5. За мен влюбване и обич са две коренно различни неща.
Мога да се влюбя за миг - възприемам го като плод на възхищение, любопитство. Тук е мястото на физическите данни - харесвам усмивката, очите, пръстите на ръцете, дрехата, която е облякъл и т. н. Тук са първите сладки мечтания да опознаеш този човек, да го спечелиш, да го впечатлиш. Започваш да се гласиш заради него, започваш да се смееш глупаво. И си малко разсеян. Случвало ми се е да се бутам в стени.. голям цирк.
Обичането? Е ако влюбването е една хубава, студена бира, която да утоли лятната жажда, то обичта е старо, отлежало уиски - от онова мекото, кехлибареното, което сгрява студените зимни нощи.
Обичта идва след като влюбването си замине. Пеперудите се успокояват, стените са отново на позиция, а в теб се настанавят едни такива важни неща като: уважение, тревога, разбиране, желание за "нас" (разбирай, желание за разтваряне на егото), отдаване, приятелство, искреност. С времето, което е най-хубавото нещо може би, обичта става като дълбоко и красиво море, нещо вечно, а човека до теб (вече да речем надебелял, поостарял или с някой и друг белег) става част от свят, който сте изграждали заедно, става твое семейство - обичаш го, както обичаш брат си или сестра си, както обичаш откачения си братовчед и сладката си баба.
Обичта е свобода, мотивация, желание да бъдеш добър и нежен, среднощна тревога, прояви на внимание, разбирателство, приятелство, искреност, нежност, страст, любов (в смисъл - правене на любов, любене) А в същото време този човек, твоят партньор и любовник, е и едно друго дете, с което си играете заедно, посрещате предизвикателствата на живота, забавлявате се, лигавите се, дразните се, сърдите се и се сдобряват, защото отдавна гордостта е минала на втори план, защото ви е по-важно да сте двамата, заедно, единни, да се обичате, подкрепяте, разбирате.
|
