Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

57.   Авторе, ако се стремиш да предизвикаш СЕНЗАЦИЯ, просто не си познал.
ИМА ВРОДЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, които не се лекуват с нищо, човек просто живее с тях. Има и така наречени АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ. Твоите наблюдения са само върху вирусни и бактерийни заболявания, но не върху такива, които дори това, че дишаш въздух те тласкат скоропостижно към смърт.
Бъди благодарен, че си дошъл на този свят здрав и прав, а не търси сензации, защото НИЩО НЕ ЗНАЕШ ЗА СТРАДАНИЕТО на недъгавите хора и хора зависими от медикаменти, и така нататък.
Само за едно-две състояния на тялото, недей да съдиш за всички останали заболявания. Недай Боже да се заразиш от някое или да го придобиеш.
Има например тропически и паразитни болести при които разни инсекти снасят яйцата си директно в кръвта на жертвата(човек или животно) и в кръвта директно се излюпват ларви, които по кръвен път се разнасят из цялото тяло и органи, като създават огнища. При това обстоятелство, как със съзнание да се излекуваш? Нали ти трябват медикаменти, и да- лекуват ги с отрова, за да унищожат тези ларви(човек може ида умре при това лечение), но има шанс и да преживее. И аз познавам такъв, който се спаси на косъм от смъртта.

58.   А аз продължавам да си чакам цитирана научната статия, където тази теория била доказана...

59.   Не знам обаче автора изби рибата с тази тема. Най-накрая нещо интересно!

60.   До №44, който питаше за литература по темата. Не съм авторката, но съм чела следните книги, които може да ви бъдат интересни:, , Болестта като път" от Торвалд Детлефсен и д-р Рюдигер Далке и, , Диагностика на кармата" от С. Н. Лазарев.

61.   Оставям коментар, за да следя темата.
От както се помня боледувам, което лекарите определяха първо като слаба имунна система (колко имуностимуланти съм изпила, колко зеленчуци и плодове..), а в последствие - че причините са на нервна почва.
Преди години бях изживяла неприятна за мен житейска ситуация, която не успях да приема и се разболях (вдигнах много висока температура). Няколко дни лежах без промяна, когато майка ми ми даде книга, която четеше (на един руснак С. Н. Лазерев с много сходни разбирания като в новата германска медицина). Цял следобяд четох, а на другата сутрин бях абсолютно здрава.
От този момент прозрях, че подсъзнанието контролира тялото. Че енергията е първична и определя материята.
Още един пример: винаги, когато съм претрупана със задачи и натоварена психически, се разболявам за няколко дни. Така, без да го искам, намалявам темпото.
За онези, които не могат да приемат, че ваксините могат да бъдат умишлено създавани, за да разболяват, мога да кажа само, че не познавате границите на човешката алчност.
Животните, които се отглеждат за месо, са натъпквани в тесни клетки, "хранени" с хормони и антибиотици. И после чрез месото ги получаваме и ние. И това е само от алчност... Съвременният западен свят лежи на тази алчност.
Огледайте се, хора! Не е конспирация, а просто един глад за още и още пари.
Затова и ваксините в началото може да са били за добро, но алчните корпорации не се интересуват от морал... Не е нормално ваксина да причинява смърт.
Много се отплеснах :) Призива ми към всички е, преди да отречете нещо, прочетете малко за него и помислете. Някога са били убедени, че земята е квадратна. И днес не знаем всичко ;)

63.   Забелязах доста арогантно поведение от защитниците на тази смешна теория. Истината сте знаели, не всеки бил готов да осъзнае истината, едва ли не Избраници се изкарахте. Айде тогава обяснете за Черната смърт например. Обяснете как над 100 милиона души в ЦЯЛА Европа са имали ЕДНА И СЪЩА тревога/безпокойство или каквото искате го изкарайте. Много ще ми е интересно.

64.   Темата е свежа и интересна. Алтернативна гледна точка винаги може да бъде полезна и с удоволствие бих продължила да чета това, което авторката иска да сподели.

Молбата ми е към тези, които се дразнят от позицията на авторката - не е необходимо да следите всеки пост по темата и непременно да се чувствате длъжни да коментирате само за да съобщите на авторката, че е в грешка. Разводнявате просто така съдържанието - ако смятате, че имате да споделите нещо особено важно и мнението ви по темата е меродавно, просто си отворете собствена тема и си пишете там с хора, които мислят също като вас. Всеки има право да мисли различно - не е необходимо всички да разсъждаваме по един калъп. С агресия нито ще разубедите някой, който мисли различно от вас, нито ще спечелите привърженици, нито някой ще се впечатли от знанията ви.

