 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Жена ми сама призна,че ми е изневерила
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 11902 пъти
Женен съм от 22 години, имам дете на 21, със жена ми сме набори, на 46. Оженихме се по любов, винаги съм си мислел, че имам съвършената жена, красива, грижеща се перфектно за мен и семейството ми, винаги за нея аз съм бил на преден план, винаги за мен е било най-доброто, карам последен модел BMW, позволявам си всичко което ми е нужно, примерно преди десетина дни реших и купих нов телевизор за хола. Нямаме финансови затруднения(поне за момента), здрави сме, сериозни проблеми(освен този в заглавието) сме нямали). Детето порасна, догодина като завърши най-вероятно ще се жени.
Повече факти ли-жена ми вади повече пари от мен, моята работа е физическа за по-малко пари, излишните пари жена ми ми ги внася всеки месец по-моя дебитна сметка, от която може да тегли и тя(знае ПИН кода), но ще получа известие за това(досега никога не се е случвало).
За грижовността-примерно всяка, абсолютно всяка сутрин става 15 мин. преди мен и ми приготвя закуска и кафе, като стана са на масата. Въпреки, че е много заета в къщи винаги има хубаво ядене и като сервира слага най-хубавото за мен.
Секса-правили сме го по всякакви начини, инициативата е била понякога моя, понякога нейна, без правила. Последните шест години спим отделно понеже започнах да хъркам. През тези години признавам малко я позарязах и карахме предимно на орална любов от нейна страна, повечето пъти по нейна инициатива. Доста пъти ми е казвала обаче, че и липсва моето внимание, искаше да се премести да спи при мен, на което отказвах понеже се притеснявам вече да заспя в чуждо присъствие, веднага започвам да хъркам и е изнервящо.
За мен-добре сложен съм, не красив, нормален мъж, не съм и изневерявал никога, не съм и си го помислял, от работа съм веднага в къщи, събота и неделя също, излизам с приятели понякога на кафе, винаги през деня, вечерно време сам никога не съм излизал. Не пия алкохол и не пуша, грижа се изключително за дома, който е последна мода, постоянно обновяван.
Та така... мислех, че живея съвършенния живот.
До преди десетина дена... бяхме се скарали(за приятеля на дъщерята, на шега казах, че ще го наритам някой ден, а тя го взе на сериозно) когато ми сервира новината-има(имах) друг мъж, виждали сме се два пъти с него, казва се така и така, бизнесмен, възрастен към 50, с джип и т. н. който смятах да разкарам, но сега щом е така ще продължа... при което аз онемях и разговора общо взето приключи, не исках да говорим сериозно докато е ядосана.
На другия ден вече спокойна ми каза, че изневяра преди време действително е имало, но вече не са се виждали няколко месеца и смята всичко за приключено, обещала си била и обещава на мен, че това няма да се повтори.
Това е, как да постъпя аз, много ме боли, по цял ден ме боли глава като си представя какво са вършили, докато аз съм работил, но пред нея се държа спокойно и с разбиране. Дайте някакво мнение, не знам как да постъпя, ако се държа спокойно няма ли да я насърча за евентуални бъдещи изневери, ако я настъпя прекалено може нарочно да го направи, а бе ужас.
Иначе държанието и сега, както и преди е еднакво, без промяна, както съм го описал, направо перфектната жена, не искам развод, обичам я, догодина ще правим сватба, евентуално до година внучета, това ни е пътя, не развод...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 52a6e08fde |
|
56. 54 много емоционално.
Не забравяй кой е изневерил! Не забравяй и че тук говорим за неименуемо големи последствия.... не са на по 20год. и имат голяма дъщеря. От тук следват големи усложнения. 90% от мъжете биха й били шута ама буквално(някои даже биха я убили, че и него), щото колкото и кафета да е правила, колкото и закуски и изкуствени усмивки да е дала - е убила доверие, градено с десетки години само за няколко минути... Това е безкрайна глупост и, 54, за това няма оправдание.
Никой няма НУЖДА да изневерява. Винаги преди акта е можела да му каже че иска да се разведе с него и тогава да си ходи дето си иска, като не й оттърва живота с него. Сливи ли е имала в устата? Ако нещо на някой не му харесва се говори!
