Чувствата ми към едно момче
преди: 9 години, 24 дни, прочетена 1138 пъти
Привет на всички бъдещи читатели!
*Моля изповедта ми да бъде одобрена от модераторите на сайта.
Започвам историята си с факта, че съм на 17 години. До сега не съм имала сериозни увлечения по момчета. Но се влюбих и то в крайно неподходящ човек. Всеки, който малко или много има наблюдения в/у поведението му би казал, че е "труден" характер. Той е сприхав, песимист до мозъка на костите си. Говори с момичета, единствено ако те го заговорят, поддържайки един надменен тон и поведение в разговора си с тях. Рядко признава грешките, които прави, а е способен да те ''осъди" заради дребен пропуск, заблуда, объркване от страна на другите. Той е момче от класа ми. До преди година въобще не го забелязвах, не бих могла да определя на какво се дължи промяната ми в чувствата ми към него. Дори ми е трудно да повярвам, че това, което изпитвам е любов или поне симпатия, съотнасяйки с всичко негативно, което казах за него. Но сякаш всички тези негови особености му придават чар. Той е различен, не е типичното момче. Вероятно предизвикателството да породиш положителни чувства у него, ме пленява. Той е интелигентен, което наистина ме впечатлява, освен това има поразително чувство за хумор. Болезнено честен е. Не вярвам, че би си паднал по момиче като мен-срамежливо, стеснително, ужасно скромно. Не се и надявам, не храня напразни надежди и илюзии. Иска ми се малко или много да успея да се докосна до неговия свят, да общуваме. За годините, в които сме в един клас никога не сме провеждали разговори, дори не сме се запознавали, което е парадоксално. Когато съм около него съм УЖАСНО изнервена, неловко и некомфортно ми е. Опитвам се да не го гледам в очите, но когато погледите ни се срещнат дори за част от секундата изпитвам непреодолимо притеснение. Трудно ми е да повярвам, че това е любов. Любов ли е? Имам чувството, че тази година се е отпуснал повече, по-ведър е, по-общителен, но ние с него така и не намираме общ език. Резервиран е към посредствените момичета материалистки и към тези на които логиката им убягва. Не мисля, че се числя към някой от типажите. Все си мисля, че може би бих била подходящ партньор за него, но стеснителността ми е основна пречка по-близки отношения с него да не се установят. Със сигурност обаче той, по-добре от всеки друг знае какво е добро за него.

Просто исках да споделя с някого, защото ми е много тежко и турдно да продължавам да се измъчвам с мисли по него!