Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

7.   Авторката:
Разбирам манията ви за виртуална омраза, но живея в Норвегия и ми е адски трудно да изразя писмено емоциите си.

И какво самочувствие? Нямам такова. Баща ми ни заряза и от тогава не е потърсил нито мен, нито мама. А родителите на "мъжът" ми искат да му издирват телефонни номера и т. н. С кое право навлизат в болката ми и я преповтарят? ! Не ми е нужна тази им добрина. С какво съм заслужила някой да провали постсвстбеното ми щастие и впоследствие сватбената церемония? Просто не искам да видя баща си отново. Сложила съм точка на тази тема. Или съм станала прекалено студен човек? !

Може би, отново, ще кажете че е самочувствие. Но съм мотивиран човек, а в работата си ставам все по-добра и ми се налага да правя безкомпромисни избори. Научих се да бъда директна и да следвам целта си, ако съм напълно сигурна че съм по правилният път. Абсолютно се съгласявам, че приятелят ми е "пухльо" понякога. Давам му срок до 2 месеца, за да развие мъжката си интуиция и да не развява пухленските си номера, защото няма да се омъжа за майка му и баща му. Вече съм на възраст, в която е време ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да имам дете... много деца.

8.   Авторката до номер 5:
Да контролирам и да бъда контролирана не е за мен. Животът означава преди всичко Свобода, според моите представи и мироглед. Търся Взаимност в една връзка... било то в работата или любовта. Но защо най-близките ми (визирам родителите на приятелят ми) се опитват да навлизат в живота ни за елементарни неща? Окей - затворила съм страницата с баща ми, не ми се говори за него.... не ми се слуша за него. Защо никой не уважава това мое решение? Аз не съм се ровила в личният им живот или опитвала да променя мнението им по някои отношения. А знам много за тях по някаква случайност.
Бащата на приятелят ми си има любовница. Видях ги 3 пъти заедно, но нищо не съм споменала на любимият или майка му. За да не ТРЕВОЖА и НАТОВАРВАМ! Заради този случай започнах да пия дори Ципралекс. На хората около мен обяснявам, че получавам паник атаки.
Но ми писна да си съсипвам най-силните години в анализиране "ама защо го правят? ! Ама защо да/не"? !? !? !

9.   Постaви ясни грaници СЕГA! Директно му зaяви нa твоичкият, че или- или. Инaче лошо ти се пише нaтaтък. Ще се месят от подредбaтa в домa ти, до възпитaнието нa бъдещите децa.
Подобно нa н 3 съпругът ми от сaмото нaчaло зaстaнa твърдо до мен, зедно сaмо двaмaтa сме решaвaли кaкво и кaк, a той сaмо е УВЕДОМЯВAЛ зa някои нaши нaмерения, без дa им позволявa нaмесa и тънки, нaсочвaщи съветчетa. След сaмо еднa седмицa престой нa синът ми у тях, не можех дa го познaя, беше кaто с промит и нaлят съвсем друг, чужд мозък. Е, дотaм с посещениятa. Aмa циврения, оплaквaния, че сме го изолирaли от тях, тогaвa пък и aз вече твърдо и кaтегорично ги отрязaх, ще го виждaт единствено и сaмо в присъствието нa един от двaмaтa родители. Точкa!
Седнaхa си нa гъзетaтa, но бяхa излишни нерви, пререкaния и т. н.
Във вaшият дом и живот, сaмо вие сте си господaрите, a те гости. Мнения могaт дa дaвaт, aко им бъдaт поискaни. Но проблемa при теб е бъдещият ти съпруг. Той е, който трябвa постaви грaницaтa. Тоест, с него трябвa дa се рaзбереш. И aко не... хубaво си помисли дaли нaистинa искaш дa влизaш в тaкъв съюз.