Но54, говориш като жена която вече е изневерявала, ама попа като ви е питал "за добро и за ЛОШО" вие сте си мислили за булчинската рокля. Ама живота не е приказка. И не може да бъде. Не се описвай голяма мъченица. Освен това нейния случай не е твоя. Тя е по богата от него и доколкото виждам не се е държала особено благопристойно. А и това че автора се описва черен тук и си признава къде е сбъркал, говори че има самокритика и е дал много повече отколкото казва сигурен съм. Иначе нея щеше да изкара най черната.
Пак казвам в отговор на 53. Що не се е развела? По-хубаво ли е да изневериш и така или иначе пак да се разведеш? Ако изневериш какво ще постигнеш? Ще си върнеш мъжа? Тогава ще почне да те гали по косата и да ти подарява пръстенчета и да те докосва по ръката?
Ми, може, ама няма да е искрено. Сигурен съм, че вече доверието е загубено.
В момента автора играе тази игра заради адреналина на ревноста. Едва ли е останало нещо друго.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 57f6cb5a37 |
|
57. Авторе, пак съм аз - М. В. Виждам че ти е трудно. Да ти кажа честно приятелю в Китай съм в момента и всеки ден те чета, след работа. ИСКРЕНО ти съчувствам, щото пред очите ми веднага искача моята история.
Нека ти кажа малко за мен. Имах едно гадже, което ми изневери 6 пъти. Всеки път все се връщаше при мен и всеки път ми ревеше. Късали сме за дни и за седмици и за 8 месеца дори и после пак сме се събирали. Явно и двамата не бяхме особено уравновесени (на по 21-26 год. ). Винаги съм й прощавал. Винаги си съм си мислел.... а, едното чукане, майната му.
Един път обаче ми каза че ОБИЧАЛА, няк'къв си. Тогава изпаднах в истерия. Въргалял съм се по асфалта с рев. Без да съзнавам къде се намирам, поне 1 час така..
Пак се върна при мен даже и след този. Бяхме заедно доста дълго време след този случай. Тя се хвана студентка в София. Един ден я изнасилиха. Това също беше много труден момент и за двама ни. Отидох при нея да живея след този случай. Живяхме заедно в студ. град 1 година. Докато една вечер нещо не можех да заспя и тя избълнува за някакъв Николай. На сутринта я питах "Кой е този Николай? " и тя позеленя и тогава ми призна и за него... асистента й от Унито.
Казах си това е края. Скъсахме този път наистина. За 3 години :) После я видях в една софийска дискотека по случайност, казах й "Здравей" и 30 мин по-късно бяхме в мойто легло, за 2 седмици. Това беше последно вече наистина.
Сега и двамата сме си взели урок и нямаме никакви чувства един към друг. Освен че наистина се обичаме. Като зрели хора. Без лигавщини. Споделяме си всичко. И е човека на който най много доверение имам в живота. Виждаме се редовно в месеца веднъж. Винаги съм бил приятел с всичките й гаджета(с някои даже доста добър). Тя малко ме ревнува от моите, но се сдържа. Знае, че и аз имам право на щастие.
Моята история разбира се е различна. Това което ни свърва, Авторе обаче е ревноста. Познавм я приятелю. Добре я познавам ревността. 4 години след това момиче ми тежеше, но тогава нямаше никой до мен да ми каже какво да правя. Загубих си най хубавите години от младоста (24-28) в алкохол и самосъжаление. Обаче благодарение на тези толкова много случаи претръпнах, анализирах я, опознах я ревноста. Недей да си като мен. Ревноста не си струва.
Знам, сега държиш телефона й в ръце, проверяващ съобщенията й, ръцете ти треперят, сърцето ти бие яростно, главата ти е пълна с кръв... задъхваш се. Има една буца сякаш там в средата отпред в гърдите. Адреналина е до небето. Иска ти се и емейла да й проверяваш.... Ама в същото време не искаш. Искаш да разбереш дали наистина ли ти изневерява, а в същото време не искаш...
Не можеш да се концентрираш за нищо. Дори и за нещата които са ти любими. Мисълта ти не се задържа за повече от 3 сек. Знаеш и, че цялата емоция се случва единстевно и само по твое желание, но е толкова слаааааадко да се самосъжаляваш. Даже си постнал тука пост, на който сигурно даже и коментарите не четеш, на тези дето не ти съчувстват...
