 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Искам да я забравя, но я обичам
преди: 9 години, 1 месец, прочетена 1882 пъти
Пише мъж на 30 години, който до преди 4 години и малко никога не си е мислел, че ще попадне в плен на любовта. Имам особен характер и ако трябва да съм честен до 26-тата си година никога не съм искал друг човек в живота си, не бях изпитвал и любов. Защо? Може би заради тежкото ми детство. Наистина тежко. Израстнал съм без родители, без братя и сестри единство с дядо и баба от които заживях отделно още на 14, а те починаха когато бях сътоветно на 15 и 21. Успях да завърша образование, да намеря хубава работа. Бях много, много амбициран да печеля пари и да се измъкна от дъното. Блъсках здраво и се получи. Успях да си осигуря жилище (хубаво), кола (хубава) и в кариерата съм напреднал доста. Изглеждам добре и винаги към мене е имало женски интерес. В 26-тата ми година се появи момиче с което бях 1. Разделихме се просто така, без да сме се карали и без да е имало нещо лошо. Не съм изпитвал чувства особени, но тя беше настоятелна. След нея, почти веднага се появи другата. Тя. В началото бях резервиран. Живота ме е научил на много неща и едно от тях е да не се доверявам на никого, подозрителен съм към всичко и всички, въпреки, че не го показвам. Почти съвършен защитен механизъм. Но тя беше много упорита, а и красива разбира се. Има в нея една вродена наивност, която ме привлече, доброта, не знаех, че наивността, обаче е прикритото лице на тъпотията и измамата. И започна всичко. Още в началото на връзката аз й обясних, че не съм лесен характер и трудно ще се променя. Обещахме си да си спазваме личните пространства, за мен това е просто несломима черта, 26 години съм расъл сам, сам съм се борил, вземал решения, преживал трудни моменти, просто не исках да се съобразявам с нея. Имаше моменти в които не се разбирахме определено най-вече 2-3 месеца след началото. Ясно е, че не съм бил човек на компромисите в доста ситуации. Много мразя места като барове, дискотеки и прочее. Не обичам и събирания на много хора. Отказвах категорично да ходя с нея на такива места, докато на нея й бяха любими. Аз обичам да спортувам, да се разхождам сам, след работа да ровя в интернет да се осведомявам за нововъведения в занаята и така. Не съм я игнорирал ако е искала да излиза с мен където ходя, ходил съм с нея на рожденни дни, на планина, на морета, по чужбина, но никога не и по нощните т. нар. места за купони. Които впрочем и тогава, и сега смятам за места пълни с отрепки, курви, алкохол, цигари и всякакви такива утаечни неща. Не съм я спирал, обаче да ходи. И ходеше. Никога и дума не съм обелил за това, проблеми не е имало. Лека-полека тя се настани в живота ми все повече, ясно е, че я обичах. Заживяхме заедно, което не беше лесно, поне за мен. Винаги всичко междудругото съм плащал аз, тя не е мислела за нито един аспект свързан с финанси. Започнах да мисля за нея и по-иначе. В смисъл да й правя изненади, да й купувам подаръци. Както казах, имам изграден инстинкт да подозирам и усещам и като сме излизали винаги хващах какво иска да получи и правех всичко възможно да й го осигуря и то възможно най-скоро - дрешки, бижута, парфюми. Нейните родители ме приеха почти като син въпреки, че аз съм бил винаги резервиран и дипломатичен, не съм ги избягвал никога, но не съм се натискал и за по-близки контакти, но усещах колко положително се отнасят с мен. И така всичко вървеше добре, аз бях все по-доволен и смятах, че нещата за мене са се наредили добре. Смятах да й предложа брак на работното й място, бях купил и пръстен, а за да не е сам той - и огърлица, смятах и огромен букет рози да взема и.... просто много се вълнувах. Но.... на един рожден ден отидахме заедно и странното е, че не тя ме покани, а рожденника - общ приятел. Покани ме в последния момент, усетих, че не й се понрави да я придружавам. Разбира се - веднага инстинктите ми казаха, че има друг, веднага начертах в главата си историята и както винаги - безупречно вярно. Казах си обаче, не, не може да е истина, ще проверя. И отидахме. И го видях, нейн бивш някакъв, абсолютно невзрачен тип, от тея, които са някакви мижитурки в живота, но седнат ли на маса - ехеее, пият, пушат, говорят на висок