Споделена история от Любов и изневяра |
Фетиш към наркомани
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 1876 пъти
Хей. Аз съм момиче на 18 и може да се каже, че за хората, които ме познават съм за пример. Обличам се нормално, гримирам се, изправям си косата, винаги гледам да изглеждам много добре, а в училище съм отличничка и имам амбиции за престижни университети. Да, но тук идва другата ми страна. Като малка бях подложена на тормоз в училище, не се разбирах и с родителите си, бях затворена в себе си, но с годините се промених, вече не ме торзомят и съм много контактна. Преди 3 години реших да пробвам марихуана и то съвсем на шега, засякох един приятел случайно и той ми предложи. После ми се случи това още към 5 пъти, но вече с уговорка и пушех, защото исках да забравя миналото си, да се почувствам щастлива, защото същност не съм. Заради проблемните ми години развих депресия, която гледам да не показвам на околните и да изглеждам свежа и забавна. Точно заради тази депресия, когато пуша не ми става смешно и готино, а ми действа обратното, ставам още по-депресирана и ми става лошо, но не спирам да го правя, някак си ми харесва да не знам какво става и коя съм. Свалят ме нормални момчета, с хубава работа и осигурено бъдеще, но от 2 години насам останових, че имам фетиш към наркомани. Харесвам момчета със смъкнати дънки, кецове, вечно с червени очи. Постоянно се бутам да излизам с такива. Принципно не ми е кеф като излизаме и не могат да фокусират какво си говорим, а в същото време аз не съм напушена, но самата мисъл, че мога да се натискам с наркоман ме побърква. Понякога сънувам как шмъркам и някое момче голо до кръста е до мен и прави същото и после се напушваме яко и направо като се събудя откачам. В живота просто бягам от свестните. Не ме кефят тези с растите и някакви такива, по-скоро някакви с флешове скейтъри. Около мен познавам само такива, които пушат, и то малко, а в града ни не са разпространени други неща, но щом си затворя очите и си представям как някои гълта хапчета и после му е лудница и цялата настръхвам. Вече имам навик като се запозная с момче и да го питам какво взима и като каже нищо и го отрязвам. Много ми е трудно да намеря такъв човек. Знам, че разни хора ще ме обиждат, но самата аз не съм наркоманка и не знам защо, но ми се иска да бях такава, защото реалността не ми харесва, не съм щастлива. Не ми казвайте да ходя на спорт, да ходя на психолог и прочие, пробвала съм всичко, но тази мисъл не си отива. Не знам с кого да го споделя, затова го правя тук. От къде идва това според вас? Защо имам такъв фетиш? Нормално ли е и вие имате ли подобен? Интересно ми е да ми разкажете. Stay stoned.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: eb31516303 |
|
1. Според мен още не си преодоляла депресията и неприятните години от по-ранната си възраст. Реално, замисли се защо може да предпочиташ напушени мъже? Няма друга причина освен тяхната непретенциозност и безусловност в отношенията. Напушеният мъж има по-ниски изисквания за жената до себе си. Според мен имаш доста ниско самочувствие, дори и да не го осъзнаваш, и това те кара да търсиш мъже, които имат ниски изисквания и могат безусловно да ти даряват внимание. Т.е. ти самата не се уважаваш и затова търсиш мъже, които да не те уважават и да са "лесни" за общуване.
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 093932ef46 |
|
2. Щом искaш дa стaнеш ХИФ позиртивнa, дa срещнеш Хепaтит С и дa си нaпрaвиш животът aд, чудесно, изборът си е твой.
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: d68c6af21f |
|
5. Че къде се намираш да не се взима друго освен трева? Я пико, я амфети. Според мен просто те кефи да си "лошо момиче"
|
|