10.   Авторката:
Говорих вече с приятелят ми и семейството му. Майка му като започна да плаче.... А баща му се държа грубо към мен. Много неловко се почувствах. А да кажа, че не съм ги предупредила за баща ми, предупредих ги още от самото начало на връзката ми със синът им. Моята съвест е чиста. Знам че не съм от перфектното семейство, колкото им се искаше. Приятелят ми заяви пред всички, че не го интересуват техните. Каквото трябвало щял да направи, за да съхраним взаимоотношенията си. Отново се разплака и каза, че аз съм жената на живота му, че никога няма да се откаже от мен...
Но знам, че той никога няма да излезе от сянката на баща си, въпреки че ще се ожени за мен. Аз за самата сватба не се притеснявам - ще се състои само по мое желание... или нежелание. Най-лесно е хората да се женят и развеждат. Но от там на сетне? ! Щом още от сега авторитетът /баща му/ в неговото семейство минава всякаква граница и си позволява да се държи грубо към мен? За мен респекта, балансът в едно семейство са много по-важни от любовта.... която все някога отминава... Но нямаме ли навика да уважаваме близките ни хора - то превръщаме се в чудовища, които мразят и биват мразени.

11.   През далечната 2006 г. прекратих точно такава връзка. И за миг не съжалявам. Няма начин в живота си да бъда с мъж, който се ръководи от мнението и интересите на родителите си. Точка. А ти ако вярваш, че твоя ще се промени, жестоко се лъжеш. Пред очите ми се разбиха не едно и две семейства заради вмешателството на родителите от едната или другата страна. Всичко това е една игра на нерви и губене на време. За разправиите и скандалите не ща дори да споменавам. Ще съсипеш най-хубавите години от живота си в ядове и простотии. Нали не искаш да изживееш живота си ужасно, точно когато трябва да си щастлива и спокойна? Това не е твоят човек. Съжалявам. Така го виждам аз.

Аннабел

12.   Никаква мания за виртуална омраза няма тук- пуснала си история и искаш страничен поглед. Трябва да си готова да прочетеш неща, които няма да ти харесат. Коментарът под №4 е абсолютно точен, що се отнася до бъдещия ти съпруг и това, което ще се случи. Изключения няма.

13.   Авторката към 12тото номерче и подобни:
Разбира се, ти говориш литературен български, и никога не си упптребявал някаква чуждица или възклицание на друг език.... дори и на майтап.

Идейността за създаване на една тема е точно, за да се анализира. А не да си правим забележки за "wtf" и сродни.
Оценявам всеки един коментар, който дава ясен пример за нещо преживяно в неговият живот. Това търся.

А хора, които в речника им присъства "пухльо" - хайде, препрочети се, за да разбереш колко арогантен е изказът ти.... при това без никакво мнение по темата ми. Такива като теб/вас трябва да ви баннат. Но то в реалният живот са ви баннали, какво да се очаква повече от вас.

14.   До авторката - нещо си се объркала с номерчето ми. Но по засегнатия от теб въпрос - употребата на чуждици не говори добре за употребяващия ги, особено когато това не е наложително - в случай че си има дума или израз на български.

№12

16.   Н 14, колко точно бългaрски думи имa инaче в бългaрският език? Колко чуждици сa приети във времето зa бългaрски думи?
Колко от нaстоящето поколение бихa спорили, че турски, румънски, сръбски и други думи, сa според тях бългaрски?
Втелявaте се вече с тези зaяждaния нa дребно.

НЕ съм aвторкaтa!

17.   И какво - ще се омъжваш за "мамино синче"? Или го приеми, или го напусни. Аз такъж лигльо не бих си взела.

18.   Отново от авторката:
Номер 12 ....

Отново се обръщам към вас, номер 14, с не особена надежда да ми отговорите на въпросите:
1) С какъв коментар/мнение бяхте полезен за тази тема?
2) Думата "хейтър" е чуждица. Не бих посмяла дори и да ви помоля за коментар;
3) Да разбирам... хм... че съм доста глупаво момиче. :)
4) Ще се опитате ли да изявите някаква теза по темата, било то мъдрост, съчивствие или не съпреживяно?
Благодаря ви!

Модератор - Моля, без личностни нападки. Спирам да публикувам коментари по темата ако не са точно по нея.

