Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Така сте си я карали - ден за ден, видимо е било удобно и за двама ви - никой не е поставил въпрос за качеството на връзката и за бъдещето и. Постави ребром въпросите си и решавайте, иначе нищо няма да се промени, освен към неусетно раздалечаване и раздяла.
Мечо Пух

7.   Според мен, това което си преживяла и дала на този мъж е показало само колко любов има в теб, колко всеотдайна и истинска жена може да бъдеш. Не съжалявай, станала си по-добра и по-зряла. Трябва да се уважаваме и да вървим напред :)

казвайки "не" се почувствах зле в началото, а после тъкмо обратното. Хареса ми, че проявих твърдост, но трябваше да мине малко време... всичко ще е наред:)

от авт. на "уговорка с бившия - надежда ли е за любов"

8.   От авторката: Да, мой е пропускът, че не дадох всички подробности. Сега съм сигурна, че ще има "разпни я", но това няма голямо значение. Всеки си знае как му се е стекъл животът и защо е постъпил по един или друг начин.
Моят любим е свободен мъж /в смисъл разведен е, но не по негова вина - познавах и бившата му жена и знам цялата им история/, само, че аз съм семейно обвързаната...

Имам дългогодишен брак и вече пораснало дете...
От самото начало на брака ми се оказа, че със съпруга ми сме хора от две различни планети... Само, че аз бях твърде млада и неопитна тогава и му позволих брутално да ограби животът ми. Тогава бях спокоен, контактен човек, позитивен, толерантен... Той - неуравновесен, деспотичен, безпричинно ревнив, с постоянни изблици на агресия...

Всеки ден вдигаше скандали до небесата без абсолютно никаква причина - изсмукваше си ги от пръстите...
Подтискаше ме, задушаваше ме, нямах право да се виждам с приятелки, каквото и да исках да направя, той винаги беше в опозиция и крещеше за всичко, а аз живеех в непрекъснат стрес кога и за какво ще бъде следващия скандал... Нервите ми тотално се разбиха... Искаше да контролира целия ми живот, включително и това, какво ще облека и как ще си направя косата... Никога не отивахме там, където аз исках и изобщо където и да отидехме заедно, той ме караше горчиво да съжалявам, че изобщо съм тръгнала, защото задължително вдигаше скандал или правеше нещо от което да се срамувам заради него.

Сигурно няма да повярвате, но беше така...
Ще се зачудите защо съм го търпяла? Ами и аз не знам...
Опитвала съм се да прекратя този кошмар, но не съм била достатъчно категорична, явно...
Омъжих се за този човек с много любов и в продължение на дълги години продължавах да го обичам и се чудех защо най-близкия ми човек постъпва така с мен? Страдах ужасно тогава...

Не, че не съм му казвала да си отива и да ме остави на мира - казвала съм му го много пъти - то просто не се издържаше... Но той никога не си тръгна... Пак следваха заплахи, крясъци, простотии... Това беше в продължение на много време. Междувременно детето ни порасна...
След дълги години прекарани по този начин не ме питайте как съм се чувствала - от начало беше силна болка, след това започнаха да се натрупват негодувание, разочарование до като накрая всичко това премина в гняв, сляпа ярост... Не можах да стигна до омразата, но в един момент, дори не мога да кажа точно кога, усетих, че любовта се беше изпарила...

И тогава след като нея вече я нямаше, а негодуванието и яростта ми бяха ескалирали до ен-та степен, започнах да отвръщам на ударите с удари, да се държа грубо и безпардонно, също като него и започнах да си отвоювам обратно всяка педя заграбено лично пространство.
Поведох една жестока война и вече използвах неговите способи - на грубостта - с грубост, на бруталността - с бруталност... Станах студена, безцеремонна,
просто вече не ми пукаше. Не се съобразявах с неговите прищевки и не му позволявах да ме контролира.
Реших, че остатъка от живота си ще го изживея така, както аз искам и няма да позволя на никого да ме ограбва вече.
И го направих.

И интересно, че когато аз се превърнах в едно кубче лед и вече от нищо не ми пукаше, когато започнах да му крещя като на куче, както и той го правеше с мен преди, той коренно се преобрази. Не веднага, но постепенно, лека-полека омекна, започна да ме гледа в очите и да повтаря, че аз съм неговата любов и неговия живот...
Отвоювах си права и свободи, каквито никога преди не бях имала. Сега не ме тормози, напротив - грижовен е, съобразява се с мен и моите желания... Имам личната си свобода, мога да излизам и да отида където си поискам.
Вече от няколко години е така...

Като се замисля съм постигнала нещо невероятно, защото да промениш така един тираничен и агресивен човек е много трудна, почти невъзможна мисия, но аз го направих...
Трудно е за вярване. Не знам как, но стана.
Но защо толкова късно, когато любовта ми към него вече я няма?

