Моята наивност и откровена глупост
преди: 14 години, 4 месеца, прочетена 4179 пъти
Здравейте ! Това което ще напиша е дълго и не искам да отегчавам никого, затова се чувствайте предопредени и ако обема Ви плаши, не продължавайте да четете! Ето и моята абсурдна история. Тя ме накара да намразя жените, вече не изпитвам дори и сексуално желание! Това бе първата ми сериозна връзка с момиче, както и първият ми сексуален партньор……

Ето как започна всичко. Тя беше с почти 7 години по малка от мен. Отначало не и обръщах никакво внимание. Бяхме пресни приятели с брат и и не исках да си развалям отношенията с него, а и не я харесвах даже. Тя обаче бе твърде настоятелна и умееше да ти влиза под кожата, умееше да разбира слабите ти места и да ги запълва. Не знам за другите, но аз имах твърди виждания за това какъв човек искам да имам до себе си, и години просто мечтаех да го срещна. През това време не съм страдал от липса на внимание от другият пол, напротив имах го в изобилие, просто средата в която работих даваше много възможности за това.Въпреки това, не ме интересуваха, просто не виждах в тях това което търся. Изведнъж се появи някои който те разтапя само с поглед, показващ готовност да направи всичко което поискаш с него, човек който е готов да те накара да повярваш, че ще живее само и единствено заради теб. Доста дълго не и обръщах внимание, но нейната настоятелност и сигурност в действията и ме плениха, като че ли това бе слабото ми място….и тя успя.По стечение на обстоятелствата, точно тогава изпитвах огромна самота, вече се бях отказал от вярата че ще срещна тази заради която си струва да живее човек, а и бях в началото на осъзната липса на професионална реализация въпреки огромните ми усилия, просто се оказа че съм надценил нещата. …….
Още в началото виждах нещо странно в нея. Не бе като другите във всеки един смисъл на думата. Имаше нещо плашещо в това момиче, което не разбирах. От самото начало поисках да знам всичко за нея. Още преди това ми бе казала че е изнасилена, и то като че ли доста свободно, все едно се отнасяше за друг човек а не за нея. Смятах я за доста наивна и дори и глупава. Беше ми трудно да го повярвам, та нали ако беше така би трябвало да е затворена, страняща от мъжете, а тя си ме сваляше директно без задръжки, но по някакъв наивен по детски начин.

По късно ми сподели уж доста трудно, че като малка е била подложена от доведеният си дядо на сексуална гавра, а преди това от собственият си баща. Още тогава ми се стори като абсурд, но тя беше толкова убедителна, толкова сълзи не бях виждал през живота си.всичко това ме отврати, но понякъква причина и повярвах, просто умееше да те направи зависим към нея и то на всяка цена. А и как бих могъл да допусна че някой ще си измисля нещо такова. Беше ми адски жал за нея, минаха ми мисли да се махна от нея, това ме уплаши, стресна, но си казах че е подло от моя страна да я зарежа. Тогава ми каза, че го е била забравила, но сега като съм я накарал да ми каже всичко, пак са се върнали старите и страхове. Живееше с баща си, защото майка и я изгонила от тях посред нощ …така ми каза поне, но подържаха отношения все още, виждаха се. Беше от семейство с разведени родители като и на двамата това им бе втори брак. Баща и нещастник, лицемер и подлец от класа, но също толкова добре умеещ обаятелното да те спечели на негова страна. Общо взето, той си водеше любовницата, която живееше на близо и бе омъжена, всеки ден в тях и не се съобразяваше, че има дъщеря която не трябва да вижда това, дори и аз съм бил свидетел на грозни сцени…….разбрах че това му е било порок още от младини……

