 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Самота или свобода?
преди: 9 години, 1 месец, прочетена 2115 пъти
Ами... дори не знам как да започна тази история. Очите ми се насълзяват всеки път, когато си спомня, започвам да треперя, дори сърцето ме заболява само при мисълта, че преживях всичко това. В момента се опитвам да го надрасна и знам, че мога. Знам, че съм по-силна от това и рано или късно ще се гордея със себе си и с начина, по който съм се справила със ситуацията.
Имам нужда да си излея всичко и смятам, че тук е точното място да го направя. Не смятам да си лепвам етикет "жертва", защото е най-лесно, просто ще ви споделя нещо много близко до сърцето си и се надявам някой, някога да открие себе си в моята история.
Преди три години имах едно прекрасно момче до себе си. Имах силни чувства към него, той към мен също. Бяхме щастливи. В малко по-късен етап се запознах с най-добрата си приятелка и моято сродна душа. Не знам как, нито защо, но се влюбихме лудо. Досега не бях изпитвала подобно нещо. Тя беше първата ми истинска любов, както и аз на нея. Криехме връзката си от всички поради обясними причини. Родителите и са традиционисти и никога не биха приели факта, че се вижда с момиче. И така три години подред. И двете живеехме в лъжа. На нея и тежеше ужасно много. Не го чувстваше редно, не разбираше как е влюбена точно в мен. Аз и бях първата във всяко едно отношение. Умирахме една за друга. Беше истинско щастие, беше красиво. Свързваха ни толкова много неща, но най-вече духовната връзка, която бяхме изградили. Принадлежахме си. Нали знаете, когато срещнете човека за вас и си казвате: ''Това е. Край. Намерих го! ''. Късметлийки, нали? Имахме всичко, буквално. С години любовта ни ставаше все по-силна... И може би това ни погуби. Колкото повече обичаш някого, толкова повече напира в теб желанието да властваш над този човек. Това стана и при нас. Обсебвахме се. Нямахме въздух. Нямахме пространство. И драмите започнаха. Ревността излезе извън контрол. Тя ме искаше само за себе си, аз я исках само за себе си. Беше като наркотик. Когато буквално изпитваш нужда да притежаваш този човек. Когато той е целият ти свят. Когато той е липсващото парченце от пъзела, който с години си се опитвал да наредиш, но никога не си успявал. Бяхме пристрастени една към друга. Държахме се толкова здраво, че накрая просто се счупихме. Тя поддаде. Трупаше се, трупаше се и накрая просто не издържа. Разбрах, че докато бяхме в период на временна раздяла, тя е преспала с друг. След това поиска да се разделим. Оттогава не е същата. Превърна се в нещо, което винаги е казвала, че няма да бъде. Започна да води безразборен секс, да сменя момче след момче, пропи се, вършеше какви ли не глупости... И от една страна я разбирам. Тя никога не е имала възможнстта да изживее всичко това, докато аз я имах преди нея. Никога не е била с момче. Никога не е живяла щуро... Но след това съжали. Не и се получи с никой. Нямаше истински чувства към никой. ДОри в момента има човек до себе си, който я боготвори, но тя все още търси мен. Все още обича мен. Все още получава любовта и топлината, от която има нужда от мен. И ето... болезнената истина. Не иска да е с мен отново само, защото съм момиче. Каза, че не иска да се крие. Каза, че за нея не е редно и предпочита да е с момче. И какво следва? Правя ли грешка, оставайки до човек, в когото съм влюбена, но никога няма да имам? И всъщност правим ли грешка и двете, задето все още се държим за ръце и не можем да се пуснем... задето си казваме, че се обичаме, задето се ревнуваме като болни. Грешно ли е? Тези отношения отровни ли са? Защото аз не знам... но я обичам истински, и знам, че е взаимно. Толкова много пъти съм се опитвала да я вразумя, но тя избира да страда, вместо да избере мен. А е ужасно нещастна. Лъже в очите човека до себе си, твърдеейки, че го обича, когато вечер звъни на мен и не заспива без да и го кажа аз.
