Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Посещавал съм терапевти. След травмата няколко пъти и сега миналата седмица. Стигнал съм до извода, че не помагат. Да, казват ми, че трябва да държа ума си зает, нещо което зная.. Да, но как да се абстрахирам от това, което се случва и да фокусирам вниманието си върху нещо друго? Не ми се получава. Няколко дни съм в болничен, защото не съм в състояние да работя, в неделя заминавам при нея за една седмица по работа. Защо да не е тя щастието ми? Обича ме, проблема и е, че не знае какво иска. Страх я е да и се развие първо личния живот, а не кариерата и това я плаши. Решението съм го взел, а аз съм човек на думата си.

7.   Не прави тази грешка! Няма смисъл да се самоубиваш! Живей, живей, живей!! Ако не намираш сили просто те съветвам съвсем добронамерено отиди при г-н Димитър Тенчев. Свържи се с него и му разкажи всичко, но не се самоубивай!


Sunrise

8.   Не ме разбирайте погрешно. Живее ми се, имам мечти все пак. Знам какво трябва да направя, за да преодолея това което ми се случва. Но не виждам защо да го направя? А тези терапевти по родните земи за ципура не стават. Не се смятам за глупав, нито за умен. Просто за достатъчно рационален. В случая това ми се струва логичното. Знам, някъде там съществува друга жена, която ще ме направи щастлив, проблема е, че не желая. Аз не се влюбих в нея, заради начина, по който изглежда. Обикнах нейната същност, мечтите и. Това е, не е нищо сложно.

10.   Аз не мога да разбера какво общо има развитието на личния живот с развитието в работата? Също така това, че нещо ти се е развило добр не значи, че винаги ще е така. Както връзките са временни, така и работата днес я има, утре не знаеш. Може да има след време работа, а да е на 35 на пример и да няма семейство. Едното не пречи на другото. Ти ако не я спираш тя да се развива не виждам с какво връзката ви ще спре кариерата й. Има нещо друго според мен, което тя не ти казва и се хваща за първото. Това разбира се ако проблемът не е в теб, защото я спираш да се развива.

11.   Ако знаеш какво ми се случи на мен наскоро, ще отпишеш каквито и да е безумни планова за самоубийство!!! При теб поне има шанс с времето да я спечелиш, а при мен няма, още повече, че се разделих със любовта на живота ми (като при теб предполагам). За един месец залинях, свалих 15 кг, не съм ял, спал и пропуших, не по цигара две, а по две- три кутии.
Дай и време на мацката, не я притискай, нещата при теб ще се оправят почти съм сигурен, но при мен почти съм сигурен, че няма, но аз също съм бил спортист, имам спортна злоба и воля, и не мисля да се самоубивам, въпреки, че бях на косъм да го направя, спрях се и си казах, че ще се боря с живота докрай! Съветвам те и ти да направиш същото и да бъдеш мъж, а не мишка!!!

12.   Човече, разбирам през какво си минал, само си представям колко тежко е било и ще ти кажа, че независимо, че се мислиш за слаб и това, което ти помага е 'черупката', която си си изградил --- ТОВА СА ПРОСТО МИСЛИ. Всичко е субективно и е продукт на твоята глава и депресивната ти настройка. Фактите са, че си кораво момче, с много негативна представа за себе си и за живота като цяло. Казваш, че имаш мечти - от къде си сигурен, че няма да се сбъднат. Ако не тръгнеш към тях, даже няма и да разбереш какво може да се получи. Не приемай живота за даденост. Не знаем защо сме тук и къде ще отидем след края...
И още нещо - никога не поставяй собственото си щастие в ръцете на друг. Това е огромен товар за другия и очаквания, които не може да оправдае. Моят съвет към теб е да го караш по-леко, да не си поставяш такива грандиозни цели, които да определят живота ти в дългосрочен план, а просто да се опиташ да живееш тук и сега, независимо дали сам или във връзка. Намери вътрешния си мир и се наслади на СВОЯ живот, такъв, какъвто е.

