Най-трудната връзка, която съм имала!
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 2344 пъти
Не знам от къде да започна...
Може би ще сметнете, че проблема ми е незначителен, но въпреки това ви моля за съвет, защото не знам как да продължа!
Преди две години се запознах с едно момче в интернет, срещнахме се, и след няколко месеца заживяхме заедно в неговото студентско общежитие, поради липса на друга възможност.
Тук е момента да кажа, че не живеем в България.
От девет месеца сме на квартира само двамата и всичко по между ни изглежда нормално на пръв поглед... но не е.
Основният проблем е, че той е безотговорен, мързелив дори, стиснат и егоистичен, често ме послъгва за някакви дреболии и оставя родителите му да го командват.
Другия ни проблем очевидно съм аз и моят труден характер.
По-голяма съм от него с няколко години и може би това е отговора на много от търканията и проблемите ми.
Просто аз искам да градя семейство, искам човека до мен да е здраво стъпил на земята, някой на когото мога да разчитам и да се опра, когато имам нужда... а той само казва, че иска същото.
Когато го помоля да свърши нещо в къщи, той само мрънка, или го прави но отгоре-отгоре, и после аз трябва да мина след него и да си си го свърша сама. Това ме изнервя психически, и много често избухва скандал между нас след подобни ситуации. Когато си е в къщи и почива, той наистина си почива и нищо не пипва в къщи. И не се дразня от това, че си почива, а се дразня от това, че когато аз имам почивен ден не мога да си почина по същия начин като него защото трябва да чистя, пера, подреждам и така нататък. Повдигала съм темата много пъти, и той все казва, че ще ми помага повече, но продължава да седи на компютъра и да се излежава, и ако и аз направя като него ще потънем в мизерия и мръсни чинии! Казах още, че е стиснат и егоистичен, ще дам примери за да ме разберете правилно:
има две плодови млека в хладилника и той изяжда и двете, купува си безалкохолно, но на мен не и така нататък... Дреболии на пръв поглед, но когато се случват системно човек разбира, че не е случайност.
Той е все още студент, но в същото време работи, докато аз само работя, и разбира се моята заплата е по-голяма понеже съм на пълно работно време. Точно заради това можем да си позволяваме да се глезим, след като покрия сметките и наема. Никога не съм му отказвала каквото и да е. Въпроса е, че много ситуации сме имали, в които аз съм нямала пари и съм го молила да ми даде някакви за да мога например да си взема нещо за ядене докато съм на работа, и той ми е отказвал под предлог, че "нямаме достатъчно пари". Или сме излизали за да си купим по някоя дрешка, и той не спира да гледа цените! Ако си харесам блуза, която струва 15 евро, а до нея има друга от две евро, той ще ми каже, че тази от две е по-хубава. А когато отидем в супермаркета за храна и се знае, че аз ще платя сметката защото примерно съм взела заплата, той се хвърля на скъпото месо, пълни количката със сладки, слага всевъзможни работи.... но когато той вземе заплата и пазарим от неговите пари, всичко се избира внимателно, гледат се цените, и постоянно се махат продукти от количката защото "са излишни", или "можем да минем без това" както казва той. Разбирате ли колко точно е стиснат? Не е проблема, че аз плащам повече, или давам повече пари за домакинството, или че му купувам повече и по-скъпи работи....
проблема е, че той не прави същото за мен, когато може. Другото нещо, което е проблем за мен е, че родителите му го смятат за пеленаче и го карат да им звъни всеки ден, или в най-добрия случай през ден.
В началото на годината за последен път ги помоли да му изпратят пари и от тогава не спират да го разпитват какво прави с парите си, че не може да се оправя. А те си мислят, че живота тук е без пари, и след като и двамата имаме доходи трябва да се справяме!
Но за това той си е виновен. Всеки път, когато си вземем нещо на промоция той бърза да им каже! Да не споменавам факта, че не казва на родителите си когато си купи нова дреха, за да не му се карат, или ако каже то казва, че си купил тениска от 3 евро и хората си градят представа, че всичко тук е евтино! На скоро дори ме помоли да скрия колата от масата за да не видят родителите му(скайп разговор), че пием кола понеже била скъпа и да не видят.
До скоро си мислих, че семейството му ме харесва, но се оказа, че съм грешала. При един от скайп разговорите им, помолих приятеля ми да каже, че съм на работа и тогава разбрах, че майка му ме мисли за мързелана, която само харчи парите на сина и и дори не му готви! Тези мисли са предизвикани обаче от нещата и начина по-който моя приятел говори с майка си без дори да се усеща! Всеки път, когато е сам и не му се говори с тях гледа да претупа разговора с изречения от рода "аз ще ви оставям, за да мога да разтребя малко тук/да сготвя" и тем подобни.
А това, че му харча парите не знам защо си го мисли, но очевидно сина и не и е споменавал, че от моята заплата се плащат сметки, наем, храна, дрешки, ходим на партита и какво ли още не...
Дума да не става за това пък, че носи маратонки от 120 евро и дънки на Калвин Клайн благодарение на мен!
И сега като го споменах се сетих, да спомена, че аз му купувам винаги най-доброто, когато имам финансовата възможност(за бога аз нямам маратонки, които да струват 120 евро), а той дори и да има пари пак се скръндзее!!
Освен това толкова много пъти съм го хващала в дребни лъжи, че вече дори не си ги спомням всичките.
Няколко пъти ме е лъгал за това, че няма пари в себе си, че заплатата му е свършила, само и сам да не ми даде пари. И после си измисля глупави оправдания, как искал да спести уж някакви пари... Не ми се разказва вече направо!
Чудя се защо съм още с този човек, но сърце-как да му обясниш!
Разговаряла съм с него за всички тези неща, карали сме се толкова много пъти, вечно се опитваме да закърпим нещата, но той само обещава, че ще се промени и ще стане отговорен, ще спре да бъде толкова стиснат(той му казва "пестелив", макар и да няма спестявания в банката)... и нищо не прави.
А аз се чудя до кога мога да изтърпя всичко това. Наистина не гледам на него като на истински мъж. Не вярвам, че на този етап от живота си той иска същото като мен колкото и да ми го повтаря.
Преди месец не ми издържаха нервите след поредния ни скандал и му казах, че това е края, и всеки да поема по пътя си. Бях готова да му оставя апартамента въпреки, че договора за наем е на мое име...
И пак останах с него защото плака като дете в краката ми и ми обещаваше всякакви неща. Обичам го, но само любовта не стига! Трябват компромиси, и поне малко разбирателство от негова страна. Не мога само аз да преглъщам гордостта си и да си затварям очите за глупостите, които прави! Връзката ми с този човек ме направи още по-нервна, избухлива и предпазлива отколкото бях преди!
Както и да е, от тогава насам не сме имали грандиозен скандал просто защото започнах да премълчавам всичко онова, което преди ме е дразнило. И аз събирам всичкия този гняв във себе си, и не знам какво да правя! Да се опитам ли да закърпя нещата и да го "поправя", или...??

