Споделена история от Любов и изневяра |
Любовта през погледа на един "Шестак"
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 1741 пъти
Преди да се впусна в същината на моят разказ се чувствам длъжен да ви запозная със себеси.
Аз съм роден през 1992 година в началото на март месец, това което знам със сигурност е,
че съм осиновен веднага след раждането ми, това за което и до ден днешен не мога да бъда сигурен е
защо. Имам предвит, че преди известно време имах честта да се запозная с майка си, която ми разказа
интересни неща, на които съм колкото склонен, толкова и не да вярвам. Така, значи осивновен, но по-
любопитното е това, че не съм роден в деветия, а в шестият месец. Както е известно на повечето хора
преждевременното раждане създава проблеми както на детето, така и на родилката. Проблемите които аз
имах бяха, до колкото си спомням дихателни, стомашни и най-лошото бях на 90% сляп. Осиновителите ми
се погрижиха за мен, обичаха ме и ме обичат, дадоха и мило и драго, за да прогледна отново, дълги
години лечение и операция, е прогледнах около седем годишен вече гледах почти перфектно, но бедите
не свършиха до тук, малко след като започнах трети клас, около 10 годишен, ми се наложи да влезна
в болница с много тежък проблем в който имах отново доста малко шанс за оцеляване, е с помощ на
любовта на родителите и близките ми, успях и този трап да прескоча, до тука съм сигурен, че всеки
който го прочете, ще каже "е какво е тръгнал да се оплаква той е късметлия!". Да може би и така
може да се каже, но след като бях подложен на две операции под пълна и тежка наркоза, нещо в мене
се обърка, около година след изписването ми почнах да получавам различни фобии, паникови състояния
пристъпи на яд и прочие, след около още две години демек около 14г. възраст, открих тъмното лечение
иначе казано тежката и леката дрога, друсах се непрекъснато, постоянно, когато и с каквото мога
от лекият тревист опият до тежкият кафяв хероин, бях неконтролируем наркоман, това разбира се
не е всичко, освен тежката ми наркозависимост, по онова време второто ми хоби беше да подкрепям
футболен отбор, чието име няма да споделя, но не бях от тези които отиват за да гледат футбол, бях
от другите, така годините си минаваха в крайно наркомански фази и побойща арести и всичко останало
около този начин на живот, е станах на 17 и няколко месеца когато организма ми не издържа, предаде се
влезнах в болница, в която ми бяха открити куп кофти неща, бяха ми почти тотално овредени всички органи,
освен това ми откриха вродено генетично заболяване " Синдром на Клайнфелтер " , е и от тези неща се оправих
и синдрома започнах да си го лекувам, докато се лекувах и изпитвах мъчителни апстиненции съпровождани от
гърчове гадене и всички онези неща които се случват когато организма търси дрогата, а дрогата я няма.
Да спрях наркотиците, да много по-добре съм с другите неща, станах на 19 години и започнах да се замислям
за нормалните хора, за нормалният начин на живот, за сериозна връзка, лутах се и търсех правилният човек.
Родителите ме бяха възпитали въпреки всичко в това, че които вярва силно в нещо, ще го постигне, намирах
много еднодневки но нито една не бе истинската, никоя неможеше да ме задоволи по друг начин освен един вид
сексуално, пак казвам един вид, тъй като въпреки "тарикатските" ми тинейджарски години, нормален секс не бях
правил, имах връзка с туркиня по едно време, но при тях правиш ли нормален секс, жениш се или поне тя така ми каза,
е с нея правехме го правехме на "грешното място", както и орално от нейна страна, но същинският, истинският секс,
беше ми непознат, иначе казано от стандарнта и нормална гледна точка бях на 19 и бях все още девствен. Живеех си
търсех си, но не си намирах, докато един зимен ден, докато си седях на компютърчето, проверявах социалните мрежи
и програмите за комуникация не попаднах в един странен чат, един чат за който тогава нищо не подозирах, нямах
представа, че именно този чат, ще ми преобърне иначе безмисленият живот, който както казах беше скучен но забравих
да допълна, че хобито ми тогава бяха компютърните игри, както и да е да се върнем на чата, в този чат имаше адски
много момчета и едно единствно момиче, първото което си помислих беше "а в тоя чат има неква курва с която всички се ебават"
Но в последствие ми се стори, че колкото и да се ебават с това момиче, тя не се държи като "курва", а напротив контрира ги
доста интелигентно, с доста малко думички, стана ми изключително интересно, какво е това момиче в този чат, добавих си я
и започнахме личен чат, само двамата, за първи път, някое момиче ми създаде някакво нормално впечатление, но и за миг
не си помислих, че с нея би могло да стане каквото и да е. И така почнахме да си пишем ден след ден, снегът си валеше,
ние си пишехме, така около две седмици. Тъй като ми беше адски приятен разговора с нея, реших какво пък и да стане и да не
стане, опитал си, та й предложих да излезнем, тя се съгласи и от този момент, в следващите 3 години, аз бях най-щасливият човек
всички знате как е, особено когато някой неща са ти за първи път, е аз не преодолях егото си и не й казах кои са нещата които
изпитвам за първи път с нея или поне не всичките, това което обаче споделих беше можеби първата ми и истнска любов, нещата
си вървяха в общи линии добре, като изключим моите моментни кризи от миналото, понякога й виках, понякога й се карах,
но топлината която тя излъчваше спрямо мен, не се промени, с течение на времето разбира се ние се променихме по един
или друг начин, но от онази януарска вечер в която за първи път излезнахме до този юнски ден в който ви пиша три поредни
