Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Мъж на 27г. съм. Ето и моите отговори:
1. За мен лично самото сваляне също допринася за тръпката и за изграждане на химията в една връзка. Отделно от това - ако си много лесна, аз бих се отказъл и не бих се занимавал с теб. Същото, ако си прекалено резервирана - има доста риби в реката, за да си губя време с една копърка, която се мисли за костур;
2. За мен не е възможно. Възможно е да си влюбен едновременно в няколко жени, докато една не ти откликне на чувствата. От там нататък нещата станат ли взаимни и истински трети човек е излишен и чувствата не би трябвало да се променят така;
3. Не, причината може да не е в теб. Но може и да е в теб. Нещата тук са субективни и зависят от човека;
4. Да, когато сме били наранявани много пъти настъпват неминуемо промени в нас. Трябва ни повече време, за да се доверим на някого, започваме да мислим, че хората ни мислят лошото по принцип и любовта от пръв поглед е "Мисия невъзможна";
5. Горчивият опит, освен горчивината носи ОПИТ, а той е много важен;
6. Зависи на какво си почитателка. Според едни изследвания наистина има съвместими хора по биохимичен път, т. е. заради това с някой човек усещаш "химията", а с друг - не. Според някои любовта е спонтанно явление, според други идва с времето. Истината е, че любовта просто се случва. И когато се случи, понякога дори не разбираш, защото не обръщаш снимание на учестения пулс, когато човека е до теб или на умиротворението, което чувстваш, когато я гушнеш. За мен любовта е спонтанна реакция на организма, обичта идва с времето заедно с привързаността.
АКАТИМ

7.   Интересна тема си отворила, авторке. Сериозността на връзката е напълно нормален етап, които обаче не е еквивалентен на времето. Да, вярно е, че времето е фактор, само че играе малка роля. В повечето случаи във връзките настъпва чувство и необходимост от сериозност с течение на времето, а в други случаи просто партньорите преднамерено желаят сериозност още от началото, даже има и случаи, в които двойката е заедно много години, но връзката просто не клони към сериозност. Ето затова връзките са неопределими и различни сами по себе си.
За мен сериозност се категоризира под формата на създаване на семейство, тоест заживяването на семейни начела, но има много хора и много разбирания, ето това прави и връзките уникални сами по себе си.


1.Ако си говорим за току що започнало изграждане на връзка е възможно партньорът да се ангажира да "преследва" своят обект, но всичко си има граници и връзката претърпява провал. Като под провал не визирам само края. Казано реално погледнато недостъпността в прекомерни количества е сигурен път към отдалечаването на партньорите един от друг,а в ранен етап си е направо убийство. Има момент, когато може да засили желанието, но то е по-скоро при проява на интерес или търсене на собственото удовлетворение и не е свързано със сериозност у партньора. При по-късен етап от връзката, преструването на недостъпен е просто изява на желание за внимание. А, от всичко това, което написах сама можеш да си направиш изводите дали се губят хубавите моменти, а може и да не са хубави моменти, всяка монета си има две страни, но понякога е лошо, че се губят и хората редом с тях.
От друга страна е хем проява на несигурност, хем проява на прекалено самочувствие, много зависи от ситуацията.
2.Променливите настроения са обичайни при хората, които не са сигурни в партньора или в себе си.
3.Не.
4.Не, съвсем. Когато един човек е бил многократно нараняван, то той започва да приема околния свят по различен начин, доверие, ако въобще прояви такова се изгражда в пъти по-трудно, доста по-бдителен става обекта или казано другояче "когато се опариш веднъж - не си подаваш ръката в огъня отново".
Влюбването е поредица от химични реакции в тялото, за жалост неконтролируемо. От друга гледна точка пък човек сам определя дали да започне връзка с даден човек или не, тоест да даде шанс на въпросното влюбване.
5.Мъдрост. Нещо, което не ще се прочете в книга. Не случайно има поговорка: "Не питай старило питай патило.".
6.Любовта е нещо, с което човек се ражда, било към родители, котката, цветята, музиката, луната и прочие. Според мен възможността да обичаш дадено нещо е генетично заложена, а с времето се разраства. Изпитването на самота, нуждата от любов, обаче според мен си е изкуствено наложена и се изгражда в детска ранна възраст от родителите.
Надявам се да съм ти помогнала.

