Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Според мен може!
Ева, това че не сте се виждали има ли значение- в крайна сметка не всичко е външен вид, нали? Докато до това, че не е ясно до колко са истина думите му-да, но ако е честен и е истински защо дане се влюбиш?
Иначе е вярно, че много рядко такава любов може да има бъдеще. Лично аз не съм се влюбвала по този начин, но възможно най-добрият приятел, който съм имала и който съм обичала с цялото си сърце беше човек, с който се запознах по интернет. Никога не съм го виждала, но това нямаше значение. Беше ми толкова близък, а дори не го бях виждала.
А, веднъж започнах и връзка така, но тя не просъществува дълго...

Мег*

7.   До някаква степен има хлътване или наречи го харесване на човек, който сте си създали в главата.Перфектен, умен, красив и тн.Една среща на живо в повечето случаи праща всичко по дяволите :)

*Syndrome

8.   Има, да! Една такава любов ме свърза с мъжа, с когото съм вече 10 години, създадохме дом, семейство, обичаме се, влюбени сме..все едно, че не минал и ден. Запознахме се в IRC, месец по-късно се видяхме, 2 години по-късно заживяхме заедно. Възможно е нашият случай да е изключение, въпреки, че съм чувала за много подобни и с подобна развръзка. Важното при нас беше, че дори и скрити зад тъй удобната анонимност на Интернет, бяхме откровени един с друг и нямаше неприятни изненади. ( каквито, впрочем, съществуват и в реалния живот )

9.   Мег,права си за това, че не всичко е външен вид а има и нещо друго,че за много хора е по-лесно да напишат нещо от колкото да го изрекат на глас т,е така по-лесно изразяват чувствата си,но.......какви чувства за бога,към някой,който не съм виждала?!Не го разбирам.Трябва в очите да го гледам аз:) те са огледалото на душата
Ева

10.   Как мога да бъда сигурна, че отсреща ми е мъж, в който мога да се влюбя, ами ако е жена или моя позната и да се базика с мен, да види, колко ми е акъла.
А кажете де?

11.   Може и да има виртуална любов, но тя е твърде "несигурна", ако мога така да се изразя. Тоест, никога не знаеш какъв човек ще имаш насреща, на каква възраст е, какви са възгледите му /защото нищо чудно да се вживява в някаква роля, съвсем различна от истинското му Аз/. До голяма степен това важи и в реалния живот, но аз лично никога не съм изпитвала нещо сериозно към виртуална личност. Понякога има симпатия, топлота в отношениеята, но докато не видя дадения човек, не бързам да си правя изводи за него, пък още по-малко може да говорим за любов. Съгласна съм с Ева. :)

12.   Не вярвам в такава ЛЮБОВ
Мег..ти наистина ме шокираш ...как ще е истински искрен
перфектен,честен .....от разстояние...И след това не си го
виждала и не си осъществила "ВРЪЗКА" БЕЗ ДА ГО ВИ-
ЖДАШ..Криеш си годините и май СТАРА МОМА ще си
останеш ...имаш големи претенции към мъжкото съсловие
като си толкова компетентна...защо си нямаш семейство?
росирос

13.   Има, но може да има много страшни последствия. На скоро гледах едно предаване за това и направо ме шокира! Ако говориш английски намери го, казва се "20/20 on abc." Мен направо ме уплаши до каква степен един човек може да се увлече и какви хора има.

14.   Ооо, Росирос, далеч си от истината.. Рано ми е още да мисля дали ще остана стара мома, или не, а за семейство мога да мисля след 2-3 годинки най-малко. И от къде пък си извади извода, че имам големи претенции към мъжете?! Не вярваш на тези контакти, ама май и ти се опитваш да ме прецениш, без да сме се виждали?

Колкото до темата: Не си ли се замисляла, че понякога е много по-лесно да се довериш на някой, който дори не си виждал, някой съвсем далеч от теб...и не толкова за нещо друго, колкото да имаш с кой да споделяш, някой с който просто да РАЗГОВАРЯШ на всякакви теми и да обменяте съвети. Не винаги е трудно да се прецени какъв е човека, без да си го виждал. Най-малкото, че беше доста далеч от моя град и това ме предразположи още повече да му вярвам и да споделям. В крайна сметка не можеш да вярваш на никой от обкръжението си напълно...