Въпреки всичко, след като той започна да се държи добре и аз се държа добре с него. И колкото и странно да звучи на фона на всичко останало, оценявам промяната и започнах да го уважавам страшно много заради това, сега го ценя като другар и като баща на детето ми, скъп ми е и държа на него, той е моето семейство и така ще бъде, но... не го обичам с онази любов, с която се обича любим мъж, просто този вид чувства към него умряха. Много ми е трудно да обясня, така, че да ме разберете - ценя го, много държа на него, мил ми е, страшно съм привързана, дори го обичам, но по-скоро като близък роднина, отколкото като любим мъж... Офф...
Знам, че звучи гадно, но само аз си знам какво е в душата ми.

Наистина ми е трудно да изразя това, което чувствам.
Във всеки случай, след всичко преживяно и след толкова години съвместен живот и дете, което обичам невероятно много, аз нямам никакво намерение да се развеждам.
Сега да кажа за другият мъж в живота ми.
Това не беше планувано, нито съм го искала, нито съм го търсила - просто се случи...

Влюбих се в него - аз!!! Той доста време изобщо и не подозираше.

От начало всичко тръгна от едно обикновено съчувствие.
Той имаше сериозни проблеми и аз искрено го съжалявах.
Стана така, че минаваше край работното ми място всеки ден и аз виждах колко е разбит и огорчен.

И така незнайно как съчувствието премина в привличане, започнах да се хващам, че все по-често мисля за него, започнах да го гледам с други очи и в един момент започнах да го желая като мъж... и повече и повече... После нещата излязоха от контрол, беше като торнадо, като стихийно бедствие - неуправляемо, неконтролируемо...

Исках го безумно - беше си чиста лудост, сляпо влюбване - и разбрах, че съм загазила яко, но го таях в себе си и смятах, че ще ми мине. Трябваше да мине, знаех, че няма друг начин, защото за нищо на света не можех да допусна, че съм способна да премина тази граница...

/Утре ще довърша, сега не мога да пиша повече.../

9.   На мен,лично не ми е нужно да продължаваш.Ако беше споменала,че си семейна много от съветите по нагоре нямаше да са същите.Ти си семейна и като такава,не можеш да му дадеш това което тои иска.И е напълно нормално,след толкова време да се отдръпне от теб и да си търси това което му трябва.Ти сама казваш,че няма да се разведеш.ами тогава,защо си учудена от развитието на отношенията ви.едва ли той иска да е самотен на празници и откраднати мигове.все пак ти не можеш да му дадеш нищо.Не можеш да си до него всяка нощ,да си до него на всеки празник,не можете да заживеете на семейни начала,и не можеш ти да придаваш уют на домът му,не може те да преминете на по горно ниво на отношения.ти можеш да му дадеш само секс,и той го е осъзнал.Бъди сигурна,че скоро и за това няма да си му нужна.Дори и да го обичаш не бъди егоистка,и го остави да си живее живота...............................................................................симба

10.   ОТ АВТОРКАТА към №9:

Да, Симба, може би така ще стане...
Мисля, че съм готова вече за този момент.
Много скоро всичко ще се изясни...
Ще пиша каква е развръзката.
А сега все пак ще довърша историята.

Продължение на историята - Трета част:

И така моята агония продължи доста, защото аз се борех с тези чувства и не мислех, че някога ще направя крачка към сближаване. Никога преди не бях правила подобно нещо и смятах, че не съм способна на това, не само заради морални задръжки и скрупули, а и защото смятах, че няма да имам смелостта да го направя, мислех, че никога няма да мога да надскоча себе си - страховете си, чувството за вина и за дълг към семейството...
Такива бяха убежденията ми и не мислех, че мога да бъда друга. Не предполагах, че чувствата към някого могат да бъдат толкова страстни, изпепеляващи, доминиращи и контролиращи...

Да, тези чувства ме водеха. Бяха по-силни от мен, от волята ми и от здравия разум. Бяха по-силни от всичко...
Този мъж ме привличаше неудържимо и аз точно като пеперудата, привлечена от пламъка на свещта, започнах да гравитирам около него. Не правех нищо, за да привлека вниманието му, просто ходех в заведението, в което той ходеше, за да бъда близо до него.

Няма да разказвам всички подробности. Нещата не станаха нито бързо, нито лесно, но все пак станаха... След доста перипетии...

Започнахме да се срещаме. Виждаше се, че привличането е силно и от двете страни, но поради моето семейно положение, чувствата и точните отношения във връзката си останаха неизяснени и неустановени...

Той беше на ясно, че аз нямам намерение да се развеждам, а и не е искал подобно нещо от мен...
Просто се виждахме и то доста често. Беше ми много хубаво с него, въпреки, че знаех, че това са откраднати мигове, които не се знае до кога ще продължат...
Казвах си - колкото-толкова!