19.   Авторке, прекалено си рязка и самоуверена. Да си самоуверена не е лошо, на твоето граничи с нетолерантност и глупост. Животът, който живееш явно е прекалено динамичен и ти пречи да прецениш правилно отсрещната страна. Успокой топката. В брака се искат много компромиси (за всякакви неща), а ти не си готова да правиш компромиси, следователно - не си готова за брак. Единственият начин за въздействие, който владееш е да въздействаш върху приятеля си - не и върху родителите му - нямаш това право и никой не би го търпял. Твоята работа е да прецениш бъдещия си съпруг и дали го искаш, а не да се опитваш да променяш него или родителите му - просто няма да стане. Прецени дали той има повече качества или недостатъци и реши дали е за теб, като имаш предвид, че свестните момчета не са чак толкова много, а ти вече си изгубила три години от живота си с него. Всичко останало е въпрос на компромиси, още повече, че доколкото разбирам, и техните са свестни хора.
Колкото до това, че си "млада и красива", и че "имаш сигурно бъдеще" - големи смешки приказваш. Това са най-нетрайните неща в живота и на тях не може да се разчита. А мъж се взима за цял живот. Мисли и не действай първосигнално. Успех!

20.   Аз пък ще те попитам следното - бъдещият ти съпруг норвежец ли е? Ако да, то съм убеден, че с времето ще се отдалечи от семейството си, но това че ти си толкова настоятелна за това говори по-скоро за ревността ти към сполотеността на НЕГОВОТО семейство, такова каквото ти не си ИМАЛА. Всеки полуграмотен психолог ще ти го каже. Лошото в тези неща е, че хората несъзнателно пресъздават в семействата, които създават това, което ВЕЧЕ им се е случило в техните семейства. Т. е. аз бих казал следното - по-скоро не бих препоръчал на младежа да се жени за теб, отколкото да се притеснявам дали това сега, което ти ще вземеш като избор ще е правилно или не за теб. Защото не искам да съм лош пророк, но ти ще го зарежеш този човек рано или късно, съзнателно или не, при това в постовете си много кратно си писала колко нормално би било това да се разделите. Човек който обича и подсъзнателно няма тази нагласа не говори такива неща.
Хайде със здраве и престани да обвиняваш приятеля си и родителите му, че са едно сплотено семейство, по-скоро се постарай да си остане такова, нещата с времето се канализират, спокойно, свекървата няма да ти стои в кухнята и спалнята, нали си имате свое жилище.
М, 37

21.   От авторката
Номер 19, благодаря за коментара. Замислям се много над твоите думи.
Само да подчертая, че страшно много уважавам родителите на годеникът ми, както и те мен. Обичам майка му като сестра, приятелка, като моя майка, като негова майка :) Дори един ден ако се наложи... той иска, аз имам нужда или родителите му са прекалено стари и пожелаят - то бих живяла заедно с тях в един дом. Преди една година живяхме всички заедно и всичко беше перфектно. Семейни вечери, играхме всяка вечер тенис заедно. Беше забавно :)
Проблемът е баща ми. Не искам майка ми никога повече да види този човек или чуе нещичко за него. Трябва да я предпазя. Аз съм и единствената упора в живота. :)
Благодаря на всички. Всичко с времето ще се оправи. Щом имам уважението и подкрепата на най-близките. Всеки допуска грешки. :)

22.   М37, нацията на един човек не определя неговото бъдещо поведение. Защо сред норвежците да няма мамини синченца? Всичко си има - хора сме, а като европейци и културните различия не са кой знае колко големи
За останалото съм съгласна и все пак... Авторката има право да желае свое семейство с мъжа си, а те нямат право да ѝ се налагат за нейното старо семейство.

23.   Виж номер 20, авторката съм
Животът ми не е толкова лош и изпълнен с негативизъм, защото съм от "развалено семейство". Ние децата на разведени родители имаме нужда да създадем стабилни взаимотношения с партньорите си.
Аз съм дете от смесен брак. Годеникът ми е финландец. Баща ми е филнландец, майка ми е българка.... преподавателка е по руска филология и е доста постоянен, и най-вече дисциплиниран човек.
От малка си научих урока, че животът продължава НЕЗАВИСИМО.
Както и да е.
Така или иначе изгладихме отношенията с родителите му, които страшно много обичам. Извиниха се, както и аз на тях. Те няма как да знаят как съм се почувствала, както и аз няма как да знам как те са се почувствали от цялата тази история с баща ми. Но те са моето истинско семейство, което винаги ще ме подкрепи във всеки един аспект. Голяма късметлийка съм, че срещнах бъдещият си съпруг. Майка му е невероятен човек, а баща му просто уважавам... предвид че бях свидетел на нещо неприятно.