тон. Честно казано - от тези, които и да работят за мен не бих ги взел, празнодумци, че на всичкото отгоре и думите им не струват. Размениха странни погледи и за мен това беше достатъчно - тя определено съжали, че отидах там и й развалих кефа. Върнахме се и й казах да се изнася. Нито исках да слушам обяснения кой е тоя, какъв е, какво й липсвало, как сгрешила - посочих и вратата. Много унизен се почувствах. Сигурно бих приел по-добре да видя някой костюмар с последен модел Порше, но това долнопробно леке, което както казах само на някоя пиянска маса би се изявил като нещо повече от получател на минимална работна заплата.... Просто вътрешно умрях от яд и болка. Беше голяма сцена. Но на следващия ден установих, че не тъжи много за мен, защото наша обща приятелка ме потърси по фейсбук да сподели, че вече били заедно. Пак умрях от яд от очевидното й лицемерие, а и липса на всякакъв морал. От едната куртоазия да се беше покрила поне за месец, от едното уважение към мене дето се вика. Не ме потърси 2 месеца. После разбира се ме потърси, защото е лесно да си приятелче на масичка и компания за запои, но къде-къде по-трудно е да опъваш каиша всеки ден, да плащаш сметки, да купуваш подаръци, да плащаш екскурзии до Барселона, Лондон, Париж... Просто за 2 месеца онзи гащник тотално бе свалил гарда, бе изпаднал в тежък нокаут, а аз получих на вратата си ревяща мадама. Разбира се, че не повярвах нито на извинения, нито на обяснения в любов, но е факт и друго - мисля за нея постоянно. Гледам общи снимки, искам да сме заедно, но как да го обясня - тя пресече една линия, да кажем - принципи, показа недопустими за един човек неща като измама, користност, подлост, липса на чест и морал. Знам, че не съм идеален мъж, че то има ли идеални хора, но щом е искала мен значи ме приема с кусурите ми, колкото и много да са били те. Да беше казала - обичам друг, късаме, с него искам да съм и после да тръгнат - добре, иди-ела, но с измама хем тъй - хем онъй, много много грозно. И всеки ден ми звъни, пише ми, което прави нещата още по-трудни. По навик се събуждам и си мисля как е, добре ли е, загубих съня си, а онзи ден дори и лежането беше непосилна мъка, че отидах да бягам в 4. 00 сутринта и после на работа.... Просто не зная. Странното е, че постоянно ми пише покрай всичките обяснения за любов - ами защото ти така... ако беше с мен.... аз полицай ли съм бе хора, кажете, вие имате опит в любовта, има тука сигурно мъже имали по 10 приятелки бивши. пъдар ли трябва да съм? Жени, нормално ли е това, в мене ли е вината.... а междудругото кажете и - нормално ли е не 1, а 2 "приятелки" веднага да се натискат на някой, който е имал връзка с тяхна приятелка почти 4 години, да я плюят, а на всичкото отгоре и една-друга да си подливат вода... просто добре си бях сам май...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: d5d617776f |
|
1. Аз не съм мъж, но съм имала няколко дълги, да речем сериозни връзки.... и напълно те разбирам, ти си давал всичко за това момиче без да извличаш полза от това, това е "сериозната" връзки всъщност, или поне за мен изглежда така. Не мисля, че си сгрешил, дал си свобода, поел си я финансово, запознал си се с родители и пр. Това малко ли е? Какви мъже в България(че и по света) има, а ти питаи дали вината е в теб? Тези реторични въпроси ти ги задавам с цел да не се самообвиняваш, защото ми е добре познато това чувство, другото което е, че и то ще премине. Клиширано, наистина, но в живота идват и си отиват хората... Бих те посъветвала ако до няколко месеца не я преживееш, а тя все още не е намерила някой друг льольо да й дадеш втори шанс, колкото да не се питаш какво би станало "ако". Но това означава, че ще трябва да проведеш няколко доста сериозни разговора с нея, колкото да я светнеш, че нещата няма да бъдат същите и пак да се възползва от теб. Това е моят съвет, ако предпочетеш да останеш сам, това също е удачен вариянт, ако така се чувстваш добре, изглеждаш интелигентен човек, с голям брой успехи на тази възраст. :)
Феникс
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: c712f9a372 |
|
2. Еми виж пич, какво да ти кажа... Това че си израснал и си се борил/справял сам определено е изградило някакъв характер, но е раздуло невероятно и егото ти.