Благодарна съм и на това, благодарна съм на съдбата, че ми даде този рядък шанс да изпитам такава любов, благодарна съм за всеки миг. Не съжалявам за нищо...
Той от своя страна явно също беше объркан - понякога показваше силни прояви на привързаност, прегръщаше ме с толкова нежност, от очите му сякаш струеше светлина...
Друг път се държеше резервирано и се опитваше да ме уязви по някакъв начин. А той това си го може. Знае как точно да наранява.

Никога не ми каза какво точно мисли и какво точно чувства.

С две думи... скорпион...

Имало е моменти, когато съм била на път да приключа връзката, заради негови изцепки и тогава съм го виждала притеснен, дори уплашен, да се чуди как да се извинява и с потреперващи от нерви скули...

Сега - две години и половина по-късно е възможно дори и да е имало някакви чувства от негова страна - те да са изчерпани...

Знам и по себе си също, че такива връзка е изтощителна.
Както и да е.

Наистина съм благодарна на съдбата, че ми изпрати тази любов, та макар и по този начин.

За него не знам, но за мен си беше любов.
Откраднах си малко парченце щастие от стиснатия живот и не съжалявам, че го направих.

Сега, ако е дошло време всеки да поеме по пътя си, се надявам да намеря достатъчно сила в себе си да го пусна с чисто сърце и да му пожелая щастие.

Не знам дали ще мога да го направя - в смисъл да подтисна егото си, защото съм абсолютно на ясно, че тази любов до голяма степен е егоистична - аз исках този мъж само за себе си, а знам, че нямам право на това...
Знам, че той има нужда от другар до себе си, а не просто от жена, с която се вижда от време на време...

Всичко знам, но въпреки това го исках толкова много...
Ако нещата приключат, пак ще съм благодарна, че имах шанса да изживея това. За мен беше прекрасно, за мен беше любов... Това ми стига...

11.   Много комплицирана ситуация...Дори не става въпрос за избор,а за търсене на частичка щастие,там,където не трябва...Не си виновна,просто си човек!Изживяла съм го...Или май не,все още...Но е стихия...А когато имаш и отговорности другаде е много трудно и тъжно,по дяволите!

12.   Губиш любовта ,тя обича смелите. Удобно ти е сега със двамата ,но рано или късно ти ще го видиш с новата му любов ,после ще видиш жена му бременна ,после ще ги видиш тримата .Всеки път нещо в теб ще умира . Защото любовта не се е състояла. Ти ще продължиш да бъдеш с "роднината" и постоянно ще мислиш ,какво би било ако....Страстта ще те изпепели ,мила.Нищо няма да можеш да направиш и ще се побъркаш от болка и угризения.Сега всичко е в твои ръце ,може и да прочетеш как се чуства една жена която е родила и е предала любовта си и сега той чака дете малко по назад в историите...Късмет в моралистичният ти ,сигурен и спокоен ад!

13.   От авторката към №12

Напротив, мила! Любовта се състоя. Аз си я изживях и може би точно за това вече мога да продължа на пред и да затворя тази страница, ако е необходимо. Сигурно ще ми е мъчно, но ще се справя...

А колкото до това, че ще го видя с нова любов - да, възможно е да стане така...

Човешкото его е много доминантно и сигурно ще ме заболи, ако видя това.

Колко силен и пречистен човек трябва да си, за да може, когато осъзнаваш, че ти не можеш да дадеш на любимия, това от което се нуждае, но се намери друга, която може да му го даде, ти да се оттеглиш, без да правиш панаири и да му кажеш с чисто сърце: "Бъди много щастлив."?

Аз май не съм нито толкова силна, нито толкова духовно извисена... Усещам, че егото ми е много, ама много силно и ще ми прави номера... Въпреки всичко се опитвам да се боря с това и се надявам да успея.

Надявам се също, ако е писано той да си намери жена, с която да сподели живота си, то преди това всички мои чувства да са угаснали. Тогава наистина ще се радвам за него с цялото си сърце, но ако все още имам чувства, със сигурност ще ми бъде по-трудно.

Все пак каквото е писано да става - ще стане.
Човек предполага - Господ разполага.
Времето ще покаже.

А аз се надявам, че каквато и да е развръзката на тази история, ще намеря достатъчно сили, за да я посрещна достойно...

Късмет на всички вас.

14.   От авторката:
Тази събота бяхме заедно... Беше хубаво, но... започвам все по-осезателно да усещам някаква липса и празнота в тази връзка. Той не се досеща за елементарни неща, а аз нямам намерение да му казвам нищо. Тези неща не могат да се изискват - или ги има, или ги няма в отношението към даден човек... При него изглежда ги няма... Започва да ми става все по-празно и да се отчуждавам все повече от него...

Нещата не вървят на добре, но може би така трябва...
Той дори и не подозира как се чувствам, а и аз няма да му кажа...