65.   Всичко е абсолютно вярно. Също така хора, които се страхуват от болести или мислят непрекъснато за тях си ги предизвикват. Да не казвам, че има хора които искат, колкото и странно да ви звучи да са болни за да ги съжаляват другите и да се грижат за тях. Много пъти съм ставала свидетелка как на маси около мен се обсъждат болести и всеки гледа да се похвали едва ли не колко по-болен е от другия. Така малко личен опит. Аз например никога не съм боледувала, не съм мислила за болести и т. н. Обаче когато бях на 20 имах много тежък период, тогава започнах да мисля негативно, исках да умра непрекъснато мислех разни лоши неща. И хоп - разболях се (убедена съм че всичко дойде от тези мисли) и то много тежка алергия авотимунна като се наложи да лежа в болница 1 месец. Та така стигна се до реанимация и започнах да усещам как умирам, просто жизнените ми сили се изпаряваха. Лекарите не даваха много надежда. Тогава се стегнах казах си - няма да стане, ще се оправя напълно убедена съм. Е след 2 дни ме изписаха от реанимация. След тога си казвах убедено, че няма да има и следа от болестта ще се оправя много бързо. Оправих се и оттогава пак не съм боледувала, като изключим някоя настинка. Даже ми казваха сега ще обикаляш по болници цял живот. Да ама не, казах си да бе всичко ще е наред и наистина е наред. Така че ако искате да сте здрави не мислете за болести, мислете позитивно и да вярно е че болестта е проявление на някакви емоционални травми, пазете и душевна хигиена тогава ще си спестите доста неща.

68.   Номер 54 е прав за hash-таговете. Много ми е смешно, че авторката сама си пише и сама си отговаря. От домашния и от служебния компютър, предполагам. Толкова ли скучае на работното си място и по малките часове на нощта? И разчита, че няма да бъде разкрита.

И аз като Номер 58 очаквам научната статия с доказателството (which, of course, doesn't exist).

П. С. Няма да се подписвам. По hash-а ще ме познаете. :)))

69.   Не съм авторката. В отговор на някои коментари публикувах цитати от един бест селър "Емоционална интелигентност" (базирана изцяло на научни изследвания) на Даниъл Голман, но незнайно защо не бяха одобрени. Ще пробвам пак. В книгата има една глава, посветена точно на тази тема. Всеки може да си я намери в нета свободно и да провери. Цитирам:

Катехоламините (епинефрин и
норепинефрин, известни и като адреналин и норадреналин), кортизолът,
пролактинът и естествените опиати бетаендорфин и енкефалин нахлуват в
кръвния поток при сериозен стрес. Всеки един от тях оказва значително
влияние върху имунните клетки. Връзката е доста сложна, но като цяло в
присъствието на тези хормони имунните клетки не могат да си вършат
работата - стресът намалява съпротивителните сили на организма, поне за
известно време, вероятно в опит да се съхрани енергия, за да може тялото да
реагира на непосредствена заплаха и така да гарантира оцеляването си. Но
ако стресът е силен и постоянен, имунната система може да получи трайни
увреждания. (B. S. Rabin et al., “Bidirectional Interaction Between the Central
Nersous System and the Immune System", Critical Reviews in Immunology 9. 4.
180
pp. 279-312., 1989г. )
Микробиолозите и другите учени откриват все повече подобни връзки
между мозъка, сърдечно-съдовата и имунната система, след като вече са
били принудени да приемат радикалната някога идея, че такива връзки
изобщо съществуват. (Steven B. Maier et al., “Psychoneuroimmunology",
American Psychologist, December 1994. )

