Как времете лекува всичко !
преди: 9 години, 29 дни, прочетена 1955 пъти
Един от най-трудните статии, които срещаме в ежедневието, са като : Как да я забравя? , Немога без нея..! , Влюбен съм в нея, но тя не ме харесва.... и т. н! Да забравиш някое момиче, по което си бил хлътнал
е много трудно знам го от личен опит - но не е невъзможно!

Историята е следната... Още от малки бяхме много добри приятели с това момиче. Познаваме се от доста години. Като малка тя много ме харесваше, но тогава бяхме малки и аз не я харесвах, освен като приятел, а тя беше хлътнала по мен. Ето, че бяхме пораснали и започнахме да излизаме заедно, да си споделяме всичко, да се гушкаме и да се виждаме почти всеки ден като цяло. Тогава бях на 13 или 14 години там някъде! Изведнъж усетих, че се чувствам много добре, когато съм с нея и сякаш започвах да я харесвам. Нещо ме привличаше в нея и непрестанно мислех за нея. Да - попаднах на това, от което се боях много! Влюбих се в нея! Ние продължихме да излизаме вън, говорихме, играехме и прекарвахме много добро време заедно. Най-накрая и признах чувствата си...! Може би не трябваше, но все пак. Казах й, че я обичам и че не мога без нея.
Тя каза, че ме обича , но само като приятел. Тогава се почувствах много ама много гадно. Просто бях съкрушен. Блокирах я във фейсбук. Минаха няколко месеца, в които мислех само и единствено за нея. Отново се видяхме и сърцето ми почна да тупти силно. Сякаш нещо в мене пламна! Но тогава тя излизаше и с други момчета, много по - големи от нея, която всъщност беше една година по малка от мен, тоест на 13г. (Беше се превърнала с извинение в същинска к**ва).

Знаех, че няма да стане така и, че трябва да се променя! Просто не се получаваше - тя не ме искаше като повече от приятел, а аз мислех само за нея като някакъв идиот! Бях с малко по-дълга коса и реших да се пострижа. Започнах усърдно да тренирам.
Направих си програма, по която тренирах във фитнеса. Фитнеса се превърна в място, където забравях за проблемите си и още е така.
Срещах се с други момичета, пак в мисълта ми беше само тя, но си казвах, че тя не заслужава моята любов, но пак не помагаше!

Ето, че минаха седмици, месеци, дори и години. Сега съм на 17г. и съм доста по - различен от предишното момче. Промених се както психически, така и физически! Минаха 3 години, в които се отдадох на ученето и на тренировките. Сега отново се засичаме, все пак живеем в един блок. Ако ме попитате дали още чувствам нещо към нея, ще ви отговоря с това: тя е любов за една нощ ако ме разбирате. Вече не чувствам толкова симпатии към нея отколкото преди, защото знам колко струва. Смених си обществото ( тоест приятели ) виждам се с други хора, излизаме на кафе и повярвайте ми чувствам се много по - добре! Времето наистина ликува много неща. Сега с нея все пак сме приятели, но ако сега тя ми предложи да излезем, то аз ще откажа. Някои казвам, че тя е неговия живот. Според мен това са пълни глупости. Не си пропилявайте живота пичове, особено заради някакви к**ви, които не заслужават дори и уважение! Не ви казвам да я забравите, а просто я оставете в миналото и отгърнете нова страница в живота. Намерете някое хоби, с което да се захванете и повярвайте ми има ефект. Запознайте се с нови хора, излизайте и след време тя ще разбере какво е изпуснала, но ще бъде твърде късно. Предлагам ви да се насочите към спорта - то променя живота на хората. Във Фитнеса се запознах с доста хора, може би всеки от които си имат определен проблем. Но искам да ви кажа да не тъгувате заради някои, които не го заслужават. Радвайте се на живота и дайте всичко от себе си. Животът е твърде кратък за страдания.
И знае ли се по - пътя, в който сте излезли за да се промените, ще намерите човека, който наистина ви цени и ще бъде винаги до вас!
Полуичи се малко повече, но все пак благодаря за вниманието!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 28 дни hash: 209074cf4e

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Еми на тази възраст е лесно защото и без това човек се променя и оформя мирогледа си. Но след 20-30, когато стереотипите са се бетонирали, вероятността за промени и в съзнанието, и физиката, клонят към нула. Не, че не е възможно, но се иска буквално къртовски труд, какъвто е разбиване на бетон, а повечето гледаме на работата "лекото" и на хляба "мекото". :) М40

 

...