САМ СИ ГО ПРИЧИНЯВАШ! Знам и, че знаеш че си го причиняваш сам, но вече си пристрастен към адреналина. Правиш го заради собстения си адреналин. ЗА БОГА спри се! Наистина нищо не постигаш. Бий си една плесница, и отиди на проститука. На две. На три. На пет. Избягай от емоцията, поне до някъде. Ще те обземе и нещата ще станат още по лоши. Работа, дъщеря ти, приятелите. Избора на жена ти няма значение вече. Сигурен съм, че вече не й вярваш, няма и да й повярваш повече. Щом ти е ляла сълзи и после пак е продължила да се вижда с него... сърцето ти няма да повярва. А разума тук никой не го пита.
Аз на моята след първия път спрях да вярвам, просто бях свикнал с нея и никой друг не ме обичаше. Тя търсеше някаква тръпка... и аз не знам каква, а в същото време сглупих, че си загубих времето с нея, чакайки я да поумнее.
Сега наистина имам верен приятел до гроб, но никога не бих поделил постелята с нея повече. А съм все още млад и живота е пред мен. Ти също вярвам не си за изхвърляне.
Казвам, че не си светец, защото си се отдал на ревноста. Светците не ревнуват. Така че не се преструвай и не се прави на много добър. НЯМА ДА УСПЕЕШ! Бъди човек. Обикновен човек. Всички сме такива. Даже и повечето в манастирите са такива. Ще ти кажа нещо - всички светци някога са били грешници.
М. В.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 48ffd87b70 |
|
58. До автора - дъщеря ти ще заеме своята страна, не твоята, не тази на жена ти. Нямаш право изобщо да искаш нещо от дъщеря си, както и да си мислиш, че заема страната на майка си, ако решението й не съвпада с твоето желание. Разводът е кофти работа и винаги се отразява на всички. Абсолютната грешка на родителите е да въвличат децата си в цялата история. Разводът е с причина между двамата в брака и децата нямат нищо общо. Ако се случи развод и тя остане при майка си ти ще продължиш да бъдеш нейн баща и трябва да се държиш като такъв, а не отношението ти да минава през това към майката. Абсолютната закономерна грешка на разведените мъже спрямо децата им.
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 713270b0d9 |
|
62. :) Да споделя малко развитие... все още съм с жена ми, тя продължава да се грижи перфектно за мен, дъщеря ми се отдели и живее вече в свое жилище т. е. с жена ми вече живеем само двамата, та по въпроса, работите между нас не вървят, доколкото знам с бизнесмена се е чула два пъти за последните девет месеца и там работите не вървят :), но кое ме притеснява и някакси натъжава. Доколкото разбирам жена ми ме е отписала, тъжно, но факт, жив мъж да отпишеш, какво имам в предвид, когато говорим сериозно и е ядосана(единствено в тези моменти казва истината) ми казва така, живея с теб по навик, уредих си детето, имам къде да отида(майка и и предписа две стаи от апартамента и), мога и сама да се издържам, детето ми и сестра ми ще са с мен, ти оставаш самичък с майка си, само в тежест си ми т. е. файда от мен никаква, секс не ми отказва, но се държи студено, винаги аз правя първата стъпка, казва ми и, че все още хваща мъжките погледи и да не и съм се бъркал в личното пространство :(. Всичко това ми навява на лоши мислииии. Та да ви питам набори и горе долу набори, дали ще отмине тази криза, на 47 съм, имам ли шанс да намеря жена, която да ме обича или да си налягам парцалите, дайте ми някакъв съвет, как да продължа живота си, много съм объркан.
Иначе според мен не съм за изхвърляне, на работата ми има интерес на жените към мен, регистрирал съм се в Twoo където за мое учудване също има интерес, не знам, не знам, за пръв път съм на 47 и ми е трудно да взема решение, което ще обърне живота ми на 180 градуса, а изглежда жена ми изобщо не се страхува от това.