Merriyah

8.   Не мисля, че има тайна просто хората да се разбират, уважават и ценят. Според мен трябва преди да започнете връзка с някой наистина да се опознаете. Не 2, 3 срещи, по скоро месец или два. Тогава наистина ще се опознали и ще знаеш дали е човека за теб. Не бързайте с интимността, прегръдките и целувките, ако те харесва ще уважава теб и решенията ти.

1. Недостъпни до толкова, че да не е прекалено. Хубавите мигове не свършват след 1 среща. Колкото повече изчакаш, толкова по хубаво ще е след това.
2. Ммм зависи, ако наистина те привлича човека няма как изведнъж да спреш да го желаеш, освен ако не е направил нещо. Или ти си се заблудила в това колко го харесваш, може би ако е само нещо повърхностно тогава нещата могат да се променят за ден. Все пак да си влюбен и да обичаш са две различни неща.
3. Не мисля, че е некачествен, това не го прави по малко човек. Да, не е преживял някои неща, но пък ако е готов за връзка и знае как да се държи към теб е достатъчно. Понякога можеш да научиш много от тези хора.
4. Със сигурност се изисква време за да се доверим отново, но ако преживеем напълно тази болка може отново да се влюбим, дори от пръв поглед, достатъчно е отново да повярваме в любовта и в това, че някой ще те обича.
5. Лично мен ме направи по-силна, ума, предпазлива и умея по добре да преценявам отсрещния човек. Не бързам и опознавам човека много по добре от преди.
6. Ако не носим поне малко любов в себе си, не знам как иначе обичаме. Но не е невъзможно някой друг да я провокира.

9.   ж. 31, 12 г. връзка
1. Трябва ли целенасочено да се правим на недостъпни? (... )
НЕ, но това не значи от вратата за краката. Има едно неписано американско правило - първа целувка на третата среща и така нататък. Просто бъди себе си
2. Възможно ли е днес да си УАУ - влюбен, а утре изведнъж - пуф! да НЕ си?
НЕ ако наистина си бил влюбен, но ако става дума за харесване, привличане - да
3. Това, че никога не си имал дълга връзка, прави ли те некачествен човек
НЕ. Личният живот е само аспект от живота на човека, а и освен това няма такова нещо като „некачествен човек“.

4. Когато сме били наранявани много пъти, това отнема ли ни възможността да се доверяваме и влюбваме като мълния, спонтанно?
Според мен НЕ, но това е и проблемът на хората, които имат много неуспешни кратки връзки - влюбват се „спонтанно“ или бъркат привличане с любов. Истинската любов не ти позволява просто да минаваш на следващ човек и да прескачаш от цвят на цвят.
5. Какво носи горчивият опит, освен горчивина?
ОПИТ
6. Любовта в себе си ли я носим, или тя се провокира, "създава" от другия?
Според мен първото. За всеки влак си има пътници - тоест за всеки човек такъв какъвто е има някъде сърце, което ще го обикне такъв какъвто е... не можеш да създадеш любов у някого, който просто не те обича. Това много хора не го разбират, но няма общо нито с красотата, нито дори с добротата на един човек - или те обича ответната страна, или не. Не може ти да създадеш любов у някого със заето сърце или който просто си пада по друг вид личности.