Луда ли съм? Как все още ме държи и просто не мога да си тръгна от нея, нито тя от мен, а сме опитвали милиони пъти. Не е ли тъжно как винаги ще сме на границата между твоя съм душевно, но не и физически, между само приятели сме, но понякога сме и малко повече. Аз не мисля, че има изход от такава силна любов. Когато обичаш някого с цялата си същност... когато си влюбен в душата и сърцето на този човек. Как го пускаш да си отиде?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 9a224ce39d |
|
1. Не си луда. Но не мисля, че трябва повече да поддържате контакт, дори приятелски отношения, защото няма да я забравиш. А ти сама каза, че тя не иска отново да сте заедно. Спри да и даваш тази топлина, която ти не получаваш и ако прииска да сте заедно ще те потърси за да сте заедно, ако не - съжалявам, но явно не те обича толкова, колкото казва.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: b6144803aa |
|
2. A зaщо се смятa, че трябвa дa родители дa ни одобрявaт връзките? Вие дa не живеете в Пaкистaн?
Сменяйте грaдa кaто толковa ви притеснявa чуждото мнение или ходетете кaто кукувици от къщa нa къщa дa ви хрaнят, обличaт, гледaт тези хорa, дето толковa влияние имaт според вaс в личните ви решения и избори зa щaстие. Бaси.
Омъжих се зa човек, който никой от родителите ми не хaресa. Зaвъртяхa си зaдниците, не го одобрявaли... без дa го познaвaт.
Неговите го удaрихa тогaвa нa горделивост и щом ще е тaкa, то и те вече не ме щяли.
Кaзaхме им дa си гледaт животa тогaвa и си подредихмме всичко сaмички. Скоро взехa дa припкaт и търсят сaми връзкa с нaс. Нaй- бързо омекнa бaщa ми, нaй- върлият противник беше.
Не ви рaзбирaм, честно. Не виждaм рaзликa никaквa в товa, че aз съм женa, a съпругът ми мъж, пък вие двечките сте жени. И в двaтa случaя присъствa любов, тогaвa кaкво бе дa му се не види? !
Aми кaто сте стрaхливи, циврете си тaм из ъглите и си търсете излишни дрaми.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 77f1666256 |
|
3. Последно време много лесбийски и гейски истории се появяват в сайта. Българите сме на път да станем европейци! Толерантни и безполови. Да си нормален не е европейско!
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: ecc12363c8 |
|
4. Търсиш съвет на грешното място, прочети малко за кармичните връзки и разбери защо си дошла на тази земя.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 144e27f670 |
|
5. Обръщам се към коментар номер 3... Извинявай тук не ти е мястото, ходи някъде където са "нормални" и спри да съдиш хората. Това, че нещо не ти харесва си е твоя работа... На никой не му пука за твоето "нормално мнение". Аз харесвам лесбийките и аз самата съм такава и да ти кажа честно лесбийките и гейовете са най-малкия проблем на България. Май не си видял какво още се случва в тая страна... всичката тая помия и простащина на тъпите политици - за тези неща никой не говори, ама като стане дума за лесбийки всичките почвате да ръмжите а? Ами да, естествено, че ще има лесбийки, ние не сме скучни като другите... И тази дума безполови, която споменаваш в коментара си никак не ми харесва, защото ние много добре си се осъзнаваме като жени, просто не искаме мъже... Това не ни прави безполови.
|
...
| преди: 9 години, 1 месец hash: f775feccf1 |
|
6. Здравей!
Историята ти много ми напомня на това, което преживявам в момента, макар че моето е напрактика неосъществено. Имам връзка с прекрасно момче, но не спирам да мисля за едно момиче, с което се запознах преди няколко месеца. Това, което изпитах с нея, с никой друг не е било толкова силно... Влюбих се в душата и', във всичко нейно. Никога преди не бях поглеждала жена дори... Истината е, че при самото ни запознанство тя ме предизвика, буквално не спря да флиртува с мен... А след това-ами смесени сигнали-хем иска да е с мен, хем също се страхува. Аз съм готова да рискувам, макар че имам много повече да губя, защото нещо подобно ще съсипе не само връзката ми, но и семейството, работата ми, социалните ми контакти-всичко. Изобщо-готова съм да изоставя всичко от сегашния си живот, което обожавам, заради един единствен човек, който най-вероятно само си играе с мен и иска да ме нарани, за да подхрани собственото си его. Наясно съм, че този вид връзки не са пълноценни и не водят до нищо хубаво. Искам да имам семейство и деца един ден, а не да се крия цял живот... Но до тук тези отношения не ми се отразяват позитивно по никакъв начин определено-постоянно я мисля, разсеяна съм в работата си-бизнесът страда, спрях да ям, хората около мен вече не ме понасят мисля... Връзката ми е пред разпад, наранявам човекът до мен без да го искам. Затварям си очите, за да виждам нея.