Много си краен, много си безкомпромисен, прекалено крайно и тежко осъждаш хората и недостатъците им... Имай предвид, че хората се променят, хората се учат ИМЕННО ОТ ГРЕШКИТЕ СИ. Твоята дама може да е осъзнала, да се е променила, да е направила изводите си... Защо непоколебимо вярваш, че каквато е била, такава и ще си остане? Нали затова хората преживяват разни неща - за да се учат от тях?
Защо говориш за "другия" като за някакъв абсолютен боклук и окапаняк? Заради това, че не е костюмар и няма Порше ли? Ами че те 97% от българските граждани са такива... чиновници, пожарникари, библиотекари и какви ли не.
Хубаво, можеш да осигуриш някакъв висок стандарт, екскурзии, дрешки, подаръчета и т. н., но мислиш ли че с това се изчерпват човешките взаимоотношения? Може пък дамата ти наистина да е имала нужда отвреме-навреме от един такъв "чехльо" като бившият ѝ - на когото може поне за малко да НАЛОЖИ МНЕНИЕТО И ВЪЗГЛЕДИТЕ СИ, или който ДА Я ИЗСЛУША, РАЗБЕРЕ И ПОДКРЕПИ, без да парадира с юначния си живот и с това, че само неговата истина е абсолютната истина, а нейните разсъждения са глупости...
Помисли сериозно върху това!!!
Едно от най-висшите духовни качества това е АДАПТИВНОСТТА, а тя включва и правенето понякога на компромиси, и още куп други неща. В сегашния ти вид, и особено в областта на човешките взаимоотношения, при теб тя напълно липсва. Заставайки абсолютно твърдо зад някакви "принципи" ти няма да можеш да изградиш по-близки и пълноценни отношения не само с жена, но и с човешко същество по принцип...
Постигнал си много в живота, и си го постигнал сам. От това обаче е последвало, че си се поставил на пиедестал, и оттам-нататък сравняваш всички останали със себе си. Който няма твоите разбирания и не споделя твоите принципи, който не е дозрял колкото тебе и в момента учи други уроци - веднага следва присъда: леке, измама и т. н. Единствено някакъв респект, според теб, заслужават хората, които имат повече и по-големи материални неща от тебе (Порше? ). Раздавай го малко по-леко и по-спокойно с квалификациите, че утре Н. В. Животът да не ти стовари някоя изненадка - в определена ситуация да си постъпил като абсолютен боклук, без сам да си се усетил междувременно.
Всичко това ти го казвам съвсем добронамерено. Не те осъждам за нищо, нито се заяждам. Отделно някои от изказаните тук от мен мисли са в сферата на предположенията. По-скоро ти подхвърлям разни идейки върху които да помислиш, и за които може би не си се сетил сам.
Отваряй, отваряй Сърцето си към другите! Научи се да ПРОЩАВАШ, ДА ПРИЕМАШ ИЗВИНЕНИЯ, САМИЯТ ТИ ДА СЕ ИЗВИНЯВАШ - това е Любовта, както любовта на бащата към непослушното му дете...
Гледай филма "Мирен воин" (Silent warrior) - има го на Замундата. Гледай го няколко пъти. Може и да ти просветне нещо.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 574bc912cc |
|
3. Намери си интелигентна жена, не се занимавай с такива "наивни и добри "!
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 811a96b582 |
|
4. " просто добре си бях сам май... " :)
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 85b4fb73d2 |
|
5. Здравей, авторе. Аз съм жена на твоите години. Искам да започна с това, че по-думите ти наистина си свестен мъж, за което евала. В наши дни си направо ценен експонат. Да премина на темата. Моя съвет е да забравиш жената която е била до теб. Тя си е по-живота, пиенето и веселбите. Естествено трябва да има и кой да плаща в къщи. Имаше и такава приказка:жените имат нужда от развозвач, е... ч, и някой да плаща за всичко това. Послушай ме, има толкова добри момичета, които искат това което можеш да им предложиш. Тази дама няма да се промени. Ами ако имате дете и тя започне с изневерите пак и партита. Стягай се и затвори тази страница. Там те чака твоята жена.