10.   Жена, 36, 14 г. връзка.
1. Не, но не е и интересно да се разкриеш напълно и да се отдадеш на другия преди да е имал време да развинти фантазията си и да се самоубеди колко си прекрасна.
2. Да, ама чак от единия до другия ден - не знам. Но да го променим така - в един момент направо дъхът ти спира от един човек, след няколко момента/дни/седмици чак ти е чудно какво пък толкова те е впечатлило
3. Не, но бих се зачудила защо е така. Зависи колко дълга имаш предвид под дълга, зависи човекът на колко години е.
4. Не мога да отговоря - не съм наранявана много пъти. Няколко само, и не, пак мога да обичам, доверявам се, аз обичам да обичам.
5. Еми носи личностна промяна, която те подготвя да си по-добър в отношенията си с другите.
6. Носим я в себе си, но има нужда от друг, за да се разгърне.

11.   Авторката: Привет, привет! :) Благодаря за коментарите, разви се темата, ще се радвам да обсъждаме още. Аз съм по-философски ориентирана личност и затова задавам толкова много въпроси.
Като цяло около мен е имало доста хора с продължителни връзки - винаги ми е било любопитно какво е това. Но пък все не се получава така. Да ви кажа, доста се депресирах в миналото - затова зададох въпрос номер 3. Мислела съм си, че не съм била достатъчно красива, интересна, достойна и т. н. Почти винаги съм преценяла хората правилно, но невинаги съм слушала тази си преценка - може би от желание да изживея "любовта" на всяка цена, знам ли.
Като изключим една връзка, в която аз наистина дадох ВСИЧКО, което бях насъбрала в себе си до момента - сила, любов, надежди, мечти, вяра. Беше драматично. Знаете ли, макар и очевидно да не сме имали успешна връзка, наистина го обичах. Мина много време и дори сега да погледна назад, да, така беше.
Доста понаучих от тези неща - спор няма. Ядосва ме единствено фактът, че с всичките тези неуспехи сякаш придобих ниско самочувствие. Но и това ще мине.

12.   Ужас, колко много писаници, аз ще отговоря кратко. Дългите връзки са практичност, умеят го най-добре хората, които са си самодостатъчни. Парадоксално - уж самодостатъчен, но свързан с друг. Да, защото когато цениш т. е. обичаш себе си, си способен да отсейваш хората и да не избираш такива хора, които да те нараняват, а хора със сходни до твойте ценности. По принцип, такъв човек не би се наранил или обидил от нищо заради мирогледа си. Скептична съм към определения като пеперуди, мълнии и тем подобни, защото много други неща са ми по-интересни от някакви хипотетични небивалици. По принцип дългата връзка не пречи да има такива моменти, например в някой специален ден, когато двойката са организирали нещо и са имали време, например по празници. Но не е приоритет, поне за мен.
3. 5 г връзка засега

13.   1. Трябва ли целенасочено да се правим на недостъпни? Това не ни ли лишава от хубавите мигове? Не е ли проява на несигурност да се правиш на шут, за да те гонят постоянно?
Не! Но е хубаво да бъдем скромни - поддържа интереса. Но ако ти е вродено. Никой на нищо не трябва да се прави. Да бъдеш себе си в една връзка - това е тайната на нейния по-дълъг живот или поне една от тайните
2. Възможно ли е днес да си УАУ - влюбен, а утре изведнъж - пуф! да НЕ си?
Предполагам, че да. НО говоря за влюбването, което свързвам с емоционална приповдигнатост, възхищение и донякъде заблуди.

3. Това, че никога не си имал дълга връзка, прави ли те некачествен човек, едва ли не - "тоя/тая никой не го ще, значи е безинтересен и му има нещо"?
Не!

4. Когато сме били наранявани много пъти, това отнема ли ни възможността да се доверяваме и влюбваме като мълния, спонтанно?
Само ако го позволим

5. Какво носи горчивият опит, освен горчивина?
Опит :)

6. Любовта в себе си ли я носим, или тя се провокира, "създава" от другия?
И в двете има резон. Любовта е съзидателна енергия, която ни е изградила, споделянето й с друг човек я прави по-силна. Става нещо обмен на енергия, който създава нещо трето, което няма аз и ти, а ние.