Мег*

15.   Здравей мег
Бях сигурна,че няма да харесаш моят коментар.
По темата: Не мога да преценя човек без да го виждам....
Когато събеседвам с даден индивид....аз гледам поглед,
реакция,смущава ли се,притеснява ли се,лъже ли,искрен
ли е,аз си падам малко "милиционер",малко ПСИХОЛОГ.
ДАНО СЪМ ТЕ РАЗВЕДРИЛА МАЛКО...Не съм лош човек......
Моят приятел в началото на запознанството ни,беше
изумен,шокиран в пълният смисъл на думата...как мога да
преценявам хората само като ги видя за малко без да
контактувам с тях.Той не можел така...трябвало да ги
опознае иии тогава да ги прецени.А аз без да имам контакт с тях ....ги преценявам....След дълги дебати и
примери ...най-накрая разбра,че това е цяла наука.
И съм права...човек се разпознава по жестове било с
ръце,било с лице...Аз тогава в този ред на мисли му
приведох пример,че дори и да контактуваш с даден човек....и си мислиш че го познаваш...пак бъркаш....
Фалш отвсякъде.Най накрая се съгласи с мен..видя,че
не бъркам в преценката си за хората...Но...трябва да
ги виждам...да им гледам РЕАКЦИЯТА....ЖЕСТОВЕТЕ....
Мразя да пиша,изразявам се по-добре устно,някъде ти
бях споделила този факт и за това не бях разбрана.
Дано поне сега да съм била ЯСНА малко от малко.
Извинявай ако съм те засегнала с нещо.
Поздрави:Росирос

16.   Да, права си, че човек се познава най-добре по жестовете, наистина има такава наука...понякога ти стига само да погледнеш очите на човек и да разбереш какъв е и какво мисли. Всеки опознава хората по различен начин, а и от своя страна един позволява да бъде опознат по един начин, друг-по съвсем различен. Изцяло зависи от човека, който е срещу теб-било то очи в очи или по интернет. Всичко в живота е строго индивидуално.
Знам, че не си лош човек, дори ми харесват коментарите ти, харесва ми как мислиш, но не винаги ми харесва как се изразяваш, затова често се получават конфликти, не само с мен.

Мег*

18.   Да, категорично мога да кажа че съществува виртуална любов. Точно във виртуалното пространство срещнах любовта на живота си. Каквото и да стане оттук насетне тя ще си остане завинаги в сърцето ми.

19.   Напълно съм съгласна с номер 18-свалих килограми от такава любов-виртуалното и реалното слава богу се припокрих а -няма идеален свят и все пак

20.   Ооо има! С времето като си пишеш с даден човек, може да испитваш някакви чуства към него. Същото се случи и с мен.. с моя приятел се запознахме така и 4 месеца го карахме само на чат, но после вече всичко стана реално и сега съм много щастлива с него :))

21.   Аз се омъжих така и не съжалявам

22.   Амии при мен стана нещо подобно - имам един интернет френд, с който си пишем от 3 години. чувала съм за всичките му гаджета, как брат му предложил на гаджето си, сватбата, как живеят в Австралия и как той иска да замине на там... как булонката му умряла и как скоро ще си взима друга. В общи линии, все едно имам някоя много приказлива приятелка, която дава и хубави съвети :D
Готино е да се разговаря с него, не натоварващо.

А сега намерих и любовта в нета. около 2 дни си писахме в скайп и на 3-4ти излязохме на така да се каже първа среща. Идеше ми да го разцелувам в първия миг. Сега да ви кажа аз се топя в ръцете на този мъж. Добре че има интернет, защото социалните контакти, които мога да проведа през деня са само от работно естество и то с хора с ай кю на сварен макарон. Обичам си бебето, дано и вие да имате такъв късмет като мен ;)

23.   Всичко почна от едно ровичкане из нета. Харесаха ми снимките на един човек. Открих много интересни неща в неговия външен вид, познавам всичките им детайли. Няма да крия, за мен той е единствения. И толкоз. Само снимки. Няма възможност да се познаваме, още по-малко има шанс за някаква реална връзка, което ме изпълва с тъга и отчаяние.

