Когато трябва да напуснеш любовта на живота си
преди: 9 години, 7 месеца, прочетена 2657 пъти
Здравей сподели,здравейте читатели!

Докато не ми се случи не вярвах. Другите все говореха за любов, аз ги мислех за наивници.

Но това е истинска история за любовта, за жалост трябва да приключи сега,защото го обичам, знам как звучи, но нека започна отначало. Сигурно ще има грешки, на места може и да звучи фалшиво,но това е моята история от живота ми и ще я разкажа така както си беше през моя поглед.

Когато се запознахме в чата преди девет години, не го харесах. Беше много приказлив и веднага ме раздразни, похвали се, че чати с други момичета едновременно докато чати с мен, каза,че се изкушава от тях, изобщо знаете този тип-многознайко,дървен философ, с много приятелки,манипулиращ ги,за да спи с тях.

Щях да го банна от чата,но една приятелка влезе в интернет залата тогава, видя ме, заговорихме се,аз просто затворих чата си,като се надявах никога пак да не видя това момче, този ласкател и сваляч,тогава той беше на 21 и аз също.

На другия деня пак влязох в чата. Бях забравила за него,бях много самотна,да ви призная честно -имах си приятел, но нещата не вървяха. Тогавашния ми приятел беше заминал на бригада за ягоди в Англия и само веднъж се обади за шест месеца, да ми кажел,че ме обича. Защото точно така правят хората, които обичат ;) побеснях, но това е друга история.

Та това момче в чата отново ме заговори. Затварях му няколко пъти прозорците на чата, но явно това го амбицира. По късно разбрах, че той обичал трудните цели, и момичета,които трябвало да спасява. Е,аз бях такова момиче,за спасяване.

Не му го казах в началото разбира се,правех се на желязна жена без проблеми,бях си сложила маската на готиното момиче,но отвътре бях като червива ябълка. За мен трябва да знаете още нещо-изключително трудно се доверявам, параноик съм,защото съм болна от нещо нелечимо и гадно,но за това по късно.

И втория ден говорехме, след като той ме заговори за трети или четвърти път, аз се включих,но едвам.Нищо не споделих за себе си,само го слушах,включвах се с разни заучени фрази в неговия монолог-казах ли ви,че той ужасно много обича да говори?Ами не спира направо.,човек нищо не може да си каже от него.

Та говорихме за неговия живот- той имаше големи мечти и още ги има, да изобрети изкуствен интелект за преводи на езици, за помощ в какви ли не сфери, да помага на нас хората в какво ли не. Искате счетоводител ии? Имате го. Искате роботи чистачи, авто-коли, или най -добър приятел изкуствен интелект? Имате го.
Ето такъв човек е той, мечтател, живее в бъдещето,и също работи за мечтите си.

Е има и много недостатъци. На следващите няколко срещи в чата,той продължи с приказките си. Беше ми досаден.Нямал никога сериозна приятелка, аз го излъгах че също нямам. С всеки разговор го съжалявах все повече,защото още осъзнах че той е доста чувствителен.Дотук банални разговори,но след две седмици и нещо започна да ме тегли да ми говори,само и само да не слушам собствените си мисли- приятеля ми се върна от Англия,но още по самотна бях, бях ужасена,че ще трябва да се оженя за него да имам деца.Приятелят ми и аз живеехме заедно тогава и той все за това ми говореше.Знаете ли той беше много готин,в смисъл лепяха му се момичета, имаше апартаменти наследствени от починала баба, беше душата на компанията,и красавец, но аз не го харесвах,исках да го разкарам. Предполагам и той усещаше че не го обичам, ами стоя с него защото той ми е първия и аз на него и всички очакваха да се оженим.

Момчето от чата-ами на него казах,че съм болна от рак с опадала коса съм вече,за да ме остави намира и то. Исках да избягам от всички,от всеки,от правилата на родителите, все ми беше тази какво ще стане с мен.

Но не бях болна от рак. Излъгах. Всъщност съм болна от шизофрения,приятеля ми не знаеше,родителите ми не знаеха ,никой не знаеше освен сестра ми и лекарите. Момчето от чата ми каза че е влюбено в мен, че няма да ме остави, че аз съм момичето с което иска да живее,че не му пука дали имам коса.Аз не го исках
Защо да пропилявам неговия живот,или този на приятеля ми,или на който и да е. Не доумявах как така е влюбен в мен след като снимки не му бях изпращала,нито пък и една виртуална целувка нито пък сме говорили на тема секс. Освен това ако бях здрава пак щях да му кажа да се разкара,не, направо банване.