14.   1. На недостъпни не, но е хубаво от време на време да напомняме на партньора си, че не сме даденост. За съжаление голяма част от дългогодишните връзки приключват, именно заради това че единия приема другия за даденост. Всеки ден трябва да се борим за човека до себе си, но е много важно процеса да е двустранен. Не е лошо от време на време да се дава невинен повод за ревност. Ако човекът до теб изревнува, също е показател, че той не е станал безразличен към теб.

2. Няма такъв вариант. Или си влюбен или не си. То не е като да ти се яде днес шоколад, а утре не. Не бъркай тръпката с любов, разликата е от тук до луната.

3. В никакъв случай не те прави некачествен човек. За танго са нужни двама, нали знаеш? Ако не си имал дълга връзка не означава, че проблемът непременно трябва да е в теб. Хората са различни, както и техните характери, опзнай човека преди да си вадиш изводи за него.

4. О, никой няма имунитет срещу любовта. Тя идва като гръм от ясно небе, правите на пух и прах и ти оставаш напълно безсилен пред нейната сила независимо колко опит си натрупал през годините и колко пъти си бил нараняван. Сърцето не пита. Ние човеците сме странни същества, колкото и да са ни наранявали винаги можем да понесем още, наивни сме и бих сме доверявали отново и отново, стига да чуем едно "Обичам те".

5. Не знам как да ти отговоря на въпроса, тъй като опита, който трупаме в любовта обикновено не ни е от голяма полза. Когато отново се влюбим в поредния, който ни е обещал света, ние тотално забравяме за всичкия опит, който така грижливо сме трупали през годините. Може би ставаме по - сдържани, но само в началото. Както казах по - горе, колкото и пъти да сме били наранявани винаги можем да понесем повече.

6. Всеки човек я носи в себе си, но за да излезе на повърхността е необходим някой друг.

15.   Най-близко до изводите които съм стигнала е N12.
Мила авторке, първо и най -важно е да обичаш и уважаваш себе си. Както се отнасяш със себе си така и другият ще се отнася с теб.. Не знам дали си забелязала сред познатите си, че много от тях правят какво ли не за любимият си и остават неоценени. Когато пренебрегваш себе си и другият ще го прави и защо да него прави след като ти сама си го причиняваш. Както казва 12, че когато си си самодостатъчен много малко неща те нараняват, това се получава защото ти самият ако се обичаш ще правиш неща които ти харесват, а не това което някой ти налага, по този начин ти даваш и свободата на другият да прави неща които му харесват. Когато се обичаш нямаш нужда другият постоянно да ти доказва любовта си и да запълва времето ти, защото живота ти ще е интересе, а това те прави и теб интересна. Много е дълго да развива това, но да се обичаш не означава да си егоист, дори когато се обичаш можеш да дадеш много повече, защото този който не се обича все очаква някой да запълни това което му липсва, пречупва щасието през другият и никога не е истински щастлив.
Тайната на дългите връзки е, че трябва да платиш с много компромиси, ако не си дорасъл за гореписаното и един ден ще се почувсташ ограбен, само че никой не те е ограбил, ти сам си го дал.

16.   Аз ще избегна въпросите и ще премина направо към заглавието:
Приказка за Любовта и Раздялата

В края на полето стояли Любовта и Раздялата и наблюдавали млада влюбена двойка. Раздялата казала на Любовта:
- Обзалагам се, че ще ги разделя!
Любовта отвърнала:
- Почакай! Дай ми възможност да направя само едно нещо с тях, а след това ти можеш да ходиш при тях колкото пъти искаш.