***

д-р Камран Неджат, водещ специалист по
лапароскопия в Станфордския университет, отбелязва: „Ако пациент, на
когото му предстои операция, ми каже, че изпитва паника и не иска да го
оперират във въпросния
ден, аз отменям операцията. - И допълва: - Всеки хирург знае, че хората,
които са твърде уплашени, не поемат добре операцията. Кървят твърде
обилно, предразположени са към инфекции и усложнения.
Възстановяването им върви трудно. Много по-добре е, ако са спокойни“.
Причината е очевидна: паниката и тревогата повишават кръвното
налягане, разширените от налягането вени изхвърлят повече кръв, когато
бъдат срязани от скалпела на хирурга. Обилното кървене е едно от най-
тревожните оперативни усложнения, тъй като в много случаи може да
доведе до смърт.
Дори да не обръщаме внимание на подобни лични позиции,
доказателствата за клиничната важност на емоциите не спират да се трупат.
Може би най-убедителните данни за медицинската значимост на емоциите
идват от един обемен анализ, който обхваща резултати от повече от сто по-
малки изследвания с няколко хиляди участници. Това проучване
потвърждава, че тревожните чувства са вредни за здравето, поне донякъде.
(Howard Friedman and Boothby-Kewley “The Disease-Prone Personality: A
Meta-Analytic View", American Psychologist 42. 1987. Този о6ширен анализ
използва един вид метаанализ, при който резултатите от множество
. малки проучвания могат да бъдат комбинирани статистически в едно
обхватно изследване. Това позволява по-лесното откриване на детайли,
които биха останали невидими при други обстоятелства заради много по-
големия брой на участниците. ) При хора, изпитващи хронична тревожност,
затъващи в дълги периоди на тъга и песимизъм, живеещи под непрекъснато
181
напрежение и непримирима враждебност, безмилостен цинизъм или
подозрителност, обикновено има два пъти по-висок риск от заболяване - и
особено от астма, артрит, главоболия, язви и сърдечно-съдови заболявания
(всяко от които е най-често срещаният представител на по-голяма група
болести). Подобни последствия превръщат отрицателните емоции в също
толкова рисков фактор, колкото са например пушенето или високият
холестерол при инфарктите - с други думи, те са изключително опасни за
здравето.

***

Резултатите са поразителни: когато
182
пациентите разказват случки, които са ги вбесили, способността на сърцето
им да изпомпва кръв намалява с пет процента. (Gail Ironson et al., "Еffects of
Anger on Left Ventricular Ejection Fraction in Coronary Artery Disease", Vie
American Journal of Cardiology 70, 1992. Способността да изпомпване на
кръв се измерва на изхода от лявата камера и представлява процента от
общия кръвен поток, прехвърлен с едно свиване на сърцето. При сърдечните
заболявания отслабването на тази способност означава увреждане на
сърдечния мускул. ) При някои пациенти загубата на „мощност" е седем
процента, та дори и повече - симптом, който кардиолозите разглеждат като
признак за исхемия на миокарда, опасно намаляване на кръвния поток към
самото сърце.
Намаляването на изпомпващата способност не се наблюдава при други
отрицателни чувства (например тревога) или при физическо натоварване;
гневът изглежда е единствената емоция, която уврежда сърцето до такава
степен.

***

Това обучение по контрол на гнева води до
намаляване на риска от втори инфаркт с 44% в сравнение с пациенти, които
не са правили опити да контролират враждебността си. Програмата,
създадена от Уилямс, има подобни ползотворни ефекти (Williams, The
Trusting Heart. ).

***

В една статия от 1993 г., посветена на връзката между стреса и
заболеваемостта, психологът от „Йейл" Брус Макюън отбелязва широка
гама от подобни въздействия: потискане на имунната система до такава
степен, че развитието на ракови метастази да се ускори значително;
намаляване на съпротивителните сили срещу вирусни инфекции;
ускоряване на формирането на плака, водещо до атеросклероза, или на
съсиреци, причиняващи инфаркт на миокарда; по-ранна поява на диабет от
първи тип и по-бързо развитие на диабет от втори тип; влошаване на
астматичните пристъпи, и какво ли още не. (Bruce McEwen e Eliot Stellar,
"Stress and the Individual: Mechanisms Leading to Disease”, Archives of Internal
Medicine 153, 27 September 1993. Описаното изследване е от М. Robertson
and J. Ritz, "Biology and Clinical Relevance of Human Natural Killer Cells"
Blood 76, 1990. ) Стресът може да доведе до язви на храносмилателния тракт,
да причини колит или възпаление на червата. Самият мозък е уязвим за
дългосрочните ефекти от непрекъснатия стрес - увреждането може да
засегне хипокампа, а следователно и паметта. Като цяло, казва Макюън,
„има все повече доказателства, че нервната система може да се износи от
стресиращи преживявания“. (Има множество причини хората, подложени
на стрес, да са по-податливи на заболявания. Биологичните не са
единствените. Една от възможните причини е, че начините, по които
186
хората се опитват да се справят с тревогата - пушене, пиене, мазна храна
- сами по себе си не са здравословни. Друга възможна причина е, че
притеснението може да накара пациента да изгуби съня си или просто да
забрави за изискванията на лекарите - например да си взима лекарствата
- и така да продължи действието на болестта. Вероятно всички тези
причини действат едновременно, за да свържат стреса със заболяването. )
Особено убедителни доказателства за медицинското влияние на дистреса
можем да открием в изследванията върху инфекциозните болести като
настинки, грип и херпеси. Ние непрекъснато сме изложени на такива вируси,
но обикновено имунната ни система съумява да се пребори с тях - само дето
при емоционален стрес тя изобщо не работи.