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 6 месеца hash: 1ef576c748

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Това не е човека за теб! Сядаш и му изреждаш всичко това и ако до еди си кога не се е поправил, край! Извинявай, ама сме 2015 година, вече не ни тъпчат мъжете!

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: 53c90a4a17

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Не. Ти искаш едно, той друго, няма как да стане. Ж41

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: bf05bd3081

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Изброи поне 200 негови недостатъка и накрая все още се чудиш дали да останеш с него? В момента в който се зачудиш дали си струва, значи не си струва.

 

...

горе^

преди: 9 години, 6 месеца hash: 5744137bb9

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ти си поредната, която искаш мъжа ти да ти върви по акъла.

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: 3fec84c71f

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Aвторке, изобщо не рaзбирaм кaкво прaвиш още с него, нaясно си, че нямa дa се промени никогa, тогaвa? ! И друго, в моментa премълчaвaш и трупaш в себе си, зa кaкво? Не е ли по- лесно и по- добре просто дa си събереш бaгaжчето? Вярно, че проблеми се решaвaт с рaзговори, но при вaсн не се получaвa, хвърля ти мaлко прaх в очите зa моментa и чaкa дa види когa нaй- после ще свикнеш и млъкнеш. И ти зaмлъкнa... Aз когaто зaмълчa, то знaчи сaмо, че се зaдaвa цунaми, кaто гръмнa след мълчaнието и човекът дълго време не знaе нa кой свят е, дa не говорим, че никaкъв вече шaнс не може дa имa зa рaзговори, обещaния и тем подобни, дaже и дa искa вече. Подозирaм, че си подобнa. Виж, с времето съм си дaлa сметкa, че човек, който провокирa, вaди лошото от теб, е токсичен.

 

...