Споделена история от Любов и изневяра |
Глупачка съм и ще го изгубя !
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 1578 пъти
Направо започвам с проблема или по точно проблемите, доста са :) На 20 съм, момиче. Живея в село, знаете как е, всички се познават и всеки знае какво вършиш. По мой адрес е говорено какво ли не, от това че съм бременна, до това че съм се омъжила. Разбира се, нищо от това не е било вярно, но майка ми винаги щом чуеше нещо изпадаше в истерии и ме е наричала с какви ли не думи, курва, пропаднала, малоумница. Изключително студена и безчуватвена жена. През 20-годишния ми опит, не че е много, нито веднъж не съм видяла любов от нея, нито веднъж не ме е прегърнала, нито веднъж не ми каза че ме обича или че й липсвам. Завърших втора по успех, не й пукаше, изломоти едно "Браво! " и това беше. Първите ми изкарани пари в живота тя ме изнуди да й ги дам. Било защото цял живот тя ми давала, сега да й дам аз на нея. Купи си холна масичка жената, жива и здрава да е. Баща ми, особено кротък, притеснителен и срамежлив човечец, да се чуди човек как е успял да се ожени, та и две деца да направи. По цял ден на полето, а като си е вкъщи гледа животни, на село сме все пак така се прехранваме. Нищожните пари, които изкарва отиват направо при госпожата. Посмял ли е и 5 лева да вземе за цигари, започват едни заплахи за развод, обвинения че цял живот е робувала на родителите му, на него и на нас. А баща ми не смее и думичка да каже. Не веднъж съм й казвала, че ако бях на негово място нямаше да се прибирам при жена като нея. Както и да е! Сега на основния проблем. От две години ходя с момче, но се крием, защото е наполовина циганче. Обичаме се се ужасно много. Той е на моята възраст и е готов да се изправи пред родителите ми и да говори с тях, да се изяснят, да знаят че се обичаме и че може дa се грижи за мен, че нищо няма да ми липсва. Не си мислете, че е от мангалите които знаем. Изключително чистоплътен, грамотен и възпитан младеж. Работи, сам си купи кола, сам изкара книжката си, сам се издържа. Не живее в циганска махала, а сред българи. Когато тръгнахме, не знаех че е циганин, когато разбрах скъсахме. Вече го бях обикнала ужасно много и страдах, опитах се да стоя на страна, но не успях. Събрахме се. За родителите ми това е голям срам, казвали са ми че ще се отрекат от мен. Майка ми като разбере че съм биша с него започва да ме обижда, какво ли не. Преди дни мой братовчед ни видял да стоим с общи приятели и веднага издрънкал на майка ми. Тя от своя страна какви ли не обиди измисли за мен и за приятеля ми. Писна ми, разревах се и казах че се махам и повече няма да ме видят. Баща ми излезе след мен бос да ме догонва, дожаля ми, върнах се. След час-два и мина започна да ми се извинява и да казва че ми вярва и щом аз казвам че не е вярно. Започна да ме прегръща и целува. Странна жена. Винаги е била такава. От месеци съм отчаяна, нямам стимул за нищо, не ми се живее. Най-добрата ми приятелка ми казва да си събирам акъла и да се махам от вкъщи, защото ако позволя да се разделим ще съжалявам. Приятеля ми е готов да остави всичко и да заминем. Знае за желанието ми да продължа образованието си и ми се е заклел, че ако тръгна с него ще плати всичко, че никога няма да ме изостави. Не знам какво да правя. Искам много да се махна от семейството ми. Омръзнало ми е да не смея да изляза с приятели, защото майка ми ми звъни постоянно и ако не вдигна веднъж, после ме прави на боклук и то по телефона. А знаете как се чува разговора от тези до теб. Искам да се иззнеса, но ме е страх. Нямам смелостта да застана пред тях и да им призная всичко. :( Помогнете ми, , дайте ми съвет.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 2a5ff5036b |
|
1. Виж много добре те разбирам. Аз още от 7 годишна си тръгвам най накрая на 18 наистина го постигнаха и то о друга държава. Не трябва да те е страх това е твоя живот щом си решила така а и щом не се чувстваш добре нищо не те задържа. Мисли за себе си живота минава бързо. Изживей го по начина по който ти искаш а не по този който ти налагат родители религия или каквото и да било. Разговаряй с родителите си кажи им смело какво искаш ако не те подкрепят нека бъдат наясно какво ще последва. До колкото разбирам имаш човек до себе си но винаги имай едно наум. Не се знае как ще ви се развият нещата след като за живеете заедно. За това ако се отделиш от родителите си гледай максимално бързо сама да си изгрядиш стабилност. Страха е най големия враг! Изправи се срещу него и няма да съжаляваш. В противен случай оставаш с мечтите си сънищата си. Това ли е по добрия вариант? Давай смело напред момиче! :)
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 4c48bc643b |
|
2. Ами приятелите ти правилно са ти казали: хвани си багажа, и с приятеля си отидете някъде на друго място да си живеете заедно, не стой повече при ваще.
Не че са лоши хора, но при такова неразбирателство няма смисъл повече да седиш там.
Може да учиш да запишеш редовно и пак да работиш и да учиш, сега всички така правят. Но гледай да не стоиш още много дълго при ваще.
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 2e4f94f515 |
|
3. Баща ти изглежда свестен човек. Навремето майка ти ш била хищната хиена, която го е уловила. Горкия човек. Тя майка ти е била уплашена, че няма да може да се задоми и ше остане стара мома - ауу сакън, ужас. Еми не трябва така да се създава семейство, ама на, какво да се прави, хората това тепърва ще почнем да го осъзнаваме..
Виж, намери си работа и квартори в някой град, където ще кандидатстваш. И отивай сама. След няколко месеца примерно и приятеля ти може да дойде при теб. Няма нужда никой да разбира. Не вярвам вашите да се мъкнат след тебе в града да те проверяват. Баща ти е зает човека, а майка ти какво сега пари за пътни да харчи..
Махнеш ли се веднъж от село ще видиш как бързо ще забравиш за всичките селски.. неща :)
Успех!
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: c6a0509952 |
|
4. Изнаасяй се! То това не е живот.. и без това щом ще продължаваш да учиш, няма да стане на село.. сега имаш възможност, заминавай!
|
|
