Не искам да си го спомнам вече...
преди: 14 години, 2 месеца, прочетена 2612 пъти
От момента, в който го целунах за първи път станах много щастлива, но за съжаление моята приказка не продължи дълго, защото с всеки изминал месец той все повече се караше с мен. Мина време, понякога се обвинявам, въпреки че всичко сочи, че не бива. Понякога като чуя някои песни се сещам за него, но веднага си припомням как ме нараняваше психически и ми минава. Само се моля да ми мине по - бързо и да не се виня в настоящето си заради миналото. Понякога някои хора оставят следа в теб... безсънните нощи, целувки, мили думи, жестове и т.н., но когато погледна това са само моите дела, а той можеше само да ми презира и да ме навиква и да ме кара да плача...

Трудно беше, трябваше да се взема в ръце, да прекратя този ад и да помачкам себе си, за да не му позволявам повече да ме третира така... Аз заслужавах добро отношение... най - малкото, което можеше да ми даде.
Осъзнавам колко объркано е написано и неточно и неясно, колко ли хора няма да искат да го прочетат до края... писала съм и преди тук, писала съм как съм посягала на живота си, а той дори не потрепна, каза че аз съм виновна и че не ми е набутал той хапчетата в устата, и т.н. най - важните празници ми ги провали и ве зарязваше сама не веднъж... изобщо човек, който не мога да подкрепя с нито една добра дума... и точно за това се разделих с него....
макар че понякога ми липсва онзи образ който си изградих сама за него.... за жалост това не беше той...

Няма по - ужасно нещо любимият ти да се обърне докато плачеш и да ти каже ужасни думи... и да си тръгне... когато е станал спор без причина и ти плечеш от болка.... защото не се разбирате...

Искам да продължа напред и да го забравя, да намеря начин да си повярвам че наистина не е бил да мен... както казват всичките ми близки...
едно е факт... от както не съм с него съм постоянно весела... а той ме караше само да плача и се виждахме по 4 пъти максимум в месеца....