Споделена история от Любов и изневяра |
Не виждам изход от това
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 1779 пъти
Здравейте,
Аз съм момиче на 22г. от малък град имам връзка с момче 8 години по голямо от мен. Нямам много приятелки на които да споделя това което чувствам а и много не ме разбират, искам просто да споделя с някой за да може да ми олекне малко. Преди 5 години се запознах с моя приятел още като го видях знаех че той ще бъде моят мъж много се обичахме, в същото време имахме много проблеми от страна на моите и неговите родители те просто не одобряваха нашата връзка по една или друга причина. Не е наркоман или пияница или от сорта, че да не го харесват не знам просто не го харесваха, а неговите и до ден днешен не знам защо не ме искат. Той има брат който също има приятелка, но с нея те нямат проблеми всичко е както трябва, а аз дори нямам право да влизам в двора им. Въпреки всичко и всички аз не се отказах от него нито той от мен продължихме връзката си. След 2г аз завърших гимназия и кандидатствах само в 1 университет поради липса на финанси нашите нямаха пари за повече, в крайна сметка не ме приеха тази специалност която искам. Намерих си работа за да помагам на нашите с каквото мога, но вече не исках да живея при тях, защото в къщи винаги е било гадно, винаги има напрежение между родителите ми постоянно се караха и продължават да го правят баща ми тормози майка ми заради липса на пари или каквото му дойде на акъла, същото го правеше и с мен винаги ми намираше косури и се чудеше за какво да се заяде с мен, дори ми е посягъл защото така му идвало отвътре. Исках да се махна, но не исках да оставям майка си, защото тя е за мен е всичко. Един ден тя ми каза да не се притеснявам за нея тя ще се оправи няма да остави така нещата за дълго аз да гледам своя живот да се оправя да живея спокойно. Тогава една приятелка на майка ми и предложи да отиде да работи на морето изкарвали много пари за няколко месеца тя се съгласи веднага отиде на морето и работи в един ресторант като помощник-готвач. баща ми разбира се я пусна защото отиваше да изкарва пари. когато говорихме по телефона тя беше и уморена и весела, запознала се с нови хора и много и харесвало там. Знаех, че като се върне ще имат пари поне за няколко месеца и нямаше да има караници. Тогава реших, че е време да си замина, нямаше какво да правя при баща ми и предложих на моя приятел да заживеем заедно той много не искаше защото нямаше да ни стигат парите но се съгласи. Започнахме да търсим квартира и не след дълго намерихме нямахме търпение да започнем съвместния си живот. И май това ми беше грешката, защото всичко се развали. Започнахме да се караме да се обиждаме... Въпреки това аз стоях с него и той с мен, много пъти исках да си замина, но вкъщи не искам да се връщам. Така мина една година мен отново не ме приеха да уча там където искам и още повече се отчаях, защото исках с цялото си сърце да бъда студентка да се изуча и да помагам на мама. Продължих да работя на старото си работно място не изкарвах много но все пак стигаха да свържем двата края както се казва, майка ми не замина за морето, защото баща ми не я пусна много се била отпуснала там. А за мен казваше там където съм отишла да си стоя да не се връщам, щом така съм си избрала. С моя човек продължихме да се караме за щяло и нещяло той си намери нова работа държавна и стана много ербаб взе да пренася работата си вкъщи по едно време взе и да ми посяга. Аз ревях и пак търпях. В един момент осъзнах, че аз място нямам нито в бащиния си дом нито в другия, казах си че на следващата година трябва да замина нанякъде да си намеря работа и да си уча и живея както искам. Така дойде следващата година кандидатствах в друг университет и този път ме приеха всички се зарадваха за мен а аз още повече. С голяма мъка баща ми ми даде пари да си платя семестъра все пак бях му благодарна. Моят приятел също се зарадва много, беше му гадно че през седмицата ще сме разделени на обаче ми беше кеф. Дойде началото на годината записах се на общежитие, но не беше това което очаквах, беше още по отвратително не издържах дълго и се махнах прибрах се вкъщи реших да пътувам тъй като града ни беше наблизо. Естествено разходите бяха много по мен, но на моя баща не му пукаше и не ми даваше 1 стотинка, майка ми когато можеше ми даваше, останалото ми даваше моят приятел. Виждах, че не става така и си намерих работа в нашия град на 4 часов работен ден. Сутрин отивах на лекции и се връщах чак вечерта и от там веднага на работа. Много ми беше трудно, но нямаше как. Учебната година мина успешно и аз напуснах работа да за си намеря по-добра за лятото поне. Тогава моят приятел започна да ме хока и обвинява че нямаме пари заради моите прищевки, че не съм можела да работя фукла съм била и каква ли не, той просто не ме разбираше, че не мога да работя за някаква мижава заплата и да се убивам от работа, а и между нас нещата не вървят отдавна взех да вдигам кръвно, да съм по нервна отвсякога да викам и крещя, нещо което не е присъщо за мен, дори имам страх вече от него. За пореден път осъзнах, че мястото ми не е при този човек не е и при нашите и именно там е проблемът нямам къде да ида. Не мога да работя на пълен ден и да получавам хубава заплата, ако това можеше да стане щях да се изнеса сама на квартира в града където уча и нямаше да се върна, но не става не мога да отсъствам от лекции. Не виждам изход от това и нямам къде да отида, защото нямам нито пари, нито при кого да отида. За това стоя и търпя всичко всеки ден.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 06cc4c9e0a |
|
1. Oтиди на студентско общежитие - стотици студенти живеят така и нищо им няма и ще си самостоятелна най-важното. Зарежи го тоя - не стига че е дъртофелник спрямо теб, пък и те тормози. Има достатъчно свестни мъже.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: dcf0415e8a |
|
2. Здравей, виж сега, вече си захванала да се бориш, за това ще продължиш. Като почне учебната година заминаваш на общежитие временно докато спестиш пари. Иначе за работата или като сервитьорка или в някой магазин за дрехи или продавачка някъде другаде, просто ще съобразяват смените с лекциите. Отивай и почвай от сега, ще падне голямо търсене. Недей да оставаш в малкия град тоя да те тъпче без пари да няма къде да отидеш.
Кажи му, че си почнала да си търсиш работа там, че ще е временно и т. н. Бори се за себе си поне.
И да те питам в кой град учиш за да те упътя с каквото мога.
Ж, 24
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 5e383e215a |
|
3. Зарежи го тоя. веднъж посегнал ли ти е - това е няма да спре.
При мен е същото като при теб - родителите ми са бедни и не се разбират а гаджето ми е с труден характер и по-голям от мен с 5 години. разликата е в това обаче, че благодарение на родителите му ние долу-горе свързваме двата края(поделяме си сметките за ток и вода)
Бори се и учи-така ще подобриш живота си.
Отиди на общежитие - ще изтърпиш условията там и помни, че всички пречки в живпта са за да ни направят по- силни.
Успех! :-)
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: c786b5f4ec |
|
4. Няма страшно, ще свикнеш и на общежитие. Сегашните условия са по- добри от преди- ние живяхме с хлебарки колкото врабчета и кято цяло в много мизерни условия. Но това бяха четирите най- готини години в живота ми. Научиха ме на много неща. Сега се оправям сама в голям град, издържам се, живея на квартира, работя и така.
|
|