Та тогава имаше големи драми, сълзи празен поглед ….четеше се болка в очите и. Искаше да се махне от тях, страхуваше се от баща си да не би да се върнат старите му желания и искаше да се премести в къщи да живее, но аз и обясних че това е невъзможно, просто нямаше как – живеех с родителите ми и не беше обичайно дори да водя момиче в къщи, а представете си да започна да живея с една малолетна, каквато бе тогава. Просто си казах, че не е виновна за нищо и трябва да остана с нея, не можех да съм такъв подлец да я зарежа – съчувствах и и страдах с болката и плаках заедно с нея, а бях много твърд човек, мислех че съм видял достатъчно неща от живота, бях самостоятелен до тогава, работих и в друг град, но се прибрах малко преди да тръгнем с нея….. Това много ме ограби като човек, вече нямаше и помен от чистотата и оптимизма за нас с които гледах на нея до този момент и се обвинявах за това! Бях и опора и постоянно се мъчех да и вдигна самочувствието, а тя се вкопчваше в мен като удавник за сламка в прегръдките ми, а аз се обвинявах че не мога да я обичам така както тя мен. Обясняваше ми как съм най – чистото, най – скъпото нещо за нея, как всички само са се възползвали до сега от нея и как аз съм различен…като, че ли имах нужда да чуя точно това тогава! Говорих и, че не сме един за друг и си беше така, но тя ме молеше да не я оставям и рухваше със сълзи в ръцете ми, не не можех да го направя, нямаше как и аз да я зарежа, та нали тя бе жертвата а аз исках да и помогна. Много и говорих какъв човек търся и на ккво залагам в отношенията – най – вече на честност. Но не мина дълго време и тя ме излъга, а разбрах и че е имала отношения с човек за когото не ми е разправяла, а се кълнеше че знам всичко. Обясни ми че е искала да забрави изнасилването и да изличи спомена от него като е легнала с това момче - адски много ме заболя, но не исках да я съдя, а и бе минало, още преди да се познаваме. Пак сълзи пак, обяснения, заклевания как няма да се повтори лъжата …, но това не бе първи случай и аз и казах край, до тук бяхме!

Като си тръгвах виждах един смазан разбит човек….., отново почувствах вина, че може би не давам достатъчно разбиране и реших да и звънна да я поуспокоя. Точно тогава по телефона ми каза, че се е нагълтала с лекарства и звучеше много зле. Това задвижи човешкото в мен и ме изстрля моментално към тях. Качих се горе в тях, а баща и бе с любовницата си и пет пари не даде че дъщеря му лежи на земята, само се направи на загрижен какво става, но тя го отпрати и той не си даде зор да остане. Накарах я да повърне и наистина се бе нагълтала, може би малко преди да отида ….заведох я в спешното моментално, едва се държеше на крака по късно я приеха на системи, а аз имах близък познат пред който застанах за да и обърнат специално внимание, с което знаех, че се излагам и ме бе срам от тази история, но нали помагах а и пак изпитвах вина че аз съм повода за това…Тя самата след много време ме обвини, че аз съм виновен за посегателството си! Тогава никой не дойде да я види как е, аз бях до нея през цялото време и я укоражавах. Бях решил да стоя с нея докато се стегне и да си поговорим и да я оствя окончателно. ….Имаше много големи страхове от тъмното и от това да остава сама, каза ми че са я затваряли сама за наказание като малка в някъква маза и са я изолирали от външният свят, не са и давали да излиза с децата навън, та се налагаше да стоя до нея много вечери докато заспи държейки и ръцете докато лампата на терасата светеше цяла нощ и така докато заспи. Мина време и я изписаха, аз не се отделях от нея докато се уверя, че си е стъпила на краката, но как се получи неусетно, точно тогава като че ли се преобрази и стана нов човек, смеехме се, забавлявахме се, бяхме с часове заедно всеки ден и аз започнах да хлътвам, започнах да виждам сходства между нас, но си остана и онова ограбеното в мен заради което не можех да съм пълноценен, но тя се стараеше всичко да ми е наред, абе направо си ми слугуваше и аз съм и казвал да не го прави, но тя не та не, това я карало да е жива и пълноценна. Нямах нищо против, харесваше ми да ме глези и това продължи дълго време, но все още усещах че не ми споделя елементарни неща от ежедневието си….Това ме направи мнителен към нея..Немина дълго време и я хванах отново в лъжа, излъга ме че най – добрият ми приятел искал да излиза с нея зад гърба ми и я свалял, но аз го познавах добре и се усетих.., много трудно я накарах да си признае, пак сълзи пак съжаления, тогава вече избухнах и се държах с нея като с боклук ….падна ми в караката умоляваше ме да не я изоставям, обясняваше ми че ме ревнува от него, виждала заплаха че ще ме изгуби, тъй като преди мен е имал увлечения към нея и това можело да го накара да злослови за нея…. Аз глупака пак си кзах, след като ми лзаи в краката, значи наистина много държи на мен, пак я управдах а и вече се бях привързал силно към нея, бях и споделил света си който бе съкровен и пазен дълго за “принцесата”. Всичко това ми взе много, а и семейството и постоянно и говореха срещу мен колко съм лош и че не съм за нея, докато моето винаги я приемаше много добре, аз се стараех за това, а и те не са лоши хора. Винаги се държаха с нея като с част от семейството. Реших, че тя е много изстрадала и има нужда от промяна, а бе разхвърлян и безпланов човек занимарена, нямаше никакво самочувствие. Исках да я накарм да повярва, че сама се нуждае от тази промяна а и и показах, че ако не се промени, няма как да сме заедно за напред. Изглеждаше готова и уж вярваше и тя в това. Дълго време се старах, да съм до нея в това и да и давам насоки, но като че ли всичко беше прекрасно само на думи, уверявайки ме колко много се старае..и така много дълго време. В един момент ми писна и започнах да се дразня, че хабя толкова много усилия за няой дето не си мърда пръста в това в което уж виждахме и двамата смисъл. На този етап бях свикнал толкова много с нея, че нито можех да си тръгна нито можех да остана. Затворих се в себе си и станах апатичен към нея..бях просто психически изхабен, бяха минали вече две години, но се виждахме всеки божи ден, най – малко по 4-5 часа само двамата. По него време още като тръгнахме, бях зарязал работенето и поднових висшето си образование което бях изоставил в стремеж на професионалнта си рализация за която споменах в началото… Живеехме близо един от друг и не беше проблем да сме заедно когато решим. Аз бях от бедно семейство и нямах много средства, но тя имаше достатъчно, не беше лишена от пари, баща и си измиваше съвеста за липсата на грижи къмнея с тях. Помагаше ми доста, глезеше ме а и тя плащаше основно, аз разбира се не исках в началото, защото се чувствах не намясто и е разбираемо, но тя ме накара да повярвам че след като сме заедно ще си помагаме във всичко, така както аз и помагам. От този момент вече го приемах като просто помощ на човека с който сме заедно.