24.   Виж, Авторке, радвам се, че си щастлива, но имай в предвид, че това не е просто твоето семейство. Ти си тяхна снаха, не дъщеря и при истински конфликт, ще задействат всичките си връзки и възможности, за да ти вземат и деца, и всичко в полза на сина си ТЕОРЕТИЧНО говоря, разбира се - не мисля, че ще ти се случи, но те си остават негови родители, не твои.

Колкото до баща си - не чета всичките ти коментари, но мисля, че е жалко, че нямаш поне контакт. Знаеш ли и неговата история? Как той ги вижда нещата???
Не говоря за конкретния случай, но представи си да са имали много голям спор с майка ти, да не е видял друг изход? Много мъже не се чувстват просто желани и нужни за деца като теб. Разбира се, няма оправдания за тях, но поне те така често виждат нещата. Дори съвсем е възможно той да е перфектен баща за деца от друга жена. Ако е така - той има друго семейство, където е бил добър баща - бъди сигурна, че и майка ти има трески за дялане и нарочно ви е раделила? Откъде си сигурна, че той не те желае - ти чула ли си неговата история?.
Нейната научна кариера няма отношение към конфликта. Тя може да е професорка и така нататък, но това не ти гарантира, че ще успееш и като майка и съпруга.

Ти избираш де. Няма никой друг право да ти налага контакт с баща ти, но не си мисли, че би било предателство към майка ти ако все пак го потърсиш. Най-малкото можеш да имаш братя и сестри.

И да, децата на разведени родители имате просто проблеми при създаването на семейство. Гаранция няма за нищо..., но на теб ще ти е по-трудничко

25.   Авторката
Забравих да спомена, че аз и приятелят ми - финландец сме завършили висше образование в Норвегия. А преди това на мен ми се наложи да уча в колеж в Норвегия, заради работата на майка ми. Както и да е.
Хората тук уважават семействата си. Ние не сме мамини синчета, просто обожаваме семейният уют и сме готови на всичко за родителите си, както и уважение към по-възрастните хора - нещо като неписан закон. Както аз правя всичко за моята майка и годеникът ми се държи перфектно към нея, така е и моето отношение към неговите родители.
А що се отнася до мен. Където и да отида казвам че съм българка, нищо че нямам българско гражданство. Повечето финландци, норвежци които познавам са били в България. И имат добра оценка за животът в България, хората и манталитета на българите. Но пък не харесват в никакъв случай Англия, Германия - споделят че се чувствали като в затвор :)

26.   Отново Аз, авторкаката
Чувствам се значителни добре, когато чета ваши коментари. Следователно и длъжна да отговоря на всеки един, писал в темата ми.
Всяка монета има две страни.
Майка ми не е перфектен човек. Но баща ми беше алкохолик, надявам се да се е променил... Присъствах на много побоища от негова страна. Когато бях по-малка ме принуждаваше да крада пари от протфейла на мама, докато тя спеше... Бях на 20 години, когато той се захвана с моя връстничка - рускиня. По-добре за мен и майка ми, както и за него че си тръгна от живота ми. След това съм го издирвала, умолявала, плакала и спала в най-големият студ пред жилището му. Майка ми никога не ме е лишавала от контакт с него. Напротив, дори ме е насърчавала отново да му издирвам номера, да проверя как се чувства/жив ли е/ има ли нужда от нещо. Но аз просто трябваше да затворя окончателно страницата с мъжът, който ми се води биологичен баща.
Към днешна дата майка ми излиза с българин. Доста приятен мъж, който има син на моята възраст. И двамата сме много щастливи за родителите ни.