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: e2cb63c7ea |
|
64. дай и да прочете това
|
...
| преди: 8 години, 6 месеца hash: cbc28d9ffe |
|
65. Твоята тревога е, че ще изгубиш тази която те обича, обгрижва, отглежда. Ти не тъжиш за обичаната жена тъжиш за слугинята. Разбира се, че ти е изневерила и как не!? Ти с какво я накара да се почуства обичана? Грижи ли се за нея. Ей така веднъж приготви ли и ти закуска или кафе!? Не страдай. Много жени ще нанериш за голия ти хуй и ще ти готвят и ще ти оерат и ще ти бършат насания гъз на дърти години. Но ти любов никога няма да намериш. Завършен егоист си!
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: f98f1f0d63 |
|
66. Осъзнавам крайно тежкото положение, в което си се озовал, но ако останеш с жена си, ще имаш фригидна жена в леглото, и спътница, която не те уважава, ами е с теб, защото не може да е с другиго. Ако това те задоволява, остани с нея. Е ще си топваш чушката от време на време, тя ще ти се отчита, обаче явно тръпката няма да я има, поне от нейна страна. Възможен вариант - да запазиш това жалко статукво, обаче много активно да си търсиш друга, или други. Като начало да преспиш ако ще и с проститутка, ако нямаш някоя друга под ръка. В никакъв случай да не оставиш нещата така, че тя да е невярна, а ти да си й верен - това автоматично те прави мухльо в нейните очи. Трябва да й изневеряваш колкото се може по-често вече. Това е вече избор, предизвикателство, който самата тя, жена ти, ти е наложила, и ти трябва да приемеш това предизвикателство, иначе си под нея и тя ще те презира винаги. А дъщеря ти какво мнение има един бог знае, но и на нея няма на й е приятно с такъв унизен баща, предполагам. Трябва да върнеш на жена си всичко тъпкано, и после да я изгониш, защото тя вече е започнала войната, когато един почне война, а друг само отстъпва и вдига белия флаг, се обезличава и губи стойност тотално. Като й простиш, какво - правиш така, че тя самата ще те изостави, или пък ще ти изневерява с други, ще станеш мъж без самочувствие.
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 62c26add29 |
|
67. Авторе, много ми е неприятен начинът, по който мислиш.
Значи жена ти цял живот те обича, напъва се нон стоп за теб, ти седиш и само взимаш като някакъв бей, дори близост не й предлагаш, а после се чудиш защо на нея й е писнало от твоето скапано отношение?
Ето, дори сега, когато имате проблем, ти не се опитваш да го разрешиш, ти не се опитваш да оправиш вашите отношения и да замажеш факта, че цял живот само си получавал от нея, а търсиш съвет как най-лесно да избягаш от проблема, как да се скатаеш, как да не положиш усилия.
Твърде си пасивен за мъж, личи си, че по време на брака ви, жена ти ти е решавала проблемите и те е влачила на гърба си, но сега й е писнало.
Време ти е да пораснеш малко и да започнеш да се държиш като мъж.
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 0fcb1e6460 |
|
68. Когато сте се женили, ви сте били на едно ниво, ти за нея си бил логичния, правилен и с любов избор. Само че ти си останал там, където си бил, а тя е продължила напред и е израстнала много - в интелетуално, материално, обществено и всякакво отношение. Вас са ви свързвали децата, навика, секса, общото имущество и уредения живот, но все по-нарастващото разстояние между двама ви се е превърнало в пропаст. Тя се е борила, работила и побеждавала сама, старайки се да не мисли върху обстоятелството, че си има един куфар за мъкнене в твое лице, многоуважаеми авторе. Е, на накакъв етап е намерила мъж, който да ѝ пасва и фактически е негова жена, не твоя. И тъй като не се усещаш, мислиш се за някакъв фактор, тя ясно и очите ти казва къде се намираш и каква ти е позицията. Всъщност посланието е "ако имаш малко достойнство, давам ти възможност да си тръгнеш с чест, макар, че съм убедена, че си нищожество и няма да го направиш".
