Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

7.   Според мен няма пречка. Има много връзки с дори по-големи разлики. Сега нали не говорим за разлика примерно 13 и 21, или 40 и 50, така че според мен това не трябва да пречи на връзката ви.

8.   аз съм момиче на 20 а приятеля ми е на 28. разбираме се идеално, понякога възраста си казва думата но не е болка за умиране.

9.   Много са ми смешни такива като теб! Когато прочета заглавие "Разлика във възрастта" си представям разлика от сорта на 10-15-20 години. Какво толкова се притесняваш бе момиче, разликата ви е 7 години.. а не 20! Утре очаквам да прочета тема "помощщ имаме 2 години разлика във възрастта, проблем ли еее :(("....

10.   Това не е кой знае каква разлика във възрастта, дори си е съвсем нормална. Ако нямате общи интереси, то това не е от възрастта ви, а от това, че сте различни хора и се интересувате от различни неща. Историята познава доста по- сериозни разлики в годините и хората си живеят съвсем нормално и хармонично. Любовта си е любов, другите неща не трябва да се гледат..

11.   Любовта няма възрастови граници. Ако се обичате, няма от какво да се притесняваш. Разликата на родителите ми е 10години и нямат никакви проблеми с това.

12.   Любовта няма възрастови граници. Ако се обичате, няма от какво да се притесняваш. Разликата на родителите ми е 10години и нямат никакви проблеми с това.

13.   Любовта няма възрастови граници. Ако се обичате, няма от какво да се притесняваш. Разликата на родителите ми е 10години и нямат никакви проблеми с това.

14.   Разбира се, че е пречка. Ти си прекалено малка и незряла за него. Впрочем годините нямат значение, но щом питаш глупав въпрос се предполага, че наистина си незряла.

15.   Зависи на какъв акъл сте двамата. Аз съм на 24 и преди време срещнах момиче на 16. Случайно говорихме за нещо и взехме, че се харесахме, макар че за мен беше малко странно, беше твърде малка, но пък се разбирахме. Бил съм и със 17 годишна, която сама ми се предложи, но това е друг случай.

16.   Не е толкова голяма разлика, аз съм на 18, а съм влюбена в 45 годишен мъж затова не се притеснявай това са 7 години като станеш на 22/23 ще ти се струва различно сега разликата се усеща малко повече но след 2/3 години ще е различно, ще видиш, опитайте се да се опознаете и ще видиш, че има много положителни черти да си с няколко години по-голям мъж по зрели са, по опитни са, и в леглото, и извън него... така че успех мила моя

17.   Възрастовата граница няма значение, но общите интереси действително играят огромна роля, по-важно от това може би няма в една връзка. Най-вероятно и двамата ще си изгубите времето ако нямате такива, аз преди няколко месеца прекратих подобна връзка, с почти същата възрастова разлика, която отначало не беше проблем за мен, но начина по който тя гледаше на света и интересите й и т. н. въобще нямаха допирна точка с моите и така... няколко месеца изгубени и за двама ни. Отначало нещата са окей, когато играят роля само харесването и опознаването, но след това...

18.   Авторке, получиха ли се нещата между вас? :)

19.   От авторката: Да получиха се нещата за сега са много добрее, естествено си имаме леки караници за глупости от време на време, ноо това си е нормално ;d :))

20.   Аз съм на 24, а моя прекрасен мъж е на 38. Живеем си идеално вече 4 години ;) Когато искаш да си с някого възрастта не е много голям фактор, но си е фактор. Няма как 20 години разлика нали :D Вашата разлика е добре. успех
Ема

21.   Сега ще е тъпо да се ограничи с един, после пък ще почне да харесва по-млади момчета като й дойде акъла... но за малко аху-иху става.

22.   Според мен няма нищо лошо в това! Аз съм на 19, а приятеля ми е на 26 с него съм от 2години и 4 месеца вече даже от скоро и живеем заедно. Възрастта не трябва да те притеснява!!

24.   Не толкова разликата във възрастта. А по скоро начина на мислене е основната пречка. И все пак с малко търпение нещата се получат. Важното е да има разбирателство.