Защо ти разказвам всичко това? Ами за да ти кажа, че този вид любов няма смисъл. Сладка болка е, знам. Силно и уникално. С никой друг няма да го изпиташ. Но само ще те съсипе. Любовта не е всичко в живота, макар и без нея той да ни изглежда празен и безсмислен. По-добре сама, отколкото в такава 'връзка'. Подобни отношения ни съсипват психиката, след време ще се намразиш заради това, а и заради всичко, което си си причинила, измъчвайки се заради подобен човек. Такъв вид любов има и в хетеросексуалните връзки, но по-рядно се среща. Просто защото там партньорите се балансират повече, имат някакви общи планове за семейство, заети са от други съвместни грижи, а и мъжете не са чак толкова драмаризиращи колкото нас, жените.
Мисълта ми е, бягай от такива връзки. Изживяла си го, имала си нещо в живота. Някои хора цял живот и частица от това не могат да открият. Но сега я забрави, търси по-здравословни отношения с някой, който ще те прави щастлива и ще държи на теб, с който можеш да създадеш семейство. С който можеш да идеш на кино, на заведение и да прегръшаш и целуваш навсякъде, без хората да ви гледат и да ви е некомфортно. Без ти самата да се измъчваш за последствията и тн...
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 1069047034 |
|
7. Никак не го пускаш. Този човек остава завинаги в сърцето ти. Знам за какво говориш, защото съм го преживяла. Но аз съм в друга ситуация - жена съм и съм влюбена в мъж, но и двамата сме женени и затова любовта ни е невъзможна. Много ми тежат тези отношения, защото не искам да се крия, не съм лицемерка. И затова много пъти сме се разделяли, но просто не можем един без друга. Болката при раздялата е много силна - все едно късаш част от себе си и загубваш желание да живееш, всичко ти се струва безразлично и сиво. Затова пек се събираме - просто защото не можем да живеем един без друг. Докога така и аз не знам. Но това е любов - необяснима, единствена, вечна. Пожелавам ти да намериш разрешение на ситуацията, аз не мога. И като го намериш, ни сподели. Успех.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: ba1d73fcce |
|
8. Да, №5 прави ви еднополови. Явно смяташ, че е нормалното. Ами не е. И няма да изпадам във вечния спора кое било нормално и кое - не. Джендър, гей, лесбийки. Абе, много интересно как всичко това се завъди от 25 години насам в такива размери. То си е направо епидемия! Упадък се нарича това и си има цена.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: c5d42d94d9 |
|
9. До номер 1 - дори като "приятелки" отношенията ни продължават да бъдат все същата отрова. Караме се през няколко дни и се самонараняваме. В момента не си говорим... и този път може би ще е завинаги.
Номер 2 - Не съм аз причината, поради коята тази връзна не може да просъществува отново. Тя е човека, който зависи от чуждото мнение и не приема нормално да е с момиче. Аз съм безсилна по въпроса, все пак е личен избор.
Номер 3 - Деградиращи "мислители" като теб убиват всичко красиво.
Номер 5 - Не си прави труда да отвръщаш, всеки с мнението си. АКо всички мислехме еднакво, би било скучно. Някои хора са с различни морални ценности и не биха приели чужда гледна точка, затова няма смисъл от спорове.
Номер 6 - Историята ти ме трогна... Много! Благодаря ти, че сподели. Може би наистина съм късметлийка, че любовта ми бе споделена, дори за кратко. Хубаво е да знаеш, че все пак там, някъде, има човек, който истински те обича, без значение, че не може да бъде до теб. Прегръщам те. :))))))))
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