Виждам, че е привързан, казва ми, че през тези две години и половина е бил само с мен, без да съм го питала за това... Но винаги е бил толкова затворен - ревниво пазещ своя вътрешен свят и никога не ми каза, нито какво мисли, нито какво чувства. Също така никога не ми каза, че ме обича. Може би защото вероятно не ме обича...
Иначе щях да знам, щях да го усетя това чувство у него...
А аз не го усещам, защото навярно го няма.
Усещам привързаност, усещам желание, страст... но не и любов.

И ми е празно...
Всъщност ние познаваме май само телата си, но емоциите и чувствата си така и не споделихме... Аз съм му казвала, че го обичам, макар и рядко, но това си личи от всеки мой поглед, жест, от всяка прегръдка, целувка, от отношението ми, от всичко... До като той и до сега е сякаш зад желязна завеса и аз не знам нито какво мисли, нито какво чувства...

Последния път, когато бях решила, че няма да го търся повече и ако той не се обади нещата ще се приключат от само себе си, той сякаш прочете мислите ми и започна през ден да ми звъни /от работното си място/, само за да ме чуел и ми каза, че непременно ще се видим тази събота или неделя и да, видяхме се... Уж всичко беше наред, но не съвсем... Той просто не се държи като човек, който ме обича и на когото му пука за мен и всичко започва да ми се отщява вече.

Някои може би ще кажат: "За какво да те обича? Какво можеш да му дадеш ти?" - и да, прави сте, но въпреки всичко ми тежи...

Може би наистина нещата отиват към своя край...
Времето ще покаже.

Самият факт, че чувствата ми започват да умират, защото съм натрупала достатъчно негативи и усещам все по-голяма празнота в себе си, е показателен, че ако нещо не се промени в тази връзка, тя ще се разпадне...
А може би така трябва.

Ако този мъж така и така не ме обича, за какво да продължавам повече тази агония?
Просто ще оставя нещата в неговите ръце. Нито ще се напъвам, нито ще се боря вече за тази връзка.
Ако той иска да се бори за нея - хубаво, ако не - пак хубаво!

Чувствам се уморена и сякаш вече ми е безразлично какво ще стане...
Наистина се уморих...
Когато очакванията не се покриват с реалността, така се получава.
Но той не е виновен за това, че не е отговорил на очакванията ми... Виновна съм си аз, за всичко...
Това е.

А вие бъдете щастливи.

15.   ми мила най добре да си дадете време като се разделите за известно време ако се обичате пак ще сте заеддно

16.   мажът не е способен да говори за чувствата си . не МОЖЕШ ДА БЪДЕШ СИГУРНА В ТОВА ЧЕ НЕ ТЕ ОБЧА МЪЖЕТЕ ЩЕ ПРЕДПОЧЕТАТ ДА СТРАДАТ ВЪТРЕШНО ОТКОЛКОТО ДА СЕ ИЗПОВЯДАТ

17.   Много си зряла в разсъжденията си. Мисля че си разбрала какво трябва да направиш. Според мен е правилно да оставиш той да избере този път. Явно си давала, обичала, отдавала, уважавала, правила компромиси, но не си срещнала оценка и обратна връзка. Според мен вие сте много различни и неговото виждане за връзка е далеч от твоето. Мисля, че връзката ви е била един важен опит за теб, една красива приказка в която ти си обичала, но не е било оценено това и сега просто имаш нужда той да реши- споделя ли това наистина, уважава ли те, иска ли вървите заедно или му е все тая. да му е все тая е най-болезненото и жестоко когато обичаш някой, но повярвай, явно не си заслужава да си с него. Ще споделя, че бях на 19 (сега съм на 27г.), когато бях с едно момче и аз бях точно като теб, но дойде момент не знам кога точно но връзката ни я погледнах извън нас, направих си преценка и осъзнах, че аз съм с човек който никога не откликна до край на моята обич, на компромисите ми, на вниманието ми, в края на връзката ни той точно както при теб или все беше зает, или като се обадех си намираше извинение. беше доста болезнено, просто защото не разбирах защо е такъв гадняр, нито съм се натискала, нито съм прекалявала с нещо, просто го обичах но той вечно говореше някакви простотии, интересуваха го някакви повърхностни неща и явно искаше да спи с мен а това за чувствата- явно не е разбирал любовта като мен. Година след това започна да ме търси, бързо се отказа- ясно бях осъзнала, че връзката ни ми донесе опит и яснота, че си заслужава да си с някой, който споделя чувствата ти и уважава това, че си избрал да си с него. Днес, не знам как ще прозвучи, но съм достатъчно харесвана и желана и се научих да ценя себе си, чувствата си, научих се да се уважавам и да се разкривам само когато разбера, че отсреща има взаимност и сериозност и когато той даде знак...Мисля че ако не се опита да се осъзнае твоя човек и да се бори за вас, ти вече си избрала и може би е време да мислиш за други неща, за други хора а любовта ще ти покаже, че е истинска когато е споделена а и е по-важно според мен когато мъжа обича и уважава повече, не че жената не трябва да обича, но...трябва да се уважаваш, не се разкривай, не позволявай да правят с теб и чувствата ти каквото пожелаят. Според мен няма смисъл да продължаваш с него или поне говори с него кажи му какво мислиш и какво очакваш от връзката си и нека той реши. След това ще си по-наясно как да постъпиш. Успех, не се натъжавай, всяка раздяла е неприятна, защото се сещаш за хубавото начало, но когато станат нещата безсмислени и болезнени, това е знак, че е време да потърсиш любовта там,където ще ти я дават от сърце, а не по принуда.

