 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Помощ!За след операция
преди: 9 години, 2 месеца, прочетена 5160 пъти
Надявам се да ми дадете някакъв съвет или отзиви, ще съм ви много благодарна, защото наистина имам нужда от помощ. Наскоро ми откриха киста на левият яйчник, дермоидна която е плътна и вътре в нея има косми, мастни тъкани, нещо като остатъци от нокти и зъби. Трябваше да се премахне оперативно, защото въпреки, че беше близо 7см ме притискаше и оттам идваха ежедневните ми болки ниско в корема. Операцията ми се извърши преди 2 дена болница и гинеколог няма да споменавам, за да не му уроня авторитета. Бях на преглед при него 10 дни преди операцията, тогава ми каза, че ще е лапароскопия, обясни каква е кистата и от възможен вариант защо я имам. Предупреди ме, че сигурно ще се наложи да ми изкара яйчника, защото бил изконсумиран от кистата. Проблема от цялата тази работа е че бях приета в болницата ден по рано и не бях усведомена за нищо. Бях чела във интернет горе долу какво представлява операцията, но не исках много да се ровя из интернет, защото само щях да се притеснявам от различните мнения и коментари. Надявах се, че доктора поне ще ме усведоми как ще се чувствам после, за странични ефекти, възстановяване, какво трябва да ям, дали трябва да се къпя. Абсолютно нищо не ми беше казано. Отношението на акушерките беше под всякаква критика. За младо момиче на 21 като мен малко или много е стресиращо влизаш за пръв път в болницата и на операция не знаеш как процедират, какво се изисква от теб. Обикалях в цялото отделение докато някой ми обърне внимание и да ме настани. После изследванията от едната болница отивай да се регистрираш, в другата болница кръв, в третата при анестезиолога и като цяло едно страшно размотаване. Оперираха ме на следващия ден, преместиха ме в интензивното. Събудих се с катетър, дренаж и система. Явно за всеки организъм е различно, но при мен болката беше ужасяваща. Не можех да се поместя съвсем малко на леглото, не можех да говоря. Вечерта беше кадърна и добра акушерка която сменяше на всички жени системите и ни слагаше болкоуспокояващо. На следващата сутрин мина доктора който извършваше операциите и обясняваше на персонала си коя с каква операция е и че трябва да бъдем изписани на този ден. Мене ме болеше явно най много от всички, защото жените още след операцията можеха да си вдигат поне краката и да говорят докато аз бях неподвижна през целия си престой и ме болеше много като се опитвах да говоря. Започнаха да ни раздвижват на следващата сутрин, сестрата ми обясни как трябва да стана, но понеже ми беше трудно го правех бавно тъкмо бях стъпила с един крак когато тя ме хвана за ръката и ме издърпа рязко при което ме сряза страшна болка. Направих няколко крачки и ми прилоша, с троснат тон сестрата ми каза сядай, лягай. Постепенно започнах сама да се изправям без помощ от сестра и да вървя. Чаках вече с нетърпение да дойдат роднините ми да ме приберат, сестрите влизаха постоянно да видят дали съм си тръгнала. При изписването ми ме караха да ходя от клиника на клиника да си плащам и оправям документите. Разходка от втория етаж на отделението надолу по стъпала да си платя на касата й да се върна да си представя касовия бон, че съм дала 600 лв за избор на екип какъвто реално аз не избирам. Въпреки, че съм здравно осигурена и въпреки, че освен тези пари на доктора му се превеждат също така пари по здравната каса за моята операция+мойте пари много добре. След представянето на касовия бон ме препратиха в другата клиника да си оправя документите там и да се върна пак, че да си взема болничния. Добре, че роднините ми бяха дошли на време за да не ходя аз прясно оперирана по клиниките да си плащам. Имах късмет че видях доктора в коридора докато чаках. Попита ме казаха ли ти за диетата след което аз останах в необрано лозе, защото бях питала две три сестри които ми казаха, че мога да ям всичко без твърди храни което далеч не бе така след разговора ми с доктора. Също никой не ми каза че ще ме боли гърлото понеже са ми вкарвали интубационна тръба, нито пък че ще ме боли врат и гръб от газовете с които са ми издували корема, никой не ми каза, кога и как мога да се изкъпя след операцията въпреки, че имам водоустойчиви лепенки. Радвам се че вече съм си вкъщи и започвам да се възстановявам, но останах потресена от отношението и системата на хора работещи във здравно лечебно заведение, потресена че плащам като поп въпреки, че си плащам осигуровките. Надявам се да не ми се налага да лежа в болница ни най малко в тази. Първото ми и дано да е и последно влизане в болница ще го запомня със лошо! Имам нужда от помощ от някой който е бил опериран от лапароскопия. На колко време се сменят лепенките, какво ви е било менюто на хранене, и след колко дена мога да се изкъпя като бял човек?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: 58b9d0f03f |
|
1. Би трябвало там да ти дадат информация или ако не са го направили трябваше да питаш, може да са имали много работа и да не са имали време за обяснение, иначе в кои град живееш?
