 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Странно нещо е животът!
преди: 14 години, 7 месеца, прочетена 3548 пъти
Няма да споделям някоя житейска драма или трагедията на живота ми...
Харесвам сайта, от много време чета историите на хората, някои са много смешни, други ми се струват много близки до моя живот...
Реших, че бих споделила историята си защото има интересни личности в сайта, бих желала да видя как биха коментирали всичко това.
На 23 години съм, в живота ми не са се случвали кой знае какви трагедии.
Бях нормален тинейджър, правех много глупости - бягах от вкъщи (веднъж), ядосвах родителите си, не спазвах вечерни часове, бягах от училище... Смятам, че не съм правила нищо чак толкова нередно или непознато за един тинейджър.
Идеята ми да пиша в сайта дойде от там че живота на човек може да се измени нееднократно, понякога можем да контролираме това, което става около нас понякога не можем. Аз лично съм с малко по лабилна психика, често съм се повлиявала от незначителни неща и не мога да спра да мисля за нещата върху които съм имала влияние, как са щели да се развият, какъв щеше да е живота ми ако бях направила това или ако не бях направила онова.
Не мога да кажа че съм много красива, но смятам че съм достатъчно хубава, и че мога да мисля с главата си (това естествено дойде с опита, а и ще продължавам да изживявам неща, които надявам се ще ме направят по-мъдра). Имах доста гаджета като по-малко (не съм много голяма, но по нататък предстои да се разбере защо казвам това), така че имам на идея какво значи да те харесват.
Първото момче - Ж., което харесах беше момче-мечта...сини очи, тъмна коса, много срамежливо ме поглеждаше. Не можах да разбера какво стана... Първо, той ме видя, заиграваше се, аз бях нова в квартала, чувствах се поласкана, започнах да го заглеждам, обикаляхме с приятелки около неговата къща, като го видех и...буквално в корема ми пърхаха пеперуди. Така малко по малко аз се влюбвах, а той пък обратно - спря да ме гледа, да се интересува къде ходя и така нататък... Винаги нося това момче в сърцето си, сигурно и сега ако го водя ще ми се завие свят. Но мина време, видях, че нищо не става, бях прекалено срамежлива за да направя нещо, и така си и отиде всичко. Започнах да се заглеждам по други момчета, намерих си гадже от моя клас - Г. (той ме целуна за първи път), не че го харесвах много, но ми беше някак интересно, беше ми любопитно, а момчето беше симпатично. Но се мина малко време и момичета от класа ми завидяха може би и са казали нещо на учителките. Един ден Г. ми каза, че не иска да сме заедно повече защото му преча на ученето, как така не знам, като само в училище се виждахме най-вече. Но приех, не ми е бил голямата любов, че да се тръшкам от мъка. През следващите седмици, Б. също от класа ми започна да ме закача, и така малко след това тръгнах с него. Нищо особено, някоя друга детска целувка и това е. Беше много сладък, но нещата си отминаха, всъщност дори не знам защо спряхме да се виждаме, просто стана ей така.
В квартала имах един приятел, много ми беше приятно това момче, излизахме заедно, играехме, беше много възпитано. Не съм му обръщала много внимание като момче, бяхме си приятели и това е. Една вечер се прибирахме двамата, бяхме в една и съща посока, и си говорихме по път за вкъщи и той ме попита дали го харесвам, дали искам да му бъда гадже. Малко се стреснах, нали бяхме приятели, не исках да объркваме всичко и му казах, че ще е по-добре да си останем така само приятели и той каза - добре. Да, ама не. После нищо не беше същото. По едно време започнах да съжалявам, че не съм приела, защото хем започнах да го заглеждам, вече по различно, хем не бяхме същите приятели, той се отдалечи. Нищо не сторих, нищо не му казах и живота си продължи.
Много момчета имаше после, с кои съм била гадже с кои не, просто съм си влюбчива, търсех си тръпка. По едно време, толкова момчета имаше, че се чувствах мръсна, толкова много момчета ме целуваха, задяваха... С никой не бях спала, уточнявам, за да няма пошли коментари. Просто бях започнала да правя повече впечатление на момчетата и ми беше приятно да ме харесват, да ме искат. С никой не стигнах до край. Мина се известно време, поукротих се, запознах се със С. Беше много симпатичен, със сини очи, руса коса, като ангел... Само че пушеше трева... Подведох се, не че някой ме е притискал, беше ми интересно, опитах няколко пъти. След като не ми понесе веднъж, толкова се бях напушила, че си казах край, това не съм аз и няма да го правя повече и спрях. Продължавах да съм си със С. Беше много миличък, срамежлив, единствения проблем беше тревата, не че пушеше много но все пак. Той беше по-голям от мен с може би 5-6 години и естествено искаше секс. Отказвах известно време, и аз не знам защо, не ме е било страх или пък исках да си остана девствена до края на живота си... Не е настоявал много, но един ден ме попита искам ли, и аз казах добре... Отидохме в тях, беше ми притеснено, но и интересно, беше светло навън и аз го виждах, беше много красив... Не мога да кажа, че беше първия път мечта, но не беше и зле. Няколко седмици след това, просто престанах да му се обаждам, не знам защо, просто така. Наясно съм каква кучка съм била, защото той не беше от тия дето спят с някое по-младо момиче и си тръгват, не...Той продължаваше да пита за мен, да ме чака понякога след училище, но аз просто изгубих интерес. Нали по принцип става така, че момчето те зарязва след като се е възползвало от теб, а при нас обратното, а аз наистина си го харесвах, но... То после си ми се върна...