18.   До авторката:това все едно съм го писала аз,на 100%.Как се развиват нещата,разкажи,как се справяш ти??

19.   цитирам авторката-
1- С една дума... скорпион...
Имало е моменти, когато съм била на път да приключа връзката, заради негови изцепки и тогава съм го виждала притеснен, дори уплашен, да се чуди как да се извинява и с потреперващи от нерви скули...- присъщо за скорпиона
2- Нещата не вървят на добре, но може би така трябва...
Той дори и не подозира как се чувствам, а и аз няма да му кажа...- присъщо за скорпиона
3-Виждам, че е привързан, казва ми, че през това време е бил само с мен, без да съм го питала за това... присъщо за скорпиона
Но винаги е бил толкова затворен - ревниво пазещ своя вътрешен свят и никога не ми каза, нито какво мисли, нито какво чувства. Също така никога не ми каза, че ме обича- на мен ми го каза няколко пъти но докато спях , мислеше си че няма да чуя-. Може би защото вероятно не ме обича...- не - той може и да те обича но отговора е - .. скорпион...
4-Просто ще оставя нещата в неговите ръце. Нито ще се напъвам, нито ще се боря вече за тази връзка.
Ако той иска да се бори за нея - хубаво, ако не - пак хубаво!
Чувствам се уморена и сякаш вече ми е безразлично какво ще стане...
Наистина се уморих... - И АЗ
5- ето това е мила е моя живот сега, с мъж скорпион до себе си, с тази разлика че ние и двамата сме свободни, той се опита да потърси щастие другаде, с обвързана жена- тя започна играта, в това съм сигурна, имаше обяснения от рода на колко много съм му липсвала , защото аз просто изчезнах за 12 дни, сега се правя на простила играта му но със сърцето си НИКОГА няма да простя, не са правили любов, почти съм сигурна, но.............. какво от това, мен ме боли от това че се злоупотреби с мен и с доверието ми, боли ме че не се бори за мен както в началото, обсипана от внимание, сега съм неговата даденост, днес направих първата крачка към измъкване от това тягостно положение, ще сменя работата си и жилището си и той ще е последния човек който ще разбере че вече ме е загубил безвъзвратно, но в последния момент, пиши как се развиха нещата при теб, и ние дето пишем имаме нужда да получим помощ а не само да даваме съвети- винаги има какво още да се научи

20.   Здравей авторке,
Случайно попаднах на тази тема и прочетох историята ти. Разказала си я преди почти четири години. Дано при теб всичко и наред и дано си щастлива.
Бих те помолила, обаче, да разкажеш как се развиха отношенията ти с този мъж - приключи ли връзката ви или оцеля, все пак. Разкажи продължението, моля те!

21.   Без да те лъжа - просто си му била удобна. Вероятно и живееш наблизо до него. Няма да се учудя ако нещата са тръгнали така. Имам един приятел дето е така си ги намира удобни и е много добре. Даже си вярва, че ги обича понякога, но вътрешно знае, че не е така. Просто защото си бройка и други в останалото време - разни по-интересни. Твоя човек няма да ти предложи брак - връзката ви е изчерпана. Вероятно оправданието му е, че работи много (докато цъка игри или сваля колежки). Жалко наистина - изгубила си си времето!

22.   За съжаление всяко начало си има и край, понякога по един начин, понякога по друг. Аз пък с моята приятелка бяхме неразделни 11 месеца и половина. Е имало е периоди, в които сме се отдръпвали и сме късали за 1-2 максимум до 3 дни и после като се видим и прегърнем и всичко отшумява. Лично мен в последно време започва да ме натоварва с постоянните си скандали все срещу някого да е нахъсана, все някой да я дразни и лично аз започнах да страня от нея леко по-леко, но не с ясната цел да скъсаме, а просто да си почина. Може би седмица не се държах добре с нея, така както подобава, но и тя беше същата и постоянно ми играеше контра.. събота и неделя обърнах внимание повече на приятели, като до преди това винаги нея съм слагал на първо място и тя реши, че аз нарочно го правя и че някой ден ще я нараня и изоставя за сметка на друга, за това защитната и реакция бе да скъса с мен, пък аз съм човек, който няма да тръгне на сила да прави нещата, а почвам да си мисля, че в случая аз печеля (въпреки, че вътрешно страдам, плача и ридая), но няма да се предам, тя ще почука пак на моята врата, ако ли не, Господ така е отредил. Много е красиво в началото всяка връзка, когато има разбирателство, когато се опознавате и в един момент си омръзвате, аз се опитвам да разнообразявам разговори, интимности и прочие, уви моята партньорка не беше такава и просто пътищата ни се разделиха. Отделно на това, че отказвах да правим и секс около 2-3 седмици, а тя е едно голямо мрънкало на тая тема, но имах нужда от почивка просто. Без изневери, без лъжи и прочие се разделихме след 11 месеца. Като цяло аз лично не мога да си представя да тръгна с друга отначало и да изкарам толкова време, не вярвам в жените, те не вярват в мъжете и ще го карам сингъл, никога няма да бъда толкова щастлив, колкото съм бил с нея, плаче ми се, но може би е за добро, животът продължава, аз съм на 23 години