Ако искаш да се изкъпеш можеш, само предпазвай мястото от вода, но щом са водоустоичиви, нямаш проблеми.. А защо да даваш паро за избор на екип, да не си била в някоя частна болница?
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: 2c17efe4f5 |
|
2. Защо не напишеш името на болницата?
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: 1446e02141 |
|
3. Света София. Д-р А. Б. и д-р.... С. :-(
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: c2592b7a98 |
|
4. Аз имам правена лапароскопия на яйчник, но изобщо нямах някакви съществени болки. Просто все едно, че не ми е правена. Конците трябва да ти ги свали хирург и би трябвало да ти кажат след колко време. Не помня просто, беше преди почти три години. Иначе и мен ме болеше много гръдния кош, няколко дни след операцията. За храненето - лека храна за захранване няколко дни до седмица, такава, която не предполага запичане. Не бива да се напъваш, да вдигаш тежки неща до месец. Но това е в пъти по-лека и щадяща операция, ако е направена кадърно, отколкото коремната операция. Няма база за сравнение. Възстановяването е изключително бързо. И лапароскопията се прави, за да се запази яйчника. Ако яйчникът не е запазен, не е било лапароскопия. При лапароскопията премахват само кистата и яйчникът си остава. Ако е направил операцията по безкръвен път, егати некадърника де то е тоя!
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: 8eff51a0ea |
|
5. Болницата е Варненска Св. Анна. Споделям със вас, със толкова много подробности, защото до вчера както се казва не вярвах във колко шибана държава живеем. Никой нищо не ти казва, а след зададен от мен въпрос 5 пъти ми се отговаря със една изчерпателна дума. Отношението на обслужващия персонал беше под всякаква критика. А доктора не го виня до някъде понеже не съм му единствената, но за тези пари трябваше поне някакво обяснение да получа. Е вече ще знам. Болницата не е частна работи по здравна каса, всъщност здравната каса им превежда пари за моята операция, защото съм осигурена. Но въпреки всичко аз пак платих за това че този лекар ме е оперирал. За мене тази болница вече не съществува и крака ми няма да стъпи там. Следващия път като ми се наложи ще отида наистина в частна болница, защото така ли иначе навсякъде плащам, но поне няма да ме хвърлят като парче месо. Това са мойте впечатления от въпросната болница
|
...
| преди: 9 години, 2 месеца hash: 2ba0d48ee2 |
|
6. Виж, Авторке, първо се радвай, че всичко е минало добре - не си пипнала вътреболнична инфекция да кажем и си нямала усложнения. Внимателно прочетох историята ти без коментари (нямам време за това) и според мен си направила само една единствена грешка - трябваше да се допиташ поне до още 1-2 лекаря за такава радикална операция, но самата операция е минала нормално. Отношението на персонала няма да коментирам - това е типично, не ги оправдавам, но натоварването им е голямо, а твоята операция се води лека. Например моят съпруг беше опериран в Холандия (страната с най-добро здравеопазване по всички класации) при пълна упойка пак по този метод и забележи - имаше 1, 5 часа да напусне болницата след операцията като буквално от операционната както са си с легло на колелца ги бутат в ОБЩО помещение за събуждане и понеже събуждането им трае прекалено дълго се бие специален медикамент да те пусне упойката. Чакат те 30 мин. след операцията и ти дават да пиеш сок с една бисквита, обаждат се на близките да дойдат да си те вземат и чао, включително превръзките ти си ги сменяш и после сам си организираш и ПЛАЩАШ рехабилитация за възстановителния период. Предупреждават те да не се вясваш в следващите 2 месеца, защото са претоварени и няколко пъти ти го казват това.
