всичките му к*рви взети заедно. Айде оправи си грима и отивай да му натриеш носа." И беше права. Минах през тоалетната и започнах да флиртувам със мъжете около него, но по-небрежно, нали знаете все едно не го забелязвам. Той нищо не ми каза, и здасти дори. Тръгнахме си.
На следващия ден той ми беше писал и-мейл. "Хубави дрехи, а пък и имаш нещо хубаво да ги запълниш. Все пак нали само аз съм го виждал това нещо." Въпреки, че ми стана гадно, че той дори не осъзнава каква болка ми е причинил, ми стана хубаво, че ме е забелязал вчера .. ии че евентуално съм го подразнила. След няколко дни ми се обади, поиска да се видим. Отговорът ми беше категорично НЕ! Продължи да ме търси няколко дена и накрая му вдигнах. "Искам пак да видя онова хубаво нещо, искам пак да опитам от него!" А аз му отговорих "И за какво, за да го зарежеш онова хубаво нещо пак ли. Ти май го искаш само, за да си задоволиш собствените нужди." Мълчание.. и продължих "Нали си имаш десетки ку*ви, защо трябваше да ми го причиняваш това на мене, каза ми, че ще бъде сериозно, гледаше ме в очите и го каза" Това отвърна, че било сериозно, само където свършило. Поиска пак да се видим. Пак беше мил и нежен, и забавен, страхотен, но той такъв си е бил през цялата ни връзка. Аз пък му вързах, не знам защо. Пак спах с него и той пак си тръгна. Пак со повтори същото. Звъня ми и най накрая се съгласих да излезем, с единствената и проста цел да му кажа всичко, което ви казах и да се прекрати всичко. Аз бях напълно наясно, че за такива хора време не е нужно да отделяш. И така и стана, прекрати се. Той започна да ме търси пак след няколко дни. Каза ми че този път така ще бъде, казах не! Казах не, и пак, и пак в продължение на 2 седмици. Накрая миу казах. Добре ще се съглася на това само при едно условие. Ще имаме сериозна връзка, НО ако се повтори само още един път това, втори (всъщност 10) шанс няма да имаш и ще ме оставиш на мира. Съгласи се.
Пак беше страхотно, както винаги аз не казвам друго. Този път наистина не ме остави. Сега сме от 6 месеца заедно и това не се е случвало. Искрено се радвам. Исках само да споделя.
|