23.   Към авторката
Понякога човек приема за своя гледна точка позицията на жертва, на заучена безпомощност и това автоматично заключва светогледа и начина на живот вътре в тази гледна точка.
Ми авторката освен да се самосъжалява и раздава на мъжете в живота и и те да не я ценят, друго нещо спомена ли? не. Никой човек не е идеално добър или идеално лош. Всеки носи в себе си и двете и в различни моменти показва различна страна на характера си. Тъй че няма как тя да играе през всички години добрата, положителна, раздаваща се роля, която никой не оценява.
Ами дали няма някаква вероятност тя да си затваря очите и душата за емоционалния свят на околните? М? Ами това дете, което просто някъде се споменава в историята на неоценените и усилия. Ами, драги споделящи, това дете ако заговори? То какво е преживяло. Заобиколено от лед и от напрежението между другите двама. Ами съпругът? След като е толкова безчувствен и незаинтересован, защо е останал с нея? Никой не обича напрежение и враг, камо ли в дома си. Вероятно заслугите да останат двама през годините не са само благодарение на нейните усилия.
Оът друга страна. Любовникът, който се появява пръв в повествованието, в последствие идва и съпругът. Любовникът, който е описан като безчувствен и страхлив да и лапне на въдицата на тази жена-ангел. Ами всеки здравомислещ би се дръпнал от връзка със семеен. Тя авторката какво, искала е да живее с него или му е предложила общо бъдеще. По-скоро май той е употребяван за баланс на хормоните, нима не се намесва и още някакво момче, пишещо. Ами съжалявам, но не мога да съм съпричастна и да изкажа съжаление на авторката. Човек трябва да умее да погледне и навътре в себе си, понякога там е празно, има само илюзии, че човек е безгрешен и целия свят е зъл и несправедлив към добродетелите му.
Човек трябва да знае че е човек и също греши. Също наранява и не на посл. място: взаимоотношенията между хората се изграждат, никога никога никога не са просто готов продукт от нечия постъпка. Тоест и двамата човека(или трима, петима, там колкото са) имат по равно заслуги, отговорност за себе си и отсрещния ио вина.
Просто горкото дете, то страда от цялата тази драма.

24.   Аз съм момче на 25 години. Вече от две години имам връзка с едно момиче. Не съм изневерявал, но прекалено много са станали случаите, в които дали аз, дали тя сме били виновни и не сме се виждали по седмици, особено зачестиха в последно време тези случаи. Просто не се разбираме, не можем да се сработим като един. Сред приятелите ми тя създаде врагове, защото е далеч по-необщителна от мен. Друг е фактът, че не работи от година и половина и повече все не може да си намери работа, все почва нещо за седмица и после спира, все е голям инат, все знае много и всичко, все е недоволна. Трябва да призная, че и аз не съм цвете за мирисане, но някак си когато 2 години не сте заживяли заедно, не сте направили нещо заедно да платите тока например, да не ви стигат парите и на двамата и да споделяте някакви сходни интереси, каквито ние не споделяме и освен в леглото, аз друга добра комуникация не виждам. Звъня й.. чуваме се, тя говори само за себе си, а когато аз споделя нещо се чува само - браво, браво, браво. Знаеш ли.. отегчих се. В началото, дори до първата година съм си слагал на сърце всяка раздяла и не можех да спя, сега ако не я чуя ми е все едно и също. Трябва да призная, че излизах с други момиче, но без някаква цел, докато се бяхме скарали, без да спя с тях или нещо подобно, но не видях нищо по-добро. Моята е скромна, добра и не лъже, всичко друго може да е минус, но когато излизах виждах само използвачки и гадни момичета. Опитвам се да възвърна чувствата си, говоря й мило.. факт е, че никой от роднините ми и познатите не я харесва, казват че е луда, но е момиче, което остава без баща на 12 години и някак си е по-отдръпнато от другите, но ме обича, факт! И аз не знам какво да правя.. очуждаваме се, а после пак се мъчим и пак се търсим и това е един безкраен кръговрат, a решение трябва да се вземе

25.   Авторке, разкажи продължението, моля те! Оцеля ли връзката ти пет години по - късно или приключи. И как я оценяваш ти сега, от позицията на изминалото време. Благодаря ти! И бъди щастлива!

