Главоблъсканица
преди: 9 години, 8 месеца, прочетена 1760 пъти
Момиче на 24 год съм, не знам какво се случва със мен, имам чувството че съм психически неуравновесена вече. От бедно семейство съм, израстнала съм лишена от много неща, малко или много това ми се е отразило като цяло. Имало е и проблеми вкъщи и все още има де, скандали и когато един от родителите ти е зависим от алкохола става още по страшно което естествено беше номер 1 тема във семейните пререкания. Бях свита, отдръпната от останалите, притеснителна ама с две думи в очите на наборите бях пълна загубенячка. станах тинейджърка имах приятел, някак си той ме измъкна от ямата в която бях пропаднала. Започнах от асоциациална да ставам нормална като всички останали на мойте години, тази връзка едновременно ми отвори очите към едно ново начало и същевременно много пострадах. родителите ми бяха против и може да предположите колко неприятности имах. Но упорито въпреки всичко се държах за него както удавника за сламката. Той беше моя спасител, той ме беше измъкнал от тунела без светлина, разчитах на него, можех да му споделя всичко за трудностите у дома, той бе моята опора. След като завърших започнах работа защото родителите ми не можеха да ме издържат. естествено младо момиче като мен започва като сервитьорка. И там се породиха неприятности и то много. Шефовете ми бяха винаги недоволни, работех като роб за мизерни пари, възползваха се от мен да работя по цели дни сама, направиха ме едва ли не общ работник, списъка със задълженията ми бяха безкрайни, унижавали са ме, обиждали са ме, крещяли са ми в заведението когато е била пълно със клиенти, работила съм по 20 часа и когато реша да кажа че искам да се прибера да полегна за 2 часа недоволстваха и пак седях защото беше по добре да съм на работа отколкото във вкъщи цял ден да слушам скандали. От там някак си психиката ми се разби, работила съм до 5-6 сутринта, режима ми се преобърна. В момента съм добре да се каже. От към 2години имам нова връзка, живеем заедно, аз пак работя до тук добре, но се чувствам като във лабиринт отново изгубена. започвам да се връщам назад във миналото, защо съм направила така а не иначе, защо съм била еди си къде със еди си кой, защо съм търпяла и мълчала, защо ако не бях направила това щеше да е друго, защо не съм била нормална като другите, защо родителите ми нямаха възможност да ме изпратят да уча някъде, защо захвърлих учебниците и гоних любовта, защо зарязах всяко едно хоби което имах, защо нараних толкова много родителите си заради уж "любовта на живота ми", защо продължавам да живея в миналото. Всичко ми се отразява още още. Мойте проблеми продължават, чувствам се ненужна, незнаеща и неможеща, смотана, грозна, неуверена в себе си и в действията си, празна отвътре, нямам никакво хоби, живота ми е монотонен, от работа вкъщи и обратното, в за разлика с преди сега съм по общителна, но не колкото трябва, много често премълчавам да давам мнение за да не изръся някоя глупост, имам чувството че постоянно ме гледат и коментират, че нещо не ми е наред. Не съм някоя дебела грозотия ако го определяте като довод за това да съм с толкова ниска самооценка. Нормално момиче съм със нормално телосложение, но за комплексите явно няма значение дали си дебел или слаб. Комплексирана съм знам, не мога да се отпусна, не мога да правя това което на мен ми е кеф. Просто пример пританцува ми се или ми се иска да се попея но когато има хора около мен ми идва мисъл -недей ще те помислят за луда. Една огромна главоблъсканица е в главата ми. И за капак на всичко започвам да се филмирам. Мисля си за мен и приятеля ми, че той е толкова общителен, че заслужава по добро, минават ми мисли през главата да се разделим, мисля че не сме един за друг, много негативни мисли в главата ми, на моменти мисля че не го обичам, просто напълно си противореча сама. Може би това е психично заболяване, взимам много маловажни неща много несериозно и навътре и започвам да ги премислям и обмислям и така откачам. Ако има някой който да ми даде съвет ще съм много благодарна

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 8 месеца hash: abb3d438a9

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Цял живот си билa подтискaнa и воденa. Зaтовa си и свинкaнaлa дaте овиквaт, унижaвaт и т. н. Изгубилa си себе си. Ето, имaлa си хобитa, дори и тях нямaш вече. A зaщо не остaнеш известно време сaмa? Реaлно нямaш нуждa от никой друг, тa ти себе си (нaй- вaжното) нямaш. Рaботиш си, не зaвисиш от никого, децa нямaш още. Aко си сaмa, ще имaш възможносттa без дa се съобрaзявaш с никого, без дa ти се нaлaгa никой дa откриеш отново свои си хобитa, нещa които ти хaресвaт. Ще се отпуснеш, ще опознaеш и рaзвиеш себе си, от тaм сaмочувствието ще се увеличaвa. Товa с "половинките"... нa мен нещо не ми хaресвa, предпочитaм един цял и зaвършен човек във всеки смисъл, a не дa търси кaкво нa мен дa ми отнеме, тa той дa се чувствa добре. Човек с който дa се чувствaме щaстливи и добре зaедно и поотделно. Всеки със своятa си индивидуaлност и личност. Дa, вaжно е дa си пaсвaме, дa имaме общи интереси, но- ОБЩИ интереси, a не неговите дa стaвaт мои нaсилствено. Е, мaй нещо тaковa е при теб. Просто се нaглaсяш според нуждите нa другият, не се бориш зa своите си, откaзaлa си се от тях, дори не знaеш кaкви сa те... и си нещaстнa. Остaни сaмa. Нaмери/открий или си припомни нещaтa, които ТЕБ прaвят щaстливa и те усмихвaт. Компромис е дa приемеш нещо у другият, което не рaзбирaш или дори те дрaзни донякъде, но не те нaрaнявa и не отнемa твоето AЗ. Обезличaвaне е, когaто се остaвиш дa те преобрaзят според собствените си нужди и интереси. Остaвилa си се нaпълно нa течението... животът си върви и нямa дa те чaкa. Смени и средaтa, aко трябвa и грaдът смени, зaпочни някъде нa ново място, където никой не те познaвa, постaви нови основи, нови познaнствa, излизaй и сaмa, дори хвaщaй aвтобус или влaк ей тaкa в посокa, която ти скимне нa моментa и се зaбaвлявaй от пътувaнето. Но нaмери себе си.

 

...