Споделена история от Любов и изневяра |
По кой път да поема?
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 1803 пъти
Здравейте, пише Ви едно младо момиче, обръщайки се за съвет към вас. Прочетох доста истории, докато се реших да напиша и своята.
Всичко започна преди 5 години. Запознах се с момче, от друг град, живеещо в моя на квартира. В началото признавам бях песимистично настроена, че ще се получи нещо истиснко, но опитах. Не след дълго усетих, че се влюбвам, той изпитваше същото. Времето минаваше бързо и неусетно, бяхме погълнати от щастието, от любовта, докато в един момент, да този нежелан момент, както често се случва, всичко рухна, започнаха скандали, посегателства, обиди, не продължиха и дълго. С много нерви и сълзи се разделихме, а беше любов силна, завладяваща и страстна. Мина време месец, два, година, случайно подновихме контакт и всичко започна отначало, все едно не сме били разделени, все едно не е минало време, всичко продължи от там, откъдето беше спряло. И не след дълго старите разногласия, наддадоха глас, всичко приключи. Търсехме се, помагахме си доста дълго време, треперехме един за друг, докато си казах край не моа да продължавам така. Беше ми страшно трудно, знаейки и усещайки, че той е човека за мен, въпреки проблемите. Търсеше ме, игнорирах го не защото исках, вярвайте всичко ми крещеще да се върна, просто не можех да бъда в негова сянка, исках повече, и не разбирайте погрешно, просто исках да съм неговото момиче.. Страдах доста, прпедполагам той също, реших да започна нещо отначало. Не след дълго се запоознах с млад мъж, но е спорно мъж или момче. Да ви кажа честно, според различните моменти се чуствам както като негова майка, така и като негов баща. Но спечели ме с нещо, вероятно с доброто си сърце. Не се разбираме перфектно, има разногласия, но това е нормално. И да преминем към същината. Нещо ми липсва, не се чуствам значима вероятно или нз. Появи се и въпросното момче, което мисля, че още продължавам да обичам дори след толкова време. Иска отново да сме заедно, отново се чуствам както преди с него, но съвестта и морала ме спират да обърна гръб на сегашния си приятел. Объркана съм и за да улесня и вас със съветите, които се надявам да получа ще поставя следния въпрос. С бившия така да го нарека се чуствам ранима, чуствена, любвеовилна, щастлива, нежна и прочие, типична жена, а със сегашния силна, борбена, не до край щастлива. Според вас кое е правилно да избера миналия или бъдещия път?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 609b1590d9 |
|
1. Мъжът до една жена трябва да е борбен, да я обгрижва, да я пази и обича, докато в сегашната ти връзка в случая ти си мъжа. Щом обичаш предишното момче се борете за любовта си. Понякога тя се случва само веднъж, но от друга страна няма смисъл да се връщаш назад. Поговори с него, опитай се да го промениш и ако стане не се отказвайте. Нормално е да няма разбирателство понякога, но удрянето не е решение и не казваш каква е причината да го прави.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 957c3bdf35 |
|
2. В една поговорка се казва, бившата любов е като прочетена книга, колкото и да е интересна, знаеш какъв ще е краят и. Моя съвет е оглеждай се за трети, който да обединява силните черти на двамата досегашни.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 63c40f4622 |
|
3. Счупеното не може да се залепи. Едно. Отделно, че колко пъти вече пробвате и изходът е караници и раздяла. Колкото и да се обичате, не узреете ли за да туширате всички разногласия, които тепърва ще се появяват в съвместния живот, няма смисъл да се наранявате още и още. Не става на ново. Става да се продължи от там, откъдето сте се сринали в пропаст. Трябва да се заравни, защото рано или късно тя ще погълне щастието ви, независимо, че се е отворила в миналото.
|
|