24.   Има всякаква любов. Представете си, че сте приковани към инвалидна количка и прекарвате целия си живот с единствения си приятел=компа и чрез мрежата се докосате до много души по необикновен начин. Споделяте всичко, което ви вълнува и се намира някой, който откликва на вашата струна. Всеки ден, в определен час той е на линия за вас, за да попита как сте, какво ви интересува точно сега и ви разказва за себе си. Някак неусетно обиквате този човек, той осмисля безцветното ежедневие и и светът става по-привлекателно място.. сякаш по чудо!!!

25.   Жена на 29 г: Напълно споделям мнението на № 8. И аз съм така. Макар и с не толкова голям семеен стаж, но и ние така - сродните души се откриха по нестандартен метод. ВАЖНОТО е, че се откриха. Бяхме напълно откровени един с друг, без да се видим 7 месеца. Аз дори не разбрах, че той е бил семеен, че му предстоял развод, но след като всичко отмина, още преди да се видим, той напълно сподели. Недоверчива съм.

По представените от него данни го изследвах: в родния му град, в студентските му години, м/у бивши и настоящи колеги, м/у приятелите му, м/у близки и познати на бившата му съпруга. Излезе, че тя е луда нимфоманка, а той изключителен човек. Едва тогава се срещнах с него и ... Вече живеем изключително щастливо, в пълен синхрон заедно.

Виртуалността е до време. Трябва да дойде момент да се срещнете в реалността, тъй като тя може и да Ви разочарова. Кога, решавате Вие.
Успех!

26.   До номер 8 и 25... след като сте се запознали по този начин нямате ли поне малко притеснение от това, че мъжете ви или дори вие самите пак може да се изкушите с някой от нета дори и само за разнообразие...

27.   Даа да има.. само човек който не я е изпитал може да каже че няма и тва са пълни глупости. Има и понякога е доста болезнена особено когато не сте от един град, но все пак има :)

28.   Според мен зависи от нагласата на човек и доколко е емоционален. На мен ми се е случвало да не мога да се отлепя от компютъра заради такава връзка и то с човек на другия край на света (САЩ) и продължи известно време, просто усещаш вътрешно някаква много силна емоция, въпреки, че единствения контакт ти е камера-микрофон :) Беше много приятно пък и си усъвършенствах английския ;)
П М

29.   Всеки с късмета си! Аз така се запознах с моята половина. Живеем вече 4 години заедно и продължаваме да сме лудо влюбени. Ако не беше интернет пространството, нямаше как да го открия и двамата сме от различни градове. Но намерихме начин и сега се готвим за сватба :)

30.   А ако си пишеш с даден човек повече от година и половина, чувате се не само по скайп, но и по телефон, искате да се видите, уж се обичате, вярвате си, но все нещо се сличва и не може да се видите?

31.   Това не значи непременно, че нещата няма да се случат. И ние 2-3 години не се бяхме виждали, но после взе, че всичко се нареди :)

32.   Според мен това е за болни мозъци където немогат да си хванат реална любов с две думи си е комплексарска работа. Иначе виртуална любов, но е виртуална :–))) Аман от психари :–)

33.   32 много си краен. Аз така се запознах със съпруга ми. Не съм висяла по 24 часа на компютъра, дирейки си мъж, така де аз съм на 29. Стана съвсем случайно, той търсеше приятелка със подобно скайп име, стана ясно, че не съм тази приятелка, завързахме разговор. Последствие се улових, че бързам да се прибера и тайно се надявах да го хвана на линия. Започнаха безсънните нощи, разговори по скайп, телефон, накрая се видяхме и след две години вече сме семейство. Винаги, когато се видим с въпросната жена с която ме обърка се смеем на това. А колкото до това, ''ходене по скайп'' и аз много, много не го разбирам, не отричам, че има и много психопати на които можеш да попаднеш. Въпроса беше там да не се отрича нещо, което не си изживял, защото не е невъзможно.

