Писмо, което никога няма да прочетеш
преди: 14 години, 4 месеца, прочетена 3073 пъти
Пиша това до теб и това са последните ми думи. Мълчанието ми е скъпо, но ти ще го платиш... ако трябва на изплащане.
Онзи ден ми повтаряше че ме обичаш, притискаше ме силно и аз едвам дишах в ръцете ти... от стискането и от щастие. После няколко часа бяха необходими, за да ме намразиш... без причина, просто така. Гледам променения си статус във фейсбук и се чудя дали ми се плаче или ми се спи. Искам да приспя болката, унижението, да забравя какво съм дала, какво си взел.
Иска ми се поне да имах обяснение, ако ще и най-глупавото, но да е искрено.
Иначе знам че не сме един за друг. Това беше ясно от самото начало, на всички около нас.
Аз знам че ще се оправя след теб. Не знам колко време ще мине, но ще те забравя и ще бъдеш просто опит. Даже от сега се опитвам да си представя какво положително съм извлякла от връзката ни.

Писмото ми ще приключи без сбогом.

А с едно парче на Av feat. Young BB Young - Niamam Vreme