25.   Напротив. Предимство е. Дали ще се получи и какво точно, няма как да знаем бъдещето. Опитай, защото ако не със сигурност няма да се получи. Дано да ти се.

26.   Аз съм на 20. От 18 годишна живея с приятеля си, който е на 35 в момента. Не мисля, че има значение на колко си и каква ви е разликата. Важното е да се разбирате и обичате. А ако те ограничава, например ти искаш да отидеш на някакъв купон, а на него не му се ходи и не иска и ти да ходиш, това е проблем. Ако случая е такъв няма смисъл от връзката, ако се ограничавате.

27.   За любовта няма граници, казали хората и създали закони, не може така без граници.
Искам да застъпим психологическата част на голямата разлика.
Това че значително по - големият партньор е значително по опитен преживял е значително повече неща е факт. И този факт може да бъде както предимство, така и недостатък.
Вероятно за едно момиче което е на 25г. имало няколко връзки зад гърба си, живеело е и самостоятелно - това вероятно не е особен проблем. Утре ако нещата се объркат, тя ще си каже, ще дойде следващият и ще продължи напред.

Но какво можем да кажем, за едно младо момиче (по - често срещано, допускам и обратен вариант).
Едно момиче, което още е в гимназията например и не му се е налагало да се сблъсква с живота, то е живяло при родителите си, които са се грижили за него, неговите проблеми досега са били, дали ще го изпитат, какви оценки ще получи. Имало е приятели на нейни години, но нищо сериозно.
И това момиче попада например на мъж с 10г. по - голям. Разликата не е като 20 - 25г. Но по отношение на преживявания те са много далечни.
Мъжът е такъв, че вече знае как да се държи с една дама, познава чувствата на уважение, равнопоставеност, зачитане, вярност, доверие и други. Не е чудно, че момичето хлътва силно по него.
И понеже момичето няма още достатъчен опит, а и хормоните му са още силни. То започва да си мисли, че нейният принц е единствен, и те ще са завинаги заедно. Тя не се замисля, какво бих правила без него.
И те ходят 2 - 3г. и всичко е идеално между тях.
До тук всичко е една красива приказка.

Но не е съвсем така. Поради по - големият си опит и поради загриженост. Мъжът започва да съветва момичето, но както често става, той дава готови отговори, тези отговори изглеждат много обмислени и логични. Работата е там, че често момичето ги възприема на готово, без да е каквото и да е било предварително обмисляне. В резултат се получава така. Че когато момичето има проблем то не се пита - как да СИ реша проблема? А по - скоро мисленето е - трябва да питам ПРИЯТЕЛЯТ си, как да си реша проблема. Тук вече се изключва собственото разсъждение, отговорността за решението на проблемите се прехвърля върху по - зрелият партньор.
И понеже са минали 2 - 3г. това е заучено поведение, но най - лошото е, че младите момичета (колкото по - млади, толкова по - неопитни). Дори забравят, че някога са имали живот преди този партньор. Имат чувството, че той винаги е бил до тях и винаги ще бъде. При което техните способности, за самостоятелно справяне са много силно занижени.

Само че този значително по опитен техен принц, е възможно да не е, чак такъв принц. Възможно е, макар да са минали 2 - 3 и дори 10г. той не вижда своята принцеса като единствената. Възможно е тя да е била само част от някакъв по мащабен план. Изобщо човешкото мислене е толкова сложно, че има безброй варианти.
И този мъж, решава, че момичето до него е изпълнило вече своята роля в неговият живот или просто решава, че е време за друга. Защото момичето може и да е безумно влюбено в своят принц. Но обратното може и да не е вярно.
И сега този мъж, решава да остави своята принцеса. Намира си друга принцеса. И зарязва сегашната.
А какво става с психиката на момичето? То бе с заучено поведение, не то да решава своите проблеми, разчиташе на безупречният си и единствен принц. Който обаче вече не иска да има нищо общо с нея.
Та възможностите са прекалено много.
По натам не знам какво би станало.
В най - добрият вариант, момичето си тръгва и не поглежда назад. Само дето тоя вариант ми се струва почти невъзможен.

