 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Иска да му дам втори шанс
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 2061 пъти
Здравейте! Когато бях на 18, се запознах с едно момче. Тогава точно щях да започна висшето си образование и се бях преместила във Варна. Лятото преди започването на първи курс отидох по-рано във Варна с цел да поработя малко и да изкарам пари. Намерих си работа към една агенция, промотираща различни известни марки алкохолни напитки, и прекарах лятото в постоянни ангажименти по дискотеките. Една вечер в едно от заведенията на плажната алея се запознах с моя бъдещ любим. Той също беше студент, 4 курс щеше да започва, но работеше като барман лятото. Веднага ми привлече вниманието, само че не исках да правя първата крачка. Цяла вечер нищо не направи и за си казах, че няма да го бъде. След известно време съвсем случайно се засякохме през деня на едно заведение на плажа. Аз веднага го познах, но не реагирах. Малко след това той дойде при мен и ме пита дали съм момичето рекламиращо алкохол. Така потръгнаха нещата, дори се оказа, че сме в един университет. Излизахме често и се влюбихме. Аз живеех в общежитие, а той на квартира и често спях при него. След 8 месеца ми предложи да се преместя при него и официално заживяхме заедно. Той се дипломира и си намери работа, а аз прекарах лятото работейки старата си работа по заведенията. Малко не му се нравеше това, понеже почти не се виждахме, но не ми правеше проблеми. Живеехме си нормално. Малкото часове, които имах бяха само негови. Времето минаваше и всичко беше наред, но ми казаха, че за да запазя работата си трябва да работя целогодишно, иначе щели да си намерят друг човек. Имах нужда от пари, защото не мога да разчитам на родителите си да ме издържат и се съгласих. Разрази се скандал, който с много молби и извинения потуших. Втори и трети курс работех, но към края на трети курс разбрах, че съм бременна. Една вечер бях на работа и той дойде и ми предложи пред всички. Беше толкова мило и бях изключително радостна. Планирахме сватба, но се случи най-лошото - претърпях спонтанен аборт. След случката бавно започнахме да се отчуждаваме. Аз се отдадох на работа, а той дори ме обвини, че заради тази работа загубих бебето. Така и не се оженихме. Аз се изнесох и заживях доста самотно. Доста пъти идва и ме моли да се върна. Мина почти една година, но не спирам да го обичам. Той все още иска да се съберем и казва, че ще бъдем щастливи отново. Единственото, което ме спира е, че когато имах нужда от подкрепа, той ме нападна, не беше до мен. А и какво? Отменихме сватбата, защото нямаше бебе. Трябва да съм бременна ли, за да иска да се ожени за мен? Искам да се съберем, но съм много наранена. Разговаряли сме на тази тема, но той ме убеждава, че ме обича и иска да сме заедно и да имаме дете. Сега се чудя да се върна ли при него или не? Сърцето ми го иска. За една година за миг не съм поглеждала друг мъж, но ме е страх да не остана разочарована отново. Ще направя ли грешка, ако се върна при него???
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 02708a4136 |
|
1. Веднъж докaзaл, че в тaкъв момент не е до теб кaто подкрепa, дори поне с мълчaние, a aтaкувa рaнaтa ти още повече...
Знaеш ли, aз се омъжих достa млaдa, случaят ми е подобен нa твоят. Зaбременях неплaнирaно, предложи ми- приех. В третият месец от бременностa ми ( още не бяхме женени) и aз не знaм с кaкъв aкъл, вдигнaх еднa кaсa дa я преместя и се случи. Тръгнa си тaм нa място, от тaм в родилното, кюртaж...
Човекът ми беше до мен през цялото време, държa ми ръкaтa, говори ми, успокоявa ме. Няколко месецa след товa бях много зле. Чувствaх де ужaсно виновнa, все едно умишлено съм убилa детето си. Не ме е остaвял нито зa миг, обслужвa ме кaто принцесa, чaк нa мен ми писнa по едно време дa му нaдувaм глaвaтa с мъкaтa си. Но нa него- не. Не спирaше дa повтaря " тук съм зaвинaги, тук съм зaвинaги". A когaто зaбременях бях в шок, не бяхме готови зa бебе, той истински се зaрaдвa, зaпочнa дa мечтaе, дa прaви плaнове, .. и въпреки товa, кaквото и дa си е мислел ми беше aбсолютният, отдaден приятел и любим.
Тa... не знaм, рaзбирaм стрaхът и недоверието ти. Aко все пaк релиш дa пробвaш, не бързaй дa се жените, виж в рaзлични ситуaции кaк ще реaгирa, aко зaпочне дa се държи кaто aвтономен господaр във връзкaтa ви, aко се опитвa дa нaлaгa НЕГОВИ си решения относно рaботaтa ти или други вaжни зa теб нещa, е, поне ще знaеш.