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 713270b0d9 |
|
70. :) От горните коментари май само един е на мъж, впрочем по-точно, само един от коментарите е на мъж и той си личи от километри, май всички жени са изперкали в последно време, от демокрацията ли е, от храната ли е, не знам, но е факт... иначе по въпроса, въпреки, че в момента жена ми наистина вади повече пари от мен, де факто, аз съм човека с парите, още като започваше бизнеса, само помещението бе от родителите и, от моя страна имаше-вземи тези 6000 за смяна на статут(Акт 16 ), вземи тези 10 000 за апарати и обзавеждане, после вземи тези пари за осигуровки и патент години наред, докато тръгне бизнеса, през живота ни всичко е ставало, както иска-вземи тези 5000 за хубава дограма, иска газифициране-вземи тези 12 000 за да докарат газ до нас и за системата, иска да се возим в хубава кола-вземи тези 20 000 за кола(от наследствени имоти), по-късно т. е. съвсем скоро, искам за дъщеря ни и приятеля и апартамент, за да живеят самостоятелно-вземи този апартамент(от майка ми и баща ми), ама сега трябва да се ремонтира, да стане луксозен-вземи тези 20 000 за ремонт. Е, де... всичко това по-горе са мои и наследствени(от родителите ми пари)... търтей съм бил, бей съм бил, бачкам здраво, но съм на заплата, така се завъртяха нещата, че и потръгна, ние сме съпруг и съпруга, на състезание ли сме, не трябва ли да си помагаме, когато другия закъса, ами ако наистина закъсам(примерно със здравето), ножа ли да си тегля, нали трябва да разчитам на човека до мен. Сега нейното е наяла се въшката и излезнала на челото, ми утре ще ми писне, ще и хвърля едни пари (колкото е нейния дял от обзавеждането на семейното жилище) и ще я пратя при майка и... намерила била мъж, който и пасвал, ми от сега нататък той да и плаща за капризите, куфар съм бил... единствената ми грешка е, че съм прекалено добър, прекалено разумен, прекалено искрен, прекалено любвеобилен, с една страшна слабост-винаги си държа на думата, обещая ли нещо, правя го. Дал съм дума да запазя това семейство, правя го... но май е грешка и започвам да губя сили, май наистина е загубена кауза. Докато съм женен, не мога да бъда с друга, не мога да имам извънбрачна връзка също, просто сърцето ми не го дава... това също го отчитам като голяма слабост, но е факт, не мога. Глупаво добър съм(към жена ми), не мога да интригантствам, да лъжа, да водя двоен живот... :) а бе за трепане съм, не се вписвам в обстановката никак.
|
...
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 4fd86e1441 |
|
71. От всичко написано, като един страничен читател, мога да кажа, че ти нямаш вина! Най-лесно е да ти дам съвет да напуснеш жена си, тя не те заслужава. Семейството се създава за да се сподели всяко чувство и всяка емоция. И колкото и банално да звучи "в добро и зло"... Жена ти не е имала нищо против, когато си я подкрепял и си й помагал. Сега те намира за тежест. Много си прав с последния си коментар - това не е състезание. Постигнали сте всичко заедно, но жена ти е егоист. Не мога да бъда сигурна, но звучи така сякаш ако й се намери друг навит веднага ще те зареже.
Аз лично бях провокирана от горните нападки срещу теб да напиша този коментар и целта му е да разбереш, че нямаш вина. Бил си добър съпруг и все още си, но жена ти не го вижда.
За съжаление нито аз, нито някой друг читател може да ти каже кое е правилното решение. Това е лично твоя преценка. Преживяваш нещо, което не бих пожелала на никого. Това отношение е несправедливо. Моят съвет е да не се впрягаш на коментарите на озлобените от живота домакини, но по възможност да не падаш и до ниво, в което хукваш по проститутки.
Как ще се оправиш без жена си? Само ти знаеш отговора.
Можеш ли без нея? - Да, можеш. За съжалението историята познава не една история подобна на твоята.
Според мен трябва да си направиш равносметка защо сте заедно. Разбира се, че след толкова години брак я няма онази изпепеляваща любов. Заедно сте, защото сте свикнали, за да се подкрепяте, за да си помагате, за да има на кого винаги да разчитате и т. н. Е да, ама при теб го има само навика. Жена ти ясно ти заявява да не разчиташ на нея. Заслужава ли си? Цялото това унижение заради това, че си свикнал с нея. Еми само ти можеш да си отговориш. Всички ще ти кажат, че не си заслужава и си глупав за да го търпиш, но само ти знаеш всички факти и можеш да направиш обективна преценка. Успех!
|
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