Но, той не ме остави. Пишеше ми писма,направих тази глупост да му дам email-а си,и
боже колко истинки ми звучаха писмата му, и така решихме да се срещнем на живо.
Бях ужасно самотна разбирате ли, мислех за себе си,освен това кризите ми зачестиха-не знаех къде се намирам,халюцинациите ми се отключиха пак защото спрях да си пия лекарствата. По улиците виждах деца, които ги нямаше там,видях и карета с коне сякаш от миналия век.

Припаднала съм и са викали линейка, а после огромен куп лъжи за да се запази тайната ми. Сестра ми само ме подкрепяше. Дължа и много. Казвам и че съм опасна за нея,а тя се смее но с тъга в очите. Казах и-аз никога няма да имам деца,да се оженя,да се влюбя,и сигурно ще замина надалеч и от нея.Тя ми удари плесница,както и да е хора,извинявайте за това отклонение,но си беше ядосана.

С момчето от чата се срещнахме след около три месеца писане на писма от негова страна. Не го харесах хора. Беше твърде слаб,рошава коса като на пчелен кошер малко,скъсано яке на единия джоб,и ме гледаше сякаш съм скъпоценна и много нежна порцеланова ваза. Защо ме гледаше така? Само това си мислех тогава. Та аз съм обикновена, аз лъжа,на мен не ми пукаше за него. И освен това закъсня за срещата ни. Бях му много ядосана.

И се появи накрая,тъкмо исках да си тръгвам а той ме заведе в пицария. Говореше през цялото време. Бях много уморена,покрай пицарията мина господин с дълго бомбе и овехтял костюм- сигурна съм че беше видение,а скоро щяха да дойдат и други,но момчето от чата ми говореше приятелски и позитивни неЩа,караше ме да се чувствам като у дома си,сякаш ми беше стар приятел от предишен живот.
Исках да се оставя на гласа му. Бях уморена. Бях егоистка. а той,той беше влюбен и аз бях виновна за това.

Има още доста от историята на живота ми,пак ще пиша читатели,скоро. благодаря на всеки който чете.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 6 месеца hash: 5d93a9df2a

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Милa, достa объркaнa история. Незнaм дaли ще могa дa съм ти полезнa с моя съвет, но те съветвaм дa ме се остaвяш нa болесттa дa те победи! Шизофрениятa не е шегa рaботa, aмa живеем в 21 век. Вече хорaтa сa зaпознaти с товa отклонение, имa лекaрствa... Не си ти виновнa зa товa че си болнa. Не се срaмувaй от себе си. Недей дa криеш болесттa си от близките си. Тaкa единствено сестрa ти и ти носите тежесттa нa товa бреме. Колкото повече криеш болесттa си, толковa по-стрaшнa и тежкa ще ти се струвa. Ти си силно момиче, може би много по-силно от други, здрaви момичетa. Никогa не се подценявaй зaрaди проблемa си. Естествено, че ще можеш дa се омъжиш, дa имaш децa! Недей дa се сaмосъжaлявaш, не си по-мaлко човек от остaнaлите. Ще видиш, че когaто срещнеш прaвилния човек, той ще те обичa винaги. Ще те обичa тaкaвa кaквaто си. То товa е любовтa. Всичко товa ти го кaзвaм, зaщото съм в ситуaция подобнa нa твоятa. Болнa съм от еднa гaднa и неизлечимa болест-епилепсия. Очевидно ще трябвa цял живот дa съм нa лекaрствa. Постaвихa ми тaзи диaгнозa, когaто бях нa 18. Сигурно рaзбирaш кaкъв ужaсен шок преживявaш, когaто получиш тaкaвa новинa и то в рaзцветa нa млaдосттa ти... Изпaднaх в депресия, искaх дa се сaмоубия и двa-три пъти бях нa ръбa нa сaмоубийството, сaмо Божиятa ръкa ме спря. Лекaрствaтa не нaмaлявaхa кризите ми, почнaх дa припaдaм и постед бял ден, стрaх ме бешв дa излязa... Но нещaтa се опрaвихa. Имaх късмет с новото лекaрство, което ми предписaхa, почнaх дa пия aнтидепресaнт и се подобрих знaчително. Нa 24 съм и не крия болесттa си. Не я рaзкaзвaм нa ляво и нa дясно, но не се срaмувaм, не съм aз виновнa зa нея