Така че, ходите си с по - възрастни, щом за вас това не е проблем, то не трябва да ви пука другите какво мислят. Но не допускайте (много често става) да се доверявате на 100%. Да губите своята индивидуалност, да оставяте на някой друг да решава вместо вас.
Аз не знам, каква би била болката да те остави дългогодишен парнтньор. Дори не мога да си я представя.

Ако мен ме зарежат, аз знам ще има и други, съвсем не е краят на света. Но не знам дали така ще мисли и едно младо момиче, което изгради погрешна представа за живота. Представа създадена ѝ от нейният партньор.

28.   Номер 26 - Казва - ограничават ли те, няма смисъл.

Да допуснем, че тя поиска да отиде на купон, а той и каже - не няма да ходиш.
Тогава трябва да я попитам -
Би ли си премълчала макар, че ще ти бъде гадно?
Боиш ли се, че можеш да влошиш нещата между вас, ако не изпълниш волята му?
Готова ли си за риска, от раздяла.

Да предположим, че и двама работят, ти вземаш дори повече от него, и в случай че се скарате лесно би могла да отидеш при родителите си или на квартира и щом не те приема, да си намери друга. Той е губещият.
Тогава те са равнопоставени и нищо не я спира да си отиде на купона.

Но нека разгледаме различна ситуация.
Да разкажем, за едно младо момиче, което стана жертва любовта си към значително по - голям и опитен мъж, който преследваше някакви свои цели, различни от това, вечно да са заедно и с хитрост бе успял, да разболее момичето от синдрома на Стокхолм.

