Споделена история от Любов и изневяра |
Не се отказва - защо???
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 1961 пъти
Здравейте! Аз съм жена на 21г., а отсрещната страна е жена на 29 години.
Поех един от проектите на фирмата ни, за който трябваше да работя заедно с четири жени, които не са част от нашия екип. Прекарвахме доста време заедно във връзка с работата в продължение на три месеца. Те четирите са си екип, аз бях просто представител на нашата фирма, който да защитава нашите интереси и да им се бърка в работата. В началото две от тях (по-главните) бяха груби, на няколко пъти ме разстроиха доста, което не им показах пряко, но си го спомням. На втората седмица вече започнах и аз да им ръмжа, макар че не е привично по принцип за мен. Аз съм човек, който се разбира с всеки без нужда от лицемерие. Имам широка обща култура, интересувам от всестранни неща и много рядко срещам човек, който да не мога да спечеля. Ама изключително рядко наистина! Затова не съм и свикнала на подобно лошо отношение към мен, та доста ми тежеше това, че тези двете правеха животът ми ад. От две години съм в тази фирма, обожавам работата си и за първи път след като завърших гимназия разбрах какво е да работиш нещо без да ти доставя поне малко удоволствие.
Както и да е. Мина се някакво време и започнах и аз да показвам зъбки, при което едната от двете внезапно стана много мила. Ама толкова мила, че не можеш да я познаеш! Естествено, помислих си, че е защото съм им показала, че не съм чак толкова нежна душица, колкото изглеждам. Но пък не съм злопаметна, така че веднага откликнах на доброто отношение с още по-добро такова. Иска кафенце? Веднага! Пие й се ред булче? Ей сега! Има проблем с колата? Знам най-добрия сервиз! Усмихва ми се? Усмихвам се и аз. Тя предотвратяваше караниците между мен и колежката си до края на проекта. Но към средата му вече милото отношение премина нормалните граници за мен. Доста често имаше физически контакт между двете ни, което не е привично за мен и не го разбирах, но го приех като част от нейното поведение (макар че с другите не се държеше така). Всеки ден след като свършех при тях ме откарваше я до офиса, я до вкъщи, я до където исках да стигна. По нейна инициатива започнахме да излизаме само двете от време на време - кино, вечеря, на по бира... И макар че най-добрата ми приятелка е лесбийка честно казано си нямах и на идея, че тази жена е такава и че ме харесва.
До момента, в който не ме целуна. Аз меко казано се шокирах. Тя отложи разговора ни по този повод за следващия ден, то стана вечер докато свършим с работата. Излязохме, обясних й според мен ясно, че нямам същата сексуална ориентация и че жените просто не ме привличат, а мисълта да имам връзка с жена ми е съвсем странна. Но тя продължи да упорства. Вече беше научила любимите ми места, където обичах да ходя, беше се запознала с навиците ми, така че буквално ме следеше. Почти нямаше вечер, в която да не отида някъде и "без да искаме" да се засечем.
Дойде последният момент на нашия проект - финални щрихи, преглед на резултат, оценка. Бях ужасно щастлива! Четирите госпожици предложиха да излезем някъде и да полеем случая, нямаше как да откажа при положение, че въпреки всички спорове и неприятни ситуации бяхме прекарали доста време заедно и резултатът вече беше налице. Всичко вървеше приятно. Лесбийката не седна до мен, говорихме си и се забавлявахме съвсем нормално. Говорихме малко за работа, повече лични неща. В един момент едното момиче извади нещо, което съм употребявала единица пъти в живота си, но имам много положителни спомени от него. Пита дали искам и аз, придружих ги в употребата му. Само че този път не ми подейства добре, стана ми лошо след кратко време казах, че ще се прибирам. Едва станах, обожателката ми предложи да ме откара, защото видимо не съм добре. Не знам защо като стигнахме до вкъщи я помолих да остане с мен. Аз живея сама и май ме беше страх в това състояние да няма никой до мен, не съм сигурна. Тя разбира се прие. Говорихме си, тя ме обгрижваше. Като отмина гаденето и остана само замайването естествено й се похвалих, благодарих й, казах й че май съм по-добре и вече може да си ходи, но тя започна да ме целува. Не съм сигурна защо не я отблъснах - дали защото беше толкова добра с мен, дали защото нямах сила, дали защото исках да опитам това ново нещо за мен по отношение на секса. Стана тя каквато стана! На сутринта, колкото и приятно всъщност да ми беше с нея, ми стана ясно обаче че със сигурност не съм хомосексуална и все още не мога да си представя да живея, да имам връзка с жена.
Онази вечер беше голяма грешка! Ако преди си мислех, че няма отърване от тази жена, то сега вече не знам какво трябва да мисля. Тя живее с този спомен, непрекъснато ми го споменава (като сме само двете, де, не се е разговорила наляво-надясно). Продължава да ме дебне, звъни ми, пише ми. И аз не знам какво да правя! Нямала съм такъв натегач от мъжки пол. Мислех си да пожелая да ме дръпнат от проекта и някой друг да поеме следенето на развитието му. НО... ще трябва да обясня защо, а не искам да се разпространява. Това е и първият ми самостоятелен проект като представител на фирмата ни, до сега винаги съм асистирала само и всички знаят, че за мен означава много. Ако не кажа истинската причина, не бих могла да намеря по-адекватна. А и не съм сигурна, че това всъщност ще има нужния ефект върху обожателката ми, тъй като тя не разчита да се срещаме само покрай работата.
Какво да правя??? Мислех си да започна връзка с нея и за минимален период да й покажа, че съм ужасен характер и да я отблъсна по този начин, но за съжаление характерът ми всъщност е твърде благ и не смятам, че мога да се държа гадно с нея или който и да било друг без това да е пряко отражение на отсрещно поведение. Не ме бива в това да натъжавам хората. Самата аз ще се разстроя, ако я разплача или ще се опитам да я направя щастлива, ако я вкисна... Не знам как да постъпя. Помогнете ми!
|
