Споделена история от Любов и изневяра |
Самота или свобода следва след раздялата?
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 2223 пъти
Преди 7 години се запознах с най-голямата си, изпепеляваща, силна и унищожителна любов. Знаете за какво говоря- за онези токсични връзки и любови, с които не можете да продължите, но от, които не можете и да се откажете.
Бяхме на по 20. Детска любов си беше от всякъде. Той учеше в чужбина, а аз в България. Аз завърших и се преместихме при него. Няколко години изпълнени с най-голямото щастие на света. Нямахме пари да си платим общежитието, но се обичахме толкова всеотдайно и безкористно. Разделихме се за година. Това бе годината, в която Адът беше слязъл на Земята за мен. Инициативата за раздялата беше моя, бях толкова наранена и обидена, че се впуснах във връзка, в която не вложих нищо. Може би и за това отказах предложението за женитба, което получих.. Един ден просто му се обадих за помощ. Той се отзова, така все едно, че не сме се наранявали никога. Преместих се при него да живея и бях най-щастливата жена на света... Отново. Не мога да ви опиша колко е хубаво чувството, което изпитвам и до днес, когато го видя. Обичам го с цялото си сърце и същество. От първият момент, в който го видях, той е моето всичко.
Прибрах се в България и не се бяхме виждали 4-5 месеца. Отношенията ни бяха охладнели до степен такава, че започнах да го подозирам, че има друга. Той се прибра за Великденските празници в България и се видяхме няколко пъти. Накрая се раздели с мен с смс, че е по-добре да се разделим. Цял месец ми звъня и писа смс-и, на които аз не отговорих. И така до денят, в който не осъзнах, че ми закъснява. Увери ме, че ако съм бременна ще се оженим и ще заживеем щастливо. Когато разбрах, че съм бременна вече със сигурност се бяха потвърдили и подозренията ми, че има паралелна връзка. Умолявах го да я прекъсне, а той дори отричаше за нейното съществуване. Тогава взех решение да направя аборт без дори да му казвам, че чакам бебе и да сложа край на отношенията ни. Мина месец от случката и ми предстоеше пътуване до домът ни, за да си пренеса багажа. Прекарахме лятото заедно, а един ден просто се почувствах длъжна да споделя какво съм направила и как съм убила бебето ни. Толкова болка прочетох в очите му, толкова страх и укорение. Признах му защо и как е станало и от тогава не спрях да му натяквам, че само той е виновен. Изпаднах в депресия, обвинявах и себе си и всички около мене. Единственият развой на нещата според мен беше или да се разделим завинаги, или да се сгодим. Той се съгласи... Чаках си до дни пръстена, когато един ден той просто каза, че не е готов и ме помоли за втори шанс. Аз си знам колко и какво ми костваше. Чувствах се обидена и предадена от най-близкият си човек. Той замина отново с уговорките, че от тук нататък ще се промени и ще си бъдем онези влубени младежи, каквито бяхме преди 7 години. Аз започнах все по-често да мрънкам, че му нямам доверие, скандали и натяквания, че не е блокирал другата жена. Превърнах се в ревнива съпруга, следях от 2000 км разстояние кога трябва да се прибере от работа и ако закъснее с 15 минути го подлагах на кръстосан разпит и едва ли не държах него отговорен за задръстването, с което е попаднал например. Стигнахме до там, че той спря да споделя с мен, все по-често беше изнервен, молеше ме за търпение, а аз не разбирах каквото и да било. Държах си на моето и не престанах да му вра грешките в очите. Взех решение да се разделим, защото съм адски нещастна, мисля дори за самоубийство и не желая да го намесвам в нищо от тук нататък. Имам още 6 месеца докато завърша образованието си в България и да решим дали пак да не опитаме, но и двамата се съмняваме, че аз ще се преборя със себе си и ще успея да изляза от емоционалната ми дупка, че ще намеря работа и ще му простя за всичко, което се случи. Наскоро през сълзи на очи му признах какво е в душата ми, помолих го да се разделим и да не ме търси, обясних му, че не го правя, защото не го обичам, а защото виждам, че нищо няма да се промени дори и още 7 години да бъдем заедно. Той каза, че ако го искам ще ме подкрепи. Той самият не бил наясно какво иска вече и ми педложи да го обмислим няколко дни преди да вземем окончателно решение. Аз за себе си зная какво искам, но вътрешно знам, и че си губя времето с този мъж, но не мога да го напусна, а искам толкова много.. Самият факт, че той се двоуми ме подтиска. За него преоритет първо са парите, после семейството му, той самият и може би някъде там се нареждам и аз.
Ще се радвам на всякаква критика, подкрепа или споделен ваш опит. Моля и модераторите да публикуват историята ми, защото аз няма от кого да получа съвет или подкрепа. Майка ми ме нарича слабохарактерна и ми се чуди на акъла защо съм с този човек все още, а съм спестила толкова много и на нея и на вас.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 19383ad063 |
|
1. Кой както си го направи, но за мен лично настъпи свобода и нова възможност. Имах подобна на твоята връзка като изключа това с аборти и забременяване, защото винаги съм внимавала много, но и при мен се получи така, че човекът имаше паралелна връзка с наша близка, за която отричаше до последно. Бяхме пред брак, много сериозно с две думи. За разлика от теб аз намерих сили да скъсам от раз и се доверих на своята интуиция и беше най-правилното решение в живота ми. Две седмици по-късно се запознах с настоящия ми съпруг, а преди няколко години разбрах със сигурност, че съм била права за паралелната връзка на бившия.
Правилно си постъпила и с аборта - днес щеше да си просто една самотна майка на едно нежелано дете, а това в случая не е било убийство, а правилен избор на едно отчаяно момиче.
Съветче - стига се занимава с този „мъж“, а си обърни внимание на себе си и търси своето щастие сама и само когато го намериш, когато сама си си достатачна, ти можеш да дадеш на някой достоен мъж и една нормална връзка, а в последствие и да създадеш семейство. Избирай внимателно другия път бащата на детето си, защото тук нямаш право на грешки
Успех и споко - правилно си постъпила и няма за какво да съжаляваш
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 93e75fa36a |
|
2. От думите ти колкото и объркани да са те става ясно, че ти си в основата на вашите проблеми, следователно това, което те очаква е самота...
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 45ef48483d |
|
5. Подкрепям мнението на Коментар 1. При някои хора настъпва свобода след раздяла, при други самота, ако си от втория тип няма да е лесно, страстите и емоциите управляват разума и живота ни. Изисква се силна воля, за да продължиш. Нищо на този свят не се постига лесно, обичай себе си и другите ще те обичат :))
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 8d61c1f3b5 |
|
6. Че свободата може да е самота! ''Адът-това са другите'' Дори заради тези, които най-много обичаме или ни обичат, на нас се налага да се съобразяваме с това какво вършим и дали е добро за тях. Пълната свобода е физическа и психическа независимост от друг/и. Дали е самота или сила, ти решаваш...
|
|