Чака се между другото 6 седмици за самата операция като първия път отидохме и... след 2 часа чакане ни отпратиха - назад беше лекарят с плана си, пак чакаш със седмици и живееш с болки и заболяването си.
Отношението е много любезно, НО ти на практика лекар виждаш за 5 мин. да каже „Здрасти“ и за самата операция (тогава спиш). Има едни сестри, които са много милички, но им липсва всякакво знание и познание, усмихват се тъпо и за въпроси забрави, защото ролята им е да избутат леглото от операционната и да ти дадат бисквита със сок, а после да се погрижат бързо да си ходиш.
Такива операции като твоята в Холандия (с най-доброто здравеопазване в Европа) ги правят на принципа на поточната линия - в обособена малка част от болницата в този ден един хирург има да кажем 10 такива момичета като теб, чакали всяка 6 седмици, които оперира една след друга, бегло поглеждайки документите преди това. Дори карат да си нарисуваш преди да заспиш от коя страна точно ти е органът ако има два (като при яйчниците да кажем), за да не объркали страните :) съвсем сериозно това - случвало им се е и от тогава си рисуваш.
Парче месо си - усмихват се, но какво ти помага това, когато се събудиш в обща зала-коридор и си просто номер за деня. Не плащахме самата операция, но възстановяването изцяло го плащаш, а там например няма освободени от здравни осигуровки, включително студентите плащат пълните здравни осигуровки, а ти на 21 г. не знам дали и 1 лв. си платила някога в касата, така че тези 600 лв. са просто нищо като сума за такава операция, струваща на касата хиляди.
Не казвам, че е правилно, но имай разбиране, че здравеопазването не струва 0 лв., не струва и 17 лв. на месец, а ти до сега си платила или 0 лв., или 17 лв. на месец. До утре мога да ти разказвам как се случват нещата и на Запад в много по-богати страни, но само ще завърша, че когато трябваше да раждам се прибрах в България, защото в Холандия се ражда предимно вкъщи и се очаква от теб буквално като кучка да се окучиш почти сама без лекар, а само с една акучерка, която има 3 други раждания в този ден. Купуваш си от аптеката за своя сметка един комплект, в който има всичко, което ти е необходимо за раждане вкъщи и се обаждаш на акушерката, но не прекалено рано - трябва да имаш вече разкритие. Ако не успее да дойде навреме се обаждаш на бащата да дойде поне да ти отреже пъпната връв, а ако получиш кръвоизлив просто си нямала късмет - чак тогава имаш право на линейка и лекар, а само за раждане линейки не идват - само при риск за живота. 20 минути трябват на линейката,
Като на моя приятелка акушерката е дошла, видяла, че има време до раждането и си е тръгнала, за да обслужва другите си паралелни раждания, а в това време жената си е родила сама. Това е масово, не говоря за изключения. Раждането в болница е екстра и се плаща като дори тогава имаш 45 мин до 1, 5 часа да напуснеш болницата и да освободиш леглото, за да седне там жена с поне 5 см. разкритие като пак нямаш право на лекарски екип, защото раждането не е болест, а естествен процес и не е работа на лекарите. Ако се стигне до кръвоизлив пак им трябват 20 мин., за да ти организират лекар и кръв и практически е все едно дали у дома или в болница ще раждаш (и двете без лекар!)
Така че... като си спомня за своите лекари там на жена с твоята киста най-вероятно щяха да предпишат чай от глог и да си ходи вкъщи - никакво внимание до момента, в който вече си спешен случай - най-често залагат на чакането и дано се оправи от само себе си, защото касите са празни, а твоята киста, че може да се спука докато чакаш за операция или дори за среща с лекар е все едно - късмет.