Точно тогава, не мина дълго време и ми изневери, не си го призна и до ден днешен но аз го усетих, изведнъж бях никой за нея, а когато се видехме се държеше надменно и позираше коло е яка а аз съм я изгубил. Тази мръсотия се случи във собствената и къща с човек който не познаваше добре, накрая той и открадна едни пари и така се приключи с всичко между тях. Докато се виждаха аз страдах за първи път от живота си така както никога, беше се сринал целият ми живот и вярвания, няма да забравя как си говореше с него по телефона пред мен, как се канеше да ходи при него да живее, всичко бе много болезнено за мен, но не намирах сили да си тръгна, усещах как се подиграва и надсмива над болката ми, но не исках да си го призная, не го очаквах след всичко между нас, вярвах че ме е оценила, но уви… Върна се отново до мен, но до някъде, усещах че вече нещо се е скъсало между нас за винаги. Надявах се, че ще разбере глупоста си и постъпкат си,но едвам изтръгнах извинение дори от нея. Позволи си да ме обвинява за всичко минало, че съм я пренебрегвал, че съм искал да я променям, че съм и взел живота и ведростта, отчуждил съм я от света навън, този който критикуваше преди и отричаше колко е гнусен и подъл. Обвини ме че е потърсила друг заради апатията ми към нея и излязох виновен аз за постъпката и. Бях спрял и да я вземам с приятелите ми, защото се усещах, че флиртът за нея е начин на общуване, а и облеклото и беше доста предизвикателно за компанията в която бяхме, а тя не искаше и да знае как ме кара да се чувствам от това. Обвини ме и за това, че съм излизал да си правя кефа, а съм я зарязвал сама в тях, а аз просто имах нуждата да се спася от стреса с нея, да се откъсна и сред други хора. Всичко и обяснявах и никога за нищо не съм я лъгал, но тя не искаше и д разбере това което и казвам. Не след дълго обаче и тази компания се разпадна и аз се социопатирах окончателно. Изпаднах в депресия и отново прекъснах за една година образованието си. Всичко бе рухнало отново…. Нито можех да си тръгна нито да остана, беше добра маниполаторка и си играеше с мен както си иска. Имахме вече много скандали и никога не успявах да я укротя, да я убедя че прекалява, започваше да ме псува и обижда, стигаше се до крайности и си позволявах да я удрям. Не вярвах, че съм стигнал до там, чувствах вина и тя се стараеше да е така. Аз разбира се бях изцяло виновен за това според нея. Излизаше че яко съм я биел и малтретирал. ….тя бе от хората, които никога не могат да остават сами, изпитваше ужас от това, вечно трябваше да има няой до нея. Не обичаше да остава сама, не намираше какво да прави, а същевременно бе хаос и безпорядък около нея. Имаше дарбата да избира за компания все хора от които нищо не става, неморални така да се изразя. Не преставах да спирам да и говоря и да я напътствам, беше много непостоянна във всичко, а и предстоеше кандидатстване. Бях винаги до нея дори и след всичко, пак се мъчех да съм и опора, не исках да пропиляа живота си. Приеха я в крайна сметка тук в нашият град но и в друг, благодарение на това, че не и давах да спира да учи, бях и като родител. В крайна сметка я накарах да учи в друг град, защото знаех, че това ще сложи край на отношенията ни, а това ние и двамата не успяхме да сторим. Направих го силно против чувствата и волята си и не го скрих от нея, както нищо нкога не съм крил. Въпреки това си казахме, че ще се търсим и ще сме си заедно. Тя замина. Чувахме се всеки ден, писахме си в скайпа и се прибираше всяка седмица тук, липсваше ми и се корих че съм я отпратил в друг град, но беше нужно ….казваше че и аз много и липсвам.. Така почти една учебна година, като постепенно усещах отдръпване, все по рядко искаше вече да се виждаме и беше започнала да излиза там с нова компания, а това че се прибираше тук, за нея беше огромен жест към мен. Питах я да не би да има друг, а тя все ми казваше, че не - намразила е мъжете и излиза с типично женска компания, защото това и е липсвало докато е била тук, казваше че иска да сме заедно, но иска повече свобода, имала нужда от това. Всеки път вече се прибираше все по рядко и все по за малко, споделяше все по малко и ми отделяше все по малко внимание. Историята ми е почти към своят край, а нашата връзка бе направила почти 5 години заедно. Изкарахме едно отвратително лято в което се прибираше много рядко и дори направихме една почивка на море заедно, по стечение на странни обстоятелства – нещо не се беше получило с тези дето се канеше да ходи. Там беше ад, вече виждах другият човек в нея – беше безсърдечна груба и жестока. Усещах, че нещо не е нард, знаех че крие нещо от мен, но не исках да го повярвам, беше твърде болезнено за да го приема. Много ме нараняваше и бе жестока, виждаше колко страдам, а аз виждах как изобщо не и пука, но играеше роли в това колко я боли за нас, обвиняваше ме че се е затворила зарди мен, а сега се е преродила там в новият си живот, чувствала се много добре. накрая ми каза че не издържа на напрежението и болката от раздялата ни и има нужда от това да не се виждаме известен период от време, защото държи на мен и не иска да се губим никога, защото хора като мен били рядкост, а за да можела да ми е приятел било нужно да мине време. Не ми оставаше друго освен да го приема, но тя не спираше да се държи жестоко като я търсех да си говорим, а гледах д не я притеснявам, чаках тя да ме потърси и когато го правеше се правеше на обидена, че аз не се сещам да го направя, просто не исках да и преча и да и досаждам, усещах че не ме иска повече нито като приятел нито като нищо, но не – убеждаваше ме в обртното. В един момент ми писна от разговорите по скайп които винаги завършваха със скандал колкот и да не исках и спрях да я търся изобщо. След известно време тя ме потърси сама и ми се извини за поведението си, като ме помоли да се видим да поговорим. Точно тогава трябваше да отложа ангажимент към приятели с които имах уговорка да отидем извън града, та да се видя с нея, дори тя ме помоли да си отложа мероприятието. Дойде денят за срещата, но цял ден никой не се обади. Тогава и звъннах аз и се оказа, че тъкмо се прибира наобратно, а тук била само за малко по работа. …..Не издържах и просто и затворих. Не можех да повярвам, че е способна чак на това, та нали тя ме потърси, не аз нея.Дори не се помъчи да ми обясни или да се извини. Спрях окончателно да я търся около месец, докато тъгата не ме направи отново глупав и я потърсих, въобразих си че и липсвам поне малко, а отдадох случилото се на афект от нейна страна …. мислех че съм я преодолял. Беше изненадана да ме чуе и общо взето на две на три ме разкара. В крайна сметка се оказа, че се вижда с друго момче и всичко просто се подреди изведнъж. Усетих че ме е лъгала, когато е била още с мен, по същият начин както и преди, а си мислех че си е взела поука и съжелява, тя самата казваше че се е изложла пред себе си а сега отново всичко се повтаря.