26.   Жалко, че повечето момичета не са като теб. От доста време попадам само на неподходящи. В началото ми обясняват колко са сериозни с мен, аз им давам цялото си внимание и накрая се оказва, че съм излъган...
Гената 24

27.   Жалко, че повечето момичета не са като теб. От доста време попадам само на неподходящи. В началото ми обясняват колко са сериозни с мен, аз им давам цялото си внимание и накрая се оказва, че съм излъган...
Гената 24

28.   Номер 24, стана ми интересно защо близките и познатите ти казват че е луда.. има ли някаква причина за да говорят така ако няма кажи им да спрат, как може да позволяваш да се говори зле за приятелката ти? Хората не може всички да сме еднакви, някой са по отворени, a други по затворени и необщителени. Аз да ти кажа също гледам да страня, защото се пазя от недоброжелатели и не се доверявам лесно, но факта че съм по студен човек не мисля че ме прави луда или нещо подобно. На мен например не ми е приятно да съм заобиколена от лицемери, може и твоето момиче да си има някаква причина. Може би твоите приятели злобеят срещу нея и не я приемат а тя си мълчи и търпи заради теб защото например не иска да те загуби. Ако ти обичаш това момиче поговори с близките си, кажи им че държиш на нея и се надяваш да променят отношението си. Понякога нашите родители и приятели си мислят че знаят кое е най доброто за нас, но само ние си знаем.. не позволявай на други хора да ти се бъркат, връзката си е твоя а не тяхна. За другият проблем, който е по сериозният според мен е най добре да помислиш защо се получава така. Аз не виждам нищо сложно в това да намериш обща тема за разговор, когато искаш да говориш със някого все ще намериш за какво.. важно е желанието. Ако си мислиш че тя не се интересува от теб или не ти споделя достатъчно, кажи и го, кажи й какво те мъчи. Ако тя не знае как да се държи и няма опит, ти направи първта крачка, ти започни да й споделяш, ти започни да й говориш. Ако след това отново не ви се получат нещата значи не е човека за теб.

29.   Историята на авторката наистина ме докосна, защото и аз съм в същото положение по отношение на другия мъж. Много би било интересно за мен да науча развръзката. Дано авторката склони да ни разкаже продължението на историята си, в нейния неповторим стил.

30.   Явно доста жени сме в подобно положение. А също като авторката изживявам отчуждението на човека, в който се влюбих. Аз също съм семейна и по същия начин се влюбих в него в резултат на съчувствие. Борих се със себе си доста време, да не се поддам, но просто не издържах. Той беше толкова мил, постоянен, търпелив и чаровен. Не издържах и се влюбих до полуда. Не можех да контролирам чувствата си. Изживях най-голямата страст, която дори не съм и предполагала, че съществува. Той ме търсеше постоянно. Не можеше да издържи и един ден без да ми каже обичам те. Чувствах се най-желаната и обичана жена. Обичах си го много и страстно. Той се превърна в моя наркотик. И така до деня, в който разбрах, че той поддържа връзка и с други жени. Това беше доста шокиращо за мен. Светът ми се срина. Казах му до тук съм. Той беше съсипан. Умоляваше ме и казваше, че никога няма да се откаже от мен и ме иска за цял живот. След молби и обещания от негова страна, аз си казах е какво пък нали ме обича и аз него, ще се опитам да не ревнувам. От тогава обаче започнахме да се караме често. Милите обръщения към мен спряха. Съобщенията рязко намаляха. Спря да ми казва обичам те. Спря да споделя с мен. Срещите ни от 1-2 седмично се разредиха на 1 на 3 месеца. Та ние бяхме в постоянна война. Започнаха да се редуват седмици, в които си говорим и такива, в които сме напълно непознати. Той винаги пръв ме търси, но вече някак си го прави машинално. Т. е. показва ми, че може с мен, а може и без мен. Това много боли, а аз все по-често се лутам между това да прекратя този кошмар и това да се боря за него, като се опитам да бъда по-търпелива и да не се цупя. Но тези ми опити винаги завършват с неуспех. Когато започна аз да го търся и да се държа приятелски и да му показвам, че го обичам и желая, той или ми отговаря студено или идобщо не ми отговаря. Тогава аз полудявам и пак спирам да го търся, а пък той става мил, но все още резервиран. И така един затворен кръг. Много пъти съм опитвала да говоря с него, за да спрем да се караме, но той просто мълчи или ми казва пак ли започваш. Много си го обичам и много съм свикнала с него. Не исках нищо повече от малко внимание, уважение и среща 1 път седмично. Никога не съм била досадна или да съм го задушавала. Винаги той ме е търсил пръв. И двамата сме женени и никога не съм го притискала за нещо повече от сексуална връзка с елемент на приятелство, но в един момент той се отръпна и прекратихме срещите си. Може би вината е моя, защото показах ревност и поисках обяснение и го губя.
Моля да споделите и вашия опит. Дано и авторката разкаже продължението на нейната връзка.