прекрасни години, чувствата ми не стихнаха по никакъв начин, единственият проблем който не осъзнавах до скоро беше, че
водехме доста едно типен начин на живот, пътувахме и излизахме рядко, е, тя учи в университет, реших, че колкото по-рядко
излизаме толкова, по-спокойно ще се чувства тя, за да може да завърши, от друга страна, "тарикатското" ми минало е оставило
трайни следи, има моменти в които пулсът ми пада до 40 удара в минута, и такива в които се чувствам като парцал, без видима причина,
е тези ситуации, мисля, че ми изиграха най-лошата шега, тези и други неща, ме подтикнаха да стана по съмнителен спрямо нея на моменти,
на под съзнателно ниво, мисля че съм я наранил много, жестоко, наскоро топлината която усещах когато сме заедно почна да изчезва, много
пъти я питах какво става, но отговор получих наскоро, много на скоро преди три-четри дни, тя ми каза, че е объркана и не знае дали, все
още ме обича, че има нужда от време и пространство да реши какво иска, с мен или сама го иска, няма какво да направя, казах си, нека да й
дам времето, пространството, свободата, която иска, но от друга страна мисля си, че все още има какво да направя, да ако е спряла да ме
обича, трудно ще я накарам пак да ме заобича, но все пак ако още ме обича но не е напълно сигурна дали аз съм правилният човек за нея, как
хем да и дам нужното пространство спокойствие и свобода, хем да й подскажа понякакъв начин от разтояние, че не някой друг, а аз съм
човекът, който я обича ужастно силно и истински, независимо от странният начин по който й го е показвал, как да й покажа, докажа, че съм
готов да направа всичко от което се нуждае за да бъде щаслива, мисля си, че ако точно това й покажа, тя ще преодолее объркването си и
че ще се стопли отново, както беше, както трябва да е, а може и да съм в грежка, но при всички положения, всичко което напишете
всичко което кажете, ще ми е от помощ, благодаря ви !!!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 6aa69fab86 |
|
1. Авторе, ще те заболи много това, което ще ти кажа, но лично според мен нещата между вас затихват и е редно да се отърсите един от друг за известно време.
Наистина е гадно. Аз съм обичал 2 пъти или по-скоро един път до лудост, до тежки състояние, другият път не толкова, но мисля, че трябва да я оставиш известно време и да намериш своя път в живота.
Започни да правиш нещо. Намери целта в живота си я следвай, докато не преуспееш. Учи, работи или намери какво обичаш да правиш :).
Късмет авторе. Ти си много силен човек и аз вярвам в тебе!
Поздрави, Узунов
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 6aa69fab86 |
|
2. А относно болестите, които си имал, но си преборил мога само шапка да ти свалям. Много хора при първата болежка лягат да умират. Но не и ти :). Отново ти казвам едно голямо БРАВО! И продължавай смело! Щом си успял да пребориш толкова страшни болести, наркотици и какви ли не спънки в живота и това ще можеш, стига само да повярваш.
На всички ни се дава шанс в живота, стига само да повярваме, че невъзможното е възможно.
Поздрави, Узунов
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 0e486f56a0 |
|
3. Предвaрително се извинявaм зa товa, че ще бъдa искренa, но нямa смисъл дa лицемерничa, нaли идеятa е дa се помогне.
Имaш много здрaвословни и емоционaлни проблеми зa рaзрешaвaне. Имaш ( ТРЯБВA ) дa водиш борбaтa нa животa си- себе си дa сбориш! Ти си тежест зa нея, зa родителите ти и по- вaжно, зa себе си дори. Позволявaм си дa кaжa зa родителите ти, не зaщото си осиновен, ( aз също съм)a зaщото съм сигурнa, че сa уморени, тъжни, болни от мъкa, че при всичкaтa любов и грижи, които сa ти дaли, някaк сa те "изпуснaли".
Вярвaм, ( сигурнa съм) че обичaш момичето и зaтовa ще рaзбереш. Остaви я! Остaви я мaлко нa спокойствие, некa имa времето дa се рaзбере със себе си. A ти, зaпочни основен ремот в тялото и душaтa си. Излекувaй душaтa си, тя е нaй- вaжнa. Потърси психотерaпевт, зaпочни дa спортувaш нещо, медитирaй. Когaто си "излекувaн", сигурен в себе си, спокоен, урaвновесен и със сaмочувствието нa зрял и уверен мъж, тогaвa ще можеш дa бъдеш щaстлив с нея или с другa. И ще позволиш нa човекa до себе си дa бъде щaстлив.
Сегa не можеш.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: f77dc94232 |
|
4. Да, детството ти не е било лесно, но май го ползваш и като оправдание за всички глупости, които си натворил. Защото това, че си роден преждевременно не е оправдание, че си станал наркозависим или че имаш проблеми с приятелката си. Така, че било каквото било, загърби миналото и погледни напред. Време ти е да започнеш да живееш в настоящето и да градиш бъдещето си, а не за всичко да се оправдаваш с злополучното си раждане в 6 месец. Колкото за проблемите с приятелката ти, всички са минали през подобни моменти без значение дали са били родени в 6 или в 9 месец. Какво да правиш, това си е част от живота! Да ужасно боли да се разделиш с любим човек, очите съм си изплаквала, обаче все в някакъв момент трябва да го приемеш и да продължиш напред. Да, знам, че я обичаш и тя също го знае, но не можеш да насилиш другия човек да изпитва същото. Ако те обича, ще се върне при теб, ако чувствата й са се променили-ще се разделите окончателно. Това е! Каквото и да стане, просто го приемаш и ако се разделите продължаваш напред, защото явно това не е било идеалното момиче за теб. Аз вярвам в това, че всеки си има своята идеална половинка, но понякога просто трябва време да я откриеш. Така, че горе главата! Не се само съжалявай повече, а вярвай, че всичко ще се нареди.
|
|