Наскоро се засякохме тук в моя град, но аз я подминах, не изпитах нищо освен омраза. разбрах, че всичко през тези години е било фарс и маскарад, използвала ме е когато нямаше с кого да се вижда, играла си е с мен. Сам съм си виновен, че и се доверих и и споделих вътрешният си свят. Никога през живота си не съм изпитвал омраза, сега ми е за първи път . Никога повече не бих могъл да се доверя на никого, преди имах ценностна система и морал, консервативно възпитание и идеали, това ме караше да се гордея със себе си и ме караше да вървя напред да се отличавам от пропадналото ни общество сам за себе си. Бях много борбен и напредничев човек. Сега не се познавам, не изпитвам нищо към каквото и да било освен омраза. Имам чувството, че ако се озова в една стая с нея, бих могъл да я размажа и това би ми доставило удоволствие. Не ме засегна нищо друго освен това, че очаквах малко признателност и спазеното обещание, че ако се появи някой би ми казала. Знаех че няма да сме заедно завинаги отдавна, но смятах че ме е оценила и поне малко ме уважава, че всичките ми усилия не са били напразни за нея…сега гледам на всичко като на една пародия, а себе си като смешник, който години на ред е бил в главната роля. Нкога не бих си простил наивността и глупостта си – това ме беляза за цял живот. Указах се една курва в ръцете на един боклук, който си е плащал за да ме задържи докато е сам. А дори беше и откровено грозна, а постоянно се мъчех да и покажа колко е красива за мен, да и избия комплексите, а тя ми казваше накрая как и тичам след задника ….Ах колко глупаво се чувствам само. Вече не съм способен да общувам с никого, не ми се вижда с никого и не ми сеправи нищо, а живота ми е отново на кръстопът. Сам си го направих и сам ще се измъкна от това. Жените са коварни същества, а мъжкият пенис е техният основен инструмент, който ни го е дала природата. Той е наш, но принадлежи на тях! Мъжа не е силният пол, защото жените може да са по емоционално развити, но добре управляват тази емоция, за разлика от нас! Сега когато изчетох написаното от мен, ми се стори, че това не ми се е случило, а сякаш чета историята на някой друг.Толкова прозрачно е било всичко, а аз съм вярвал във вятърни мелници през цялото време………………