27.   Отново Аз, авторкаката
Чувствам се значителни добре, когато чета ваши коментари. Следователно и длъжна да отговоря на всеки един, писал в темата ми.
Всяка монета има две страни.
Майка ми не е перфектен човек. Но баща ми беше алкохолик, надявам се да се е променил... Присъствах на много побоища от негова страна. Когато бях по-малка ме принуждаваше да крада пари от протфейла на мама, докато тя спеше... Бях на 20 години, когато той се захвана с моя връстничка - рускиня. По-добре за мен и майка ми, както и за него че си тръгна от живота ми. След това съм го издирвала, умолявала, плакала и спала в най-големият студ пред жилището му. Майка ми никога не ме е лишавала от контакт с него. Напротив, дори ме е насърчавала отново да му издирвам номера, да проверя как се чувства/жив ли е/ има ли нужда от нещо. Но аз просто трябваше да затворя окончателно страницата с мъжът, който ми се води биологичен баща.
Към днешна дата майка ми излиза с българин. Доста приятен мъж, който има син на моята възраст. И двамата сме много щастливи за родителите ни.

28.   Авторке, радвам се за вас, но не разбирам сега какво общо има образование, народност, социално положение, което си описала в 25, с проблемите ти? Какво мислили за Германия и Англия норвежците (??? ), ами това пък не знам с какво ти помага или вреди. И, между другото, ти като каква се самоопределяш си е твоя работа и дори не зависи от пройзходът ти. В България имаме дори няколко човека, който са се самоопределили като „Джедай“ на последното преброяване и им е зачетено самоопределението.
Проблемите, които ти имаш обаче са общочовешки - нито образование, нито социален статус могат да те предпазят от това

“Е, вече ще се женим. Не е нормално да се държи и да позволява техните да се държат с него като с дете. Диктуват му правилата и за най-елементарните неща, но с мен НЯМА да успеят. Поговорих днес малко с тях. Намекнах им, че ако не се оправят нещата скоро - то аз няма да се омъжа за техният син


Едно ти казвам като жена на жена (не като българка, джедайка и така нататък) - довери се на своята женска интуиция или страдай.

Не познавам жена, която е пренебрегнала интуицията си да е спечелила от това. Разбирам, че за теб този човек е сигурното, имате сигурно и дълга връзка и искаш вече деца, но така е мислила някога сигурно и майка ти...
За баща ти си връщам думите назад - той не ви е зарязал, а на 20 г. си била - извинявай, но той към теб си е бил изпълнил дългът и не си била детенце. Явно не е читав както го описваш, била си достатачно голяма, за да го прецениш и явно не майка ти тук е манипулаторът. Ти не си дете на разведени родители за мен, защото просто не си била дете като са се разделили, а си дете от семейство с проблеми.

Никой не е застрахован!
Има много големи интелектуалци от всякакви народности, които просто не успяват да създадат здраво семейство (виж родителите си) и има прости, селски хора без образование, прости работници, които успяват да отгледат децата си с любов, задружие и в нормална семейна среда.
Отделно интелектуалките имаме и проблема, че трудно отстъпваме, не правим компромиси, защото се чувстваме в правото си и имаме самочувствието да се справяме и без мъжа. Това е опасно, защото виждаш и какви синове възпитаваме (виж годеника си). Подтискаме без да искаме мъжете и синовете си и накрая се чудим защо сме без мъжка подкрепа, а синът ни е станал с извинение, но женчо.
Често и прибързано се развеждаме, твърдоглави, защото сме се борили в мъжкия свят (на науката да кажем или друга сфера).
Според мен майка ти се е провалила като майка и съпруга, ако действително е търпяла алкохолик толкова време - като майка провал, а ако пък се е омъжила за такъв - провал и като съпруга. Това, че баща ти се е развел с нея и е тръгнал с млада жена, ти когато си била на цели 20 г. няма отношение - реално не си била дете. Трагичното е, че си израстнала изобщо с такъв мъж, какъвто всяка стабилна майка би изритала отдавна.

...ти си знаеш за баща ти, но според мен Аннабел е права. На път си да създадеш семейство с неподходящ човек. Аз дори не вярвам, че ще останете толкова дълго като родителите си и се приготви за отчаяни борби за родителски права и имущество, при които така грижовните родители на мъжа ти ще се мобилизират на 100% срещу теб и ще видиш на какво са способни.