***

Тревожността е опасна не само защото притъпява имунните реакции.
Други изследвания сочат, че тя оказва отрицателно влияние и върху
сърдечно-съдовата система. Докато хроничната враждебност и честите
пристъпи на гняв излагат мъжете на по-висок риск от сърдечни заболявания,
при жените по-смъртоносните емоции могат да се окажат тревожността и
страхът. При едно изследване в Станфордския университет с повече от
хиляда участници от двата пола, преживели инфаркт, се установява, че
жените, стигнали до втори инфаркт, са именно онези, при които са били
установени високи нива на страх и тревожност. В много случаи страхът се
188
проявява под формата на съсипващи фобии: след първия си инфаркт
пациентките спират да шофират, напускат работа или избягват да излизат от
къщи. (Carl Thoreson, International Congress of Behavioral Medicine, юли
1990, Упсала, Швеция. Тревожността може би играе и роля за
уязвимостта на някои мъже към сърдечни заболявания. В едно проучване в
Университета на Алабама 1123 мъже и жени на възраст между
четиридесет и пет и седемдесет и седем години преминават през оценка
на емоционалния си профил. Мъжете с най-висока склонност към
тревожност на средна възраст са и най-застрашени от хипертония
двадесет години по-късно. Вж. Abraham Markowitz et al... Journal of the
American Medical Association, 14 ноември 1993. )

***

в едно изследване сред 569 пациенти с рак на дебелото черво,
съпоставени със съизмерима контролна група, за хората, които споделят, че
през предходните десет години са преживели тежки работни условия, има
пет и половина пъти по-голяма вероятност да развият рак в сравнение с
други, които не са преминавали през подобен стрес. (Joseph C. Courtney et
al., “Stressful Life Events and the Risk of Colorectal Cancer”, Epidemiology, 4,
5, September 1993. )

***

Сто двадесет и двама пациенти, възстановяващи се след първи инфаркт,
преминават тест, който да оцени степента им на песимизъм или оптимизъм.
Осем години по-късно 21 от 25 заклети песимисти са мъртви, а от двадесет
и петте непоправими оптимисти са починали само шестима. Умствената им
настройка се е оказала по-точна мярка за вероятността да оцелеят от
всякакви други медицински рискови фактори, включително степента на
увреждане на сърцето при първия инфаркт, наличието на запушени артерии,
нивата на холестерол или кръвното налягане. При друго проучване се
установява, че оптимистично настроените пациенти със сърдечен байпас се
възстановяват по-бързо и с по-малко усложнения от песимистите в същите
условия. (Chris Peterson et al., Learned Helplessness: A Theory for the Age of
Personal Control, New York, Oxford University Press, 1993. )

Мога да продължа до утре, но за сега толкоз. Надявам се, този път да ме публикуват.

70.   Моите наблюдения по въпроса с рака са, че не трябва да се слушат лекарските настоявания веднага, непременно операция, химиотерапия, лъчетерапия и т. н. лечения защото човек, който не е подложен на тези драстични манипулации може и да преживее, и болестта да си отиде, и все едно че никога не е било.
Обикновенно лекарите настояват за този вид манипулации(също и присаждане на костен мозък) при млади и детски организми, но при възрастни хора това не се прави, а препоръчват хормонална терапия от противоположни на пола хормони(например ако си мъж ти слагат женски хормони, или обратното) и хората живеят колкото им е отредено и никой не ги следи за разсейки или как протича по-натам болестта. Но след инвазивна операция със сигурност стават метастази и заразяване на други органи и тъкани и състоянието рязко се влошава и последиците са ясни.
Но навсякъде се тръби "дайте пари", "дарете", "медицина се прави само с пари".
Може да се опита алтернативна медицина, билки и стари "бабешки деветини", които наистина може и да излекуват.