'We are eternal all this pain is an illusion. '

13.   Братле, всеки от нас изпада в такива моменти! Ще те помоля само за едно - не се предавай! Живей! Бъди себе си, живей живота си - въпреки всичко! Животът ни е даден от Господ, а за добро или лошо - не знаеш какво те чака зад ъгъла! В живота няма нито само добри, нито само лоши моменти! Затова чуй и моята история! След като аз успях, значи всеки може да успее!
Знаеш ли колко пъти са ми минавали през главата подобни мисли - историята ми е подобна на твоята, с тази разлика, че аз имах проблеми със сърцето! Стигал съм до патологично висок пулс, прекарвах дните си без цел, без действия, без мечти - мислих само и единствено за нея! Затова как я накарах да си тръгне, заради собствената ми глупост! Редувах агресия и ярост с убийствена меланхолия. Живеех ден за ден! Здравето ми се влошаваше все повече и повече, намирах утеха в алкохола! И така до момента, в който се огледах около себе си! Видях хората, които съм наранявал - семейството си, приятелите си! Наранявах ги, докато съм си мислел, че съм силен, а всъщност бях безумно слаб! И когато загубих един от близките си хора ненадейно, си казах СТИГА! Това не може да продължава така! Трябва да махна лошите мисли от главата си, трябва да приема, че любовта ми вече я няма и колкото и да ми е трудно, да продължа напред! Защото затваряйки се в черупката си, аз забравих за останалите хора! За тези, които са ме подкрепяли през цялото време! Реших да продължа заради тях - и не сбърках!
Минах през редица лечения, започнах да се хвана по-здравословно, ограничих алкохола само до 1-2 бири, когато се виждам с приятели! Не правех планове, не исках нищо друго, освен да продължа! Защото в крайна сметка - добър или лош, това си е моят живот и трябва да го изживея! В интерес на истината не очаквах нещо коренно да се промени! Не може да прекараш 7 години в апатия и изведнъж всичко да тръгне по мед и масло! Обаче опитах! И знаеш ли - животът ми отвърна със същото! Здравето ми се нормализира, работата, която си намерих ме запозна с много нови хора и някак си постепенно започнах да възвръщам вярата в себе си и в бъдещето! И ненадейно, на едно фирмено парти се запознах с нея - жената! Първоначално подходих скептично - беше ми симпатична, харесваше ми да си говоря с нея, харесваше ми усмивката и... само толкова! Не чувствах тръпката... все още! Може би и вътрешно в себе си се страхувах, може би не вярвах, че след толкова голяма и болезнена за мен любов може да се получи нещо, някога! Имах два избора - или да се затворя отново в себе си, живеейки в миналото, или да се опитам да променя нещата! Поканих я на среща - ей така, без да възлагам никакви надежди! Тя ме очарова - възпитана, мила, красива! Продължихме да се виждаме! А с всяка изминала среща усещах чувството, което бях забравил от години! Чувството, което си мислех, че никога няма да изпитам! Чувството, което си мислех, че съм безвъзвратно изгубил и заради което исках да умра! Влюбих се! Колкото и да не ми се вярва - намерих себе си в тази жена! Намерих мечтите си, спокойствието си, бъдещето си! Сега сме щастливо женени и имаме две прекрасни деца - момиче на 5 години и момче на 2 години! Обичам я повече от всичко - освен, че ми роди две прекрасни деца, с които осмисли живота ми, тя ми върна вярата в себе си, в бъдещето, в живота!
Това искам да ти кажа, приятелю - не се отказвай! Заради теб, заради близките ти, заради любопитството ако щеш! Никой от нас не знае какво следва! Ти също не знаеш! Не знам дали си срещнал любовта в това момиче! Защото дори и така да го чувстваш в момента, никога не знаеш кого ще срещнеш утре! Вярвам, че всеки от нас има своята половинка! Вярвам, че всеки от нас има право да бъде щастлив! Стига да го поиска! И стига да пребори трудностите, които винаги са част от трънливия път към красивото!
Продължавай напред! Аз съм с теб!

14.   Бъди търпелив и изчакай, не я притискай. Има нещо, което я тревожи, не поставяй ултиматуми, не посягай на свободата й! Всички, които прочетохме твоята история сме с теб и ти стискаме палци. Дано скоро нещата между вас да се оправят и наредят както ги искаш!