29.   До авторката - коментарът ми по темата е в последното изречение. Бъдещият ти съпруг е син на майка си и мама е №1 в неговия свят. Или на баща си, ако той е силната фигура за него. Не си ти. Родителите и съпругата са различни неща, разбира се, но ще имаш възможност да наблюдаваш какво се случва в действителност. Мамините синчета, защото това е класическия вариант, си остават такива завинаги. Така или иначе това няма да го промениш по никакъв начин - любовта ти, ако така си мислиш, не променя мъжа до теб. А пък опитай варианта да живеете заедно с родителите му и пак пиши след време тук.

Намекът с "хейтър"-а е спорен момент, който ще подмина. Не виждам нищо злобно в коментара си.

№12

30.   Изключено си права 28 за всичко останало, но... Но женитбата и развода са най-лесният процес. Аз не съм се обърнала към вас с молба за нужни документи при евентуален развод. Само да ви осведомя, че тук се сключват предбрачни договори. Децата си остават при майките, разбира се, ако са желани от тях и още куп условия, които няма смисъл да изброявам тук.
При всяко едно семейство и хора, които се обичат има възходи и падения. Всеки човек си е различен. Дори се радвам че годеникът ми уважава толкова много майка си, защото се е научил на респект към жените. Може би той утре ще срещне по-добра, по-красива, по-умна от мен. Кой знае. Но сега е с мен и ми показва истинска обич. В сексуален план Той е всичко, което съм търсила. Връзката ни е изпълнена с интимност, споделяне и много компромиси за доброто на бъдещето ни.
Не е изключено да се разделим, поради причините изброени от вас. Все пак е позор да си от проблемно семейство. :) Тук българо-джедайският манталитет си личи дори от стотици километри.
Обяснявам лаконично за животът ми, защото отговарям на всеки един от коментарите тук. Някой беше казал, че едва ли не как може финландецът да бил "мамино синче". Ние сме си такива просто. Родителите ни са способни на всичко заради нас. Тук на първо място са семейните ценности. Дори сега осъзнавам и дори трябва да благодаря на баща ми, че е изчакал до навършването на моето пълнолетие, за да си събере багажа. Дано е добре, защото аз се чувствам перфектно.
Нямам нужда повече от коментари за разводи.
Благодаря на хората, които споделиха личен пример в моята тема!

31.   От 28 - О, Аврорке, не бъди наивен човек, моля те! Това „тук“ не те предпазва, защото в цяла Европа е много лесно един предбрачен договор да бъде обявен за нищожен по ред причини. (само в англо-саксонското право има тежест подобен договор) . Самата аз съм омъжена за чужденец, живеем си у нас, но имаме предбрачен договор, който обаче и на двамата ни е ясно, че може да бъде разбит на пух и прак в съда.
Защитена си като майка, но докато не ти намерят някакви мръсни ризи, а всеки има. Ще измъкнат отнякъде за бащата алкохолик, ще изкарат майка ти българска проститутка, а теб наркоманка - все ще се намери начин за хора с пари, ВРЪЗКИ и желание да го сторят. Две съседки-свидетеки, че си си оставила децата пред телевизора или сами - чао.
Ти живееш в протестантска страна - такива „семейни“ ценности ще те ударят, когато става дума за съдилища, че ще ти се завие свят. Изобщо без скрупули твоите така любими свекър и свекърва ще ти вземат децата без да им мигне очето, просто защото ще са сигурни в правотата си. Не случайно протестантите са и добри търговци. Те са безкомпромисни, когато смятат, че са в правото си, а и в последно време правата на бащите се засили навсякъде, особено на хората с брак - като нищо ще му дадат децата.
Но както казваш - нищо не се знае, може да си и останете заедно, защото си пасвате - той замайчен, ти също. Кризи ще има обаче при раждането на децата - тогава се променя и ролята в семейството, хормони-тем подобни неща и може да се окажеш в пълна лудница.