31.   Ами номер 30 ревността трудно се скрива, но не е на хубаво да е в големи количества, обаче то пък изобщо без никаква ревност показва безразличие, това мъжете често го могат но повечето жени не го можем или да трябва да се преструваме пред тях, би било трудно, аз например не съм завършила курс по актьорско майсторство или да ми идва вродено ако беше така до сега щях да имам супер много приятели и контакти.

32.   Госпожо №30, ще споделя моя опит. Всъщност той е по-различен от вашия, защото аз съм от другата страна-мъжът ми изневери със жена, с която работи. И тя като вас се беше влюбила много, знам го с абсолютна сигурност, защото ние се познаваме, живеем съвсем близо. Траяло е съвсем кратко и е приключило по негово желание преди да науча. Когато разбрах и го попитах"Защо"проведохме откровен и труден разговор. Каза ми, че го е направил от една страна защото тя му е правила ценни служебни услуги-разбирай за изгода, а от друга-че просто му е било любопитно какво е да го направиш тайно, забранено, с чужда жена. И той като твоят любовник е бил мил, постоянен, търпелив и чаровен. Но след 4-5 пъти секс вече няма чара на новото, непознатото, а когато няма и чувства е ясно накъде са тръгнали нещата-той просто се е чудел как да се оттърве от нея, но тактично, за да си запази служебните привилегии. А тя във всяка любезна дума е търсела скрит подтекст и я е тълкувала по най-благоприятния за нея начин. Разказвам ви обективно всичко, защото се подложих на унижението да изслушам и другата страна-тоест нея. Госпожо, няма да ви съдя, че сте направили нещо наистина много лошо-изневерили сте на съпруга си и сте причинили болка на друга жена, предполагам съвсем невинна. Едно искам да ви кажа, едно нещо в което съм абсолютно убедена-мъжете нямат чувства, нямат емоции, не страдат, правят го просто за разнообразие или по сметка. Нека ме обори който мъж пожелае. Всъщност имат чувства, но само към една жена и тя обикновено е съпругата. Другото е просто секс, а наивните жени се вкарват във филми и си фантазират какво ли не. Силно се надявам, че сте ме разбрала правилно.

33.   До 32, не е истина. Мъжът ви е дал много наивни обяснения, но по-шокиращото е, че вие сте му повярвала. Интересно, следващия път каква правдоподобна история ще измисли в своя защита? Вие просто не уважавате себе си!

35.   До 33-Що за генерални заключения, госпожо или господине? И кое е наивното, че не ви разбрах? Обясних, че разговарях с жената. Тя сама призна, че го е провокирала, че е направила първата крачка. Беше зарязана, беше много влюбена, страдаше-тъй както страда всеки влюбен и зарязан човек. С риск да ме помислите за тотално ненормална ще призная, че дори ми дожаля за нея-тъпо, нелепо, но истина. Тя напълно осъзнаваше, че е употребена и изхвърлена, че е направила огромна грешка. О, разбира се-страдаше за себе си-не за мен. Повярвайте ми, достатъчно уважавам себе си. Няма да има следващ път, сигурна съм. Всеки има право на втори шанс, всеки греши, но се прощава само веднъж. Мъжът ми достатъчно добре ме познава, а държи много на семейството ни и не би го повторил. Знае, че първия път се показва жълт картон, но следващия-червен-извинете ме за футболната асоциация....

36.   Аз съм 30, до 32
Благодаря Ви, че споделихте своята история, но за съжаление, тя не ми помага, защото няма нищо общо с моята. С мъжа, за когото разказах, никога не съм имала желание да се омъжвам за него или да имам каквато и да било сериозна връзка. Просто исках отношенията ни да останат такива, каквито бяха в началото, но поради незнайни за мен причини, те коренно се промениха и той се отдръпна от мен. Стана студен и сякаш загубих приятел. Никога не към искала да развалям неговото или пък своето семейство. А и освен това, той беше този, който ме преследваше години наред. Аз дори не желаех да имам нищо общо с него, но успя да ми стане слабост и да ме накара да изневеря за първи път в живота си, за което съжалявам в момента. Вероятно има и такива жени, като тази имала връзка с Вашия мъж и желаеща нещо повече от неангажиращи отношения. Моят случай не е такъв. Никога нито ми е обещавал, нито съм желала нещо повече от това, което имахме.

37.   При мен аз имах желание да имам нещо по сериозно с един мъж докато бяхме заедно, разделихме се и той се ожени за друга. Имам си чувства все още към него въпреки че не се виждаме, обаче това не би ме накарало да се опитвам да ги разделя, такива неща или се случват от самосебе си или може би никога, не се знае. Той човекът си е женен не мога да си помисля някакви глупости, той иска да е с жена си.