Споделена история от Любов и изневяра |
Любовен пъзел
преди: 9 години, 26 дни, прочетена 1862 пъти
Здравейте, аз съм на вече 25 години не искам съвети а просто да споделя моята житейска история...
Както се казва " Или изживявате любовта или пишете за нея" Както е ясно, аз пиша за нея....
Преди време, когато тинейджърските години напираха в мен, когато всичко и всички ми бяха чужди, когато имах толкова много въпроси без отговори срещнах него (красив, млад, забавен и чаровен)той стоеше с/у мен и ме гледаше с красивите си големи очи.. В началото всичко беше нормално виждахме се когато се засечем случайно, когато приятелите ни "случайно" ни викаха на едно и също място... Докато в една дъждовна лятна вечер, телефона ми звънна (непознат номер) когато вдигнах той тихо нашепна "имам нужда от теб, ела" веднага излязох дори не се облякох все пак приятел имаше нужда от мен. Излязох, видях го... беше съсипан, очите му бяха загубили онзи си блясък, попитах "какво се е случило? ", а той просто ме погледна прегърна ме и каза "ТИ се случи" а аз недоумяваща го погледнах и му казах "спокойно и това, в случая аз ще мине" тогава той се усмихна и ми каза че именно това не иска, че не иска да "минавам".. И така няколко часа седяхме просто, без да говорим, просто си мислихме, всеки за своето... Няколко дни по-късно осъзнах че и за мен той се превръща в "проблем", много време след това нашите щури моменти продължаваха, любовта беше истинска и пламенна имахме много приключения... Година по-късно ми звънна и ми каза да изляза, тръпнех в очакване да разбера кое беше толкова спешно, тогава със сълзи на очи промълви "Аз тръгвам, заминавам в чужбина... Ако искаш всичко да свърши ще те разбера... " -Не можех да разбера какво се случи в този момент, не можех да взема решение, не знаех какво да кажа, седнах на земята и заплаках, заплаках като малко бебе искащо топла прегръдка, като момиченце чиято кукла е загубена, като тийнейджърка с разбито сърце... Не след дълго той замина с обещанието че скоро ще се върне. Помня беше 10 юни. Чувахме се постоянно, говорихме по skype, но това някак не запълни празнината в сърцето ми. За рожденият ми ден бях решила да не правя нищо, затова излязох както всеки друг ден отидох в парка с приятели, седнахме на пейката и аз започнах да им ояснявам колко ми липсва и т. н. не можах да се сдържа и заплаках отново, малко по късно докато всички ме молеха да спра усетих 2 ръце из зад мен на очите ми, започнах да крещя да ме оставят намира и станах да си ходя в този момент той ме хвана за ръката и ми каза"аз знам къде да те заведа" Не помня каква ми беше реакцията, бях много щастлива... прегърна ме, и ми каза"милата ми тя, как плаче само, ако знаех че така ще те натъжа нямаше да ходя никъде" въпреки че знаех факта че в България няма какво да се прави му отвърнах"ами повече недей".. Цяла вечер го гледах, беше толкова красив, толкова чист и искрен, като малко безпроблемно бебе... Не след дълго той отново замина, тогава не говорихме толкова често докато накрая въобще не говорихме, не знаех нищо за него.... как е? ! ... какво прави? ! ... има ли работа? ! .... има ли къде да спи? ! .... с кого е? ! и разбира се.... мисли ли за мен? !! ~Докато след около година, две, три съдбата не ни срещна отново и съвсем случайно този път... Той беше с друга, тя беше красива и чаровна той сияеше до нея. Изглеждаше така, както никога не е изглеждал докато е бил с мен.... А аз? Аз също не бях сама... Погледите ни се срещнаха реших да поздравя, след това исках да поговорим, да получа някакво обяснение и тъкмо когато отворих устата си да го направя-той просто подмина.. След време разбрах от общ приятел че някой бил му казал че съм го забравила, че съм имала друг (което не беше вярно) В крайна сметка всичко стана ясно, излязохме на кафе да се разберем но беше късно. Аз бях бременна а той беше сгоден. Това беше последната ни среща повече нито го видях, нито го чух. Докато накрая не го забравих или поне аз така си мислих. Всеки следващ беше сравняван с него, но никой не беше обикнат по онзи топъл и безрезервен начин!
П. С-Това е моята история, благодаря Ви че я прочетохте!
|