Запознах се с Х. чрез общи познати, тръгнахме и аз хлътнах, а виждах че и той, но имахме проблеми в леглото, просто не успявахме да го направим. Няма да изпадам в подробности, само ще кажа че му омръзна това положение и много пъти ме зарязва заради други момичета, много пъти се молих и той се връщаше при мен за малко... Един ден, тъкмо ходехме отново, пратил смс на приятелка, че не иска да сме заедно и тя да ми каже. Тъкмо щяхме да излизаме с Х. и негов приятел, когато тя дойде и ми каза. Първо ми стана много гадно, отново..., но после и каза, че ми е омръзнало от всичко това и излязохме. Видях го, гледаше като подплашено теленце с големите си кафяви очи. Стана ми смешно как съм му се молила и плакала с дни...Не можеше да повярва как така не му се моля пак, а аз се държах с такова достойнство, все едно не ми е направил нищо, сякаш не бях се въргаляла в краката му... Мина време, виждах го понякога отново, но до толкова го мразех вече, не исках да си спомням, че съм го обичала, толкова много.
След него имаше и други, някои бяха много добри хора, естествено не се отнасях много добре с някои от тях, винаги така става нали...?
Мина известно време и се запознах С Д...! Не го харесвах особено, нито той мен, просто ей така си излизахме, беше по скоро като ...хм...харесвам те, но ме дразниш... и ей така тръгнахме на майтап... Много хора се опитваха да ни разделят, той беше много хубав, всички го харесваха...но не успяха. Минахме през много неща, разделени заради университет, карахме се заради глупави клюкари, но до ден днешен вече 7 години откакто сме заедно, и не сме се разделяли нито за ден. Карахме се, крещяхме, викахме, сърдехме се, но... аз и сега го чакам да се върне от работа, защото е гладен, а аз съм му сготвила вкусотии...
Може да ви се стори смешно, срамно или не знам глупаво..., случвало ми се е да ми досади, понякога ми омръзва да съм само с него, понякога си мисля за някой друг..., защото тръпката отдавна вече не е същата, ...но той е единствен, не смятам че някога ще му изневеря, не се заричам, за да не предизвиквам съдбата, но...Не мисля, че заради една тръпка си заслужава да изгубя най-ценния човек на света... Казвам го на всички, които са се подвуомили да оставят една дълга връзка да си отиде, заради някого когото познават от вчера...Видяхте, че имам опит в тръпките, никога не се подвуомих дали да остана с човека до себе си, винаги избирах нещо ново...и сега се чудя колко ли страхотни хора нараних, или изгубих...
Но аз си имам моята половинка, намерих я след много търсене и няма да я оставя...
Надявам се не ви досадих много, и че ви стана ясно каква беше моята история на романтиката...Хм, ако имах време, щях да напиша всичко толкова по-подробно, но...
Благодаря за търпението...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: ad19e4de6a |
|
1. Браво, момиче! Харесва ми подходът ти - емпиричен, личен, без да се връзваш на общественото мнение повече, отколкото трябва. Правиш грешки, но се учиш от тях (те са неотменна част от развитието). Не летиш из облаците (приятни илюзии, самозаблуди), а се стремиш да изучиш истинския механизъм по който стават нещата...
На някои неща, които си мислиш сега, ще се смееш след 10 години, но преминаването през тях също не може да се избегне.
Запомни (по-скоро опитай се да разбереш чрез личен опит): човек няма "половинка", или поне не една. От една страна всички сме едно цяло (макар че много малка част от хората го осъзнават), а от друга - всеки си е сам по пътя (доколкото изобщо човек е нещо "отделно" от другите).
Радвай се и бъди щастлива с приятеля си. Учете се! Но и не се страхувайте да си "пуснете ръцете", когато взаимодействието ви се изчерпа.
Ray
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: 8ec23986d0 |
|
2. Направо ме "изкефи" честно.Евала :) Аз съм същата и разбрах едно :ВСИЧКО СЕ ВРЪЩА! И междудругото не си ни дасадила,даже ако можеш да разкажеш още .. Беше много полезно :) Мерси :)
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: c1c93e2f18 |
|
3. Благодаря за коментара, Ray. Да, знам, че имам още много път да извървя, знам, че дори и след година се смея на някоя собствена глупост, но това е живота, винаги се учиш.