15.   Здравей, в миналото имах здравословен проблем, бях ученичка и доста се травмирах психически от всичките злобни подмятания на другите деца тогава... И аз реших да си градя черупки, слагах ги, свалях ги пред хора, на които се доверявах, а те ме нараняваха. И така много пъти.
Авторе, не знам на колко години си в момента, аз съм в началото на двадесетте. Но ти нищо не спомена освен травмата си и нещастната любов? Не ги омаловажавам - напротив, съчувствам ти искрено! Но съм убедена, че има за КАКВО (ако не за кого) да се бориш! Семейство, приятели? Точно тези близки хора заслужават да ги радваш. Обърни внимание на мечтите си! Направи нещо, което никога не си правил досега. Позволи си да бъдеш смел. Търси решение на проблема с крака, аз работя в областта и повярвай ми, решения има. Може и да не си същият спортист като преди, но прочети пак примера, който ти дадоха, за незрящото момче с кучето! Авторе, вдъхновение има навсякъде - поднасят ти го хората, които се борят с трудностите. Всичко се случва с причина. Не слагай край на живота си. Казвам ти го като човек, който (от глупост) си е мислел да сложи край на своя. И искам да знаеш, че има хора, които те разбират и подкрепят, които са в подобно положение. Не падай духом; а мацката - ако толкова не иска сериозна връзка с тебе, остави я да си върви по пътя. Успех, момче!

16.   Любовта не е тази тръпка, която изпитваме в началото във всяко ново запознанство. Любовта е вътрешното спокойствие, което изпитваме когато сме с даден човек. Можем да стоим и да мълчим в продължение на часове и въпреки липсата на диалог, това ще бъде добре прекарано време. Любовта е мотивираща, тя ме кара да искам още и още от живота, да го изследвам и изстискам до последната капка. Любовта е да се чувстваме добре, когато човека с когото си свързан се чувства добре и обратното. Да, в основата на хората се таи егоизма, но няма ли света да бъде едно по - добро място за живеене, ако този егоизъм не съществуваше дълбоко в нас? Не е ли това смисъла на едно взаимоотношение, да даваш и да получаваш. Факт, че живеем във време, където обществото диктува какво трябва да си и че се страхуваме от това да бъдем отритнати и заклеймени от него. Имах го това чувство. Чувствах, че мога да постигна абсолютно всичко и дори нямаше да се затрудня. Усещам го с цялата си същност. Наясно съм, че някъде там съществува друг човек, който може да ме направи щастлив. Въпроса е защо да го търся? Усещам как болката се превръща във физическа, усилва се и тази в крака ми. Усещам се как мисля, че искам просто да спре, да я няма. Боли ме. Сякаш част от мен е няма. Обичам живота, искам го, но не и с тази празнина, която започвам да усещам. Сякаш... има невидима лепенка, която я задържа. В момента, в който я загубя, тя ще се скъса и ще ме изпълни. Смятам, че съм човек на думата и на честта. Резервирал съм си самолетен билет, планирам в момента на най - голямо страдание да извърша неща, от които ще ме е срам. Неща, заради които в момента, в който слагам край да не се разубедя. Страхувам се, че това може да се случи. Все пак жаждата за живот е първично във всеки от нас. Но това е, през живота си не съм нарушавал обещанията си. Няма да наруша и последното.

17.   Недей да си слагаш край на живота, ти не си загубил любовта.. можеш да се бориш за нея!

18.   Как да те вразумим, бе човек... след време ще се удряш по челото и ще се чудиш за какви неща си искал да си слагаш края. Ние сме безсилни тук, решението си е твое, но моля те, поне потърси информация по темата с подобни на твоя случай и знай, че в самоубийството, особено заради такава причина няма нищо свързано с чест и достойнство, просто ще съсипеш всички, на които им пука за теб, защото смъртта ти веднага ще стане явна.

А ако знаеш само колко много хора нямат никой, на когото да му пука за тях.

19.   Твърде много време отдаваш на самосъжалението. Не е това пътят!
За да се почувстваш отново тонизиран тръгни на плуване. То ще ти вдъхне сили, а с времето ще измести нуждата от ходене по лекари. Почни отнякъде, изчисти си мислите от бели престилки и другото ще си доойде полека!

20.   Авторе всичко което си написал във коментар n 16 го изпитвам и аз. За мен също няма връщане назад. Точно че не искам да остана сама а съм и болна. Няма кой да ме обича. И аз изкам да не ме намерят и да не знаят че вече няма да ме има. Но не се получи. Малко ми е трудно това. Но каквото ще да става.

21.   Няма значение. Приготвил съм си нещата. В момента пътувам, за да се видя с нея. Не знам къде сгреших, но знам как да се измъкна от болката. Не може да кажеш на човек, че го обичаш повече от всичко друго и после това. Ще пиша още веднъж и ще се разбере.