71.   Искам да добавя още нещо, което си мисля, че ще намали напрежението по отношение на медицината.
Медиците искат да излекуват всички и стари и млади, и бедни и богати и всякакви, но какъв е смисъла? Получават само хули.
Учили са цял живот, за да лекуват... и не се получава. Дали са цяло състояние, за да се изучат. Очакват огромни средства, за да продължат да практикуват професията си, но болестите си съществуват, смъртта не може да се контролира и в крайна сметка медиците не са доволни от работата си, защото хора умират, а и хората не са доволни от медиците, защото загубват близките си благодарение на тяхна намеса или ненамеса, ограбват им парите и ги агитират, че това е единствения начин да се излекуваш.
Затова, който е болен да си приеме състоянието, или да си гледа болния близък в къщи(и да го търпи, защото това е част от живота както за болния човек, така и за близките).

72.   69, ама разбира се, че тези неща са така и са доказуеми. Но това далеч не стига до там, до където стига тази представена ни "теория"!

73.   Аз искам да попитам на какво се дължи генетичното ми заболяване - Муковисцидоза?

74.   до авторката:

Определено виждам връзка между родословното дърво като част от този метод на терапия и семейните констелации като терапия. Едно и също ли е и каква е разликата?

75.   Тази тема е създадена с цел рекламиране на страница, което пък е с цел да се зарибят клиенти, от които да се спечелят пари. Авторката на темата най-вероятно е собственичката на въпросната страница (няма да пиша името). Хвърлят се гръмки заглавия като в жълтата преса - Болести не съществуват.

Към номер 73 - на DeltaF508 се дължи, най-вероятно. Сигурно си изследван/а и знаеш на коя конкретна мутация си носител.

Към по-горен коментар.
Кой хирург ще пита пациента си дали днес иска да бъде опериран? Че кой иска изобщо някога да бъде опериран? Всеки ще го е страх, всеки ден. Мен ме е страх. Операцията не е шега работа. Представям си как докарват пациент в безсъзнание, който трябва да бъде опериран по спешност, и хирургът го пита, нещо горе-долу такова: "Извинете г-не, че Ви прекъсвам спокойствието, съгласен ли сте днес, сега, веднага да Ви оперирам, защото ако не го направя, има голяма вероятност в следващите 5-10 мин. да умрете? " Направо си представям д-р Хаус как го казва иронично.

76.   На авторката хиляди благодарности. Само този който не е страдал и не е плакал две години ден и нощ не би разбрал смисъла на казаното от нея. Но самото страдание или болест губят своя смисъл, ако човек им се остави. Няма нещо което да не може да се обясни и това, че скептиците от девет кладенеца вода носят само за да бъде на тяхното е доста тревожно... не за мен и другите като мен, а за тях самите. Вместо да научат нещо ново те тръгват с рогата напред. И за какво? Кой би загубил ако се научи да се обича, да обича семейството си и околните. Да се усмихне без повод и да каже, благодаря, на следващия ден, за това че го има, че ни има, че теб те има. От тук се почва лечението на болестта, това е и превенция срещу потенциални такива. а колко хора го правят това? Колко болни хора се обръщат към алтернативното-много, много малко. Колко от тях/нас тръгват по пътя на неизвестното и колко тръгват по добре познания път-болест-доктор-лаборатория -хапчета-пак болест -пак доктор-пак лаборатория и така в тичане от едното към другото не забелязваме истинските причини за тази безпътица и живота отшумява без да го чуем какво ни казва. А, той ни говори и вместо да спрем и да му обърнем внимание ние препускаме като диви коне покрай него. За този луд бяг познайте кой е виновен, за това в което вярвате познайте кой е виновен, за това че отхвърляте нещо без дори и да сте го помирисали, познайте кой е виновен. Всъщност не е нужно да познавате каквото и да било. Може да пробвате и сами да се убедите в силата на думите казани от авторката. Но си трябва постоянство, упоритост иии желание. Внимание-тези неща не се продават в аптеките, както и здравето не се намира там. И за това ще е нужно време за да си ги отгледате вътре във вас. Аз знам, че е възможно, а вие?

77.   До автора. Добре казано. Имам въпрос към теб. Като години наред си бил небрежен към себе си, и си стигнал дотам, че си станал медикаментозно зависим и в същото време и алкохолик. Тази болест не ми е дадена, сам си я направих, постоянно съм в кризи. Чак сега и обърнах внимание и доколкото гледам почти няма изход от това. Прекалено много съм объркан и не мога да мисля вече. Неадекватен съм. Според теб какви мерки трябва да взема та да пооправя нещата. Да си стабилизирам ума и изкривения ми начин на разбиране за живота.