34.   От много време следя какви са темите в този сайт все се чудя да пиша или да не пиша? И ето я темата. Тука хората повечето сте големи осъзнавате това, което сте направили.. Е ето ме и мен.. Пиша с него от вече 5 години ще кажете луда! И като разберете на колко сме ще кажете това не е може да бъде е може! Аз съм на 16 той на скоро 19.. Аз съм против добре де бях против отначало само си писахме нищо повече след години обаче се привързах обикнах.. не знаех как да кажа а да не говорим за показване.. е всичко е толкова хубаво.. Сега чуйте.. от 5 години пишем а за първи път се чухме тази година.. Толкова ме беше страх викам все ся ще стане още по-лошо не искам да задълбочавам но ето любих се за 2-ри път.. И двамата сме като две капки вода а и всичко си казваме да имам съмнения малки сме, но вътре умирам за него усещам го! Когато си говорим аз забравям, че той е на другия край той е до мен.. Говорим като луди по телефона, но все още не съм му казала обичам те казваме, че има време, но всеки ден го обичам още и още нищо, че съм 98% че няма да се получи страх ме е.. Но не се и съмнявам за минута! Да ще кажете на днешно време младите по нета така е не не е така различно е.. Надявам се да сте ме разбрали.. Искам да кажа, че има! Дори да не се получи ще имам най-хубавите спомени ще знам че си е заслужавало всичко..

35.   Това е само за болни мозъци или най малко за комплексари

36.   Може и да сме луди, но любовта е лудост, нали, така че бъдете смели, може би си струва, ето и аз се влюбих до полуда по скайп в моето момче и сега ни предстои да се видим, от различни градове сме, но за любовта няма граници, нито препятствия.

Опитай, но внимавай, все пак няма нищо сигурно, но ако не пробваш винаги ще се питаш какво би се случило и истинско ли е, а на камера не се ли виждате, как така само снимка? Ние се виждаме и той ми каза, че съм го пленила още първия път, а и той мен(: Нещо като любов от пръв поглед беше, само че на монитора, ха, ха-от първия път и ми омекнаха коленете, някои мои приятели ми казват-ей внимавай, да знам че има риск но не мога да спра да мисля за него или да си променя чувствата, а когато започнем да си пишем, пак онова хубаво усещане и тези вибрации, а и той не иска да спираме да си бъбрим, времето с него сякаш лети, до 3 сутринта, въпреки че съм на работа и си казвам този път по-рано ще лягам, ами и то и да легна се въртя и само за него мисля, а бе хора който не го е изпитал няма как да разбере, така че не обиждайте, любовта не се определя кога и къде ще ни намери, важното е това да се случи, късмет!

37.   От номер 36 до 23-как така само снимки, не си ли пишете, ами камера?

38.   ИСТИНСКА ПРИКАЗКА ЗА НЕИСТИНСКИТЕ НЕЩА

„ – Защо принцесите в приказките винаги в началото на историята са нещастни? – попита майка си малкото момиченце.
- Защото в живота понякога началото е трудно и не толкова цветно, колкото ни се иска, но винаги идва момента на щастието. – каза неговата майка, макар и да знаеше, че това е полуистина“