Успех милa и тествaй преди дa си зaбременялa пaк!
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: fe27e7611e |
|
2. Човек трябва да слуша ума си, а не сърцето. В трудни моменти трябва да се подкрепяте, а не да се нападате. Мисля, че няма смисъл да се връщаш при него. Все някога ще се влюбиш в друг мъж, защото животът е пред теб.
Успех!
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 2171f8f1a3 |
|
3. Всеки заслужава втори шанс. ;)
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: ce08a0f814 |
|
4. Слушай сърцето си. Ако слушаш разума си, после ще се чудиш дали си взела правилното решение. Да, глупаво е да не се ожени за теб щом сте изгубили детето, а ти е предложил. С дете или без в случея щом е предложил, не трябва да се отмята. Ако си сигурна, че се разкайва за постъпката си и е разбрал, че греши, дай втори шанс, но времето ще покаже истината.
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: c86e70742a |
|
5. Върни се! Замисли се иначе какъв би бил живота ти, чудейки се всеки ден дали си взела правилното решение. Но най-добре потърси съвет от близък човек, той би могъл да ти даде много по-добър съвет от който и да е в този сайт :)
|
...
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 54f86fd912 |
|
6. Недей! Спонтанният аборт е бил за добро. Този човек щеше да ти се "докаже", след като се ожените...
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: f8ec077b01 |
|
7. Мисля, че заслужава втори шанс. Струва ми се като добро момче, което те обича. Разбира се, това решение е много важно затова слушай сърцето си, не някакви коментари.
Късмет!
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 958162f6de |
|
8. Към номер 2
Напротив, човек трябва да слуша предимно сърцето си а не ума!
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 0a1adc0986 |
|
9. Има една теория, която е доста странна, но ще я изкажа. Когато някой дух е решил да се прероди, той сам избира родителите си. Твоето неродено бебе, което първо ви е избрало вас, а после се е отказало, само ти подсказва решението, което е най-добро за теб. Тук вече някъде го писах, но и на теб да ти кажа-душата знае най-добре. Щом имаш смут в душата си за нещо, не бива да го правиш. Не се връщай назад, така ще запазиш смисъла на загубата на твоето бебе, което е искало да предпази теб.
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 25c39909da |
|
10. Може(не, може а е сигурно) момчето да го е заболяло силно от загубата на бебчето. Не само ние жените, страдаме при спонтанен аборт-това детенце е било и негово. Нормално е да е бил афектиран от загубата му, както и ти.
Всеки преминава през болката различно. Във вашият случай полека лека сте започнали да се отчуждавате(което съм го забелязала става при повечето двойки, след аборт). Вместо да се подкрепите взаимно във този тежък и за ДВАМАТА период, вие сте си обърнали гръб. Това че не мъжа е носил бебето през тези месеци, не означава че го е боляло по-малко от теб. Да, трябвало е да те подкрепи морално и физически, но това както важи за него, важи и за теб. И той е изгубил рожба, загубата не е само твоя. Той е мъж, не е могъл да седне да реве и да се депресира, затова се е затворил в своята болка. И това е довело до раздялата ви-липсата на подкрепа от негова и твоя страна. Защото болката е и за двамата родители.
Според мен това момче заслужава силно втори шанс. Явно вече е преодолял болката си, осъзнал е грешката си. Всеки греши, никой не е безгрешен. А и той е постъпил грешно в мъката и болката си, което донякъде го оправдава. Запитай се ти подкрепи ли го морално след аборта? Защото е много лесно да изкарваме мъжа лошия герой, който не страда за загубата на детето, а жената жертвата. Сякаш детето е било само нейно. Той може повече и от теб да е страдал, това че мъжете не плачат и не се депресират, не означава че не ги боли сърцето от загубата. Не е редно да гледаме само неговите грешки, в този момент явно и ти си допуснала някои. Той самият ти е казал, че си се отдала на работата... я си помисли искрено дали в този момент наистина не си го пренебрегнала за сметка на работата? Може тогава да е имал и той нужда от твоята подкрепа. Не само жените имаме чувства и нужда от разбиране, разберете го. Ако беше толкова лошо и бездарно момче, нямаше да продължи да те търси и да те моли за шанс. Не го наказвай за неща, в които явно и ти си сгрешила. Да не стане така от гордост или нещо такова, да го загубиш и той да си намери друго момиче. Един ден като нищо ще му писне, да ти казва и доказва любовта си.... и тогава да не си молещата ти да се върне. Колелото се върти. Казваш че сърцето ти го иска-тогава какво чакаш? ! Миналото си е минало, живота е изтъкан от радости и мъки. Щом се обичате и сте преодоляли такъв момент си дайте ВЗАИМНО шанс. Не само ти му даваш шанс, той също ти дава-оцени този факт.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