Относно приятеля ми, да, вярно че няма само един единствен човек на света отреден за мен, но вярвам, че след толкова време сме разбрали и двамата, че няма защо да се увличаме по някой друг след като човека до нас ни дава достатъчно - приятелство, уважение, любов, а също така се караме достатъчно често че да не си омръзнем. Тръпка винаги ще има с някой нов, но доколко този друг ще е достатъчно стойностен...
Както и да е, благодаря за коментара и за всички следващи.
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: 1312c023b8 |
|
4. на мен ми досади. води си дневник, като има какво чак толкова много да напишеш.
Ray беше ми симпатиченсимпатична до този момент.
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: ad19e4de6a |
|
5. "...сме разбрали и двамата, че няма защо да се увличаме по някой друг след като човека до нас ни дава достатъчно - приятелство, уважение, любов, а също така се караме достатъчно често че да не си омръзнем. " - много добре сте го разбрали, и много добре си го казала (е, това с караниците можеше да го пропуснеш - дано скоро ги надраснете и тях).
Още веднъж - браво!
Ray
|
...
| преди: 14 години, 7 месеца hash: c1c93e2f18 |
|
6. Хм..., не не си водя дневник, никога не съм си водила...с кой, с кого съм била...:) Просто много пъти съм разсъждавала, какво би било ако бях обърнала повече внимание на някого. В повечето случаи съм била леко егоистична бих казала. Та затова, мисля си, пиша си, който му харесва да чете, да коментира - винаги съм отворена за feedback, било то прекалено критичен или не.
Ray, споменавам и караниците, защото въпреки възрастта ни, животът ни е поел много монотонен оттенък и както към радостите, които споделяме, така и се критикуваме често...Та затова...
Благодаря все пак:)
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: 27bc36ecf4 |
|
7. Ray,
на приказки е лесно, но животът ни поставя изпитания и ако са в по-слаб период на връзката, чувствата може да надделеят над разума и... се поддаваме. Не всеки има силата да устои, макар, че всички си мислят, че биха се справили, докато не им дойде на главата.
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: c1c93e2f18 |
|
8. Авторката:
Имало е случаи, когато ми се е удавала възможност да изневеря, но винаги чувството за това, което имам и не искам да изгубя е надделявало. Може би си прав/права №7, че ако ти дойде на главата може би няма да имаш време да мислиш, но затова пък винаги когато се появи някой, който ме кара да се чувствам по-определения начин, и аз просто го потискам това чувство, никога не бих се поддала на първични пориви, не искам да нараня човека до себе си. Казвам това и със знанието, че и за него е така.
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: 09516a605d |
|
9. И аз обичам да си "играя" с момчетата, да ме харесват, да ме искат .. Много хора съм подлъгвала, но също като теб с никой не съм стигала до край!
Може би, защото в историята ти виждам себе си СТРАШНО МНОГО МИ ХАРЕСА МИСЛЕНЕТО ТИ И САМАТА ИСТОРИЯ!
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: f68d2a029d |
|
10. Не дей да правиш повече грешки :).Няма да разбереш колко бързо ще ти мине времето.Аз съм мъж,на 35 год.Толкова момичета съм има досега,сам не мога да разбера що толкова много.Не съм красавец,но така се получава.Сменял съм ги през 2-3 седмици.Имаше моменти когато просто се побърквах,2-3 отведнъж.Лошото е че и сега още продължава същото.Не искам повече така.Писна ми вече.Обаче днес скъсах,аз исках,с последната приятелка,за която имах хубави намерения.Всеки ден срещам нови и нови хора и просто без да искам,без да разбера ставам близък с някое ново момиче.Не знам до кога ще карам така.Взех и да се страхувам,да не остана поредния ерген.Не усетих как бързо мина времето.Вече не съм първа младост.Така че,много внимавай :).
|
...
| преди: 14 години, 7 месеца hash: c1c93e2f18 |
|
11. До №9
Радвам се, че ти харесва, само дето искам да уточня, целта ми не е била да си играя с някой, знам, че така изглежда, но... Просто съм била много малка тогава и тъй като и идея съм си нямала какво искам, съм се отказвала от някого или нещо много бързо, дори и да си е струвало. Просто не съм дооценявало хората достатъчно...
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: c4716dd297 |
|
12. Aми точно тук се различаваме,аз съзнателно си "играя" с тях,но не говоря някакви сериозни неща ми обичам да се шегувам с тях,а те по-скоро приемат нещата на малко повече от бъзик .. Аз също в момента съм малка затова го и правя сигурно,но се усещам. И аз не зная какво искам,затова нямам приятел,обаче това не ми пречи кой знае колко много ;)) Радвам се обаче,че ти си намерила своя човек в живота! Успех ;)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