В горещия юнски следобед на плажа, под приятната сянка на чадъра се сетих за този разговор от детството си. Принцеси, Пепеляшки или просто казано момичета, които израстват с приказки за любов, щастие и достойнство. Колко ли са останали днес? Дали Принцесите ги няма или всъщност Принцовете отдавна са изчезнали?
Все повече наричаме себе си с описателни понятия: забавни, красиви, умни, атлетични, сексапилни, християни, мюсюлмани, демократични, патриархални... и все по-малко приемаме себе си като ХОРА. Ние сме в интернет, ние сме профила във фейсбук, ние имаме нашите приятели, с които не сме изкарали и 2 минути в реалната действителност, ние имаме нашите телефони, скайп адрес, имейл и все други подобни технологични прогреси, но все по-малко имаме истинските себе си в действителността.
И така под приятните лъчи на не толкова парещото юнско слънцеаз мисля за детството си и майка си, която ми казва, че доброто винаги идва. Задавам си въпроса дали загубената пантофка не Пепеляшка, вече не е полузабравения профил на полуПринцеса, дали Принца не е само паралелната сънщност на един самотен човек. Кога усмиката се превърна от добронамерен и открит жест на приятелство в знак от : и скоба след тях, целувката стана по-реална като звук пред камерата, а не като реално усещане...
Техноложичния прогрес ни помага няма спор за това, но дали печелим повече от това, което губим...
.
.
.
Ако днес водя разговора си от детството най-вероятно ще звучи така:
„ – Защо Принцесите винги в началото на своята профил история Принцесите не са щастливи?
- Защото не винаги във виртуалната реалност всички жаби се оказват принцове“





А конкретно по въпроса - любов има, всякаква, както и да я наричаме и каквито и определения да поставяме пред думата :) А дали е виртуална или реална, няма смисъл да се пита - тя е наша и е такава каквато я чувстваме

39.   да 35 и аз така си мислих, докато не ми се случи. Това беше абсурд за мен, как така ще седя и ще си губя времето и то с някой, който не познавам. Знам ли го какъв е, какви задни мисли има, но се случва. И повярвай въобще не съм комплексарка, нито пък той.

40.   До номер 30. И аз сам като теб братле. Да не би да си пишем с една и съща? Напиши от къде е? Не , че не вярвам във виртуалната любов, но вече се отчаях. Обичам я само аз знам колко, но не може някои да твърди, че те обича и след безкрайни часове телефонни разговори и чат, да не иска да се видите за едно кафе. Не мога повече, когато някой иска нещо прави чудеса за да се получи, а когато не го иска си търси причина. Успех

41.   Виртуалната любов е като да си купиш някакво нещо от интернет, без дори да си го видяла. Много подвеждащо и най-често не се вижда човека отсреща, а всичко се случва заради отчаянието за някаква емоция.

42.   На тези, които са скептици относно интернет любовта мога да кажа само, че и при нея важат същите неща, както да речем идеш в библиотеката и срещнеш голямата любов. И тук важат същите неща, а те са:късмет, добра случайност, а защо не и съдба дори.
Орфей

43.   Може и да има, кой да ти каже. Първото ми гадже беше от нета, защото мислех че съм смотана и друго не заслужавам. Второто също. Първия беше мега смотан, втория мега задник! Сега намерих момчето което съм търсила винаги, но се запознахме покрай наш общ приятел :)

44.   Възможно е да има, може дори и бъдеще да имат. Но аз си изпатих доста по този начин затова вече няма да се опитвам да поддържам контакт с хора, с които съм се запознала в интернет.

45.   До номер 40.
Ти някога канил ли си я реално някъде? Канил ли си я да се видите и тя да ти е отказала? Ти казваш, че "само ти си знаеш колко я обичаш", ами тя кога ще разбере че наистина я обичаш? Не е достатъчно само ти да си знаеш...
Покажи й го, докажи го с дела, не само на думи. Покани я някъде и ако тя ти откаже, значе тя играе игри и не желае нищо сериозно, а просто се забавлява! :) УСПЕХ!!!
Аз мисля че виртуална любов има, така както е имало преди и телефонна любов в по-старите времена. :))) А пък в още по-старите са си пишели писма и са си ги изпращали. Все отнякъде трябва да почне любовта, нали? Има ли значение откъде точно? Интернет, кварталния магазин, едно и също училище, ... няма граници за любовта и не е нещо което може човек да го контролира. :)

46.   Има, но е много болезнена.

47.   Болезнено е при мен защото е безперспективно, на голямо разстояние сме, нито той ще си остави работата, средата, приятели, роднини за да отиде в далечен, непознат град, нито аз. Нямаме коли, с влак е много часове път Ако има среща, тя ще е инцидентна- отчайващо е А има привличане Нещастна любов е за мен това и въпреки това съм благодарна че ми се случи, защото любовта е най- хубавото на света под каквито и форми да се явява