преди: 9 години, 28 дни hash: f5ee5cf0a1

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Правилно моментната болка за всичко е най-голяма след време за някой неща я има пак, но някакси си свикнал, но все пак трябваше да споменеш и какво точно лекува времето. Лесно е като в твоя случая защото тя неструва както и да забравиш някой в който си бил влюбен е лесно, но има неща който времето не ги лекува. Жени и мъже лесно се сменят, и забравят чувствата както идват така и си отиват браво, че поне си се осъзнал не всички могат дори и това.

 

...

преди: 9 години, 27 дни hash: d757f7628d

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

9.   Ето и моята история: Това момиче беше първата ми любов. Ходихме малко повече от година и за това време наистина много я обикнах. Мисля, че точно когато ме заряза, я обичах най-силно и това ме съсипа. Една седмица изпитвах непреодолима мъка. През тази седмица 2 пъти се напивах от мъка и на втория път видях, че алкохола прекалено много задълбочава нещата и го спрях :D. След тази една седмица дойде най-тежкият ден след раздялата - тя си хвана нов приятел... Бях по съсипан и от преди - мразех я, ненавиждах я, исках да счупя от бой приятеля и, но в същото време я обичах и това много ми тежеше. Писах и за новия и приятел, но тя ме "нахрани" много жестоко, а аз само гледах какво ми пише и не можех да повярвам, че е способна на това. След това ме блокира навсякъде, а аз изпаднах в бездна, от която не виждах изход. Така бях няколко месеца, даже нашите започнаха да ме питат - няма ли да изляза някой ден навън - от притеснение, защото рядко излизах от стаята си. След тези няколко месеца, тя ми писа смс, но аз не и отговорих. Казвах си, че за мен тя не си заслужава. От там започна и промяната. Записах се на бойно изкуство. Първият един месец, даже там постоянно мислех за нея, но в последствие осъзнавах, че за тези 2 часа, в които тренирам усилено все по-малко мисля за нея, докато накрая изобщо не се сещах. Бях напълно съсредоточен в тренировката си. Междувременно тя не спираше да ме търси, с което постоянно ми напомняше за себе си и болката вътре в мен. Тренирането ми отвори очите и се записах също така и на плуване, освен това излизах да играя тенис на маса и ритах с приятели, абе изобщо само някой да ми кажеше, искаш ли да ходим да спортуваме и летях. Така цялата болка постепенно отмина, но остана една тръпка - като я видех някъде случайно и сърцето ми подскачаше. Случваше се примерно 1-2 пъти в месеца да ми дожалее за нея, но голямата мъка я нямаше вече. Сигурно ми беше необходима 1 година да отмине, а като се сетя в първите месеци след раздялата какво ми беше, смешно ми става. Минаха се 4-5 години. Тя спря да ме търси, но аз все още доста често се сещах за нея. Лошото е само едно - от всичко това станах много студен и безчувствен към жените. Само към нея си мислех, че все още имам някакви останали, скрити дълбоко чувства, докато един ден не се засекохме случайно и се заговорихме(2 часа) и тогава просто разбрах, че тя не значи вече нищо за мен. Не бяхме даже и приятели, по-скоро нещо като далечни познати. Нямаше го вече онова прескачане на сърцето. И към нея бях станал студен и безчувствен. Лошото е че в момента до мен имам приятелка, от около месец и виждам как прави всичко за мен и ми се радва и т. н. , а аз все се надявам, че ще се появят някакви чувства към нея от моя страна и не знам какво да правя. Надявам се и безчувствеността ми да премине както всичко останало. Времето наистина лекува макар и много трудно в някои случаи.

 

...

горе^