За накърнетото мъжко достойнство или как заради тежко минало проваляш обещаващо настояще:ПРОДЪЛЖЕНИЕ!!!
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 1717 пъти
Привет на всички от дъждовния и мрачен Берлин.. Искам първо да благодаря на коментиралите от вас, мненията, критиката, съветите... всичко ми бе от полза и не само за конкретния случай.
Опитах се, но не можах да бъда по-кратка, майстор съм на дългия разказ още от училище.. Дано имате търпение да прочетете докрая! И пак благодаря..!
Видяхме се на смяна преди два дни, както и очаквах. Да, доста бях притеснена, но успях някак да събера куража да го последвам, докато се бе отдалечил да говори по телефона, а след това и просто да ми излязат от устата първите и най-важни думи"Извинявай, може ли да поговорим за момент.. ", след което всичко тръгна от самосебеси. Още при следащото ми изречение : "Искам да ти се извиня много за това, че.. ", той ме прекъсна с думите, че няма нищо и всичко е наред и махна с ръка. Аз спрях ръката му обаче и настоях, че желая да обясня и той да ме изслуша. Разказах в общи линии накратко всичко така, както си беше, разбирайки не споменавайки, че минал мъж е в основата на всичко, а новина, която силно ме е разстроила. Подчертах няколко пъти, че не е била у него вината в никакъв случай и помолих за извинение, тъй като "това не е нормалното ми аз".. Той през цялото време тихо казваше "Няма нищо, няма нищо", кимаше при всяка моя дума, а на свой ред попита две неща, които.. дори като детайли аз бях забравила, а той помнеше... и именно :"Но онази вечер ти говореше с другите, все пак, а с мен не.. " /Тук се посмутих, действително бях убедена, че с никого не бях говорила!! / И : " А следващите пъти, когато се виждахме, ти отново не говори с мен.. ", на което аз още по-смутено отвърнах " Ами, да, защото.. и ти не говореше с мен.. ", на което разбира се той отговори "Ами, да, как да го направя, като виждах.. " - "Да, да, така е, прав си, съжалявам още веднъж наистина много", го прекъснах. А той просто се наведе и ме прегърна... Което също не очаквах, а дори след това се засмяхме за кратко.. До края на смяната, както и следващата на идния ден си говорехме- доста по-плахо и сдържано, главно на работна тема, бяхме в един екип също така, което също предпоставяше в тази насока да върви разговорът. Аз съм щастлива, че просто... се извиних.. , че той реагира толкова неочаквано добре.. и не очаквам, хоп, с вълшебната пръчица всичко просто да е изведнъж по старому. Надявам се с времето да си върнем непринудеността на разговор и да се сближим дори още повече. Един дребен жест от негова страна бих желала да ви споделя, като отново вероятно доста може и да си въобразявам за значението му, но бях превъзбудена от реакцията му, от стечението на обстоятелствата и всичко ми бе в дадения ден розово.. или поне по-розово отпреди. Та стана въпрос за практикантското място, за което бях подала документи и получих одобрение, че съм приета, бях много щастлива и разказах на колежките си, той чу, позапита и каза, че познавал от персонала ни момиче, което в момента е на привършване на същия стаж и че ако искам, мога да се запозная с нея и да обменим опит. Казах "Ами, добре", без да приемам чак толкова насериозно предложението, та къде да ходя да я издирвам и да я разпитвам.. Мина се не мина време, и се разминавам по коридора, пак носейки тежката табла, с момиче, пресрещащо ме със следните думи:"Извинявай, ти си Ина, нали? Ами, разбрах от.. , че са те приели на същия стаж като моя в Хумболдт, разказа ми за теб.. ". Мислех си дълго - хмм.. аз правя така само когато харесвам много някого. И аз действително правя така. По всеки малък и немалък повод ходя и разправям, без да са ме питали, без да са ме молили.. Дали значи нещо или не? Не зная.. Може би вие ще изкажете предположения? И.. последно.. едно вече непозитивно нещо, което ме разтърси из основи - мен и представите ми... , което не ми дава мира. В края на деня, на прибиране, пътувах към нас с обща приятелка, моя и негова, също от работата. Как стана въпрос, че имал той не след дълго рожден ден, навършвайки... ами тридесет и три години!!!! ... Когато се запознахме, той ми каза, че е на двадесет и две.. Бях шокирана, питах я дали е сигурна, тя отвърна, че също като мен била стъписана, тъй като изобщо, ама изобщо не му личи и затова настоявала да види личната му карта, като най-накрая едва - едва той склонил, и да, ... на толкова бил. на толкова е.. Колкото трепети имах от кратката химия помежду ни, всички създадени представи и мисли, а после и хиляди тревоги как да му се извиня и дали отново всичко ще е същото, последвалата радост как не само, че ми прости, но ме и прегърна, отново, и чух името си от непознат човек, разбрал за мен от него, .. всичко ми се преобърна. Защо ме бе излъгал.. И.. не знам, аз съм на 19.. и сега какво...