22.   Хора, дайте да организираме нещо мамка му. Ще се изненадате колко много още хора се чувстват така, безнадеждно и без посока. Но запомнете, че самоубийството е перманентно 'решение' на ВРЕМЕНЕН проблем/състояние.
Btw, автора, днес гледах това: http://www.ted.com/talks/jd_schramm/transcript?language=en#t-227597 и се сетих за теб. Препоръчвам и на други с подобен проблем да го изгледат. Това също: http://www.ted.com/talks/kevin_breel_confessions_of_a_depressed_comic

Хора, не мислете, че на никой не му пука за вас. А на вас за кой ви пука?

23.   Знаеш ли знам за каква любов говориш. Имала съм я. Онази любов само, с която си се чувствал у дома и сякаш времето е спряло. Никога отново не я изпитах, с никой. Това е кармична връзка между две души. И аз като теб мислех, че никога повече няма да обикна и вече 9 год. минаха и не обикнах и не усетих онова чувство на у дома с никой. Но... разликата е че аз приех случилото се с годините и се научих да се усмихвам, че съм я имала. Знаеш ли колко малко хора знаят какво е това чувство? Радвай се че си се докоснал до него. И след 9 год. осъзнавам, че има една друга любов, до която все още не съм се докосвала, а именно към своето дете. Ако ти сега отнемеш живота си ще се лишиш от може би най-голямата любов в живота си. След 9 год. осъзнах, че любовта между мъжът и жената може би не е най-важната и че светът не свършва с нея. Мислиш си, че всичко ще остане така както е сега завинаги, но се замисли колко много се е променил живота ти за например 10 год. а ти очакваш той да си остане същия завинаги. За мен самоубийството е най-висшият егоизъм. Ти си отиваш и оставяш близките ти да живеят с мисълта, че не са направили нужното да те спрат, да осмислят твоя живот. Това е едно наказание за тях, което те не заслужават. Всеки идва на този свят с някакъв урок, който трябва да научи и ако се самоубие този урок не се научава, за това следващия живот ще се сбъска с него отново. А любовта... тя е в нас. Ти можеш да обичаш и без да си до този човек. Можеш да се радваш за миговете, които си имал и без да виждаш този човек. Може би ако тази любов беше продължила тя нямаше да е това, което е сега. Да... боли... боли от загубата й докато не осъзнаеш, че тя е в теб и тя не е загубена. Просто животът продължава. Не е нужно да забравиш някой, за да си добре отново. Аз не съм забравила и никога няма да забравя моята голяма любов, но ако преди години плачех като се сещах за него, сега се усмихвам. Това е разликата. И знам, че някъде там ме чака една още по-голяма любов с моето второ аз, а именно с моето дете. И на бих се лишила от нея. Светът е много по-голям и пъстър от малката дупка в която си. Сега си като една мишка в дупка, мислеща, че тази дупка е всичко, а тя е само една частица от света. Не се лишавай да изпиташ толкова много още хубави неща от този живот. Приеми, че това е един урок, с който света не свършва, цена която човек плаща за да види и хубавото от него. Казвам ти го, защото аз съм била в дупката и съм била сляпа и макар до днес да не съм обикнала никой друг аз знам, че светът не свършва с това. Ако изпитам един ден онази любов отново бих била благодарна дори и да е за миг само, защото любовта не е да притежаваш, а да усещаш. Ако ли не се случи то тогава ще обичам живота, хората около мен, миналото, бъдещето, детето си, природата... има толкова много за обичане. Отнемайки живота си ти отнемаш една любов на толкова много хора.