Съгласила се Раздялата. А Любовта се приближила до двамата влюбени, докоснала ги, погледнала в очите им и видяла, как между тях пробягва искра…
Върнала се Любовта при Раздялата и казала:
- Хайде, сега е твой ред!
- Не, – отвърнала Раздялата. – Сега аз нищо не мога да направя, сега техните сърца са изпълнени с любов. Ще дойда при тях по-късно…

Минало време. Раздялата се върнала край къщата на онази същата двойка и видяла млади баща и майка с новородено бебе. Раздялата се надявала, че любовта им вече е отминала и затова с надежда пристъпила прага на дома им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Благодарност.
Обърнала се Раздялата и казала:
- Ще дойда при тях по-късно…

Минало се още време. Раздялата отново се явила при тях – от къщата се носела детска глъч. Бащата се върнал изморен от работа, майката се опитвала да успокои момчетата. Раздялата се надявала, че сега вече тя ще може да ги раздели – все пак за толкова време и Любовта, и Благодарността отдавна трябвало да са напуснали сърцата им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Уважение и Разбиране.
- Ще дойда по-късно – тръгвайки си и този път, казала Раздялата.

Минало време. И отново дошла до дома им Раздялата. Погледнала – децата вече били пораснали, бащата – с посребрени коси, обяснявал нещо на синовете си, а майката приготвяла вечеря в кухнята. Вглеждайки се в очите им, Раздялата отново разочаровано въздъхнала – в тях тя видяла Доверие.
- Ще дойда по-късно – казала тя и излязла.

Минало се още време. Надникнала Раздялата отново в този дом и видяла из къщата да бягат внуци, а край камината стояла опечалена и измъчена старица. Раздялата я изгледала и си казала:
- Ето, че настъпи и моето време!
Приискало й се да погледне в очите на възрастната жена, но в същото време тя станала и излязла от дома. Раздялата тръгнала след нея. Скоро старицата стигнала до гробището и приседнала до един гроб. Това бил гробът на нейния съпруг.
- Изглежда, съм закъсняла – казала си Раздялата. – Времето е свършило вместо мен моята работа…
Тогава Раздялата се вгледала в разплаканите очи на възрастната жена. А в тях видяла Спомен – Спомен за Любов, Благодарност, Уважение, Разбиране и Доверие…

17.   Ето ги и моите отговори (след това ще чета тези на вече отговорилите) :) :
1. Не, не трябва! Когато срещнеш Човека и двамата си пасвате, то тогава всяко терзание и "стратегически ходове" са напълно излишни. Нещата просто се случват. Понякога дори мълниеносно! :) Всъщност прекаленото бавене и умение за сдържане за мен вече означава, че единият (или дори и двамата) няма достатъчен интерес. ✌
2. Ако усещането е истинско, не - не е възможно! Ако е просто някакъв спонтанен нагон - да, той може да бъде мимолетен, но може и да просъществува дълго време. Зависи от обстоятелствата.
3. Това, че никога не си имал сериозна! (не дълга) връзка не те прави некачествен човек, но след определена възраст определено говори за някакъв проблем - страх от обвързване и/или някакви други психологически проблеми, труден характер и т. н. А и след като си на... да кажем достатъчно зряла възраст, вече по-трудно се нагаждаш за съвместно съжителство и компромиси, ако нямаш предишен опит. Разбира се, това е като цяло, а изключения винаги има - не си срещнал точния човек или нещо друго.
4. Това определено ни прави по-предпазливи и не се хвърляме ей така безразсъдно и безпаметно (освен ако не искаме само секс) на всеки срещнат/срещната, но има моменти, едни такива истински, когато срещаш някого и всички спирачки са долу!
5. Носи най-вече опит и израстване. Учи ни и от всичко (понякога след период на адаптация) трябва да извличаме ползите, те неминуемо са навсякъде около нас. Всеки един опит, какъвто и да е той, ни е направил хората, които сме сега и трябва да сме благодарни за всичко преживяно!
6. Любовта е всичко и ако не я носим в себе си и КЪМ себе си, то не можем да обичаме истински и друг, дори да си вярваме, че е така. Другият може само да предизвика и отключи нейната проява. Другият е огледало на нас самите и ние го обичаме или изпитваме друга емоция, когато виждаме нещо познато под една или друга форма. Тук е изключително важна ролята на родителите в детството, за да насочат в някаква степен формирането на нашата личност. И всеки трябва да го осъзнава и помни, отглеждайки себе си и своите деца. Давайте любов - всестранна!
Ж 27