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 4 месеца hash: af9e76e3ce

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Леле, то цял роман. Но определено отговаря на заглавието, което си сложил. Просто прояви малко повечко здрав разум и се поогледай наоколо. Това, че си попаднал на лъжкиня и дори леко мръднала жена не значи, че всички са такива. Зависи колко е интелигентен един мъж, какъв характер проявява и би ли допуснал да го разиграват. Такива обобщения за всички жени са неверни, а дори обидни. Аз съм жена и не съм съгласна с констатациите ти.

 

...

преди: 14 години, 4 месеца hash: 7bdf73b12b

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Погледни на нещата по ведро и позитивно, защото не всичко, което не стане както сме го искали и очаквали, трябва да ни сломява. Едва ли тя е била коварна лъжкиня и използвачка, просто понякога се случва единия от двойката да се влюби в друг, особено когато връзката стане от разстояние. Семейни с деца се влюбват и се развеждат, какво остава за свободни и млади. Това не означава, че ти си наивен глупак, или че грешката е в теб. Не е постъпила коректно, това е ясно, но не можеш да очакваш от нея коректност, възпитание и разбиране от човешки взаимоотношения. Семейната среда е много важна и много ни определя като личности, а тя не е имала такава, даже напротив. Тя няма елементарните неща, които ти очакваш от нея, защото не е имало кой да я научи и възпита на тях, не е имала от кого да вземе пример за живота. Твоето семейство е бедно, но е семейство и някой там те е научил на неща, които търсиш в другите и е нормално. С 1 дума, не сте били един за друг и ти още от самото начало си го предусетил. Гледай на тази случка, като на случка, която ти носи поука, бъди този човек, който си бил, не се отчайвай и не унивай. За следващия път знай, че интелектуалното сходство в една двойка е почти най важното за нейния успех.

 

...

преди: 14 години, 4 месеца hash: fe8cbbb400

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Чудя се, има ли откачени да четат такива дълги писания?

 

...

горе^

преди: 14 години, 4 месеца hash: 90200a518f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Сега поне си имаш обеца на ухото. Гледай внимателно следващия път и най-важно! КАТО ГЛЕДАШ - ВИЖДАЙ! Успех!

 

...

преди: 14 години, 4 месеца hash: 96760d58b6

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   От автора: Благодаря на включилите се. Към 2-ри отговорил - Това че ме лъга бе факт, това беше начин на живот при нея , правеше го с всеки за най - малкото нещо , просто мислех че с мен е друга. Относно влюбването - да така е , но това не значи , че трябва да захвърлиш като парцал , някой с който си бил 5 години , да си надменен и избиващ комплекси над болката му! Към номер 4: Знам , аз сам мисля по този начин , хареса ми съвета ти. Поздрави!

 

...