Ще забравиш лошото отношение, но на мен ми стана жално, че на толкова млада възраст си си изгубила яйчника. Това е най-страшното в твоето положение, не 600 лв.
А сега накъде?
Най-сърдечно те съветвам ако имаш сериозен приятел да мислиш за деца докато имаш 1 здрав яйчник.
Не мисли за миналото, а за бъдещето - например отиди отново на лекар, за да ти изпише противозачатачни, за да не ти се образуват пак кисти в здравия яйчник. Пази се, момиче, пази си този яйчник като съкровище и бързо забрави за случилото се в болницата или действително направи нещо, за да се подобрят нещата в системата - организация, сигнал към институции, реални стъпки за подобряване на системата. С оплакване само не става.
Мога да заключа, че у нас отношението все още на много места може да е лошо, но не се чака за операции и получаваш внимание и достъп изобщо до здравна помощ. При операцията на съпруга ми например в България те държат поне 1 седмица за наблюдение, идва рехабилитатор да те раздвижва и имаш безплатно контролни прегледи неограничен брой. Няма да обяснявам какво е да носиш свежо опериран човек по такситата, както и да слушаш от приятелки какви ли не ужасии за техните раждания у дома без всякаква помощ, което се очаква от теб дори там, а у нас при раждане има лекар-гинеколог от болницата, твоят ако искаш, лекар-педиатър, акушерка или дори две, две сестри и те държат 3 дни в болница вместо...1,5 часа и 1 акушерка, която обслужва паралелно още родилки в това време. Да, отношението е много миличко, много загрижени за теб хората, но гледат тъпичко и се усмихват, което няма да ти спаси живота, когато имаш нужда от истински лекар и истински манипулации.
Направила си може би грешка ако не си взела 2 мнения за интервенцията, но не си мисли, че на частно у нас е по-добре - може да има отношение, но лекарите не са добри и често нямат оборудване - при спешност просто викат линейка и можеш да се събудиш в Пирогов, а да си влезнала в някоя лъскава болница - в частните болници получаваш лъскава обстановка. Не забравяй и къде беше бито новородено дете - не се учудвам - там потулват подобни случаи и тръгнат ли нещата да се развиват зле гледат да викнат линейка, за да си пукнеш в някоя от държавните болници и да не им се разваля статистиката - затова и нямат уреди за реанимация - не им трябват - стигне ли се до там се обаждат на 112! С две думи забрави за частните болници (освен Токуда и няколко други малки изключения), но във Варна специално дори такава болница не знам да има.
Тук си направила най-добрия избор - Св. Анна имат просто специалисти и това, че си жива и здрава и пишеш не се подразбира.
За наблюдение ако си търсиш място ти препоръчвам
ДКЦ 1 Света Клементина (до централна поща), д-р Иванов. Не е лъскава частна болница, сградата е стара и не е приятна, но докторът е специализирал във Виена, млад и разбран лекар с много мило отношение - работят с касата и то с желание или си плати на касата 30 лв., но ще ти се накарат, че не си си взела направление.
И умната - минало-заминало. Мисли за бъдещето и как да се опазиш за напред. Бебчета???
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: 8eff51a0ea |
|
7. От авторката
Номер 6. По твойте думи в България сме късметлии, че имаме достъп до болница и можем да се наредим за интервенции и не се налага да разчитаме на това, че ще имаме късмет и си права. Казаха ми, че ще изкарат яйчника ми, но не се наложило явно за което съм благодарна и щастлива. Но за едно не съм съгласна. Въпреки, че съм на 21 аз плащам осигуровки. Преди няколко месеца внесах не малка сума за мойте осигуровки, заради прекъсването ми на работа и заради работодатели, който лъжат, че те осигуряват. Знам здравето е на първо място преди всичко, но е трудно повярвай когато нямаш финансови възможности и си омолявал някой роднина да ти даде пари да си платиш осигуровките, защото недай боже да влезеш във болница ще те оставят като куче да умреш, защото не си осигурен. И какво като имаш осигуровки абсолютно нищо. Касата пак превежда хиляди левове за твоята операция, но и междувременно ти си плащаш пак. Това на какво прилича
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