Не се бъркам в живота на хората, но мен червената лампичка ми светна при твоите собствени три последни абзаца. И още нещо ми е чудно - за мен ти описваш едно южняшко семейство -католици, православни гърци или умерени мюсюлмани (турци да кажем), но в протестантската култура описаният от теб начин на живот не е характерен, а винаги има лека дистанция между старите и младите, никой не ти се бърка в живота и така нататък - само южните народи имаме такива свойства като за българите мога да кажа, че сме по средата и доста дистанцирани дори сред гражданите и образованите.

32.   Авторката
До 31
Нямам българско гражданство. Но в България се връщам изключително често, защото посещавам баба и дядо. И редовно поддържам връзка с тях по телефона.

Не знам какво е това сравнение между южнаци и северните народи. Може би ти си умна жена и си помислила за всяка една възможност при развод. Но аз съм глупава и не си търся темерут за съпруг. Ще се омъжа и нямам намерение да се развеждам. Не съм зависима от никой материално, за да ми отнемат имоти и т. н.
А тези доказателства, че баща ми е алкохолик, а майка ми проститутка? ! Ти сама казваш, че там децата след пълнолетие поемат по своят път и се разглеждат като отделни личности - права си. При евентуален развод, дори и някой да спомене че съм "недостоен" човек от "разбито" семейство - в съда няма да обърнат внимание. Аз и ти просто сме прекалено различни като начин на живот и възприятия. Не съм типичната българка, която се притеснява за материалното бъдеще. Ако се разведа - спокойни, не бих пренебрегнала родителските права на съпругът си; както той няма да пренебрегне моите.

33.   До Авторката

Здравей,
Аз се омъжих за подобен мъж.
Вече не живеем заедно, отделно съм с детето си, но съжалявам, че нямах повече опит в началото, за да избегна такава връзка. Щях да спестя много главоболия.
Установявам, че майка ми е била права за много неща, в които се убеждавам сега, по-късно.
Но когато си заслепен от любов/страст, трудно можеш да слушаш други какво ти казват.
Една по-умна и обиграна жена не би допуснала такъв брак.
На жената й трябва партньор, а маминият син никога няма да се грижи за нея. Просто защото има вече друга на първо място и никой не може да я измести.
Такива жени на мамини синове са, в крайна сметка, нещастни, с ниско самочувствие, неоценени и мачкани веднъж от мъжете си и след това от родителите му. А ако мъжът има и сестри ужасът става пълен. Не на първо, ами и на двадесет и първо място няма да е жената.
Радвам се, че на 26 години си постигнала много. Млад и перспективен човек си.
Сигурна съм, че каквото и да решиш, желанието ти е да бъдеш щастлива и обичана.
Пожелавам ти да направиш най-добрия избор за себе си и хубав човек, с когото да го споделиш :)

34.   Здравей, авторке.
Ти знаеш как ще свърши цялата история, нали! Предчувствието, което те кара да пишеш тук, няма да те подведе. Ще те подведе единствено твоето желание да го заглушиш. Тези хора така са свикнали, и така ще продължат да живеят, независимо дали ти харесва, или не. С теб може и да не успеят, но сина си ще командват, докато са живи. Да, в началото той ще се опита да не ги слуша и да се държи за теб, но с упорството си те ще надделеят. той просто е подчиняем характер, пък и силата и тежестта на миналите години винаги е много силна. Накрая ще спре да се бори и ще се предаде. Ти просто няма да имаш съпруг, а още едно дете. Когато се нуждаеш от подкрепа, няма да я имаш. Но ти това вече го знаеш, нали?

35.   Авторката:
Нито съм ви искала разрешение дали мога да се разделя с годеникът си или не, нито съм молила омъжени за чужденци да ми обясняват какво щяло да ми се случи при евентуален развод. Аз съм жена, не парцал - разчитам само на себе си в материален аспект.
Може би ще се разделя с него, а може би не. Просто исках мнение на хора, които са имали сходен на моят проблем. Разбира се, имаше и стойностни коментари в темата ми, които ме карат да се замисля. Благодаря, номер 34. :) Благодаря на всички!

36.   Ей това е жена на място! Евала за мисленето и разсъжденията ти! Аз коментар няма да дам... От това, кпето прочетох ми стана ясно, че ти ще вземеш правилното решение за вас! Не ти трябва да пишеш по сайтовете, седнете и поговорете сериозно! Чао

М 25