Споделена история от Любов и изневяра |
Страх
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 1579 пъти
Здравейте. Започвам направо с това, което ме накара да пиша тук. Страхувам се да не ме оставят. На 25 години съм и с приятелката ми сме заедно от 10 месеца. Всичко започна като неангажираща закачка между нас, но постепенно стана нещо друго. Това ми е първата по – продължителна връзка, като всичко преди това е било или секс за една вечер или за по седмица, две колкото да си направим кефа. Просто такава ми е работата, свързана е с много хора, пътувам между няколко града и това ме устройваше. Предполагам преди 10 месеца съм си мислел, че с това момиче и с него ще бъде така. Да ама не. Сега осъзнавам, че като затворя очи и мога да си представя бъдещето с нея. Това ме плаши. Усещам как съм се привързал към нея, как нейното настроение ми влияе на мен. Не може тя да бъде тъжна да речем, а аз да си щракам с пръсти. Знам, че и тя изпитва същото към мен. Харесва ми, че можем да бъдем директни един към друг, не е нужно да си намекваме неща. Ето и откъде идва притеснението ми. Наскоро си говорихме и тя ми спомена, че ако продължим да се виждаме това ще прерасне в сериозна връзка, а тя не искала това. Това ме кара да мисля по въпроса. Проблема е, че не искам да я загубя. Тя изкарва най – доброто от мен, усещам го. Мотивира ме, благодарение на нея сега ще получа повишение. Просто тя беше човека, който не с думи или дела ме накара да искам повече. По принцип съм със собствено жилище, което се води на името на роднина. Този роднина обаче през последната година е попаднал в някаква схема и това жилище е на път да бъде изгубено. Не е непоправимо, но ще ми коства време, ресурси и нерви. Отделно не се разбирам с родителите ми. Разведени са, постоянно се водят дела помежду им и аз като цяло съм човека, който може да ги прекрати. Но не мога, тези дела не могат да завършат на равно, все ще има някой от тях, който да е ощетен, а не желая аз да бъда причинителя. Със самото повишение също имам известни притеснения. Обвързано е с първоначална инвестиция на средства и време от моя страна. Мога да се справя с всички тези неща, знам го. Но, ако в момента се разделим с нея, усещам че ще изпадна в някаква криза. А изпадна ли в такова състояние на духа, където няма да ми дреме за нищо, осъзнавам как ще вземам импулсивни решения, негативни импулсивни решения. Затова ме е страх да не ме оставят. Между нас нещата вървят повече от перфектно. Допадаме си във всяко едно отношение, а където не, се допълваме. Вярно в началото правихме повече секс, сега вече не толкова, но това ми се струва, че е нормално. Ако тя реши, че иска да прекратим това, което имаме, аз като мъж ще и кажа, какво искам. Какво искам в момента, не е това което някои хора смятат, че е сериозна връзка, а именно сватба, деца, семейство и прочие. Гоня в момента кариера, образование и най – важното според мен е човек да се забавлява. Това е и нейната представа за следващите няколко години. Имала е някакъв преди мен, за който обаче живота е бил точно това. Ревнивец, обсебващ... Започвам да си мисля, че се е наплашила заради тоя. Сега може би смята, че и с мен нещата ще станат такива. Нейната най – добра приятелка, ми беше споделила, че тя се притеснява, понеже не била виждала моите лоши страни. Цитирам, нито една лоша страна. Започвам да си мисля, че сигурно това и е в главата, как си мисли, че ако остане с мен и изведнъж ще се преобразя. Както и да е... Казах, ще и кажа в прав текст какво искам, но ако тя реши въпреки това да не ми повярва, е все пак всеки е свободен да прави каквото си иска. А аз искам тя да е щастлива.
|
