Споделена история от Любов и изневяра |
Пак ли съм излъгана?
преди: 14 години, 4 месеца, прочетена 3353 пъти
Преди да започна моята история искам да благодаря на всички, които ще и отделят внимание и ще бъдат съпричастни, ако някои има мнение и коментар моля да го сподели.
Аз съм си нормално момиче на 20 години с не толкова богат опит в връзките или по скоро без опит в продължителните връзки, не че не съм опитвала, напротив, но или аз не полагам достатъчно усилия или срещам неподходящите хора, които все ме изоставят по една или друга причина.
Всичко се случи преди около месец, с него се познавахме от общи приятели но само толкова...Аз може би не харесвах момчета като него, защото бях предубедена и не му давах шанс да ме опровергае за същтността си. Той е от онези красавци и плейбои, които могат да имат всяка, със самочувствие и всичко останало, а аз не че имам нещо против това, но си мислех че не съм от неговата "класа".
Бях приключила наскоро болезнена връзка, която много ме беше наранила и убила всичко в мен, реших да приема поканата за почивка на едни приятели, тъкмо щях да си почина от скоро приключилите изпити от университета, да опитам да се разсея и позабавлявам...Но съдба, явно поканата не беше само за мен, а и за още няколко познати включително и той-казах си колкото повече толкова по добре, щяхме да се забавляваме и то много и така и стана, само, че с малката подробност, че между нас с него нещо се случваше-уж случайното срещане на погледи, усмивките и искрата припламна. Естествено аз го харесвах нали беше мистър съвършенство, как да не го харесаш, но се чудех той какво видя в мен като можеше да има всяка една, а и си имаше приятелка от 6 месеца. Определено бях резервирана и към това, че си има приятелка, а сваля мен, а и от това, че след последната ми връзка бях решила да не се занимавам с чувства и любов...Но нали нещата обикновенно не се случват както ги искаме, нещата просто се случиха от самосебе си, говорехме с часове по телефона, защото аз бях отказала твърдо да бъда любовница или някакъв парцал, при положение, че той има приятелка (с която не бяха в добри отношения), но все пак тя беше факт...И така първоначално го чаках да ми се обади и говорехме по цяла нощ, защото той работеше до късно, но това тогава това не му пречеше-да работи по цял ден и после изморен да говори с мен цяла нощ...Така беше около седмица и накрая ми каза, че не може повече така, ще остави приятелката си, искал да бъде с мен и така и стана...Виждахме се поне веднъж в седмицата, защото се съобразявахме с работата му, а и с това че и двамата живеем в София, но аз в момента съм в родния си град поради лични причини, въпреки всичко той намираше време за мен и го правеше с удоволствие, дори само да се видим за 15 мин.
Всичко беше наред, бяхме щастливи в продължение на един месец, но от няколко дни започна да ми говори колко е натоварен социалния му живот-работа, университета и т.н., притесняваше го това, че дори и аз да съм в София няма да можем да се виждаме, да ми обръща внимание и т.н. Аз му казах, че го разбирам и няма проблем, няма да бъда егоист и ако трябва няма да се виждаме всеки ден, но вчера той ми каза, че мислил много и решил, че не може да има такава връзка, не съм го заслужавала това и обичайните баналности когато искаш да "скъсаш" с някой, каза ми: "Искам да съм с теб, но все пак ме остави..."
И той, като всички ме остави, а аз му вярвах, и какво стана пак не разбрах...От толкова много мъка и болка вече май бях претръпнала и нищо не попитах, нито исках обяснение, сърцето ми се сви от болка за пореден път и само казах, че уважавам решението му...Усетих, че каквото и да кажа няма да променя това решение, но все пак опитах....Не се получи...
А всичко беше толкова хубаво, имахме много силна връзка във всяко едно отношение и всичко беше наред, а в един момент той ме остави...Какво стана? Дали това е истинската причина за раздялата ни? Или това въобще причина ли е? Толкова много искам да съм с него, дори след цялата болка която съм преживяла на раздели, изневери, лъжи и подлости спрямо мен, все пак повярвах в него, престъпих обещанието пред себе си, а от него исках просто да му чувам дори и само гласа, ако няма време да се видим-много ли поисках, какво му направих, защо просто реши да каже край?
|