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: 8056f5044f

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Историята ти е доста дълга ще трябва да чета абзац по абзац. Не знам дали е хвалба, че чати с други момичета. Когато аз се запознавах със приятелката ми - също и казах, че пиша и с други, направих го като обяснение защо се бавя с отговорите. Нейният отговор - няма значение стига да пишеш и с мен. Явно на нея и допадна, че съм философ по душа. Не бих казал, че съм писал с много момичета, за да прелъстя някоя с цел секс. Исках приятелка - просто момиче с което да общувам, да прекараме време заедно и да интимност, но с времето, без да се бърза. Бил ласкател и сваляч - а би ли предпочела да се държи грубо с теб. На бас, че щеше да се откажеш още по - бързо от него. Когато някой е твърд с вас е грубянин, а ако проявява уважение и ласкателства е манипулатор, сваляч мислещ само за секс. А тогава как трябва да се разговаря с вас? Трябва ли? Предишният ти приятел е бил затрупан с работа с цел да изкара пари за общото благополучие, все пак той намира възможност да ти се обади, а ти се сърдиш. Честно казано, добре е че сте се разделили, той не заслужава момиче като теб. Но това е друга тема. Не разбирам този от чата - обичал да му е трудно и то за непозната. При мен ако покажеха нежелание за общуване, приемах техният отказ. Но имаше и момичета който след първият разговор започваха да ме търсят те и то настойчиво. Трябвало да те спасява - от какво точно да те спаси? Интересно какво разбираш под понятието готино момиче - желязната лейди - дори и това е неясно. Разбирам го като каквото и да кажеш, аз ще ти бъда винаги в опозиция. С такива хора гледам да избягвам да контактувам. Обичал да говори - ами това е просто наложително след като ти отговаряш само със заучени фрази и не разказваш за себе си. Ако той бе водил монолози, нямаше да пишеш тук за него. Не намирам нищо лошо човек да има мечти - да се бори за това. За това ми е гадно - че мечтата на моята приятелка е да бъдем заедно. Отвъд това нищо. Макар мечтите на твоят приятел да ми се виждат нереалистични или трудни за реализация. Той е бил много досаден - но ти си продължила да общуваш с него, въпреки че много лесно си можела да му дадеш игнор. Дори и когато съм пред човека - когато той ми е досаден гледам да се измъкна и отдалеча от него. Оставила си го да говори с теб - от жалост - много гадна постъпка. Казала си на момчето от чата че ще умреш, след като си му дала надежда, че може да се получи нещо. По - добре да не му бе давала. Ами да след като се е влюбило в теб момчето от чата разбира, че ще умираш, не е чудно, че е отказало да те изостави. Но нещо не разбирам - въпреки че той заребява и други момичета. Е избрал момиче което е с него защото го съжалява, която е в опозиция винаги, и отговаря с две думи. Жив мазохизъм. Има и други случай в който двамата се влюбват само от писане, но и аз не го разбирам. Значи си искала да го баннеш и аз разбирам, че си го направила - но си му дала имейл. Да го бе блокирал в скайп и да му дадеш телефона си номер по - добре. Дала си му двойни сигнали. А той е последвал този който е искал. Значи ти не го желаеш - блокираш го и си недостъпна - но се съгласяваш да излезеш с него. Ако той наистина те е обикнал, значи това му е било като подарък. Макар че се описваш трудна за обичане. Разказаното до тук не съвпада със заглавието ти - аз не разбрах кога сте се събрали с него и какво е станало и защо трябва да се разделите. Трябваше да изпиеш едно хапче и да продължиш историята си.

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: f834438a2c

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   , , Караше ме да се чувствам като у дома си, като стар приятел от предишен живот! " Дълбоко вярвам, че това чувство, което ми е толкова познато, не е случайно! Сигурно има защо да се чувстваш така. Не съм запозната в подробности с тази болест, но щом има лекарства, защо не ги приемаш? Повечето болести всъщност са не лечими, но човек си пие лекарствата и така се поддържа цял живот.

 

...

горе^

преди: 9 години, 6 месеца hash: 8720d7a152

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

8.   Номер 5, в кой чат си приказвал с приятелката си и с другите момичета? Можеш ли да ми препоръчаш добър сайт за запознанства? Мерси предварително

 

...