Запознаха се когато тя бе на 18г. Тя още навлизаше в живота, вълнуваха я успеха в училище, матурите, последващо кандидатстване или работа, не бе решила още.
Не бе съвсем затворено момиче, и си излизаше с приятели.
На един купон на една нейна приятелка, го срещна. Ах какъв мъж, той определено знаеше, как да се държи с едно момиче. Караше я да се чувства специална. Той бе мъж мечта. Макар значително по - възрастен, младееше.
Влюбиха се силно, той я покани да заживее при него. Тя прие, това не се хареса на родителите ѝ, казваха ѝ че той е много по - голям и ще се възползва от нея. Но тя го обичаше много, и не ги послуша.
Вече имаше 18г. и можеше да прави каквото иска, не бе нужно да ги слуша, а щом не са съгласни си е техен проблем.
Заживяха заедно. Ах какъв живот бе само, той пое изцяло грижите за нея, осигуряваше и необходимото, помагаше и в домакинството. Тя бе горда, че вече се бе задомила с такъв приказен мъж. След завършването си, тя поиска да кандидатства, той я убеди да си почине поне 1г. - за къде бързаше толкова, мислеше да почне накъде работа, но и за това я разубеди. Родителите ѝ настояваха да кандидатства, но тя нямаше нужда вече да ги слуша. Не живееше при тях, бе пълнолетна, няма защо да ѝ се бъркат в живота.
Мина се година откакто те живееха заедно в своята приказка.
Отдаде му се възможност да си почива, от работа. Седя цяла седмица, без да прави нищо. Тя се зачуди защо не и помага, попита го. А той отговори, че това е женска работа. Тя се намръщи и му се изрепчи. Тогава той постави нещата, или да приеме или да си ходи при родителите. За пръв път нейният принц, я огорчаваше, потекоха и сълзи. Но не каза нищо. На следващият ден той бе отново мил с нея, отново тя бе специална, и тя пак повдигна въпроса, но пак и бе казано същото. Дотежа ѝ. Реши да сподели с приятелки, и една от тези приятелки му писа във ФБ. Да се държи по - добре. Той се държа грубо с приятелката и вечерта се караше високо на своята принцеса.
Вечерта не я пусна в леглото си, тя се изплаши, че може да дойде краят на връзката им. Обичаше го и се примери.
Един ден правиха ремонт у тях, тя трябваше да отвори на майсторите. Вечерта направи комплимент за един майстор, колко е работен. А той се разсърди и взе да ѝ събира багажа, каза и да се маха. Но тя още го обичаше, и той се грижеше добре за нея, тя не искаше да го губи. Започна да му се извинява. И той я остави в апартамента, но не и говори цяла седмица, тя се боеше, че го губи, надяваше се всичко да е както преди и го молеше насълзена да и прости. Прости ѝ. И пак беше мил. Но от тук нататък тя стана безгласна буква, той налагаше все повече своето мнение. И тя се научи да не говори много, да се въздържа от някой работи, да го слуша. Така всичко бе наред и той бе мил с нея и тя бе специална.
Но когато не направеше това което той изисква от нея. Той започваше да се държи гадно и тя трябваше да му се извинява, дори и да мисли, че не е виновна. Тя мразеше това му държане, затова правеше всичко да не се става такъв. Дори започна да мисли, че тя е виновна, че го ядосва, затова той се държи така.
Тя бе на 20г. вече живееха от 2г. заедно. Тя бе привикнала, към поведението му.
Един ден приятелката и от основното с която тя се имаше много, я покани на купон. Но той и каза да не ходи.
Тя започна да се обяснява, той бе непреклонен.
Бе обещала и реши, ще отиде, но си спомни неговото държане, когато не го слуша. Представи си как се прибира от купона, но вече е стегнат куфара и да си ходи.
Разочарова се и го помоли насълзена, ефект нямаше.
Тогава тя си спомни за отминалите дни, бе късно. Не бе сигурна, че родителите ѝ ще я пуснат, не искаше и да го губи, не искаше и да се разделя от познатият си живот.
Отиде в другата стая. Обади се на приятелката си, каза че няма да може да отиде. Не искаше да го изкарва насилник, макар от хлипането ѝ по телефона това ясно да личеше, затова си измисли някаква различна причина.
Имаше моменти в който тя искаше да си тръгне, но не можеше, мисълта че ще бъде без него направо я убиваше, тя не помнеше вече какво е без него и мислеше, че едва ли ще се оправи сама в живота. Разчиташе напълно на него и затова и търпеше понякога гадният му характер, но той се проявяваше само когато тя не слушаше, следователно тя си мислеше, може да направи така, че той да е винаги мил.
Любовта я бе превърнала в жертва. Тя избра своят принц, и сега бе зависима от него, психически и физически. Затова бе склонна на компромиси.
Имаше моменти в който тя си спомняше за миналото и се натъжаваше, доядяваше я, но нямаше какво да прави.
Тя бе жертва на стокхолмски синдром. Защото се бе влюбила в значително по - голям и по - опитен от нея мъж, който обаче я караше да се чувства единствената. С времето нещата се усложниха и той малко, по - малко показа истинската си същност. Само че, младото момиче вече бе твърде превързано и зависимо
Всичко това защото му се довери и го допусна.

Тази история може и да изглежда измислена, но не е случайно, че има организации които се борят срещу домашното насилие (а случаят макар и без използване на физически удари, се води именно такъв) Понякога психическият тормоз е дори по болезнен от физическият.
Тези организации помагат на избягали момичета да се научат да се справят с живота, но твърде често, жертвите се връщат при своят насилник, защото те не знаят как да живеят по друг начин.
Осъзнават че такъв вид връзка им вреди, но не могат да се измъкнат психически от нея.

Така че, ходете си с по - възрастни, но когато нещата изглеждат като в рая, спрете и се замислете, знайте че много хубаво не е на хубаво. Винаги трябва да можете да се справите и самостоятелно в случай на нужда. Трябва да знаете какво да правите, ако един ден, раят свърши. Да не позволявате другият да осигурява всички ресурси в живота ви, и да приемате неговите съвети, никога сляпо, колкото и логично да звучат, а внимателно обмисляйки ги.

29.   номер 28 наистина интересна история леко поизмислена, разбира се доста истини, но все паак смятам, че колкото и да си влюбен тези неща които си споменал в историята по -горе не биха били търпяни от човек който се уважава поне малко.

30.   По-скоро липсата на общи интереси е огромен проблем според мен.