|
...
| преди: 9 години, 1 месец hash: 1abab1b190 |
|
6. Гд: Здравей, аз прочетох много бавно твоята история. Ти никога не си чувствал какво е да те обичат, но разбрах едно въпреки трудния ти характер ти знаеш как да обичаш, но на половина. Не мога да съдя и да казвам, тя не те е обичала но според мен е така. Тук сигурно ще си кажеш този анонимен коментатор ли е тръгнал да ми казва и да решава дали тя ме е обичала или не като не знае какво съм преживял, но ще ти кажа нещо затвори очи само за момент, за миг и си задай един въпрос колко подаръци и изненади съм й правил, колко компромиса, колко свобода съм й давала колко доверие съм и дарявал колко любов към родителите й съм показвал? Да така е, знам че е така, докато четох историята ти не усещах лоши чувства не усещах яд, злоба, а само грижовност и малка тъга. При теб няма как да съществува отчаяност, защото си борец в живота, това е категорично. Та това момиче е била обсипвана с духовна и материална любов (тук е момента да кажа, че любовта няма разграничение) и тук е истината че не е било истинско и от двете страни, само от теб е било нещо различно за първи път си обичал и си виждал семейство в очите на нейното. Грешката тук е, че не си усетил какво момиче е. И не си усещал какво е да ти дават истинската, чистата любов. Онази любов, която идва веднъж в живота но е 3-та по ред. Тази приеми като за първа. А на въпроса как да я забравиш, отговор нямам. Никой не може да ти го даде. Само знам, че няма да е скоро. Много време ще е нужно, но не си я връщай, не се връщай при нея. Повярвай ми, щастлив няма да бъдеш.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 1abab1b190 |
|
7. Гд: Здравей, аз прочетох много бавно твоята история. Ти никога не си чувствал какво е да те обичат, но разбрах едно въпреки трудния ти характер ти знаеш как да обичаш, но на половина. Не мога да съдя и да казвам, тя не те е обичала но според мен е така. Тук сигурно ще си кажеш този анонимен коментатор ли е тръгнал да ми казва и да решава дали тя ме е обичала или не като не знае какво съм преживял, но ще ти кажа нещо затвори очи само за момент, за миг и си задай един въпрос колко подаръци и изненади съм й правил, колко компромиса, колко свобода съм й давала колко доверие съм и дарявал колко любов към родителите й съм показвал? Да така е, знам че е така, докато четох историята ти не усещах лоши чувства не усещах яд, злоба, а само грижовност и малка тъга. При теб няма как да съществува отчаяност, защото си борец в живота, това е категорично. Та това момиче е била обсипвана с духовна и материална любов (тук е момента да кажа, че любовта няма разграничение) и тук е истината че не е било истинско и от двете страни, само от теб е било нещо различно за първи път си обичал и си виждал семейство в очите на нейното. Грешката тук е, че не си усетил какво момиче е. И не си усещал какво е да ти дават истинската, чистата любов. Онази любов, която идва веднъж в живота но е 3-та по ред. Тази приеми като за първа. А на въпроса как да я забравиш, отговор нямам. Никой не може да ти го даде. Само знам, че няма да е скоро. Много време ще е нужно, но не си я връщай, не се връщай при нея. Повярвай ми, щастлив няма да бъдеш.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 9fe1edcabf |
|
8. като я обичаш, не я забравяй, а я потърси
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 722a1a1694 |
|
9. Ще ти кажа личната си рецепта. Тоест този автотренинг, който прилагам с голям успех след подобно разочарование. Вий 6 месеца от болка. После изчукай приятелките ѝ. После изчукай още няколко, дето не са ѝ приятелки. Вземи някоя от тях и я заведи някъде на екскурзия. За още 6 месеца в този режим и от болката и следа няма да остане. После ще си намериш друга, по която да ти трепне сърцето и дано имаш късмет. Ако нямаш, цикълът започва отначало.
|
| преди: 9 години, 25 дни hash: a85050b4f6 |
|
10. Върни се, колкото и безсмислено да звучи... преди много време бях на твоето място, но заради гордостта си и в името на щастието си, реших да забравя и да продължа напред сама, сега стоя и се чудя дали толкова години самота си струваха, дали не съм по-нещастна сега, макар да съм запазила достойнството си :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