24.   Здравей, аз също съм мислел да го направя, мислел съм и това да замина някъде уж на работа и да го направя, но това не е изход. Дори и да го направиш, пак ще те върнат на Земята и ще те поставят в още по трудна ситуация, за да може да изкупиш греха от това, че си си сложил край на живота. Човек не живее само един път, той се преражда докато изучи свойте уроци, най вероятно в предишният си живот си го направил и сега Господ те изправя отново пред същата дилема за да може да преодолееш този проблем. Напълно те разбирам и на мен не ми върви в живота, още от начало бях мачкан унижаван и не получих разбиране от никой, нямах приятели, изгубих и тези, който имах. Постъпих на работа в една фабрика и там имах отначало проблеми, но после всичко се по-оправи, случих на добри колеги и това са ми най хубавите спомени. За жалост обаче предприятието се затвори оставиха ме като пазач и след година реших да се махна, междувременно бях кандидатствал в друга фирма и ме повикаха на интервю, взеха ме, мислех си че всичко ще тръгне добре, ала не стана така, не попаднах на свестни колеги, позицията за която кандидатствах беше една, а ни назначиха двама, ходех с нежелание на работа, заговори се, че този с когото ни назначиха има връзки и след 6 месеца изпитателен срок на мен не ми подновиха договора, до някъде се зарадвах, че ще се откача от неприятната за мен среда. После се разболях, претърпях операция, мина борсата и аз си останах у дома, нямаше работа, психически обаче започнах да се сривам, видях едно хубаво момиче, пратих и покана в фейса, станахме приятели, опитвах се да и пиша, но тя ме отряза и не ми отговаряше. Започнах да се ядосвам, че нямам работа, а исках да я поканя на среща, макар, че тя едва ли щеше да се съгласи, това че не работя ме сриваше, че нямам сигурност много пъти мислих да сложа край на живота си, защото не можех да я имам, аз бях едно нищо, човек без работа, без сигурност. Сега ми предстой да започна нова работа, надявам се нещата да потръгнат и това което ме крепи е, че тя може би ще стане моя. За това ти казвам, не го прави, колкото и да е трудно не спирай да вярваш, че всичко ще се оправи, че хубавото предстой! Желая ти го от сърце приятелю!

25.   Това беше. Света ми беше унищожен. Буквално на парчета. Не искала връзка просто. И вече не се чувствала както в началото с мен и не можела да види нещата като мен, не можела да си промени чувствата насила... Утре сутринта ми е полета. Не издържам тази болка. Като микс е... хем знам, че е само в главата ми, но и усещам как сърцето ме свива всеки един момент. Трябва да спре.

26.   Една жена ли ти е целият свят, остави я сега и ще видиш как след време тя ще ти се моли. Недей да правиш подобно абсурдно нещо, ще причиниш огромна болка на всички хора които те обичат!

27.   Браво човек, евала. За една дрисла, която не се знае какво иска, ти си готов да... ДА СИ СЛОЖИШ КРАЙ НА ЖИВОТА!? ! ... И сега не ми обяснявай колко е невероятна тя и как е единствената и куп други глупости, извини ме. Толкова е нелепо, че няма на къде.

Вярвай ми, чувствала съм се така безнадеждно... заради изгубена любов и отчаяние. ХА! Сега ме е срам, че съм била така заслепена и глуповата в онзи момент. Е... не дойде края на света. Не настъпи война, не стана земетресение, нямаше цунами. Мина и замина. С малко самота и премисляне, мозъкът ми се избистри. И сега наистина ми иде да се гръмна... защото съм разсъждавала толкова наивно тогава. Не си глупав, помисли какво ще постигнеш с тази стъпка. Помни, че човек лесно се поддава на подобни мисли, особено, когато се чувства уязвим.


В КРИЗА СИ.
ВСЕКИ ИМА КРИЗИ.
ТОВА НЕ Е ЛЮБОВТА НА ЖИВОТА ТИ.
ОПОМНИ СЕ.
НЕ СИ САМ.
В РАЗЦВЕТА НА ЖИВОТА СИ СИ.

Говориш за чест и достойнство. Е - утре може да помогнеш на някой, който преминава в труден период. Но само ако си тук.

28.   Неееее, не прави глупост Авторе, тя ще те забрави и ще бъде с друг, а ти ще гниещи някъде и за какво, за някаква си която не те иска, , ,

29.   Пишеш като интелигентен човек, а мислиш като тъпанар. И какво като сложиш край на живота си? Това какво ще промени, освен, че ще накараш хората, кото те обичат да страдат за теб, когато разберат какво е станало, защото такива неща се разбират. Какво си мислиш, че става като умреш? Идват каляска с ангели и те отвежда на прекрасно място, където всички са щастливи и засмяни. Може би, а може би не. Представи си, че просто нищо не се случва. Мрак. Неосъзнат, всепоглъщат, празен. Дали ще ти е по-добре? Надали. Животът е болка - за едни физическа, за други - емоционална. Трети пък са орисани да страдат и по двата начина. Да се предадеш е логичния избор, лесния такъв. По-трудното е да продължиш да търсиш щастието си, въпреки несгодите.